Решение № 3836 от 27.6.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1425/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК. Образувано е по жалба от 16.01.2024 год. на длъжника Л. Б. Т., чрез адв. А. И. /надлежно упълномощена/, срещу постановление от 03.01.2023 год. по изпълнително дело №20238560401153 по описа на частен съдебен изпълнител Б.Б., с рег.№856 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение и намаляване на размера на таксите по изпълнението. Жалбоподателят поддържа, че в качеството си на длъжник по изпълнението има право на жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да намали размера на приетите по делото разноски. Изпълнителното дело било образувано въз основа на бланкетна и стандартна молба, поради което и нямало основание за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в максимално предвидения размер от 150 лв. Тези разноски били прекомерни, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, като следвало да бъдат намалени до сумата от 50 лв. – чл. 27 НЗПП. В хода на изпълнителното дело не били извършени други действия от взискателя освен образуването му. Бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, който способ се осъществявал понастоящем и очевидно взискателят щял да бъде удовлетворен. При определяне на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следвало да бъде взета предвид нормата на т. 27а ТТРЗЧСИ, а именно че максималният размер на тази такса не може да надвишава 1/10 от вземането. Под „парично вземане“ по т- 26 ТТРЗЧСИ се разбирало единствено вземането, което било предмет на изпълнителния лист, въз основа на който било образувано изпълнителното дело, но не и таксите и разноските по изпълнението. Освен това останалите такси по изпълнително дело също били неправилно присъдени. По отношение на таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ нямало издаден документ, както и данни за извършени разходи. Трябвало да бъде намалена таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ от 12 лв. /с ДДС/ на 10 лв. Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД счита, че жалбата се явява неоснователна. Поддържа, че бил претендирал по изпълнителното дело разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съобразно чл. 27, ал. 2 НЗПП. Заплатил обикновени такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 108 лв. /с ДДС/, а впоследствие и 5.60 лв. и 54 лв. Разноските за юрисконсултско възнаграждение щяли да са прекомерни само ако надвишавали размера, установен в чл. 27, ал. 2 НЗПП. Не можело да се приеме, че процесуалното представителство на взискателя се изчерпвало с подаването на молба за образуване на изпълнително производство. Процесуалният представител депозирал допълнителни становища, възражения. Задължението, което се изпълнявало принудително, не било в малък размер и не било изпълнено до настоящия момент. Правилно били начислени таксите по т. 1, т. 2, т. 5, т. 9 и т. 31 ТТРЗЧСИ.. Законосъобразно била начислена и таксата по т. 4 ТТРЗЧСИ за изпращане и връчване на съответните книжа. В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е допустима, но се явява неоснователна. Юрисконсултското възнаграждение от 150 лв. не надхвърляло максималния размер за представителство по изпълнително дело съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 27 НЗПП. В случая длъжникът не бил предприел действия по погасяването на дълга. Таксите по изпълнението били начислени да извършени изпълнителни и други действия, като техният вид и размер били изцяло съобразени с ТТРЗЧСИ. Претендираното и допуснато за събиране от взискателя юрисконсултско възнаграждение било включено в „материалния интерес“ по делото по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ при изчисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, възраженията на взискателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна: Изпълнително дело №20238560401153 по описа на частен съдебен изпълнител Б.Б., с рег.№856 на КЧСИ, било образувано по молба от 01.11.2023 год. на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт Б.Ш. /надлежно упълномощен – съгласно представеното пълномощно на л. 4 от изпълнителното дело/, въз основа на изпълнителен лист от 21.09.2023 год., издаден по гр.дело №44963/2017 год. по описа на СРС, ГО, 69 с-в, за следните суми: 113.20 лв. – разноски в заповедното производство, 572.28 лв. – разноски в първоинстанционното производство и 100 лв. – разноски във въззивното производство. С молбата на частния съдебен изпълнител е било възложено на основание чл. 18 ЗЧСИ да извърши действия по делото за събирането на горепосочените суми, в т.ч. да проучи имущественото състояние на длъжника, да направи справки, да набави документи, книжа и др., както и да определи начина на изпълнение, като е било поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника и трудовото му възнаграждение, извършването на опис и оценка на движими вещи, както и да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в размер на 150 лв. С постановление от 01.11.2023 год. частният съдебен изпълнител приел за събиране разноски взискателя в размер на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и такси по изпълнението и 226.46 лв. – такси по изпълнението, включващи 112.86 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ и 113.60 лв. – прости такси по т. 1, т. 2 и т. 5 ТТРЗЧСИ в общ размер на 108 лв., за които била изготвена и сметка – л. 7 от изпълнителното дело/, такса по т. 31 ТТРЗЧСИ /за получаване на информация РБСС и две куриерски услуги „МИБМ Е.“ ООД/ в размер на 5.60 лв., за която също била изготвена сметка – л. 8 от изпълнителното дело/. На 02.11.2023 год. взискателят внесъл авансово по сметка на частния съдебен изпълнител таксите в общ размер на 108 лв., а на 21.11.2023 год. – таксата по т. 31 ТТРЗЧСИ. На 17.11.2023 год. съдебният изпълнител изготвил сметка за такса по т. 9 ТТРЗЧСИ за връчването на 3 бр. запорни съобщения в размер на 54 лв. На 17.11.2023 год. частният съдебен изпълнител е изпратил запорни съобщения до две търговски банки, както и запорно съобщение до МВР, Дирекция „Български документи за самоличност/. На 27.11.2023 год. по делото е постъпил отговор от „Централна кооперативна банка“ АД, от който е видно, че банковата сметка на длъжника, по която същият получава трудово възнаграждение, е блокирана до пълния размер на сумата, посочена в запорното съобщение. По изпълнителното дело са приложени справка с данни за осигурени лица от подадени декларации по Наредба Н-13 към КСО, справка да банкови сметки и сейфове, искане за издаване на документ до НАП и справка от НАП, справка-данни за осигуряването, удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки. На 12.12.2023 год. на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните суми: 785.48 лв. – присъдени разноски, 5 лв. – неолихвяеми вземания в гр. производство, 150 лв. – разноски за юрисконсултско възнагражедине и 391.16 лв. – такси по ТТРЗЧСИ. Своевременно длъжникът е подала молба на 11.12.2023 год. до частния съдебен изпълнител, с която е поискал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение, както и да бъдат намалени размерите на таксите по изпълнението. С обжалваното постановление от 03.01.2024 год. /надлежно съобщено на длъжника на 15.01.2024 год./ частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на претендираното от взискателя юрисконсултско възнаграждение, както и на таксите по изпълнението. Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима. По отношение на жалбата срещу постановлението за разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение: Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, а според новата т. 3 на посочената разпоредба /изм. и доп., бр. 86 от 27.10.2017 год./, и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В разглеждания случай молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез юрисконсулт, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства. Изпълнението е образувано за събиране на парични вземания в общ размер на 785.48 лв. Несъмнено е, че процесните изпълняеми права не са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство, поради което тя следва да понесе отговорността за заплащане на разноските на взискателя за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 год./, в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 27 НЗПП, за представителство в изпълнителното производство възнаграждението е от 50 до 150 лв. В частност с молбата за образуване на процесното изпълнително дело пълномощникът на взискателя е извършил изрично възлагане на частния съдебен изпълнител по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, в т.ч. и по отношение на избора на изпълнителния способ, при което същинската роля на юрисконсулта по процесуално представителство и извършването на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане несъмнено отпада, поради което и с оглед обстоятелството, че изпълнителното дело не с висока фактическа и правна сложност, в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта му, в която в тежест на длъжника са възложени разноски за възнаграждение на юрисконсулта, представлявал взискателя, за горницата над 50 лв. По отношение на жалбата срещу постановлението за такси по изпълнението: Жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/. По процесното изпълнително дело начислените на длъжника прости такси на конкретно основание и за които са изготвени и сметки по чл. 79 ЗЧСИ /които съдържат необходимата за първичен счетоводен документ информация, съгласно чл. 6, ал. 1 ЗС/ възлизат общо на 167.60 лв. с включен ДДС /които са били и заплатени авансово от взискателя/, а именно: по т. 1 ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнителното дело; по т. 2 – за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне на начина на изпълнение от ЧСИ; по т. 5 ТТРЗЧСИ – за връчване на покана за доброволно изпълнение /съобщение за образуване на изпълнително дело/, по т. 31 ТТРЗЧСИ – допълнителни разноски и по т. 9 ТТРЗЧСИ – за налагане на запор без извършване на опис – 3 бр. Въз основа на данните по изпълнителното дело и извършените действия не може да бъде основана дължимост на тези такси в по-голям размер от посочения /в изготвените от съдебния изпълнител сметки е налице дублиране на такси за действия, които обаче биха могли да бъдат извършени само еднократно или вече са били извършени/. Начислената впоследствие такса по т. 31 ТТРЗЧСИ не е била определена за събиране от частния съдебния изпълнител и не била предмет на подаденото от длъжника възражение от 11.12.2023 год., което е било оставено без уважение с обжалваното постановление, поради което и дължимостта й не следва да бъде обсъждана. Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не се дължи. Противното би означавало, че и върху самата пропорционална такса ще се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, върху която също се дължи такса и т.н. Размерът на приетата за събиране пропорционална такса е неправилно определен от частния съдебен изпълнител. Съгласно чл. 27а, т. 1 ТТРЗЧСИ, минималният размер на таксата по т. 26 не може да надвишава 1/10 част от вземането. Материалният интерес по изпълнителното дело възлиза на 785.48 лв., като съгласно т. 26, б. „б“ ТТРЗЧСИ, размерът на пропорционалната такса е 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв. Следователно в частност дължимият размер на пропорционалната такса е 78.55 лв., към която следва да се начисли 20 % ДДС, или 94.26 лв. Ето защо СГС приема, че процесното постановление в частта му, в която е отказано изменение на възложените в тежест на длъжника прости такси по т. 1, т. 2, т. 5, т. 9 и т. 31 ТТРЗЧСИ за горницата над 167.60 лв. и такса по т. 26 от тарифата за горницата над 94.26 лв. се явява незаконосъобразно. В останалата й част жалбата на длъжника следва да бъде оставена без уважение. Предвид изложените съображения, съдът