Решение № 1 от 23.5.2024 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 1/2024 г.

Производство по чл. 595 и сл. от ГПК Подадена е молба вх.№2919/30.04.2024 г. до ОС-Ловеч от Централно ръководство на църква „Българска божия църква“, представлявана от С. П. Д. в качеството си на Главен епископ и представител на ЦР на религиозната институция чрез адв.М. С. от САК, с която на основание §2 ал.4 от ПЗР на ЗВ и в съответствие с Устава на църквата да бъде регистрирано като ЮЛ тяхното заварено местно поделение на ББЦ с наименование „Българска божия църква поделение гр.Ябланица“. С разпореждане №1/8.05.24 г. по делото е оставена без движение молба вх.№2919/30.04.2024 г. подадена от Централно ръководство на църква „Българска божия църква“, представлявана от С. П. Д. в качеството си на Главен епископ и представител на ЦР на религиозната институция чрез адв.М. С. от САК, до отстраняване с писмена молба в едноседмичен срок от съобщението на следните нередовности: уточняване кога е било създадено местното поделение на ББЦ в гр.Ябланица и представяне на удостоверение от Община-Ябланица за вписване в регистъра на религиозните общности на „Българска божия църква поделение гр.Ябланица“, както и представи и уведомително писмо от „ИО“ АД за запазено наименование на местното поделение на вероизповеданието. Подадена е уточнителна молба с вх.№3261/16.06.24 г., с която пълномощникът на молителя сочи, че не разполага с документи за регистрация на местното поделение, тъй като те били загубени малко след 2000 година. Твърди, че е направено запитване в Община-Ябланица, откъдето са отговорили, че никога не е воден регистър, като преди 2000 г. са били издавани удостоверения, но копия от същите не са запазени. Прилага и писмо от Община-.Ябланица за удостоверяване на този факт. Счита, че факта на съществуване на местно поделение се установява от приложения нот.акт №146 том първи д.№488/96 г., където е отразено, че същият е издаден и на база удостоверение №1/30.05.1994 г. Моли съда да извърши исканото регистриране на местното поделение на ББЦ и алтернативно, поради липса на запазено копие от удостоверение за регистрация №1/30.05.1994 г, и представените доказателства не са достатъчни, да удостоверят съществуването на местото поделение със статут на ЮЛ преди 2002 г, то на основание представените писмени документи да бъде регистрирано като ЮЛ съгласно чл.20 от ЗВ местно поделение с наименование „Българска божия църква поделение гр.Ябланица“.Прилага и удостоверение за запазено наименование на местното поделение. От приложените по делото писмени доказателства и от становището на молителя, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено следното: Съгласно удостоверение от 5.12.2023 г. по ф.д.№1650/2003 г. на СГС съдът установява, че на основание чл.15 и чл.18 от ЗМ с решения от 28.02.2003 г, от 7.12.2004 г, 25.10.2005 г., 20.11.2005 г, 20.03.2007 г, 28.03.2011 г 13.11.2013 г, 1.02.2017 г и 20.05.22 г. СГС е вписал в регистъра за вероизповеданията под №11 т.1 стр.100 по ф.д.№1650/2003 г. религиозна институция с наименование „Българска божия църква“ със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора ул.“Иван Асен Втори“ №121, нов устав на църквата, прието на общия презвитерски събор проведен на 7.05.2022 г. и представителство, което се осъществява от главен епископ С. П. Д.. Приложен по делото е действащият Устав на ББЦ, съгласно който в чл.1 ал.4 е посочено, че местните църкви се регистрират в общината по реда на чл.19 ЗВ и в съда със статут на юридическо лице по реда на чл.20 ЗВ по решение на ИС или упълномощено лице. В чл.42 ал.3 от Устава е посочено, че местната Божия църква се създава по воля и решение на учредителите след писмено съгласие на Изпълнителният съвет. Съгласно чл.30 от устава ИС се състои от Главен епископ и двама заместник-главни епископи, избрани от Главния епископ и утвърдени от ОПС, като в неговите правомощия съгласно ал.6 е да дава съгласие за регистриране на нови местни църкви. Приложен по делото е протокол от 24.04.24 г., подписан от Главен епископ на ББЦ С. П. Д., съгласно, който съдът установява, че на проведеното извънредно заседание на ИС на религиозната институция е взето решение за пререгистрация на местно поделение с наименование „Българска божия църква поделение гр.Ябланица“ със седалище и адрес в гр.Ябланица ул.“Тодор Каблешков“ №6 на основание §2 ал.4 от ПЗР на ЗВ и чл.42 ал.1 от устава, като представител на местното поделение е пастор Г.И.Н., а седалището е гр.Ябланица ул.“Тодор Каблешков“ №6. На същата дата в гр.Правец е проведено ОС на ББЦ-поделение гр.Ябланица“ местно поделение на религиозната институция, на което са присъствали 27 човека, които са избрали свое ръководство Духовен съвет в състав Г.И.Н. Й.В.И. и Д.К. Д. и за представител на поделението е избран Пастор Г.И.Н., а седалището е гр.Ябланица ул.“Тодор Каблешков“ №6. Представено е и удостоверение от Централното ръководство на ББЦ, съгласно което е посочено ръководството на местното поделение на ББЦ- Г.И.Н. Й.В.И. и Д.К. Д. и за представител на поделението е Пастор Г.И.Н., а седалището е гр.Ябланица ул.“Тодор Каблешков“ №6. Приложено е писмо от Директора на Дирекция по вероизповеданията към МС до ББЦ, съгласно което е регистрирано централно ръководство на ББЦ, главен старейшина Ч., Старейшински съвет и ревизионна комисия. От удостоверение №458/14.11.94 г. се установява, че Дирекция по вероизповеданията в МС удостоверява, че ББЦ е призната по чл.6 от ЗВ, централното й ръководство по чл.16 от същия закон и с това тя е придобила качеството на ЮЛР и статут на изповедание, като след регистрация при кметовете на общините местните поделения също придобиват качествата на ЮЛ и могат да извършват покупко-продажби на недвижими имоти. Приложен по делото е нот. Акт №146 том първи д.№488/96 г. на Р.В.- съдия в ТРС, съгласно който М.Ц.Н. е продал на ББЦ-град Ябланица, представлявана от пастор И.С., който купува от името и за сметка на Църквата недвижим имот празно дворно място, находящ се в гр.Ябланица от около 630 кв.м. урегулирано съставляващо парцел тринадесети пл.№1108 в кв.32 по плана на град Ябланица при посочени граници за сумата 50 000 лв. За съставяне на акта за били представени писмени документи, като под № 8 фигурира удостоверение №1/30.05.94 г. на Общинска администрация- Ябланица. Представен по делото е образец от подпис и съгласие на Г.И.Н. и удостоверение за запазено наименование на местното поделение. Настоящето производство се развива по реда на глава петдесет и пета „Вписване на юридически лица“ в ГПК. Съгласно разпоредбата чл.602 ал.2 от ГПК в това производство по вписване съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване. След анализ на представените към заявлението и описани по горе писмени доказателства, настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на §2 ал.4 от Закона за вероизповеданията за регистриране като юридическо лице на заварено местно поделение на ББЦ. Липсват доказателства това местно поделение да е било заварено при влизане в сила на ЗВ/ДВ бр.120/29.12.2002 г./ т.е. да е било вписано в регистъра на религиозните общности в съответния общински съвет при Община-Ябланица, каквито са били изискванията по отменения Закон за изповеданията- чл.16 във връзка с чл.6. Позоваването на удостоверение №1/30.05.94 г. на Общинска администрация-Ябланица, приложено към нотариалния акт за закупуване на имот не може да се приеме за такова безспорно доказателство, тъй като няма данни за съдържанието на това удостоверение и че то се отнася именно до това обстоятелство. Твърдението на Община-Ябланица, че не е воден такъв регистър не може да се тълкува в полза на молителя. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице кумулативно въведените в §2 ал.4 от ПЗР на ЗВ предпоставки, а именно поделението да е заварено и да е юридическо лице към момента на влизане в сила на ЗВ/ДВ бр.120/29.12.2002 г./, за да бъде регистрирано в регистъра на местните поделения на вероизповеданията, воден от ЛОС и искането за вписване следва да бъде отказано. Не са налице и предпоставките на чл.20 от ЗВ за вписване на местно поделение в регистъра на съда, каквото е алтернативното искане на молителя, направено едва в уточнителната му молба. Както вече се посочи по-горе, местните църкви се регистрират в общината по реда на чл.19 ЗВ и в съда със статут на юридическо лице по реда на чл.20 ЗВ по решение на ИС или упълномощено лице, а съгласно чл.42 ал.3 от Устава, местната Божия църква се създава по воля и решение на учредителите след писмено съгласие на Изпълнителният съвет, като съгласно чл.30 от устава. В правомощията на ИС съгласно ал.6 е да дава съгласие за регистриране на нови местни църкви. Към представените писмени доказателства липсва писмено съгласие на ИС за регистриране на нова местна църква. Представено е само съгласие за пререгистрация на съществуващо местно поделение. Не е представено и решение на учредителите, от което да е видно, че тяхната воля е именно да се създаде нова местна църква. Всички представени документи касаят регистрация като юридическо лице на заварено т.е.съществуващо вече местно поделение на ББЦ, но не и регистрация на местно поделение по реда на чл.20 от ЗВ. При горните мотиви съдът счита, че подаденото искане отправено до съда със заявление вх.№2919/30.04.2024 г. от Централно ръководство на църква „Българска божия църква“, представлявана от С. П. Д. в качеството си на Главен епископ и представител на ЦР на религиозната институция чрез адв.М. С. от САК, с която на основание §2 ал.4 от ПЗР на ЗВ и в съответствие с Устава на църквата да бъде регистрирано като ЮЛ тяхното заварено местно поделение на Българска божия църква с наименование „Българска божия църква поделение гр.Ябланица“, както и алтернативното искане за вписване в регистъра на местните поделение на вероизповеданията, воден при ЛОС на местно поделение на ББЦ с наименование „Българска божия църква поделение гр.Ябланица“ по реда на чл.20 от ЗВ е неоснователно и недоказано и следва да бъде отказано. Водим от горното и на основание чл. 606 от ГПК, съдът