Решение № 465 от 28.10.2008 г. на Районен съд - Гълъбово по дело № 199/2008 г.

№ 465 28.10.2008г. гр.Гълъбово

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав На 28.10.2008г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.М. Секретар А.Д., като разгледа докладваното от съдия М. ••• по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен и иск за прекратяване на граждански брак с правно основание чл. 100 СК.

Страните по делото С.П.Б. от гр.Р. и Д.К.Б. от гр.Р. твърдят в молбата си, че са съпрузи, като са сключили граждански брак на 29.01.2005г. От брака си имат едно дете – Е.Д.Б., ЕГН. От известно време между съпрузите настъпило отчуждение, което довело до изчерпване на брачната връзка от съдържание. Живеели разделено от 5 месеца. Стигнали са до сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен. Сключили са споразумение и молят съда да прекрати брака между молителите на основание чл.100 от СК като одобри постигнатото споразумение.

Молителите считат, че са налице всички изискуеми от Закона предпоставки за допускане на искания от тях развод по взаимно съгласие. Всички спорни неимуществени и имуществени въпроси са решили предварително със споразумение, съгласно изискванията на чл. 101 от СК.

Страните се споразумяват след прекратяване на брака упражняването на родителските права над роденото по време на брака дете да бъде предоставено на майката С.П.Б., като бащата Д.К.Б. се задължава да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното дете чрез неговата майка и законен представител в размер на 50 лв. до настъпване на основание за прекратяване или промяна на размера й, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Личните контакти на детето с бащата да бъдат всяка първа и трета събота от месеца от 08, 00ч. до 18, 00ч. и един месец през лятото, който да не съвпада с платения отпуск на майката, както и по всяко друго време по взаимно споразумение между страните.

Относно ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Р., бул.”Г.Д.” №., ет., ап. – собственост на родителите на съпругата, молителите се споразумяват, същото да остане за ползване от С.П.Б.

Страните се споразумяват издръжка между тях да не се дължи.

Страните заявяват, че към момента не притежават недвижими имоти СИО, а придобитите по време на брака движими вещи са си поделили извънсъдебно и никой от съпрузите няма претенции.

След прекратяване на брака съпругата желаела да носи предбрачното си фамилно име – Д.

Предвид гореизложеното молят съда, след като се убеди в тяхното непоколебимо желание, да постанови решение, с което да прекрати гражданския им брак по взаимно съгласие, като одобри постигнатото помежду им споразумение по смисъла на чл.101 от СК.

С оглед разпоредбите на ГПК, съдът насрочи делото за открито заседание, в което страните ясно и категорично заявиха, че са съгласни брака им да бъде прекратен по взаимно съгласие.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от становището на страните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Съдът счита, че са налице изискванията на закона за прекратяване на гражданския брак между страните по взаимно съгласие.

В хода на производството се установи по безспорен начин, че съгласието на страните е сериозно и непоколебимо по смисъла на чл. 100 от СК.

Видно от приложеното по делото Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №... на гр.Р. се установи, че действително страните по делото за законни съпрузи, като са сключили граждански брак на 29.01.2005 г. в гр.Р., както и че е налице и изискуемия срок за допустимост на прекратяването на брака по смисъла на чл. 100, ал. 2 от СК.

От представеното по делото копие на Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №.... на гр.Р., се установява, че С.П.Б. и Д.К.Б. имат родено едно дете от брака си – Е.Д.Б., ЕГН.

От представената по делото декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на съпругата е видно, че страните не са придобили недвижимо имущество в съпружеска имуществена общност, а движимите вещи, придобити по време на брака съпрузите са разделили извънсъдебно, поради което съдът не следва да се произнася във връзка със собствеността на съпружеското имущество.

По делото се установи, че бракът между страните съществува само формално и не е в интерес нито на тях, нито на обществото, както и че съпрузите са във фактическа раздяла.

Съдът счита, че постигнатото и представено от страните споразумение по смисъла на чл. 101, ал. 1 от СК не противоречи на Закона и е в интерес на роденото от брака дете. Същото е пълно и съдържа изискуемите се по чл. 101, ал. 1 от СК реквизити, поради което следва да бъде одобрено.

Предвид гореизложеното и на основание чл.100 от СК и чл.235 и сл. и чл.330 от ГПК, съдът