Решение № 2251 от 2.7.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 439/2025 г.

Административен съд - Плевен02.07.2025 г.докладчик Даниела Дилова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17/27.02.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 20254410200001 по описа за 2025 г. на Районен съд – гр. Левски. ОСЪЖДА Д. А. Д. от гр.Белене, обл. Плевен, ул.“Иван Вазов“ №48, [ЕГН], да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, гр.Бургас, сумата 80 лв. /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С решение № 17/27.02.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 20254410200001 по описа за 2025 г., Районен съд – гр. Левски е потвърдил наказателно постановление /НП/ № 15-033 от 20.11.2024 г., издадено от Началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр.Русе, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище в гр.Бургас, с което на основание чл. 88а ал.2 и чл.57, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, на Д. А. Д. от гр.Белене, обл. Плевен, ул.“Иван Вазов“ №48, [ЕГН], за извършени административни нарушения на чл. 20 ал.1 и на чл.18г ал.3 от ЗРА от ЗРА са наложени две административни наказания глоба – съответно в размер на 500 лв. и на 200 лева. Против решението е постъпила касационна жалба от Д. А. Д., чрез адв. И. И. от АК-Велико Търново, която счита съдебното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че неправилно съдът е приел, че вменените на жалбоподателя административни нарушения са установени и доказани по безспорен и категоричен начин. Излага, че изводите на съда в тази насока са направени без да се обсъдят възраженията относно изключението, въведено с разпоредбата на чл.19, ал.10 от ЗРА. В случая съдът е приел, че след като чл. 20 ал.1 от ЗРА задължава лицата, придобили право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми да попълват риболовен дневник при всяко излизане на вода, освен в случаите по чл. 19 ал. 8, жалбоподателят следва да отговаря именно на това основание за установеното непопълване на дневника. В настоящия случай действително не е налице изключението по чл. 19 ал. 8 от ЗРА, но е налице изключението на чл.19, ал.10 от ЗРА, според конто капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра се освобождават от задължението за водене на риболовен дневник въз основа на влязъл в сила план за статистически извадки в съответствие с правото на Европейския съюз. По делото безспорно е установено, че проверения риболовен кораб на жалбоподателя попада в тази хипотеза, тъй като е с дължина до 10 метра, а именно 6, 5 метра, видно от удостоверението за право на извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав №15209400-0006/29.01.2024 г. изд. от МЗХ, ИАРА, което се съдържа в административната преписка. Поради това формално след изменението на ЗРА с ДВ, бр. 102 от 2015 г. жалбоподателят няма задължението да попълва риболовен дневник при излизане на вода. Такова задължение не е имал и в деня на проверката 28.06.2024 г., като без значение е дали към тази дата е имало или не влязъл в сила плана за статистически извадки.Прави искане, обжалваното решение да бъде отменено, и вместо него да се постанови ново, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и да присъдят разноски по делото. От ответника по касация - Началник на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр.Русе, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури със седалище в гр.Бургас, е постъпил отговор на касационната жалба, чрез юрк.П., в който се сочи, че извършването на нарушенията, за които е издадено обжалваното НП се установява от показанията на свидетелите, както и че привлеченият към отговорност признава посочените в НП факти. По отношение на твърденията, че липсва задължение за водене на риболовен дневник, сочи, че § 10 от ПР ЗИДЗРА (ДВ, бр. 102/2015 г.) съдържа правилото, съгласно което до влизане в сила на плана за статистически извадки, когато и да е това, капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 м са длъжни да предават в ИАРА попълнените декларации за произход по чл.20 от ЗРА до 5-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, ал.1: „До влизането в сила на плана за статистически извадки по капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра предават в ИАРА попълнените декларации за произход по до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. А..2: На лице, което не представи декларация за произход в нарушение на ал. 1, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 600 до 1200 лв.".Изразява становище, че оплакването за неправилно прилагане разпоредбата на чл.20, ал.1, във връзка с разпоредбата на чл.19, ал.10 ЗРА, е неоснователно, с оглед превратното тълкуване на чл.20, ал.1 ЗРА, в контекста на § 10 от ПР на ЗИДЗРА от ДВ, бр. 102/2015 г.Прави искане, съдът да остави в сила обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. В съдебно заседание касаторът Д. А. Д. – редовно призован, не се явява, не се представлява. Ответникът НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „РИБАРСТВО И КОНТРОЛ – ЦЕНТРАЛЕН ДУНАВ“ ГР. РУСЕ КЪМ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „РИБАРСТВО И КОНТРОЛ“ ПРИ ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ – нередовно призован, не се явява, не се представлява. Постъпила е молба вх. № 3521/29.05.2025 г. от юрисконсулт И. П., в която заявява, че е уведомен за датата на днешното съдебно заседание. Не възразява да се даде ход на делото. Не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Моли да се постанови решение, с което касационната жалба се остави без уважение на съображенията, изложени в представеното становище. Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В конкретния случай с касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като РС неправилно е приложил материалния закон. Настоящият съдебен състав намира, че тези оплаквания са неоснователни. Обжалваното пред РС Левски НП е издадено затова, че Д. А. Д. на 28.06.2024 г. в 08.05 часа на р. Дунав на речен километър 576, 5 извършва стопански риболов с риболовен кораб СВ 2078, като при излизане на вода не е попълнил риболовен дневник – нарушение на чл.20, ал.1 от ЗРА, и при извършване на проверката не съхранява на борда на речния кораб разрешително и удостоверение за стопански риболов /с номера съответно №15209400-006/29.01.2024 г. и №15209400/21.12.2018 г./ – нарушение на чл.18г, ал.3 от ЗРА. Последната попълнена декларация в риболовния дневник е с № 0991465 от 08.06.2022 г. Видно от представения по делото АУАН е, че в същия има вписано възражение, че документите ги носи, но тъй като е завалял дъжд ги е прибрал в колата, за да не мокрят. В акта е посочено, че акта е връчен на Д. на 30.08.2024 г. в 10.00 часа в РУ Белене, като е изписан и адреса на Полицейското управление. Въз основа на АУАН е издадено НП №15-033/20.11.2024 г., с което за същите нарушения на основание съответно чл.88а, ал.2 и чл.57, ал.1 от ЗРА са наложени административни наказания „глоба“, съответно в размер на 500 лева и 200 лева, общо 700 лева. РС е приел, че горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. Възприел и кредитирал е показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д. Г. Д. и П. И. Б., които са извършили проверката. Посочил е, че съгласно чл. 20 ал.1 от ЗРА лицата, придобили право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми са длъжни да попълват риболовния дневник при всяко излизане на вода, освен в случаите по чл. 19 ал. 8. В случая отговорността на Д. е ангажирана именно за непопълване на дневника и това е безспорно установено от актосъставителя, свидетеля, присъствал при установяване на нарушението и представеното по делото копие от последната попълнена страница от дневника, видно от която е, че последното попълване на дневника е сторено на 08.06.2022 г. Не е налице изключението по чл. 19 ал. 8 от ЗРА, че дневник не се води при планувано излизане на море за извършване на дейности, различни от стопански риболов. Задължението за водене на дневник е такова за лица, придобили право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми, което качество на лицето не се оспорва и за това свое задължение Д. знае, тъй като надлежно е попълнил дневника на 08.06.2022 г. Видно от приложената страница на дневника е, че при излизане във водата се попълва една част от дневника – посочваща данните на кораба, неговата идентификация, № на разрешителното и на удостоверението, което притежава капитана, уреда, който ще се използва, неговите данни, данните на капитана на кораба, неговия адрес, датата, часа и мястото на заминаване /на излизане във водата/, а останалата част от дневника се попълва след приключване на риболова. Предвид изложеното, РС е приел, че по делото по един несъмнен и категоричен начин се установява извършеното нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗРА. Съгласно разпоредбата на чл. 18г ал.3 от ЗРА при извършване на стопански риболов с кораб разрешителното и удостоверението се съхраняват на борда на плавателния съд от неговия капитан. В настоящия случай и това нарушение е установено по един безспорен и категоричен начин. От показанията на двамата свидетели, от приложените по делото доклад за извършена инспекция, доклад след съставяне на АУАН и възражение, подадено от Д. непосредствено след връчване на акта се установява, че към момента на проверката Д. е извършвал риболов и разрешителното и удостоверението, които е притежавал не са се съхранявали на борда на плавателния съд от капитана. Задължението е безусловно и в закона не е посочено, че ако са налице лоши метеорологични условия капитана има право да съхранява документите на друго място. Капитана на риболовния кораб е този, който е длъжен да намери начин за безопасното им съхранение и то не къде да е, а именно на борда на плавателния съд. При това положение, РС е приел, че и това нарушение е установено по един несъмнен и категоричен начин. Не са допуснати нарушения при съставяне на АУАН – има дата на извършване на нарушенията, място и описание на обстоятелствата при извършването им. Налице е пълно съответствие между съставения АУАН и НП и нормите, които са нарушени. Издаденото НП е подробно и в съответствие с установените факти, с изложени ясни и пълни мотиви относно приетото от административно наказващия орган за извършените нарушения, нарушенията правилно са квалифицирани, правилно са определени санкционните норми, които са съответни на извършените нарушения. При налагане на административните наказания административно наказващия орган е съобразил всички обстоятелства и факти, и е наложил минималните предвидени в закона наказания за всяко едно от установените нарушения. РС е приел, че не са налице и основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Извършените нарушения са формални и такива на просто извършване, и по отношение на същите не намира приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На тези основания е потвърдил НП. По наведените касационни основания съдът съобразява следното: Твърденията в касационната жалба, че в случая е налице нарушение на материалния закон, доколкото законът не се изисква попълване на риболовен дневник, когато риболовният кораб е под 10 метра, както е в настоящия случай, е неоснователно. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗРА: „При извършване на стопански риболов се води риболовен дневник, в който се вписват данни за улова по видове и количества.“. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗРА, риболовният дневник се издава от ИАРА. Образецът на риболовния дневник за всяка риболовна дейност и реда за воденето му се определят с наредба на министъра на земеделието и храните. Въз основа на посочената разпоредба е издадена Наредба № 43 от 20.04.2006 г. за реда за водене на риболовен дневник - обн., ДВ, бр. 41 от 19.05.2006 г., в сила от 19.05.2006 г., изм. и доп., бр. 9 от 28.01.2011 г., изм., бр. 79 от 16.10.2012 г. В чл.2 от същата наредба е посочено, че риболовният дневник се състои от декларации за произход и инструкция за тяхното попълване. Посочено е в чл.9 от същата наредба, че декларацията за произход се съставя в четири еднообразни екземпляра. Оригиналът екземпляр "0" остава в риболовния дневник, екземпляр "1" придружава улова след неговото предаване/разтоварване, екземпляр "2" се предава на длъжностните лица на ИАРА, а екземпляр "3" се предава в организацията на производителите на риба и други водни организми, ако лицето, извършило стопански риболов, членува в такава. Съгласно чл.20, ал.1, изр.второ от ЗРА, попълнената декларация за произход се предава на длъжностните лица в ИАРА в срок до 48 часа след акостирането на брега. Съгласно чл.19, ал.10 и ал.11 от ЗРА:

10

Капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра се освобождават от задължението за водене на риболовен дневник въз основа на влязъл в сила план за статистически извадки в съответствие с правото на Европейския съюз.

11

Капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра вписват в декларация, неразделна част от плана по ал. 10, данните за улова/разтоварванията за предходния месец по видове и количества. Декларацията се предава в ИАРА до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Заедно с тези разпоредби е приета и ПР - §10 от същия закон, като същата гласи: „§ 10.

1

До влизането в сила на плана за статистически извадки по чл. 19, ал. 10 капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра предават в ИАРА попълнените декларации за произход по чл. 20 до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.

2

На лице, което не представи декларация за произход в нарушение на ал. 1, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 600 до 1200 лв.

3

Актовете за установяване на нарушенията се съставят и наказателните постановления се издават по реда на чл. 91.“ Видно от така цитираните правни норми, с измененията от 2015 г. е облекчен редът, по който се представят декларации за произход пред ИАРА. До тези изменения, всички риболовни кораби е следвало да водят риболовен дневник, като са били длъжни да представят съответния екземпляр на декларацията за произход на ИАРА в срок до 48 часа след акостирането на брега. С измененията от 2015 г. е предвидено, че капитаните на кораби под 10 м следва да водят план за статистически извадки, след като такъв влезе в сила. Неразделна част от този пран е декларация с данните за улова/разтоварванията за предходния месец по видове и количества, като същата се предава в ИАРА до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. В ПР на §10 от същия ЗИД на ЗРА е предвидено, че до влизането в сила на плана за статистически извадки по чл. 19, ал. 10 капитаните на риболовни кораби с дължина до 10 метра предават в ИАРА попълнените декларации за произход по чл. 20 до 5-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В случая не е спорно, че план за статистически извадки по чл. 19, ал. 10 от ЗРА не е влязъл в сила. По тази причина върху капитаните на кораби до 10 м продължава да тежи задължението за попълване на риболовен дневник. Същите са облекчени с §10 от ПР на ЗИД на ЗРА от 2015 г., като вместо до 48 часа след акостирането на брега, следва да представят съответните декларации за произход до 5-то число на следващия месец, т.е. тяхното положение е облекчено с оглед на срока за представяне в ИАРА на съставените декларации. Непредставянето на тези декларации в срок е отделно административно нарушение, като видно от санкцията, същото е по-леко наказуемо от случая, когато такива декларации въобще не са били съставени - когато не е воден риболовен дневник съгласно чл.20, ал.1 от ЗРА. Следователно риболовен дневник следва да се води от капитаните на кораби с дължина до 10 метра, докато същият риболовен дневник бъде заменен с влязъл в сила план за статистически извадки. Не е спорно, че такъв план не е налице, и привлеченият към отговорност Д. разполага с риболовен дневник на кораба си, като последно е попълвал същия през 2022 г. С оглед на изложеното, са неоснователни твърденията, че Д. не следва да води риболовен дневник. Върху същия тежи задължението да води такъв докато последният бъде заменен с план за статистически извадки, който също следва да бъде попълван от него като капитан на кораб. Планът за статистически извадки не е акт, който държавата в нарушение на задълженията си не приема, за да не облекчи положението на капитаните на риболовни кораби с дължина под 10 м, а явно се състои от декларации, сходни с тези в риболовния дневник, които декларации също се попълват от капитана на кораба. Липсва каквато и да е прилагане на правото и закона по аналогия в наказателноправна материя, както се твърди в касационната жалба. По отношение на другото посочено в НП нарушение – несъхраняване на борда на кораба на разрешителното и удостоверение за стопански риболов, същото няма връзка с посочената в касационната жалба разпоредба на чл.19, ал.10 от ЗРА. РС правилно е установил фактите. Към така установените факти правилно е приложил материалния закон, като на основание чл.221, ал.2 от АПК, настоящият съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, поради което не следва да ги преповтаря. При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Левски е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в о.с.з., а само е представил писмено становище по делото, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, чл.63в и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът

Цитирани разпоредби

29