Решение № 4085 от 11.10.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 641/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от и.д. заместник – директор на ТД Митница Бургас, чрез юрисконсулт Г., против Решение с номер 81 от 04.06.2024г., постановено по АНД с номер 197/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е отменено като неправилно Наказателно постановление с номер BG2023/1000-4130/НП от 22.01.2024г. на и.д. зам. Директор на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“, с което на „БГ – Димитър Димитров“ ЕООД, ЕИК ••••••••••, със седалище и адрес на управление в [населено място], за нарушение на чл. 72 ЗЕКПСОИТДУ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 25 000, 00 лв. Касационният жалбоподател сочи, че постановеното решение е неправилно и е постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че НП е законосъобразно и правилно. Извършеното нарушение е безспорно доказано. Грешен е изводът на районния съд, че в случая е приложим чл. 8, ал. 1 от ЗЕКПСОИТДУ и не се изисква разрешение, доколкото държавата на доставчика – Република Турция, е издала разрешение за износ на дружеството – доставчик, поради което липсвало извършено от юридическото лице нарушение. Ответникът по касационната жалба е подал отговор в следния смисъл: За конкретния вид превоз не се изисква разрешение, а дори и да се изисква такова, то лицето, което го притежава, следва да е изпращачът. Т.е. превозвачът „БГ Димитър Димитров“ ЕООД не е годен субект на административнонаказателна отговорност. В случая районният съд правилно е приложил чл. 8, ал. 1 ЗЕКПСОИТДУ. Агенция „Митници“ не е положила усилия да установи дали за процесния товар – гилзи, са налице предвидените в общия списък изключения в забележка 2 на МL3. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Хасково излага становище за неоснователност на жалбата. Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че при провеждане на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Установил е, че обжалваният акт изхожда от компетентен орган, както и че са спазени изискванията на чл. 57 ЗАНН, досежно съдържанието му. Посочил е, че не са допуснати нарушения на чл. 40 ЗАНН във връзка със съставянето и връчването на АУАН на жалбоподателя. Приел е, че безспорно от събраните по делото доказателства е установена описаната в НП фактическа обстановка, а именно, че: на 04.08.2023г., в 14: 48ч., на МП Капитан Андреево, на трасе „входящи товарни автомобили“, на път от Турция за Чехия и Словакия, пристигнал български товарен автомобил с влекач с рег. номер [рег. номер] и полуремарке с рег. номер [рег. номер], на фирма превозвач „БГ – Димитър Димитров“ ЕООД, управляван от българския гражданин П. К.. В качеството си на превозвач, дружеството е осъществило транспортиране на продукти, свързани с отбраната, без да представи на митническите органи разрешение за превоз на продукти, свързани с отбраната, издадено от Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение към Министерството на икономиката и индустрията за превозване на стоки, куршуми и гилзи, по транзитна митническа декларация с номер 23TR34120001248502 от 03.08.2023г., попадащи в позиция ML3, забележка I от Приложение 1 от Списъка на продуктите, свързани с отбраната, съгласно ПМС с номер 422 от 14.12.2022г. Решението на Районен съд – Свиленград е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му. Решението обаче е неправилно. В своите мотиви районният съд е изложил, че страните не спорят относно това дали превозваните от дружеството-жалбоподател продкути се явяват такива, които са свързани с отбраната и са включени в общия списък на оръжията на Европейския съюз. В сезиралата районния съд жалба от „БГ – Димитър Димитров“ ЕООД обаче, на страница 5 от жалбата, изрично е посочено: „изключително невярно е и твърдението, което оспорваме, че гилзите попадат в позиция ML3 към Приложение 1 към Постановление номер 422 на МС от 14.12.2022г. за приемане на Списък на продуктите, свързани с отбраната и Списък на изделията и технологиите с двойна употреба, които подлежат на контрол при внос, тъй като при внимателен прочит на изброените изделия в тази позиция, никъде не фигурират гилзите.“ Следователно са неправилни мотивите на районния съд, че този въпрос бил безспорен между страните. В постановения АУАН и последващото НП с номер BG2023/1000-4130/НП е посочено, че вмененото на жалбоподателя нарушение е такова на основание чл. 72 ЗЕКПСОИТДУ. Самата разпоредба е в следния смисъл: На лицата, които осъществяват износ, внос, трансфер, брокерска дейност, транспортиране и/или транзит на продукти, свързани с отбраната, и на изделия с двойна употреба предоставяне на техническа помощ по отношение на изделията с двойна употреба, индивидуално или глобално разрешение за износ за голям проект по смисъла на чл. 2, точка 14 от Регламент (ЕС) 2021/821, по отношение по вид или категория изделия с двойна употреба, разрешения за изделия с двойна употреба извън посочените в Приложение I на Регламент (ЕС) 2021/821, когато са налице условията по чл. 4, 5, 9 или 10 от регламента до всички или до някои местоназначения без съответните лиценз, регистрация, разрешение или удостоверение, се налага имуществена санкция в размер от 25 000 до 250 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци. Т.е. в случая на „БГ – Димитър Димитров“ ЕООД е наложена имуществена санкция в минимален размер от 25 000, 00 лв., като АНО е приел, че транспортираните гилзи представляват продукти, свързани с отбраната. В производството пред районния съд не е бил изследван този спорен момент, който е от съществено значение за правилното приложение на материалните норми. Без да бъде изследвано дали превозваните от „БГ-Димитър Димитров“ ЕООД продукти попадат в позиция ML3 от Списъка на продуктите, свързани с отбраната, съгласно ПМС с номер 422/2022г., настоящият съдебен състав не може да провери дали правилно е приложена разпоредбата на чл. 72 ЗЕКПСОИТДУ. Чл. 200 АПК урежда, че касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Следователно настоящата инстанция не може да установява различна фактическа обстановка от тази, която е била установена от районния съд. Може да се събират единствено писмени доказателства, но същите следва да са свързани с наведените оплаквания в касационната жалба. Решението следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съответния съд, като същият изследва изложеният по-горе въпрос - дали превозваните от „БГ-Димитър Димитров“ ЕООД продукти попадат в позиция ML3 към Приложение 1 към Постановление номер 422 на МС от 14.12.2022г. за приемане на Списък на продуктите, свързани с отбраната и Списък на изделията и технологиите с двойна употреба, които подлежат на контрол при внос.