Решение № 991 от 4.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1022/2025 г.

Производството е по реда на чл. 29 ЗОЗ вр. чл. 274 - 278 ГПК. Образувано е по жалба от 23.05.2025 г. на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ - заложен кредитор, срещу отказ № 20250519173857/21.05.2025 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в ЦРОЗ промени по особен залог, вписан по партидата на „Р – ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 115859531, заявени със заявление с вх. № 20250519173857//19.05.2025 г. Отказът е постановен поради това, че заявеното за вписване обстоятелство представлявало добавяне на нови обезпечени вземания, наред с първоначално вписаните, което не било допустимо да се заявява чрез промяна. В противен случай се нарушавали изискванията на закона относно противопоставимост и поредност на вписванията в регистъра, които били относими към защита на останалите кредитори на заложния длъжник. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на отказа. Не били заявени за вписване допълнителни вземания. Волята на страните била да се обезпечат всички задължения, посочени в договора за кредит, включително и тези Договора за хеджиране на АрБиАй. Същите попадали в обхвата на вече вписаните обстоятелства. Исканата промяна целяла прецизиране на обезпечените вземания, като невъзможността за това ограничавала приложното поле на чл. 5 ЗОЗ. Заявеното за вписване в ЦРОЗ обстоятелство било вписано в ТР. Не се нарушавала поредността на вписванията. Не се засягали и права на кредитори, доколкото и по трите вписани договора за залог били едни и същи. Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното: Предвид нормата на 29, ал. 1 ЗОЗ, доколкото жалбата е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, следва, че същата е процесуално допустима. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. При служебно извършена от съда справка в ТР и ЦРОЗ се установява, че по партидите на „Р – ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК 115859531 е вписан особен залог върху търговско предприятие в полза на Международна финансова корпорация, САЩ и Райфайзен Банк Интернешънъл АГ, както следва: 1/в ТР – с вписване № 20241021093353, номер по ред на залог 001; 2/ в ЦРОЗ - номер по ред 3, първоначално вписване на договор за залог: 20241021180505. Видно от данните в ТР, по заявление Б4 за вписване на обстоятелства относно залог на търговско предприятие № 20250402123104, с вписване № 20250408091849 в поле № 307 „Размер“ към вече вписаните обстоятелства е добавено и следното: „(m) всички плащания, дължими и платими от Кредитопучателя по Договора за хеджиране на АрБиАй в размер, който ще се определи съгласно разпоредбите на Договорa за хеджиране на АрБиАй.“ Със заявление ЦРОЗ-1 вх. № 20250519173857 жалбоподателят заявил промяна в обстоятелствата в особения залог, вписан в ЦРОЗ при АВ номер по ред 3, както следва: в поле „Обезпечено вземане" да се допълни описаното по- горе обстоятелство. В установените в закон регистри, сред които и ЗОЗ, не се вписват всякакви обстоятелства, а конкретно предвидените в съответния закон. Подлежащите на вписване обстоятелства в ЦРОЗ са изчерпателно изброени в чл. 26, ал. 1 ЗОЗ. Според ал. 1, т. 2 ЗОЗ и чл. 29, ал. 8 и 9 от Наредба № Н- 3/31.07.2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, описанието на обезпеченото вземане, размерът на лихвите и размерът на сумата, за която е учреден залогът, са сред тях. Промените, подлежащи на вписване в регистъра, също са изчерпателно изброени в чл. 26, ал. 2 ЗОЗ и сред тях не фигурират такива в обезпеченото вземане. С изменението на същата алинея /ДВ, бр.105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г./ е отпаднала т. 5, допускаща вписване на „други промени на вписаните обстоятелства“, извън изрично посочените в предходни точки. Следователно допълване/поправка на вече вписани обстоятелства относно обезпечените вземания с добавяне на нови, допълнителна индивидуализация на вече вписани и други изменения е недопустимо да се извършва чрез промяна на вече вписани обстоятелства, а изискват ново вписване. Законът и подзаконовите актове по приложението му не предвиждат вписване на пояснения, бележки и пр. От горното следва може да се направят следните изводи: В случай че вземанията по договора за хеджиране попадат обхвата на вече вписаните обстоятелства /както твърди жалбоподателят/, то той няма интерес от вписване на заявените с процесното заявление – те вече са вписани, като прецизиране не е допустимо. Ако се приеме, че вземанията по договора за хеджиране са извън този обхват, то тогава това вземане е заявено за вписване за първи път с настоящото заявление. Т.е. иска се вписване на нов залог върху вземане, което обаче се извършва с различно заявление. Тази нередовност не подлежи на отстраняване по реда на чл. 28а ЗОЗ/, поради което и нито длъжностното лице, нито съдът следва да дават указания на жалбоподателя. И в двете разгледани хипотези са налице основания за отказ. Фактът, че в търговския регистър вземанията по договора за хеджиране са вписани като промяна по вписания договор за залог, не променя горния извод. Съгласно чл. 21, ал. 2 и ал. 3 ЗОЗ залогът на търговско предприятие се вписва в търговския регистър по партидата на залогодателя /първично вписване/, но за да бъде противопоставим на трети лица, придобиващи права върху отделни активи на заложеното предприятие, договорът за особен залог следва да бъде вписан и в съответния регистър /т. н. вторично вписване/. В случая длъжностното лице е обвързано относно наличието на договор за залог и върху вземанията по договора за хеджиране, предвид вписването в ТР, но не и от преценката дали това обстоятелство представлява вписване на нов договор за залог или промяна по вече вписан. Тук е мястото да се посочи и че дори и в ЦРОЗ да бъдат вписани като промени по договора за залог № 3 заявените от жалбоподателя обстоятелства, в случай на принудително изпълнение върху заложеното предприятие, решаващият орган няма да бъде обвързан от начина, по който е извършено вписването – като промяна или като нов залог. Предвид изложеното по-горе съдът намира, че постановеният отказ е законосъобразен и подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът