Решение № 500 от 14.12.2020 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 927/2020 г.

Предявен е иск с правно основание в чл. 74, ал. 1 от ТЗ, който съдът преценява за допустим като предявен от активно легитимирана страна и с оглед спазването на предвидения в закона 14-дневен преклузивен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Оспорването на конкретните решения се явява допустимо и с оглед постановките на ТР № 1/6.12.2002г. на ВКС по т.д.№ 2/2012г. на ОСТК, в което изрично е посочено, че всички решения на общото събрание, независимо от това дали подлежат на вписване в ТР, могат да бъдат атакувани по реда на чл.74 от ТЗ, когато противоречат на повелителни норми на закона или учредителния акт и искът е предявен в преклузивния срок. С оглед основателност на предявената претенция, ищецът по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства - качеството си на акционер в дружеството към датата на провеждане на ОСА 26.06.2020г., а в случай на установяване на този факт ответникът следва да докаже законосъобразното провеждане на ОС при спазване разпоредбите на ТЗ и устава, вкл. спазване на всички предвидени в закона и устава изисквания към подготовката и провеждането на ОСА, тоест провеждане на общото събрание при надлежно обезпечаване участието на всички акционери, чрез редовното им призоваване и при предварително обявения дневен ред, както и вземане на обжалваните решения при изискуемите от закона и устава изисквания, в това число и за кворум и мнозинство. По предявения конститутивен иск съдът се произнася по въведените с исковата молба твърдения за пороци на взетите решения, водещи до тяхната незаконосъобразност, като в тежест на ответника е да докаже юридическите факти, от осъществяването на които следва процесуалната материалната законосъобразност на взетите от общото събраните на дружеството решения. Преценката за материалната и процесуална законосъобразност на решенията на Общото събрание се прави към момента на вземането им, като константната съдебна практика приема за недопустим съдебния контрол относно тяхната целесъобразност. Първото релевирано в исковата молба основание за отмяна на взетите решения по т.5, 8, 13 и 14, се основава на твърдения за нарушение на императивна разпоредба на закона – чл.229, ал.2 от ТЗ, при приложение на която се твърди, че следва при гласуване да не участва този член на съвета, чието освобождаване от отговорност се гласува. Релевирано е в отговора на исковата молба възражение на въззивното дружество за наличие на сила на присъдено нещо по въпроса за нарушение на чл.229 от ТЗ, което настоящият състав намира за неоснователно. Видно е от водените между страните производства по реда на чл.74 от ТЗ, че предмет на обжалване са били решения на ОСА за освобождаване от отговорност на членове на СД и са налице постановени предходни решения. Доколкото предмет на производството по чл.74 от ТЗ са конкретни решения на ОС, а именно в случая решения, взети на ОС от 26.06.2020г., настоящото производство е с различен предмет, поради което не е налице идентичност на спора с предходните производства. Твърди се незаконосъобразност поради приемането на решенията с гласовете на акционерите И. Д. и С. С., които са и членове на СД и не е следвало да гласуват за собственото си освобождаване от отговорност поради наличието на конфликт на интереси, както и за вземане на решение за реализиране на отговорността си като членове на СД за причиняване вреди на дружеството. Не се оспорва от ответната страна, че акционерите И. Д. и С. С. са взели участие при гласуване на решенията по тези точки. В тази връзка ищецът се позовава на императивната разпоредба на чл.229 ТЗ, която предвижда, че акционер или негов представител не може да участвува в гласуването за предявяване на искове срещу него и предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството. Забраната в чл.229 от ТЗ цели да се изключи злоупотребата с права от акционера, когато интересите му противоречат на тези на дружеството при вземане на решения, които го засягат, поради което е приложима за всеки акционер, включително и за акционер, член на СД. С оглед целта на така предвидената забрана не следва да се възприемат възраженията на ответното дружество, че разпоредбата предвижда конфликт на интереси само между акционер и дружеството, но не и в качеството му на избран член в състава на управителен орган, както и че забраната касае само решения за реализиране на имуществена отговорност, а не и решение за освобождаване на отговорност на член на СД. Възможността акционер да бъде член на СД не променя качеството му на акционер, поради което конфликт на интереси е налице и при взимане на решение за освобождаването му от отговорност като член на СД. Доколкото наличието на решение на общото събрание за освобождаване от отговорност на членовете на СД по чл.220 т.10 от ТЗ има за последица изключване на отговорността за вреди, причинени при управлението на дружеството, се налага извода, че гласуването на това решение влиза в обхвата на действия за осъществяване на отговорност по чл.229 т.2 от ТЗ. Липсата на решение на общо събрание на акционерите по чл.221 т.10 от ТЗ за освобождаване на членовете на СД от отговорност е юридически факт от съществено значение за успешното провеждане на иск за реализиране на имуществената отговорност на членовете на управителния орган на дружеството. Наличието на валидно и стабилизирано решение с това предметно съдържание погасява материалното право на дружеството да иска обезщетение от члена на СД и ако този факт бъде надлежно релевиран и доказан в производството по иск с правно основание чл.240 от ТЗ, това би довело до отхвърляне на този иск. /решение по в.търг.дело № 200 по описа за 2019 г. на ВАпС/ Въз основа на изложеното се налага извода, че участието на акционерите Д. и С. при приемането на решения по т.5.2 и 5.3 – за освобождаването им от отговорност като членове на СД за дейността им пред 2019г. и решенията по т.13 и т.14 - за предявяване на иск за реализиране на отговорността на членовете на СД Д. и С. за причиняване на вреди е в противоречие със законовата забрана по чл.229 от ТЗ за упражняване на право на глас от акционер при конфликт на интереси, което обуславя незаконосъобразност на взетите решения. Съдът намира, че при констатирането нарушение на императивна правна норма извън правомощията му е да извършва преценка за това какво решение би се взело без участието на гласовете на двамата акционери. При вземане на решението по т.5.4 не е налице описания конфликт на интереси, доколкото се гласува относно освобождаване от отговорност на третия член на СД М.П., за която не се твърди и не се ангажират доказателства за участие при гласуването за освобождаване от отговорност. С оглед липсата на други твърдения и данни за нарушения на императивни разпоредби искът относно решението по т.5.4 следва да бъде отхвърлен. По отношение на решението по т.8 за назначаване на контрольор също се твърди противоречие със забраната на чл.229, т.2 от ТЗ, но доколкото решението не касае акционер, както и предриемане на действия за осъществяване на отговорността му, тези твърдения се явяват неоснователни. Твърди се също, че решението по тази точка противоречи на закона и морала, тъй като назначаването на избран от изп.директор контрольор не би гарантирало независима проверка. Проверката на подобни твърдения е извън предмета на на производството по чл.74 от ТЗ, в което на доказване подлежи законосъобразността, а не целесъобразността на взетите решения. Същевременно, при проверка относно спазване на законоустановения ред за включване на допълнителни предложения по реда на чл.223а от ТЗ, се установява, че искането на акционера С. С. за включване на конкретната точка в дневния ред на ОС за 26.06.2020г. е обявено в ТРег. на 15.06.2020г., тоест 11 дни преди провеждане на ОС. Не се установява спазване на предвидения от законодателя минимално необходим 15-дневен срок за включване и гласуване на точка в дневния ред по реда на чл.223а ТЗ, с оглед на което се налага извод за основателността на иска за отмяна на взетото на ОСА, проведено на 27.06.2009 год. решение по т.11 за назначаване на И.Д.Г. – д.е.с., регистриран одитор, диплом 628, за контрольор за проверка на ГФО. На следващо място се твърди незаконосъобразност на решенията по т.7, 1, 7.2, 7.3 и 7.4 от дневния ред за избор на нови членове на съвета на директорите поради липсата на прието решение за освобождаване на членовете на съвета на директорите, както и поради гласуване на четири точки, невключени в дневния ред. На първо място, от обявения в ТРег.дневен ред се установява, че решението за гласуване на нов състав на СД е включено в дневния ред ведно с решение за освобождаване на досегашния СД и определяне на възнаграждение. Разделянето му за гласуване като отделни точки не е в съС.ие да опорочи процедурата по вземането му, доколкото решението по същността си е непроменено, още повече, че само отделното гласуване дава възможност на акционерите да формират воля за избор на всяко от предложенията. Установява се, че са представени декларации по чл.234 и 237 от ТЗ и автобиографии от всички предложени лица, като копия от тези документи са били получени от ищеца на 27.05.2020г., поради което твърдението за неспазване изискването за предоставяне на информация по чл.237, ал.3 от ТЗ от страна на В. М. е неснователно. Липсата на взето решение за освобождаване на досегашните членове на СД също не представлява порок на взетото решение, доколкото изборът на нов състав на СД е с оглед изтичане на мандата на предходния СД, който понастоящем вече е изтекъл. По изложените съображения съдът намира предявения конститутивен иск за отмяна на приетите на 26.06.2020г. решения по т.5.2, т.5.3, т.13 и т.14 от протокола на ОСА за основателен, като решенията следва да се отменят като незаконосъобразни. По отношение на решенията по т.5.4, т.7.1, т.7.2, т.7.3, т.7.8 и т.8 от протокола искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на спора на ищцовата страна се следват разноски в размер на 552 лв., изчислени съобразно уважената част от исковете въз основа на представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК. В полза на ответната страна се следват разноски в размер на 1200 лв., изчислени съоразно отхвърлената част от исковете въз основа на представените доказателства и списък по чл. 80 от ГПК. По изложените съображения, съдът