Решение № 263 от 3.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 86/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. От дружеството „Е. М.“ АД е обжалвано Решение № 260100 от 05.09.2022 г., постановено от Старозагорския окръжен съд по т. д. № 82/2021 г., с което предявеният осъдителен иск против „Р. - • - Т•“ ООД – за присъждане на сумата 191 400 лева, представляваща неустойка по т. 14 от сключения между тях договор № •• от 26.11.2019 г., дължима за неизпълнение на този договор за периода от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 24.09.2020 г. до окончателното и изплащане, е бил отхвърлен. Ответникът по жалбата „Р. - • - Т•“ ООД е на мнение, че тя е неоснователна. Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие: Искът е по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 92 ЗЗД. Ищецът „Е. М.“ АД и ответникът „Р. - • - Т•“ ООД са лицензирани търговци на електрическа енергия, между тях е сключен Договор № •• от 26.11.2019 г. за доставка на електроенергия за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. (л. 7 и сл.). Продавач по този договор е „Е. М.“ АД, а купувач е „Р. - • - Т•“ ООД. Няма спор, че в процесния период от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г. продавачът е имал готовност да достави на купувача общо 6 600 МВтч електрическа енергия, като е издал и регистрирал до Оператора на пазара необходимите графици на доставка, а за същия период купувачът не е издал и регистрирал необходимите за приемане на доставката графици (л. 20 и сл.). Според продавача, за посочения период е налице неизпълнение на прием по чл. 14, ал. 1 от договора, за което купувачът дължи неустойка в размер 25% от стойността на неприетите количества електрическа енергия. Така претенцията за неустойка е определена в размер на сумата 191 400 лева, спор за начина определяне на този размер също няма. Според ответника, търсената от него неустойка е недължима, поради наличие на междувременно настъпилите условия по чл. 10, във вр. с чл. 9 и чл. 11 от договора: неприемането на предложените за доставка количества електрическа енергия се обосновава с настъпила и съществуваща в периода от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г. непреодолима сила, затова купувачът е бил възпрепятстван да изпълни задълженията за приемане на стоката и е трябвало да бъде освободен от тези задължения. Затова – според ответника – процесната неустойка е недължима. Според ищеца, условията по чл. 10 от договора в този случай не са настъпили и купувачът не може да бъде освободен от отговорността за неустойка, дължима при неприемане на стоката. Изложените в отговора на исковата молба факти, обосноваващи твърдяното от ответника настъпване на непреодолима сила в процесния период, която е била причина за неизпълнението на задълженията му за прием на договорената електроенергия, са следните: въведеното със Заповед № ••-••• от 13.03.2020 г. на М. на з. извънредно положение с цел ограничаване на заразата от коронавирус, което довело до ограничаването и дори спирането на търговските и икономически дейности „в сферата на производството и при услугите“, били затворени хотели, ресторанти, кафенета, множество малки и средни предприятия преустановили напълно или частично дейността си, затворени били училища, детски градини и ясли, служителите в много офиси преминали на домашен режим на работа. Тези ограничения на живота на хората и особено на бизнеса, пряко свързани с въведеното в страната извънредно положение, довели – според ответника „Р. - • - Т•“ ООД – до рязко ограничение на потреблението на електроенергия при клиентите му. При намалените обороти на дейността им и почти изцяло блокираната реализация и потребление на собствената им продукция, самите те били в невъзможност да закупуват доставяната им електроенергия. Това се отнасяло например за „К.“ ЕАД, „С. Т. Б.“ ЕООД, „Е. М.“ ЕАД, „К. Ф.“ АД, „Р.“ АД, „С. г.“ АД, „К. г.“ АД и др., които не само предприели съкращения на работници и ограничаване или прекратяване на дейността им, но и предупредили собствения си доставчик „Р. - • - Т•“ ООД, че консумацията им на електроенергия е минимална и вероятно ще се наложи или да прекратят доставките или ще трябва да заплащат друга, намалена цена. Тези факти и цялостния застой в обществения живот обосновали решението на „Р. - • - Т•“ ООД да използват предвидената в договора възможност да се позоват на настъпилата в случая непреодолима сила и да откажат приемането на осигурените от ищеца доставки, при съответното изключване отговорността им за неизпълнение (чл. 306, ал. 4 ТЗ). Разпоредбата по чл. 9 от договора е конкретизация на съдържанието на определението за „непреодолима сила“ по смисъла на чл. 306, ал. 2 ТЗ, а в разпоредбата по чл. 11 от договора страните са приели начина, по който трябва да се известяват и да доказват настъпването и продължителността на непреодолимата сила. Приели са следното: Чл. 11, изр. 1-во от договора: „Страната, предявяваща искане, следва да уведоми другата Страна непосредствено след научаване за Непреодолимата сила за възникването на Непреодолимата сила и доколкото е възможно да предостави необвързваща оценка на степента и очакваната продължителност на невъзможността за изпълнение.“ Същото задължение за „адекватно известяване на другата страна“ тежи и „по време на продължителността на Непреодолимата сила, „когато и ако е възможно, за степента и очакваната продължителност на невъзможността за изпълнение“ (чл. 11, изр. 2-ро). А със следващите изр. 3-то и 4-то на същата разпоредба по чл. 11 от договора, страните са приели следното: „В допълнение, Страната, предявяваща искане, следва да предостави на другата Страна официално удостоверение, издадено от БТПК, доказващо наличието на Непреодолима сила или страните да договорят помежду си последиците на събитието на Непреодолима сила, като страните следва да договорят помежду си реда и условията за уреждане на последиците от възникване на събитието на Непреодолима сила (изр. 3-то). Удостоверението от БТПК се предава в срок от 7 (седем) дни от първото съобщение за наличие на Непреодолима сила (изр. 4-то). С писмо изх. № 122/16.03.2020 г. (л. 90) купувачът „Р. - • - Т•“ ООД е изпълнил това изискване на договора, уведомил е продавача „Е. М.“ АД за въведеното първоначално от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. извънредно положение, което предизвикало „рязко спиране на социалния живот и драстично намаляване потреблението на електроенергия с повече от 50% от малките, средни и големи търговски и промишлени обекти, детски градини, училища, хотели, ресторанти, офис сгради, производства за работа от вкъщи“. Купувачът е предложил на продавача, „съгласно чл. 11 за непреодолима сила от сключения договор и чл. 306 от ТЗ временно да прекратим изпълнението на договора от дата 17.03.2020 г. до края на срока на извънредното положение в страната“. С последващо писмо изх. № 128/18.032020 г. (л. 92) купувачът „Р. - • - Т•“ ООД е изпратил на продавача „Е. М.“ АД и изискваното от чл. 11 на договора Удостоверение от БТПП – в случая „Сертификат за форсмажор № ••• от 17.03.2020 г.“ (л. 93 – л. 94). С това писмо купувачът е заявил на продавача следното: „Като се позоваваме на горепосочения сертификат Ви уведомяваме, че от 0.00 часа на 20.03.2020 г. до 24.00 часа на 13.04.2020 г. временно преустановяваме действието на Договор № ••/26.11.2019 г.“ Приложеният Сертификат № •••/17.03.2020 г. е бил издаден на основанието, посочено в чл. 9, т. 6 от Устава на БТПП, според който БТПП „издава и заверява свидетелства, удостоверения, сертификати и др. документи за: наличие на форсмажорни обстоятелства за неизпълнение или неточно изпълнение на договори“. И в него е било удостоверено следното – че дружеството „Р. - • - Т•“ ООД „е изпаднало в обективна невъзможност в периода от 08.03.2020 г. до 13.04.2020 г. да изпълнява задълженията си, произтичащи от сключения с „Е. М.“ АД Договор за доставка на електроенергия № ••/26.11.2019 г.“ На датата 10.04.2020 г., преди да е изтекъл срокът, посочен в издадения от БТПП Сертификат № •••/17.03.2020 г., купувачът „Р. - • - Т•“ ООД е изпратил на продавача „Е. М.“ АД и Писмо изх. № 165/10.04.2020 г. (л. 101), придружено от нов, също издаден от БТПП Сертификат за форсмажор № ••• от 03.07.2020 г. (л. 95 – л. 99). В този втори по ред Сертификат за форсмажор, който продължава действието на предходния Сертификат № •••/17.03.2020 г. е удостоверено, че „във връзка с продължаващата разрастваща се пандемия от Covid-19 и удължения с Решение на Народното събрание срок на обявеното извънредно положение върху територията на страната“ дружеството „Р. - • - Т•“ ООД „е изпаднало в обективна невъзможност в периода от 14.04.2020 г. до 13.05.2020 г. – края на обявеното извънредно положение върху цялата територия на Р България, да изпълнява в пълен обем задълженията си, произтичащи от сключения с „Е. М.“ АД Договор за доставка на електроенергия № ••/26.11.2019 г.“ Така настоящият процесен период от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г., за който ищецът претендира неустойката за „неизпълнение на прием“ по чл. 14 от договора, е бил изцяло обхванат от предоставените от ответника два Сертификата за форсмажор, издадени от БТПП – с № •••/17.03.2020 г., отнасящ се за периода от 08.03.2020 г. до 13.04.2020 г. и с № •••/03.07.2020 г., отнасящ се за периода от 14.04.2020 г. до 13.05.2020 г. Относно правното значение на тези два Сертификата за форсмажор, Апелативният съд приема следното: Според разпоредбата на чл. 11 от сключения между страните договор, издаденият от БТПП Сертификат за форсмажор не е странично, неангажиращо мнение на трето лице – относно факта, дали е настъпило и дали е налице събитие, представляващо непреодолима сила по смисъла на чл. 9 от договора. Напротив, това е компетентната оценка на поименно посочено от двете договарящи страни трето лице – за обективното съществуване (настъпването) на онези факти и/или събития, които представляват – според определението на чл. 9 от договора, „непреодолима сила“. И приетият от страните начин за установяване на тези факти и/или събития е не представянето на допълнителни доказателства за тяхното настъпване, а самото извършване на външната оценка на третото лице БТПП, като съответно издаденият от БТПП Сертификат за форсмажор ще е с договорното значение на прието от двете страни доказателство – не само за съществуването на тези факти и/или събития, но и за материалното им отношение към възможността за изпълнение на договора, определена като обективно препятстваща това изпълнение „непреодолима сила“. И двата издадени от БТПП Сертификата за форсмажор съдържат определяне на конкретното наличие на предпоставките за съществуване на условията по чл. 12 от договора – за освобождаване на купувача „Р. - • - Т•“ ООД от задълженията му за приемане и плащане на електроенергия за периода от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г., а това означава, че третото лице е определило уговорките за освобождаване на купувача отговорност точно в съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай (чл. 299, ал. 1 ТЗ). Затова и посоченото и двата Сертификата за форсмажор заключение за изпадането на „Р. - • - Т•“ ООД „в обективна невъзможност в периода от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г. да изпълнява в пълен обем задълженията си, произтичащи от сключения с „Е. М.“ АД Договор за доставка на електроенергия № ••/26.11.2019 г.“, замества алтернативното и понастоящем липсващо (непостигнато) от страните съгласие по чл. 11, изр. 3-то от договора, според която разпоредба е трябвало: а) или да се представи официално удостоверение от БТПП, което да доказва наличието на Непреодолима сила (предл. 1-во); б) или „страните да договорят помежду си последиците от възникване на събитието на Непреодолима сила“ (предл. 2-ро). Условието по б. „а“ е било изпълнено, затова уговорката по т. 11 от договора, във връзка с представените от „Р. - • - Т•“ два Сертификата на БТПП с № •••/17.03.2020 г., отнасящ се за периода от 20.03.2020 г. до 13.04.2020 г. и с № •••/03.07.2020 г., отнасящ се за периода от 14.04.2020 г. до 13.05.2020 г., е станала задължителна за страните (чл. 299, ал. 1 ТЗ). Трябва да са подчертае, че в случая не става въпрос за оспорване истинността на частен документ (чл. 193, ал. 3, изр. 2-ро ГПК), а за постигнато съгласие за начина, по който да бъде удостоверявано наличието на условията по чл. 10, във вр. с чл. 9 и чл. 11 от договора – за освобождаване на всяка от страните от задълженията и за доставка, съответно за приемане на договорената електроенергия. Резултатът от това договаряне, изразен чрез издадените от БТПП два официални Сертификата за форсмажор, отговаря на ясно посочените три материални изисквания по чл. 299, ал. 1 ТЗ, затова и съдът приема, че за процесния период от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г., на основанието по чл. 306, ал. 1 ТЗ, дружеството „Р. - • - Т•“ ООД е било в обективна невъзможност да изпълнява в пълен обем задълженията си, произтичащи от сключения с „Е. М.“ АД Договор № ••/26.11.2019 г. В случая, ответникът се е позовал на изрично прието (договорено) от двете страни съгласие за начина по който трябва да бъдат установявани обстоятелствата по чл. 9, във вр. с чл. 11 от договора и следва да се приеме, че това установяване е било доказано. Щом страните са се съгласили, да предоставят на БТПП мандат за определяне на условията за освобождаване отговорност на всяка от тях при наличие на предпоставките по чл. 9 от договора, този мандат е ограничен единствено от изискванията по чл. 299, ал. 1 ТЗ. Затова официално издаденият от БТПП сертификат за форсмажор по чл. 11 от договора, щом отговаря на изискванията на закона и щом в договора липсват каквито и да било други правни или фактически условия за издаването му, не може да се оспорва под предлог, че съдържанието му не отчита фактори, според които предпоставките за наличие на събитие, отговарящо на квалификацията за непреодолима сила, са ненастъпили. И тъй като няма съмнение, че купувачът „Р. - • - Т•“ ООД не е бил страна, която за посочения период от 20.03.2020 г. до 13.05.2020 г. е отговорна за настъпването на непреодолима сила в договорните отношения с „Е. М.“ АД, изводът е, че отговорността на това дружество за неизпълнение на прием по чл. 14 от сключения между тях Договор за доставка на електроенергия № ••/26.11.2019 г. трябва за същия период да бъде отречена. Заключението е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения пред съда спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК – като правилно – ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и към подробните мотиви на Старозагорския окръжен съд. На осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата „Р.-•-Т•“ ООД ще се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, в размер на сумата 5 000 лева. В този смисъл ще се постанови и решението. Ето защо Пловдивският апелативен съд