Решение № 186 от 4.1.2024 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 340/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба на „ЮБ“АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.С. 1766, ул.“О.“ №• против Решение № 508 от 03.07.2023г., постановено по гр.д. №2420 по описа на РС- В.. С обжалваното решение жалбоподателят „ЮБ“АД е осъден да заплати на ищеца С. И. Д. сумата от 1700 евро /главница/, представляваща обезщетение за причинени на 02.09.2022 г. имуществени вреди, в резултат на въвеждане в заблуждение на пълномощника на ищцата/ ЛН/ от длъжностно лице в „ЮБ“АД, при изпълнение на възложената му работа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 28.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението. Със същото решение въззиваемото дружество е осъдено да заплати на въззивника и сумата в общ размер от 734.34 лв., направени разноски в първоинстанционното производството. Твърди се във въззивната жалба от жалбоподателя, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се, че предявения иск от ищцата и при така наведените в исковата молба твърдения е с правна квалификация по чл. 79, ал.1 от ЗПУПС, уреждащ отговорността на Б• при изпълнение на неразрешена платежна операция, а не за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД, доколкото платежната операция е изпълнена на основание на договор за спестовна сметка, сключен между Б• и ищцата. Посочва, че ВРС незаконосъобразно приел, че е налице нередовност на исковата молба и дал възможност на ищцата да внесе уточнение. Уточненията на ищеца в първото съдебно заседание представлявали изменение на основанието на иска по чл. 214 от ГПК, на което изрично се противопоставил, тъй като затруднявало защитата му. Излага, че с уточненията по чл. 143, ал.2 от ГПК не можело да се променя заявения правопораждащ факт и основанието на иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената част на исковата молба. Счита, че няма противоречия в изложените в исковата молба факти, нито между тях и петитума на иска, поради което молба на ищцата от 21.02.2023г. не следва да се взема предвид, тъй като същата е подадена в изпълнение на процесуално незаконосъобразно разпореждане на съда. Поддържа, че разпореждане N 561 от 13.03.2023 г. на ВРС е незаконосъобразно. Излага, че с разпореждането съдът приел, че с молбата от 21.02.2023г. на ищеца по същество представлявала молба за изменение на иска, което е в противоречие с предходното разпореждане от открито съдебно заседание, според което искова молба била нередовна. В тази насока навежда довод, че ако няма редовна искова молба, то няма предявен иск, а ако няма предявен иск, не може да има и изменение в него. Счита за недопустимо с една и съща молба да се отстраняват нередовности в исковата молба и да се прави изменение на иска. Твърди се, че молба за изменение на иска може да се подаде най-късно в първото съдебно заседание, поради което искането отправено от ищеца на 21.02.2023г. е извън преклузивния срок по чл. 214, ал.1 от ГПК. При това допуснато процесуално нарушение от ВРС счита, че обжалваното съдебно решение е недопустимо и иска същото да бъде обезсилено. В условие на евентуалност твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществени процесуални нарушения. В тази насока навежда възражения срещу правната квалификация на предявения иск, като в случая б• можела да отговаря спрямо ищцата само на договорно основание, тъй като договорната отговорност изключвала д.ктната. Излага, че спорът произтичал от изпълнението на платежна операция по банковата сметка на ищцата, изпълнена на основание договор за спестовна сметка, сключен между Б• и ищцата и касаел само имуществените последици от изпълнението на платежната операция. Посочва, че редът за предоставяне на платежни услуги на физически лица, сключили договор за банкова сметка с банка били уредени в договора и приложимите към него Обши условия (ОУ), а правата и задълженията на страните по договор за банкова платежна сметка, които не са уредени в договора, са уредени в специален закон - Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Обн., ДВ, бр. 20 от 06.03.2018 г., в сила от 06.03.2018 г., а по- детайлно в Наредба N 3 на БНБ от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти. Излага, че в случая условията за водене и извършване на операции с банкови сметки на физически лица са уредени в Раздел V от приложените общи условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически лица (ОУ). Към случая били относими разпоредбите на чл.V, т.10 до т.14 от ОУ, съгласно които отговорност за съдържанието на платежното нареждане носи единствено титулярът на сметката. Задължението на Б• се изчерпвало с това да изпълни нареждането така, както е подадено. За нарушение на това задължение б• отговаря съгласно ЗПУПС, като не било налице основание за ангажиране на тази отговорност. Твърди, че в случая липсвало и виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на б•. Посочва, че дори да има уговорка за задължаване на сметката на платеца на ден, различен от деня на подаването на платежното нареждане, то тя може да бъде само писмена, и платежното нареждане може да бъде отменено най-късно до края на работния ден, предхождащ деня на задължаване на сметката, съобразно чл. V.14 от ОУ към Договора и чл.85, ал.З от ЗПУПС, вр. чл. 83, ал.4 от ЗПУПС. Жалбоподателят навежда възражения за неправилност на решението, поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда, че по делото били установени всички елементи на фактическия състав на чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, който извод не се подкрепял от доказателства по делото. Не било ясно в какво точно се изразявало противоправното деяние на банковия служител. П. и точното съдържание на изявлението на този служител, посочена от ищцата като извършител. Не било доказано твърдяното противоправно деяние на служителя. П., че последната въвела в заблуждение пълномощника на ищцата ЛН, че на следващия работен ден след посещението, при което наредила превода, то същият със сигурност може да бъде спрян по нейно искане. В тази насока посочва наличието на противоречия в събраните по делото гласни доказателства. Излага, че няма основание за ангажиране на отговорността на б• по чл. 49 от ЗЗД, поради това, че служителката. П. няма вина и не носи отговорност за заблуждението на клиентката. Нито пък този служител е допускал, че клиентът може да е разбрал, че при поискване сумата ще бъде безусловно върната и че твърденията му за измама ще бъдат безусловно приети от получателя на превода и/или неговата банка. Посочва, че действията на банковия служител. П. не са били противоправни. Служителят е изпълнил задълженията си при изпълнение на платежно нареждане, произтичащи от закона (ЗПУПС) и договора, които включвали точно изпълнение нареждането на клиента и при отговор на въпрос да му отговори съобразно законовата уредба и вътрешните правила на б•. Твърди, че решението на ЛН да извърши плащането на 1700 евро не е в причинно следствена връзка с поведението на служителя П.. От свидетелските показания на посочените от б• служит. се установявало, че тя е влязла с банковия офис с цел да извърши плащане, а разговорът относно нейните притеснения, при който е станало дума за връщането на превода, се е състоял след като платежното нареждане е било вече подписано. Поради което излага, че разговора със служителя не е причина, мотивирала към г-жа Н. да извърши превода. Посочва, че по делото били налице доказателства, сочещи нейните действителни мотиви за превода: трудностите с намирането на квартира в А.; продължителното безрезултатно търсене, което логично я довело до решение при възникване на някаква, макар и несигурна перспектива за успешен изход, да се поеме известен риск; наличието на писмен договор, който логично би могло да се очаква да успокои в известна степен притесненията й и да я мотивира да преведе сумата. Излага, че в обжалваното решение хронологическата последователност на събитията е игнорирана, доколкото се сочело, че нямало значение кога е било извършено твърдяното въвеждане в заблуждение - дали преди или след подписване на нареждането. Счита, че това обстоятелство е съществено за правния извод дали е налице причинно-следствена връзка между твърдяното противоправно поведение и вредоносния резултат. Иска от съда да отмени обжалваното решение на РС-В., вместо което да постанови съдебен акт с който да отхвърли предявения иск. Не представя доказателства и не прави доказателствени искания. Прави искане за присъждане на разноски за двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение. В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК от ответника по жалбата С. И. Д. гр.В., ул.“Ж.„ №22, бл.1, вх.• ап.• ЕГН •••••••••• не е постъпил писмен отговор. В съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна, като доводи в тази насока са изложени в представената писмена защита. Не представя доказателства и не прави доказателствни искания. Прави искане за присъждане на разноски. От данните по делото във връзка с направените оплаквания, съдът приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. РС-В. е бил сезиран с искова молба от С. И. Д. от гр.В. против „ЮБ“АД, ЕИК 000694749, с която е предявен иск по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1700 евро, обезщетение за причинените вреди, ведно със законната лихва от деня на завеждането на делото до изплащане на сумата и разноските по делото. Обстоятелствата на които се основа предявения иск, са: Ищцата заминала за А., където имала затруднения с намирането на квартира. Потърсила съдействие от неин познат ЛД. На 01.09.2022 г. лицето ГМ изпратил договор за наем на ЛД, подписан от него. Условието на „наемодателя“ било да се направи превод на едномесечен наем в размер на 1 700 евро, след което следвало оглед на апартамента, подписване на договора и настаняване. Ищцата е клиент на ответното дружество „ЮБ“ АД. На 02.09.2022 г. упълномощената от нея ЛА Н.- нейна майка, превежда на ГМ сумата от 1 700 евро от банковата сметка на ищцата в изпълнение на условието, необходимо за оглед на квартирата, който оглед обаче не се състоял, тъй като наемодателят спрял да отговаря на посочения телефонен номер. Ищцата разбрала, че е измамена и уведомила майка си. При нареждането на превода на 02.09.2022 г./петък/ ЛН спод.ла със служител, че е възможно да са обект на измама, но я успокоили, че преводът се извършва на следващ работен ден, т.е. на 05.09.2022 г. - понеделник и ако се установи, че са измамени и наемодателят не се появи на уговорената дата 04.09.2022г. - неделя, то преводът ще се спре. На 05.09.2022 г. пълномощникът на ищцата отишла в б• и входирала искане за връщане на превода от 1700 евро, но б• не изпълнила искането за връщане на сумата. В допълнителна молба от 21.02.2023 г. ищцата уточнява, че за да извърши превода на 02.09.2022 г. упълномощената ЛА е била убедена от длъжностно лице, работещо при ответника в клон на б• гр.В., че превода се извършва следващият работен ден - 05.09.2022г. и че на сутринта на 05.09.2022 г. по нейно разпореждане може да се спре излъчването на превода. Възможността да се спре превеждането на сумата на 05.09.2022г. е основен мотив да се преведе на 02.09.2022 г. сумата от 1700 евро. Без гарантираната от длъжностното лице възможност да се спре изплащането на сумата от 1700 евро на 05.09.2022 г. ЛА не би извършила плащането на 1700 евро на 02.09.2022 г. Упълномощеното лице ЛА е била въведена в заблуждение от длъжностно лице относно възможността и времето да спре излъчването на превода - противоправно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД и в причинна връзка с причинената ѝ вреда в размер на сумата от 1700 евро. В срока по 131 от ГПК от ответната страна „ЮБ“АД е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Оспорил е всички наведени твърдения в исковата молба по подробно изложени съображения. Изразява несъгласие с поддържаната от ищеца правна квалификация по чл. 49 от ЗЗД. Посочва, че спорът произтича от изпълнението на платежна операция по банкова сметка на ищцата, изпълнена на основание договор за спестовна сметка, сключен между б• и ищцата и касае само имуществени последици от изпълнението на платежната операция, от което следвало, че б• може да отговаря спрямо ищцата само на договорно основание, тъй като договорната отговорност изключвала д.ктната. Претендирал е разноски по производството. Пред настоящата инстанция страните не спорят, а и от приложените доказателства се установява, че: На 24.01.2022г. ищцата като титуляр сключила с ответника „Б•“ договор за спестовна сметка „МП“, като договорът е сключен при действието на Общи условия за откриване, водене и закриване на банкови сметки на физически лица /ОУ/ на ответника. Страните не спорят относно съдържанието на договора и ОУ. Страните не спорят относно съдържанието на приложеното нареждане за превод от 02.09.2022 г., а и от същото се установява, че от сметката на ищцата в Ю. са наредени към друго лице/бенефициент/: ••••• сумата от 1700 евро, с посочено основание: А. договор от 01.09.2022 г., като нареждането е подадено на 02.09.2022 г. в 10: 02: 39. Не е спорно, че нареждането за превод е наредено от пълномощника на ищцата ЛА Н.. По делото е приложен и договор за наем от 01.09.2022г., с превод от английски език, за имот, находящ се в Астердам, с посочено в чл.5 лице за получател на наемната вноска: Г. М. Х., номер на банкова сметка и посочена обща сума от 1700 евро. Не е спорно, а и видно от приложената молба от 05.09.2022г. ЛА Н.-пълномощник на ищцата е отправила до въззиваемото дружество искане за връщане на наредения валутен превод от 1700 евро, тъй като получателят на превода се оказал измамник. По първоинстанционното дело е приложено и извлечение от сметката на ищцата, кореспонденция между Б• и БН• във връзка с жалба на ЛН, история на корекциите за превода с код 2621319, отказ на искане за връщане. По първоинстанционното дело е назначена съдебно-икономическата експертиза, заключението на която не е оспорено от страните. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и обосновано. При изготвяне на заключението вещото лице се е запознало с първичните документи при ответната банка, касаещи процесния превод, както и с правилата за валутни преводи в клоновете и офисите на ответника. От заключението се установява хронологията и движението на банковия превод, който е нареден на 02.09.2022г. и регистриран в 10: 02ч. в банковата система. След одобрение на транзакцията в 10: 30ч във филиал в гр.В., служител на ЦУ на б• е потвърдил същия в 13: 00ч. и е потвърден статуса от потвърден на изплатен, а в 13: 30ч друг служител окончателно е одобрил превода на изпратен, т.е. б• е подала нареждането за кредите превод към платежната система - Б. в 13: 30ч., което вещото лице е констатирало от приложените разпечатки на транзакцията от банковата информационна система. Вещото лице е посочило, че в 13: 30ч. банковият превод е излъчен към б• на получателя, след като и последният участник в конкретната транзакция окончателно е оторизирал превода за изпращане. Видно от заключението при преводи, насочени за изпълнение през автоматизирани платежни системи, каквато е Б., преводът не може да бъде отменен едностранно, след излъчването му от б• за изпълнение, като в случая това е 13: 30часа на 02.09.2022г., когато б• е подала нареждането за кредитен превод към Б.. По делото пред ВРС са събрани и гласни доказателства. Свидетелката ЛА Н.-майка на ищцата и неин пълномощник по процесния банков превод заявява, че ищцата била приета студент в А.. На 25.08.2022 г. двете заедно заминали за А., където свидетелката престояла една седмица. Ищцата нямала осигурена квартира и имали затруднения с намирането на такава, заради наплива от студенти. Върнала се и се свързали с техен познат ЛД, който намерил квартира от лицето М.. По електронен път изпратил подписан предварителен договор за наем на жилище, който договор бил основание да заплатят сумата. Посочва, че тя като пълномощник на ищцата, на 02.09.2022 г. заплатили 1700 евро през „ЮБ“ АД и тази сума била преведена на М., като в основанието изрично било упоменато, че е за наем на квартира от дата 01.09.2022 г. Имали притеснения за измама, т.к М. не кореспондирал директно с ищцата, а се чували от време на време. Заявява, че уговорката с М. била, че в момента в който преведат парите и той се увери, че ги е получил, да се срещнат с ищцата в неделя на 04.09.2022 г., за да даде ключовете за апартамента, при което М. не се явява. През цялото време ищцата и М. комуникирали, както преди изпращането на парите, така и след това. В неделя на обяд й казал, че ще бъде на адрес в уговорен час, дъщеря ѝ отишла на посочения адрес, но М. не се появил. Свидетелката посочва, че отишла в б• няколко пъти и изказала опасенията си за измама. Искала да знае, евентуално как може да стопира парите. Служителката П., която обработила документите казала, че има процедура, в която такива преводи можело да бъдат стопирани. След това поискала подробно да се опише основанието. Комуникирала и със служителя Н., който казал, че в рамките на три дни преводът може да бъде спрян, като обяснил, че преводът не се превежда директно, а минавал през централата и има процедура за одобрение, като в понеделник можела да го стопира. Това я успокоило. Заявява, че в понеделник в 9: 00 часа сутринта, била в б•, за да може да стопира превода. Обърнала се отново към служителката, която посочва като. и казала, че има измама. Служителката пуснала в централата документи и казала да бъде спокойна, че в С. са получили документите и са вид., че става въпрос за измама. Тя диктувала как да оформи документа. Оказало се, че парите са преведени. Съдът не кредитира показанията на свидетелката ЛН в частта в която заявява, че обслужващата я служителка П. и Н. заявили, че превода ще се осъществи на 05.09.2022г. ден понеделник, поради наличие на противоречие в показанията на свидетелката. Първо защото същата заявява, че ищцата имала уговорка с М., че в момента в който преведат парите и той се увери, че ги е получил, то тогава следвало да се срещнат с ищцата в неделя на 04.09.2022 г., за да даде ключовете за апартамента. Следователно при тази уговорка за предварително пролучаване на сумата от 1700 евро по договора и факта, че свидетелката като пълномощник на ищцата не е заявила друга дата за изпълнение на преводното нареждане, то и б• не е имала основание да не изпълни в същият ден 02.09.2022г. наредената платежна операция. Следователно ищцата и пълномощника са по. риска от евентуална измама, доколкото свидетелката посочва и лично се е убедила, че ищцата била в безизходно положение поради липса на квартира. Свидетелят АГА заявява, че помагал на ищцата да си намери квартира в Холандия по интернет. Знае, че техен приятел ЛД се е свързал с М., който е трябвало да им даде квартира. Знае, че на 02.09.2023 г. ЛН-майка на ищцата преди обед е направила превод. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, поради обстоятелството, че същият не е възприел пряко и непосредствено предоставената на Л. Н. информация от банковите служит. в деня на извършения превод. Свидетелката. В. П. - „Старши експерт по индивидуално банкиране“ в ответното дружество „ЮБ“ АД - клон В. заявява, че на 02.09.2022 г. обслужила клиент на б•, а именно ЛН – пълномощник на ищцата. Н. изявила желание да извърши валутен превод от името на дъщеря като неин пълномощник. Свидетелката предоставила платежно нареждане, което да попълни собственоръчно. Клиентката имала документ, от който виждала данните. При отправен въпрос за цел на превода казала, че трябва да нареди парите за квартира, а отсрещната страна няма да разреши оглед на жилището, предвиден за следващия ден - събота, ако не види самия превод. Наредили превода, като след нареждането, преди да си тръгне клиентката ЛН се поинтересувала дали е възможно, ако не се осъществи огледа, да си върне тези пари. Свидетелката отговорила, че може да се пусне искане за връщане в следващия работен ден. В следващия раб. ден - понеделник била на работа. ЛН дошла с искане за връщане на парите. Свидетелката се свързала с колеги в централата в С., които отговарят за валутните преводи, изпратили имейл и те задействали процедурата за връщане на превода. Посочва, че работи в банка от 32 години. Свидетелката заявява, че не е възможно при нареждане на пари, когато преводът е тръгнал, да бъде спрян. Единствената възможност да бъде върнат преводът е това да се случи от отсрещната страна. Няма специален формуляр за връщане, поради което и се е свързала с колеги в централата, за да задействат процедурата по връщане на превода. Посочва, че ако преводът е по сметка на получателя, само получателят може да върне парите. Свидетеля Валентин Бориславов Н. заявява, че работи в ответното дружество „ЮБ“ АД - гр. В. като „Експерт индивидуално банкиране“ и работното му място е до това на свидетелката. П.. Посочва, че на 02.09.2022 г. ЛН, като пълномощник на дъщеря си, посетила б•, за да направи превод за Нидерландия, с цел наемане на квартира за ищцата, понеже била студентка там. Знае за посочените обстоятелства, поради съседните им работни места и чул разговора. ЛН заявила, че трябва да се направи преводът, с цел на следващия ден да се извърши оглед на квартира. Представила документ, в който са описани всички реквизити. Свидетелят Н. видял договора. Колежката му П. предоставила бланка на Л. Н.ва, която собственоръчно да попълни нареждането, след което П. го набрала на компютър. Посочва, че след попълване от служител се предава за подпис на клиента, като на таблета излиза самият превод, клиентът го проверява и подписва. ЛН подписала. Посочва, че след извършването на превода, госпожа ЛН отворила дума за притеснение, понеже получателят е непознат и е в чужбина, дали има възможност парите да се върнат, ако нещо се случи. Било обяснено, че парите могат да се върнат, като се попълни молба за връщане, но не се гарантира, че парите ще бъдат върнати. Заявява, че в първия работен ден ЛН дошла с искане за връщане. Свидетелят пояснява, че ако преводът е заминал за чуждата банка, той не може да се върне. За чуждата банка не може да се гарантира връщането на превода. Колежката му. П. казала, че парите могат да се върнат на следващия работен ден. Клиентката ЛН държала преводът да се нареди, тъй като наемането на квартира било много трудно. Съдът дава вяра на свидетелските показания на свидет.те П. и Н., същите са последователни и непротиворечиви и кореспондират на писмените доказателства по делото. За да уважи предявеният иск ВРС е формирал извод, че свид.ЛН, като представител на ищеца, в била въведена в заблуждение относно възможността, при данни за измама, да се върнат парите или да се стопира превода, което е било невъзможно след 13.30 ч. на 02.09.2022 г., когато банковият превод вече е бил излъчен към б• на получателя. За това обстоятелство свидетелката Н. не е информирана, вместо което е казано, че парите могат да бъдат върнати и че може да си пусне искане за връщане в следващия работен ден, което в случая е понеделник -05.09.2022 г. ВРС е приел, че е налице виновно и противоправно поведение, изразяващо се в противоправност на извършените спрямо пълномощника на ищеца действия от служит. на ответника, които са го поставили в заблуждение, относно възможността за ревизиране на осъществения превод, като по този начин са причинили вреда в размера на 1700 евро, колкото е стойността на превода. С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският оС намира следното от правна страна: Предявеният за разглеждане иск е с правно основание по чл. 49 ЗЗД. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба се явяват основателна, поради следните съображения: Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по този текст е безвиновна и възниква тогава, когато лицето, на което е възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод извършването на последната. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е налице д.ктната отговорност, е необходимо деяние/действие или бездействие/, което да е противоправно, да е извършено виновно, да причинява вреда другиму, както и да има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди. Противоправността означава, че деецът с действие или бездействие засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие, на конкретното деяние с вредоносен резултат. В процесния случай от комплексният анализ на всички събрани по делото доказателства не се установява извършването на д.кт-деяние от страна на служителя. П. - „Старши експерт по индивидуално банкиране“ във въззивното дружество /ответника/ в офис В., изразяващ се в устно изявление, че нареденият от ЛН-пълномощника на ищцата превод от банковата сметката на ищцата на 02.09.2022г. към лицето ••••• може да бъде спрян на следващият работен ден - 05.09.2022г., с което да е въвела в заблуждение пълномощника ЛН. От приложения по делото договор за наем от 01.09.2022г. се установява, че ищцата била в преговори и имала уговорка за сключване на договор за наем за недвижим имот в А. с лицето Г. М.Х. – наемодател, посочен и като бенефициент по процесното платежно нареждане от 02.09.2022г. От свидетелските показания на ЛН – пълномощник на ищцата по безспорен начин се установява и същата заявава, че ищцата имала уговорка с лицето М. по договор за наем, че в момента в който преведат парите и той-наемодателя се увери, че ги е получил, то тогава следвало да се срещнат с ищцата в неделя на 04.09.2022 г., за да даде ключовете за апартамента. От показанията на свидетелката. П. се установява, че на зададения на ЛН въпрос за целта на превода последната отговорила, че трябва да нареди парите за квартира, като отсрещната страна по договора за наем няма да разреши оглед на жилището, предвиден за следващия ден - събота, ако не види самия превод. Тези извяления на ЛН-пълномощник на ищцата наредила валутния превод са потвърдени и от свид. Валентин Борислвов Н., чието работно място било непосредствено до това на свид.П. и чул разговора между двете. Следователно, безспорно установено по делото е, че единственият мотив на свидетелката Лазатина Н. – пълномощник на ищцата за нареждане на превода е именно изпълнение на това условието на наемодателя – за предварително внасяне на сумата от 1700 евро за осъществяване на огледа и предаване на ключовете, поради затрудненото положение на ищцата с намирането на квартира в А.. От свидетелските показанията на свид.П. и свид.Н. се установява, че ЛН попитала за възможността да си върне парите, но не и за спиране на превода, евентуално ако са обект на измама, едва след нареждане на превода. Свид. П. разяснила на свид.ЛН, че парите могат да се върнат, като се попълни молба за връщане, но не се гарантира, че парите ще бъдат върнати, което се потвърждава и от свид.Н.. В тази насока са и действията на свид.ЛН по депозиране на молба за връщане на сумата по наредения превод. От данните по делото не се установява, между пълномощника на ищцата и служителя. П. да е провеждан разговор и последната да е предоставила информация за спиране на платежната операция. Следва да се отбележи, че в случая самата ищца изпада в противоречие, тъй като свид.ЛН излага, че „… уговорката с М. била, че в момента в който преведат парите и той се увери, че ги е получил, да се срещнат с ищцата в неделя на 04.09.2022 г., за да даде ключовете за апартамента…“, т.е. при тази уговорка не би могло да се приеме, че пълномощника Н. да е била мотивирана от информация на служителя на б• за извършване на превода, както и евентуално да е била мотивирана от възможността за спиране на платежната операция, тъй като тогава евентуално няма да се състои оглед и предаване на ключовете на жилището поради неплащане на сумата. От друга страна по делото не са ангажирани доказателства, а и не се твърди от ищцата, служит. на ответното дружество да не са изпълнили коректно наредената платежна операция. Доколкото не се твърди, че платежното нареждане е следвало да се изпълни на друга заявена дата, то и служит.те в б• не са имали основание за неизпълнение на наредената платежна операция на 02.09.2022г., в деня на заявяването. Следователно при тези данни по делото ищцата и пълномощника са по. риска от нареждането за изплащане на сумата към посоченото лице – бенифициент на превода. Като е достигнал до различни фактически и правни изводи, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което ще следва да се отмени. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът С. И. Д. с ЕГН •••••••••• следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото за двете инстанции сума в общ размер на 367.17 лева, както следва: 67, 17 лева ДТ за въззивно обжалване и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, както и 100 лева разноски за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство. По изложените съображения, В.ският оС