Решение № 1861 от 2.2.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 56983/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на И. М. Н. срещу „Е.. Ищецът твърди, че на 24.09.2023г. между страните бил сключен договор № 240923/1М за настаняване в апартамент във ваканционен курорт. Договорът бил сключен извън търговския обект на ответника по чл. 44, т. 1 ЗЗП, а именно в х-л „Форум“ в гр. София. Бил подписан и анекс, който служи за разписка за получаване от ответника на сумата от 300лв. На 02.10.2023г. ищецът изпратил на посочения в търговския регистър ел. адрес на дружеството – ответник изявление, че желае да се откаже от договора, но получил отказ от дружеството, което изисквало от него да изпълнява задълженията си по договора. Ищецът счита, че правомерно е упражнил правото си на отказ и следва да му бъдат възстановени всички платени суми. Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 300лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Ответникът не е подал отговор на исковата молба. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното: Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 54 ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства по делото, следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск бъде уважен. По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на присъждане на сторените разноски има ищецът, който е доказал такива в общ размер от 450, 00лв. Воден от горното и на основание чл. 239 ГПК, съдът