Решение № 19995 от 5.11.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 55124/2024 г.

Производството е по реда на чл. 124 ГПК. Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Р. Ш.” ЕООД, с ЕИК•••••••••, със седалище и адрес на управление гр. Р......, чрез адв. А. С., със седалище и адрес на управление: гр. С......, чрез адв. З. Х., срещу „С. Е.“, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление в гр. С......, чрез адв. Р. И. с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 437, 32 лв. главница, както и законната лихва върху дължимата сума, от датата на завеждането на исковата молба, до окончателното й изплащане, представляваща цена на доставена електрическа енергия за м.05.2024г., м. 06.2024г., въз основа на издадени фактури №11/31.05.2024г. и № 12/30.06.2024г. във връзка с договор за изкупуване на електрическа енергия и участие в балансираща група №Г1234 от 22.06.2023г. Ищецът, твърди, че от 22.06.2023г., посочените дружества са в договорни отношения, по силата на крито “Р. Ш.” ЕООД (ПРОДАВАЧ) ежемесечно извършва продажби на ел. енергия на “С. Е.” ООД (КУПУВАЧ). Електроенергията се произвежда в собствена на “Р. Ш.” ЕООД фотоволтаична електроцентрала /ФтЕЦ/. За сделките ежемесечно са издавани съответните данъчни фактури, придружавани от съответните справки за произведената електроенергия за всеки отчетен период, които справки се генерират от електронна система на купувача и ежемесечно се изпращат на продавача, който въз основа на същите издава съответните на тях данъчни фактури за произведената ел. енергия. Плащанията по всяка от фактурите са били извършвани по банковите сметки на посочените дружества. До м. април 2024г. “С. Е.” ООД ежемесечно извършва плащанията по фактурите за извършените доставки и на датите на посочените в тях падежи, като за пример представяме фактура за доставките извършени през м. април 2024г., както и извлечение по банковата ни сметка за съответния период. За доставките извършени през м. май 2024г. е издадена данъчна фактура № 11/31.05.2024г. за произведена ел. енергия от ФтЕЦ Р. Ш.- С., на стойност 477.10 лева с включен ДДС. Посочената фактура била с падеж на плащане 20.06.2024г. На 20.06.2024г. получили от “С. Е.” ООД частично плащане за покупка на ел. енергия в размер на 58.49 лева. Тъй като задължението за плащане за този отчетен период е в размер на 477.10 лева, а частичното плащане е в размер на 58.49лв, дължимостга за доставките извършени през м. май 2024г. е в размер на 418.61 лева. За доставките извършени през м. юни 2024г. е издадена данъчна фактура № 12/30.06.2024г. за произведена ел. енергия от ФтЕЦ Р. Ш.- С., на стойност 622.58 лева с включен ДДС. Посочената фактура е с падеж на плащане 20.07.2024г. Видно от приложеното извлечение по банковата сметка за съответния отчетен период, на 19.07.2024г. получили от длъжника ни “С. Е.” ООД частично плащане за покупка на ел; енергия в размер на 479 лева. Тъй като задължението за плащане за този отчетен период е в размер на 622.58 лева, а частичното плащане е в размер на 479 лева, дължимостта за доставките извършени през м. юни 2024г. е в размер на 143.58 лева. Поради забавяне на дължимите плащания, още през м. юни 2024г. поканихме “С. Е.” ООД да се издължи, както и в отговор на техен имейл от 13.06.2024г., съдържащ генерираните от тях справки за произведената от нас електроенергия, писмено ги уведомихме за липса на задължения към тях от наша страна и заявихме желание да получим -дължимите ни суми в пълен размер. След получаване на описаното по-горе частично плащане за м. май 2024г. незабавно предприехме действия за прекратяване на Договор за изкупуване на ел. енергия № Г1324/22.06.2023г. между “С. Е.” ООД и “Р. Ш.” ЕООД. Последвало частично плащане на дължими суми и за м. юни 2024г. Договорът бил прекратен на 30.07.2024г. Видно от горното, към 15.08.2024г., задължението на “С. Е.” ООД към “Р. Ш.” ЕООД било в общ размер на 562.19 лева. Ето защо моли за уважаване на исковете. С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства, които моли да бъдат приети и приложени по делото. В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения особен представител оспорва предявените искове. Не оспорва, че са в договорни отношения, обективирани в договор за изкупуване на електрическа енергия и участие в балансираща група № Г1324 от 22.06.2023г. със страни С. Е. в качеството на координатор и/ или купувач и Р. Ш. в качеството на производител и/или продавач. („Договорът“). По силата на Договора Р. Ш. е станал член на балансиращата група на С. Е.. Сочи, че договорът е сключен с оглед притежаваната от Ответника лицензия за търговия с електрическа енергия с включени права и задължения на координатор на стандартна балансираща група № Л-430-15 от 06.11.2014 г., продължена с лицензия И1-Л-430 от 25.01.2024 г. за период от 10 години, считано от 06.11.2024 г. Поддържа, че Съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора Ответникът извършва балансиране на обектите на Ищеца съгласно изискванията на Правилата за търговия с електрическа енергия („ПТЕЕ“); регистрира при Електроенергиен системен оператор („ЕСО“) Ищеца съгласно изискванията на ПТЕЕ и закупува произведената от Ищеца електрическа енергия съгласно условията на приложимото законодателство; заплаща на Ищеца цена за произведеното от неговите обекти количество електрическа енергия съгласно условията на Договора. Поддържа, че съгласно Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора Ищецът се е задължил да предостави данни за: (i) технически данни за съоръженията и географското им местоположение; (ii) годишно производство за предходната година, почасово или в друг, съгласуван между страните формат; (iii) допълнителна предварителна информация, свързана с техническото състояние на инсталациите и/или разпределителната мрежа, към която са присъединени, свързана с вероятна промяна в нормалния производствен режим, (iv) информация, свързана с отклонение от нормалната работа на инсталациите в случай на изрични указания от страна на съответния мрежови оператор, планови ремонти или аварийни ситуации, като включително Ищецът има задължение не по-късно от 48 часа преди планови ремонт и прекъсване на захранването и не по- късно от 4 часа от настъпване на авария или друго непредвидимо събитие, което има пряко въздействие върху производството на енергия, включително изготвените към съответния момент прогнози за бъдещ период, да предостави информация на Ответника и за размера на отпадналата мощност и очакваната продължителност на събитието. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора страните са поели ангажимент да полагат всички необходими усилия с цел максимално точно прогнозиране на производството с цел постигане на максимален положителен финансов ефект, свързан с минимализиране на небалансите на обектите на производство на електрическа енергия на Ищеца. Изтъква, че Ищецът, като производител на електрическа енергия се е задължил да произвежда определено количество електрическа енергия и да го отдава в електроразпределителната мрежа, за което е следвало да уведомява Ответника, който от своя страна като координатор на балансираща група се е задължил да уведомява ЕСО, като оператор на електроразпределителната мрежа, че в определени интервали ще има определено производство от страна на Ищеца, като така описани отношенията касаят разпоредбите за балансиране. балансирането на енергия представлява уведомяване на ЕСО под формата на график за планирано производство, въз основа на данни, предоставени от съответния производител, като при спазване на графика е налице баланс (прогнозното количество = произведено количество). При неспазване на графика, в резултат на което е налице по-малко произведена и отдадена в мрежата енергия, е налице недостиг на енергия. И обратното, при неспазване на графика, в резултат на което е налице свръхпроизводство и свръхотдаване на енергия, е налице излишък на енергия. При наличие на недостиг и/или излишък е налице небаланс, който се заплаща към ЕСО и е наречен разход за балансиране. Разходът за балансиране се заплаща от координатора, който при наличие на условия за това го прехвърля на съответния производител, който е допуснал небаланс под формата на недостиг и/или излишък, изразяващ се в отклонение от декларираните от производителя графици за производство. Заявявя че по отношение формирането на цена за покупко- продажба на произведената от Ищеца електрическа енергия не е налице спор в отношенията между страните. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора разходите за балансиране на производителя се определят по реда на приложимите общи условия и методика за разпределение на небалансите в балансиращата група на координатора, като при потвърждаване на графиците, известени от координатора, от страна на ЕСО, и обявяването на цените на балансиращата енергия от страна на ЕСО, и обявяването на цените на балансиращата енергия от страна на ЕСО, координаторът ще включи (чрез приспадане) месечния специфичен разход за балансиране (в лв/ MWh) в цената на произведена и отдадена в мрежата електрическа енергия. Производителят не заплаща отделно цена за балансираща енергия с изключение на случаите, съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора, в случай на отклонение от нормалната работа на инсталациите за производство в условието на неспазване на сроковете за уведомление и предоставяне на информация, съгласно чл. 3, ал.1 от Договора, вследствие на което специфичният разход за балансиране на производителя се е увеличил и така причинява финансова загуба на координатора, за времето на протичане на събитието, прилагания продукт относно размера на месечния специфичен разход за балансиране по чл. 7, ал. 1 от Договора не е гарантиран. В този случай за този период от време, ако бъде фактуриран вследствие на преценка за недобросъвестно поведение, продавачът - ищец заплаща пълния размер на индивидуалните си разходи за балансиране по цени на балансиращата енергия в групата на купувача - ответник. Съгласно чл. 7, ал. 6 от Договора страните се съгласяват, че всички допълнителни разходи, възникнали вследствие на промяна в нормативната уредба или методиката на ЕСО ЕАД за сетълмент на небаланси и определяне на цени на балансираща енергия за всеки период на сетълмент се начисляват от координатора - ответник и се заплащат от производителя - ищец, считано от датата на влизане в сила на промените до изтичане срока на договора. Съгласно чл. 23 от Договора приложение намират и Общите условия за изкупуване на електрическа енергия и балансиране на производители на електрическа енергия на С. Е. („ОУ на С. Е.“), с които Р. Ш. се е съгласило и приело и представляват неразделна част от Договора. Поддържа, че Съгласно чл. 4, ал. 3 Ищецът е следвало да предостави на Търговеца необходимата информация, позволяваща изготвяне на прогноза за производството му и евентуалните отклонения, които предизвикват отговорност за балансиране от страна на Ищеца, а съгласно чл. 7, ал. 1 от ОУ на С. Е. Ищецът се задължава писмено да уведомява Ответника за всякакви обстоятелства, породени от промяна в дейността му, планови ремонти или други причини, които водят до отклонения в производството му спрямо предходния отчетен период. Изрично е посочено, че това е с оглед на задълженията на Ответника за балансиране на небалансите в производството на Ищеца, поради което Ищецът се е задължил да предоставя на Ответника информация за очакваните отклонения и изменения в производството си на електрическа енергия. Посочено е също така, че Ищецът има задължение да информира Ответника, за да може да бъде отразена промяната в прогнозните графици за следващия 24 период на изкупуване на електрическа енергия. Поддържа, че на 01.05.2024г. в сила е влязла нова Методика за определяне на цени на балансираща енергия, приета от Комисията за енергийно и водно регулиране, приета по т.1 от Протокол № 108/22.04.2024г. от заседание на КЕВР и обнародвана в ДВ брой 37/26.04.2024г., влязла в сила от 01.05.2024г. Съгласно чл. 2 от Методиката, същата е разработена с оглед формулиране на стандартни и прозрачни правила при формиране на цената на балансиращата енергия, която следва да се заплаща на независимия преносен оператор от координаторите на балансиращи групи (КБГ) и търговските участници, които отговарят за небалансите на своите обекти като координатор на балансираща група. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Методиката, разходите на независимия преносен оператор за закупуване на балансираща енергия за регулиране нагоре и надолу се компенсират от приходите от цените за балансираща енергия за излишък и недостиг, които операторът получава от координаторите на балансиращи групи. Поддържа, че Ищецът се е отклонил от нормалната работа за м. май и м. юни 2024 г. като е произвел различно от прогнозираното количество без да е уведомил координатора С. Е. за отклонението от търговския график. Твърди, че липсата на уведомление до С. Е. за отклонението от търговския график за производство е довело до кумулиране на разходи за балансиране, начислени от ЕСО и заплатени от С. Е.. Предвид извършеното противопоставяне за заплащане на разходите за балансиране за месец 05/2024г. от страна на Р. Ш., обективирано в представената имейл комуникация, и с оглед клаузата по чл.10, ал.3 от Договора, С. Е. е извършило прихващане на насрещните вземания на двете дружества за месец 05/2024г., като е заплатило дължимия остатък от сумата. С оглед на извършеното, С. Е. не дължи на Р. Ш. доплащане по фактура за м. 05/2024г. В случай че бъде оспорено извършеното извънсъдебно прихващане прави възражение за съдебно прихващане. Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното: Предявен е за разглеждане иск с правно основание е чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 100, ал. 6 от ЗЕ вр. с чл. 69, ал. 4 и ал. 6 от ПТЕЕ. Направено е възражение за прихващане с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД. Приложимостта на ЗЕ и ПТЕЕ произтича, от императивно закрепеното в чл. 91, ал. 2 ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г.) задължение за спазване на разпоредбите на ЗЕ и правилата за търговия с електрическа енергия (приети от комисията по предложение на енергийните предприятия) при извършване на сделките с електрическа енергия. Съгласно чл. 91, ал. 3 ЗЕ, ПТЕЕ определят правилата за снабдяване от крайни снабдители и доставчици от последна инстанция, правила за обмен на данни, начинът на администриране на сделките, известяването на почасови графици, организиране и работа на борсовия пазар, пазара на балансираща енергия и пазара за предоставяне на преносна способност, механизмите за определяне на цените за небаланс, както и регистрирането на отделните видове балансиращи групи и дейността на координаторите на балансиращи групи. Основен принцип на пазара на електрическа енергия, въведен със ЗЕ и ПТЕЕ е осигуряване на баланс на производството и потреблението на електрическа енергия. Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЕ, за целите на балансиране на производството и потреблението на електрическа енергия операторът на електропреносната мрежа организира пазар на балансираща енергия. С ПТЕЕ отговорността за балансиране се осъществява като се въвежда принципа на формиране на балансиращи групи. Видно от чл. 56 ПТЕЕ наред с останалите цели, формирането на балансиращи групи цели, въвеждането на организация при администриране на сделки с електрическа енергия, реалното им изпълнение и сетълмент, както и подобряване на планирането на състава на генерираните мощности и определяне на балансиращите източници по поддържане на баланс на електроенергийните системи. За да бъде уважен предявения иск в тежест на ищеца в условията на пълно и главно доказване е да установи извършената доставка на електрическа енергия за процесния период по фактура № 11/31.05.2024г. и фактура № 12/30.06.2024г., твърдяната от него единична цена на доставените количества електрическа енергия за процесния период и размера на претендираната дължима главница по същата. По делото не се спори и съдът с доклада си приет за окончателен в открито съдебно заседание от 27.01.2025г. е приел за безспорни обстоятелствата че страните са в договорни отношения, че ищецът е доставил електрическа енергия в посоченото количество и че останала незаплатена част в размер на 437, 32 лв. Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпроса дали ответникът е имал право да извърши извънсъдебно прихващане със сумата предмет на договора. За да се установи правото на ответника да извърши извънсъдебно прихващане ответникът следва да установи, наличието на разход за небалансиране заплатен от него в качеството му на координатор на балансиращата група, както и че са налице условията за прехвърляне на част от разхода (размера на предявените искове) върху ищеца, а именно, че е произвел се е отклонил от нормалната работа за м. май и м. юни 2024 г. като е произвел различно от прогнозираното количество. Съгласно уговореното в чл. 1, ал.2 от приложения и неоспорен от страните договор за изкупуване на електрическа енерги и участие в балансираща група, в предмета на договора се включва и редът, условията и сроковете за прехвърляне на отговорността за балансиране и членство в Балансиращата група на Координатора, както и принципите за разпределение на общия небаланс в балансиращата група, включително и отношенията между страните по изпълнението на предмета на този договор, са регламентирани в настоящия договор, ПТЕЕ и указанията на ЕСО ЕАД. В чл.1, ал.3, б. „Б“ от договора страните уговорили задължение на производителя (ищеца) заплаща на Координатора цена за балансираща енергия за своите обекти съгласно условията на настоящия Договор, и съдейства при необходимост на Координатора при изготвянето на прогнозите за почасовото производство на своите обекти, посочени в настоящия договор. Тази клауза принципно установява, че Производителят дължи заплащане на Координатора за балансираща енергия. Балансиращата енергия е тази, която се използва за покриване на разликите (небалансите) между прогнозираното и реално произведеното/консумираното количество ток в системата. Задължението за плащане обаче не е безусловно. То е обвързано с условията на договора. Това означава, че конкретните хипотези, при които Производителят реално ще плати отделна цена за балансиране, както и начинът на изчисляване на тази цена, са дефинирани в договора. В чл. 6 от договора е уредена методиката за разпределение на небаланси между участниците в групата. Съгласно цитираната разпоредба След получаване на измерени стойности от мрежовите оператори, Координаторът определя за всеки период на сетълмент: 1.Общия нетен небаланс на групата, MWh; 2. Общия разход за балансиране на групата, изчислен на база на общия нетен небаланс на групата и цените за небаланси на групата, на която Координатора е член; 3. Специфичен разход за балансиране на групата, изчислен на база на общия разход на групата и сумата от измерените количества на обектите на всички Пройзводители, лв/MWh; 4. Индивидуален разход за балансиране на всеки Производител на база на специфичния разход на групата, в лв; Методиката се прилага след като станат известни реално измерените данни и включва следните стъпки: Първо се определя колко е общото отклонение (недостиг или излишък) на цялата група спрямо подадените графици за конкретния период (сетълмент период). Въз основа на този общ небаланс и цените, които ЕСО начислява на Координатора, се изчислява общата сума, която Координаторът дължи (или получава) от ЕСО за небаланса на цялата група. Изчислява се "цена" на небаланса за един мегаватчас (лв/MWh), която е специфична за групата за дадения период. Важно е как се изчислява: Общият разход на групата (от т. 2) се разделя на сумата от измерените количества (реално произведените) от всички производители в групата. Следва да се държи сметка, че знаменателят тук не е общият небаланс, а общото реално производство. Това означава, че разходът се разпределя пропорционално на реално произведената енергия, а не непременно пропорционално на индивидуалния принос към небаланса. Накрая, за да се определи колко дължи всеки отделен Производител, специфичният разход за групата (в лв/MWh от т. 3) се умножава по измереното количество (реално произведеното) от конкретния Производител за същия период. На база на гореизложеното следва извода, че за да е имал право да извърши извън съдебно прихващане ответникът следва да е спазил методиката за разпределение на небаланси приета от страните в чл. 6 от договора. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.6 от договора страните се съгласяват, че всички допълнителни разходи, възникнали в следствие на промяна в нормативната уредба или методиката на ЕСО ЕАД за сетълмент на небаланси и определяне на цени на балансираща енергия за всеки период на сетълмент, се начисляват от Координатора и се заплащат от Производителя, считано от датата на влизане в сила на промените до изтичане на срока на Договора. Координаторът следва да представи подробна информация за размера и методиката на формиране на разходите, за да се избегнат всякакви съмнения за коректното им отчитане. Тази клауза представлява споразумение за прехвърляне на риска от Координатора ("С. Е.") към Производителя ("Р. Ш.") при специфични обстоятелства. Такива обстоятелства са промяна в нормативната уредба - ако закони или подзаконови актове, засягащи сетълмента на небаланси или цените на балансиращата енергия, бъдат променени или промяна в методиката на ЕСО ЕАД: Ако Електроенергийният системен оператор промени своята методика за сетълмент на небаланси и определяне на цени на балансираща енергия. В случая не се спори по делото че на 01.05.2024 г. е влязла в сила новата Методика за определяне на цени на балансиращата електрическа енергия, приета от КЕВР. Промяната на методиката на КЕВР довела до промяна на методиката на ЕСО АД (Електроенергиен системен оператор АД). По делото е представена фактура от 31.05.2024г. с доставчик ЕСО АД (Електроенергиен системен оператор АД) от която може да се направи извод за Общия финансов резултат от балансирането на цялата балансираща група на "С. Е." за месец май 2024 г. Основната сума във фактурата е за "балансираща енергия недостиг" - 14 191 720.85 лв. (без ДДС), изчислена на база 11929.560 MWh недостиг при цена от 1189.62651 лв/MWh. Това показва, че групата като цяло е произвела значително по-малко енергия от заявеното. Съгласно заключението на вещото лице, което в отговори на въпроси 1-4 детайлно показва как се формира индивидуалният разход за балансиране се установява, че фактурираната от ответника сума съвпада напълно с изчислената от вещото лице по методиката за разпределяне на небаланси. Във връзка с доводите за недобросъвестно поведение относно клаузата на чл. 7 от договора релевирани с писмените бележки на ищеца съдът следва да посочи, че клаузите, позволяващи прехвърляне на разходите за балансиране и последващо прихващане, не представляват недобросъвестно поведение, а са стандартен и икономически обоснован инструмент за управление на риска в енергийния пазар. На първо място, и двете страни доброволно са договорили и приели тези условия с подписването на договора, включително специфичната разпоредба на чл. 7, ал. 6, която урежда точно хипотезата на промяна в регулаторната рамка. Тази клауза е предвидена именно за да защити и двете страни от непредвидими властови решения, като новата Методика на КЕВР, която драстично изменя финансовите условия. Икономическият замисъл на тези клаузи не е обогатяване, а осигуряване на ключовия за пазара принцип на „финансова неутралност“ на координатора, който действа само като административен посредник между държавния оператор (ЕСО) и производителите. Разходите не са начислени от ответника едностранно, а са реално фактурирани от ЕСО в резултат на регистрирания в цялата група небаланс, както се доказва от експертизата и приложените фактури. Клаузата справедливо прехвърля икономическата тежест от този, който само административно плаща сметката (координатора), към този, който е допринесъл за възникването (производителят чрез своя небаланс). Съдебната практика също потвърждава, че такова разпределение на отговорността не противоречи на добрите нрави, а напротив, насърчава отговорното пазарно поведение и спазването на прогнозните графици. Следователно, действията на ответника не са опит за неплащане, а стриктно и прозрачно изпълнение на договорни клаузи, предназначени да управляват реален и възникнал пазарен и регулаторен риск. Съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, "Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши". Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвиденото в тази норма преобразуващо право на едно лице на прихващане, когато то се извършва извънсъдебно, възниква, когато две лица притежават насрещни вземания едно към друго, като вземането на лицето, което извършва прихващането, т.нар. активно вземане, трябва да е изискуемо и ликвидно, а вземането на насрещната страна поне изпълняемо /в тази насока са указанията по тълкуване на закона, дадени в мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г., постановено по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС/. Едно вземане е ликвидно тогава, когато е установено по основание и размер с постановено между страните съдебно решение или неговото възникване и размер са безспорни в отношенията между страните по прихващането, т.е. не е оспореното от длъжника, срещу когото се прихваща. По прихващането, активното вземане е това на ответника, което е субектът, упражняващ чрез извънсъдебно изявление правото на прихващане. То обаче е оспорено от длъжника по него, който е ищецът. Ищецът не е осчетоводил фактурите на ответника във връзка със стойността на цената за балансираща енергия. Следователно активното вземане, което е предмет на извънсъдебното прихващане, извършено, не е било ликвидно в отношенията между страните, което означава, че за неговия титуляр, който е ответникът, не е възникнало правото да прихване с него извънсъдебно. С оглед на това съдът счита, че от събраните в производството доказателства не се установява задължението на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за извършените работи да е погасено чрез прихващане, което да е извършено извънсъдебно. В мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г., постановено по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил, той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане. В случая е направено и възражение за съдебно прихващане в условията на евентуалност. Както беше посочено по-горе установяват се дължимостта на ищеца за разхода за балансиране поради което възражението за съдебно прихващане следва да бъде уважено. Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,