Решение № 3895 от 15.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 44/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на „Старлес 2020“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], вх. А, ет. 4, ап. 11, представлявано от управителя С. М. К., против ревизионен акт №Р-03000323001312-091-001/26.09.2023г. потвърден и изменен с Решение №254/11.12.2023г. на Директора на ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с което са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО на дружеството за данъчен период 2021г. в размер на 42 259.96 лв. главница и 5 941.56 лв. лихва, както и задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 21 660.34 лв. главница и 4 486.05 лв. лихва. В жалбата се релевират съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт в частта, с която е потвърден и изменен от директора на дирекция ОДОП-Варна. Твърди се, че задълженията с обжалвания РА са определени при неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което се претендира и неговата отмяна. Оспорва се извода на органите по приходите, че е налице в конкретния случай хипотезата на свързани лица по смисъла на §1 т.3 от ДР на ДОПК. Формирали са грешен извод за наличието на скрито разпределение на печалба. Твърди се, че органите по приходите не разполагат с необходимата компетентност за извършваната от дружеството дейност – добив на трюфели, поради което изводите им са неправилни. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора счита, че в случая органите по приходите са приложили неправилно закона, тъй като са приели, че е налице хипотезата на свързани лица, имайки предвид арендните договори, които са сключили между физическо лице и юридическото лице, в резултат на което са направили и неправилни изводи, че щом като има свързани лица те следва да бъдат облагани самостоятелно. Счита, че хипотезата на свързани лица, е относима само между юридически лица, но между юридическо и физическо лице няма възможност и няма как да има свързани лица, поради което и не следва да се носи тази административна отговорност, за която е издаден РА. Сключен е договор с физически лица – договори за аренда. Позовава се на показанията на разпитания по делото свидетел, че в тези ниви, които са собственост на физическото лице е добивана гъбата и всички разсъждения, които са направени от страна на административния орган как се добива гъба имат отношение към облагородените видове трюфели, които в България не се добиват, а са диворастящи гъби и в резултат на което не следва да се носи отговорността предмет РА. Отправя искане за отмяна на оспорения РА и претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки. Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото на спора моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита, че не са представени в хода на производството нови доказателства, които да оборват констатациите на органите по приходите, изложени в РД и последващо издаден РА. Моли да бъде оставен в сила процесния РА, потвърден и изменен с Решение №254/11.12.2023г. на Директора на ОДОП Варна при ЦУ на НАП. Претендира присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение, в минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. Представя писмени бележки. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното: Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия от №Р-03000323001312-020-001/13.03.2023 г. изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000323001312-020-002/08.06.2023г. изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000323001312-020-003/17.08.2023г. на органи по приходите. Извършена била ревизия за установяване на задължения за корпоративен данък по ЗКПО и за задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за календарната 2021 г. Фактическите и правни изводи на органите по приходи са обективирани РД № Р-03000323001312-092-001/01.09.2023г., редовно съобщен на ревизираното лице на 04.09.2023 г. В законоустановения срок по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от дружеството не е подадено писмено възражение срещу РД. Въз основа на установената и изложена в доклада фактическа обстановка, на 26.09.2023 г., органите по чл. 119, ал. 2 от ДОПК след преценка на установените факти и обстоятелства, на направените изводи и основанията за тях, са издали оспорения РА, с който на жалбоподателя са установени задължения за данъци и лихви в общ размер на 89620, 27 лв. За установяване на обстоятелствата, отосими за ревизията, органите по приходи са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на РД. С Протокол от 05.04.2023 г. са приобщени документи от предходна за ревизията проверка за установяване на факти и обстоятелства на жалбоподателя, приключила с протокол № П-03000322168887-073-001/03.02.2023 г., в т.ч. договори за аренда, счетоводни регистри за 2020 г., 2021 г., за периода 01.01.2022 г. - 31.10.2022 г., банкови извлечения. В хода на контролното производство на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на дружеството са връчени 2 бр. искане за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) - от 18.04.2023 г. и от 04.08.2023 г., с които били изискани всички първични и вторични документи, счетоводни регистри, справки и писмени обяснения, с оглед установяване вида на развиваната от ревизираното лице независима икономическа дейност и редовността на водената от него отчетност. Отговори по тях са постъпили чрез специализираната услуга на ИС „Контрол“ като същите са обсъдени в констативната част от РД и РА. На основание чл. 47 от ДОПК била изискана информация и от Областна Дирекция „Земеделие“ и Областна Дирекция по безопасност на храните, гр. Варна. В изпълнение на правомощията си по чл. 12, ал. 1 от ДОПК, на 25.07.2023 г. ревизиращият екип на място в счетоводната кантора, обслужваща дружеството в гр. Варна, е извършил преглед на всички първични счетоводни документи, по които жалбоподателят е получател и доставчик, вкл. на счетоводните му регистри и банкови сметки. Част от тях са присъединени към доказателствата по преписката, в т.ч. регистрационна и анкетни карти на земеделския стопанин, договори за аренда, сключени на 11.01.2021 г., 01.06.2021 г. и 21.10.2021 г., 2 бр. удостоверения за регистрация на куче в Община Попово, РКО за изплатени на едноличния собственик и управител в дружеството суми и аналитична ведомост на сч. с/ка 303 „Продукция“, отразено в Протокол № 1657978/25.07.2023 г. Органите по приходи установили, че „СТАРЛЕС 2020“ ЕООД е създадено на 03.11.2020 г. На 04.03.2021 г. същото е регистрирано като земеделски стопанин, а земеделското производство се извършва в землищата на с. Паламарца, община Попово, с. Кесарево, община Стражица и местност Кривината, гр. Дебелец. Фирмата има нает обект за съхранение на диворастящи гъби в гр. Варна, [улица] се утвърждава като износител на гъби-трюфели за европейския пазар, предимно в Италия. Освен тази дейност предприятието извършва и услуги с PVC дограма и щори като има обособена мострена зала в област Варна, гр. Аксаково, [улица]. По ЗКПО било установено, че са налице основания за корекция на декларирания от жалбоподателя счетоводен и данъчен финансов резултат за календарната 2021 г. Било констатирано, че в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО са декларирани „Общо приходи“ в размер на 902828, 19 лв., „Общо разходи“ в размер на 545694, 08 лв., положителен счетоводен финансов резултат - 357134, 11 лв. След данъчното преобразуване е определен данъчен финансов резултат - печалба от 357134, 13 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 35713, 41 лв., който е внесен в срок. Установено е, че в счетоводството на предприятието през ревизирания период са регистрирани стопански операции от вида Дебит сч. с/ка 609 „Други разходи“/Кредит сч. с/ка 499 „Други кредитори“, със сума в общ размер на 422599, 66 лв. Установено било, че процесните разходи представляват начислени и в последствие изплатени/прихванати, задължения по сключени между жалбоподателя и П. И. П. (едноличен собственик на капитала и управител в „Старлес 2020“ ЕООД) договори за аренда от 11.01.2021 г., 01.06.2021 г. и 21.10.2021 г. От съдържанието на последните, органите по приходи констатирали, че на дружеството са предоставени за временно възмездно ползване, за срок от една стопанска година 2021 г./2022 г. земеделски земи с обща площ от 20641 кв.м., находящи се в землището на с. Паламарца, общ. Попово; с. Кесарево, общ. Стражица и с. Дебелец, местност „Кривината“. Уговореното заплащане по договорите е в размер на 50 на сто от пазарната стойност на реализираната продукция. След извършена служебна проверка в информационните масиви на НАП било установено, че от жалбоподателя е подадена Справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, с която е декларирал изплатени през 2021 г. на П. П. необлагаеми по см. на чл. 13, ал. 1, т. 24 от ЗДДФЛ доходи с код 907 „Доходи, получени от рента, аренда или от друго възмездно предоставяне за ползване на земеделска земя“ в общ размер на 422599, 66 лв. Така начислените в счетоводството на дружеството разходи, в общ размер на 422599, 66 лв., са включени в себестойността на произведената и заскладена през 2021 г. готова продукция, съставляваща 6700, 433 кг. гъби-трюфели, която е реализирана изцяло към края на отчетния период към контрагенти от Италия. В хода на данъчния контрол били изпратени искания от 18.04.2023 г. до Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Варна и Областна дирекция „Земеделие“, гр. Варна за информация за наличието или липсата на регистрация на дружеството като земеделски стопанин, вкл. за дейност по производство, търговия и износ с диворастящи гъби-трюфели през 2021 г. и пункт за изкупуването им, както и за декларираните от него обработваеми площи по видове култури и изплатените му субсидии. Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Варна, с Писмо вх. № ЕП-2559- 3/30.08.2023 г. уведомила, че през 2021 г. „СТАРЛЕС 2020“ ЕООД не е регистрирано по Закона за храните за производство, търговия и износ, както с култивирани гъби, така и с гъби-трюфели. Областна дирекция „Земеделие“, гр. Варна, с Писмо вх. № ЕП-2559/26.04.2023 г. уточнява, че жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин през 2021 г. като този период обхваща стопанските 2020 г./2021 г. и 2021 г./2022 г. Същият не е получавал финансово подпомагане по схеми и мерки, администрирани от Държавен фонд „Земеделие“. От приложените справки е установено, че към 04.03.2021 г. дружеството обработва 0, 1735 ха земеделски земи в землището на с. Паламарца, община Попово, засети с ябълки, сливи и орехи, а към 26.05.2022 г. - 0, 7843 ха земеделски земи, в землището на с. Паламарца, община Попово, засети с ябълки, сливи, орехи и в гр. Дебелец, община Велико Търново, засети с други култури. След извършена служебна проверка ревизиращите констатирали, че в дружеството е наето едно лице по трудово правоотношение, считано от 05.07.2021 г. на длъжността „организатор дейности“ по събиране на диворастящи и недървесни продукти. Констатирано било, че от жалбоподателя не са представени доказателства за пункт за изкупуването им, както и за начина на тяхното сертифициране. Представен бил Договор за наем на изба от 06.12.2021 г., сключен с лицето И. Г., като този имот ще се използва като хладилно помещение. При тези доказателства органите по приходи приели, че сключеният Договор за аренда от 11.01.2021 г. е за земя, находяща се в с. Паламарца, общ. Попово, която попада в землището на селото и не следва да се разглежда като земеделска. Следващите два договора за аренда от 01.06.2021 г. и от 21.10.2021г. също не могат да бъдат отнесени към произведената и реализирана през 2021 г. продукция от диворастящи гъби-трюфели, т.к. касаят бъдещо производство на ябълки, сливи и орехи. Отделно от това било установено, че в счетоводството на „СТАРЛЕС 2020“ ЕООД през 2021 г. не е регистрирана добита продукция от ябълки, сливи и орехи. При тези обстоятелства, ревизиращият екип направил извод, че сключените договори за аренда са формални и не са свързани с осъществяваната от жалбоподателя независима икономическа дейност. Предвид факта, че страни по тях са свързани по см. на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО вр. § 1, т. 3, б. „г“ и „е“ от ДР на ДОПК лица, е направен извод, че начислените в счетоводството на жалбоподателя разходи в общ размер на 422599, 66 лв. по трите договора за аренда попадат в легалната дефиниция на понятието „скрито разпределение на печалбата“, систематизирано в § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, и подлежат на данъчна регулация, на основание чл. 26, т. 11, вр. чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО. В резултат на това за календарната 2021 г. била определена данъчна печалба, подлежаща на облагане, възлизаща на 779733, 79 лв., за която се дължи данък в размер на 77973, 37 лв., в т.ч. допълнително установен 42259, 96 лв. На основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, чл. 175 от ДОПК и чл. 93 от ЗКПО били начислени и лихви за просрочие в размер на 5941, 56 лв. По отношение на задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ било установено, че в счетоводството на „СТАРЛЕС 2020“ ЕООД през 2021 г. са регистрирани стопански операции от вида - Дебит сч. с/ка 422 „Подотчетни лица“/Кредит сч. с/ка 501 „Каса в лева“, със сума в общ размер на 332500, 00 лв. Установено е, че същите са свързани с авансово изплатени от касата на предприятието на подотчетното лице П. П. (едноличен собственик на капитала и управител в дружеството) парични суми, за което били представени разходни касови ордери, / стр.12-13 от РД/, с отразено в тях основание „служебен аванс“. Констатирано било също, че сч. с/ка 422 „Подотчетни лица“ е без начално салдо към 01.01.2021г. По сметката били отчетени горепосочените дебитни обороти от 332500, 00 лв. По нея били формирани и кредитни обороти в общ размер на 86608, 18 лв., срещу дебитиране на сч. с/ка 499 „Други кредитори“. В хода на ревизионното производство, че чрез тези счетоводни статии е извършено прихващане -намаление на задълженията на дружеството по сключените на 11.01.2021 г., 01.06.2021 г. и 21.10.2021 г. договори за аренда с П. П. срещу намаление на вземанията му по предоставените на същото лице служебни аванси, без реална размяна на парични средства. Установено било, че към 31.12.2021 г. сч. с/ка 422 „Подотчетни лица“ е с крайно дебитно салдо в размер на 245891, 82 лв. (332500, 00 - 86608, 18). Предвид факта, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за извършени от подотчетното лице разходи, както и не е посочил срок, в който служебните аванси е следвало да бъдат отчетени или възстановени обратно в касата на предприятието, органите по приходите приели, че процесната сума не е изразходвана за дейността на дружеството и тя също представлява „скрито разпределение на печалбата“, с оглед дефиницията на понятието, дадена с § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО. На основание чл. 38, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. „а“; чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ вр. § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, органите по приходи са формирали брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата като сбор от начислените в счетоводството разходи по сключените арендни договори от 422599, 66 лв., и предоставените служебни аванси, които не са възстановени към 31.12.2021 г., в размер на 245891, 82 лв., за всяко от тримесечията на 2021 г., както следва: За първо тримесечие на 2021 г. - 0, 00 лв.; За второ тримесечие на 2021 г. - начислени разходи по договори за аренда - 66978, 61 лв. и предоставени, невъзстановени служебни аванси - 95000, 00 лв. или общо 161978, 61 лв.; За трето тримесечие на 2021 г. - начислени разходи по договори за аренда - 209409, 25 лв. и предоставени, невъзстановени служебни аванси - 75371, 32 лв. или общо 284780, 57 лв.; За четвърто тримесечие на 2021 г. - начислени разходи по договори за аренда - 146211, 80 лв. и предоставени, невъзстановени служебни аванси - 75520, 50 лв. или общо 221732, 30 лв. В резултат на горното, с РА били установени задължения за данък по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ за 2021 г. в общ размер на 33424, 56 лв., в т.ч. за първо тримесечие - 0, 00 лв.; за второ тримесечие - 8098, 93 лв.; за трето тримесечие — 14239, 02 лв. и за четвърто тримесечие - 11086, 61 лв. На основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, чл. 175 от ДОПК и чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ били начислени и лихви за просрочие в общ размер на 7994, 19 лв. В хода на проведения административен контрол пред директора на дирекция ОДОП било установено, че основите за облагане (брутният размер на начислените суми) с окончателен данък са определени неправилно, тъй като от представения отчет по журнал на операциите за 2021 г., в счетоводството на жалбоподателя, по сч. с/ка 609 „Други разходи; рента“ са начислени разходи по сключените Договори за аренда от 11.01.2021 г., 01.06.2021 г. и 21.10.2021 г. в общ размер на 443347, 70 лв., от които 20748, 04 лв. по кредита на сч. с/ка 501 „Каса в лева“ и 422599, 66 лв. по кредита на сч. с/ка 499 „Други кредитори“ и разпределението им по тримесечия е, както следва: за първо тримесечие - 10140, 96 лв., за второ тримесечие - 116635, 30 лв., за трето тримесечие - 192458, 37 лв. и за четвърто тримесечие - 124113, 07 лв., които суми се различават от тези, включени в данъчната основа за облагане с данък върху дивидентите и ликвидационните дялове, поради което РА в тази част бил изменен. От хронологичните счетоводни регистри, главна книга и оборотна ведомост за периода 01.01.2022 г. - 31.10.2022 г. било установено, че към 31.10.2022г. сч. с/ка 422 „Подотчетни лица“ е с нулево салдо. Последното остава непроменено и към 31.12.2022 г. съгласно данните, налични в депозираните от жалбоподателя счетоводни регистри в хода на последващи проверки, информация за които е била налична в ИС „Контрол“. Установено било, че вземанията на предприятието по предоставените служебни аванси са погасени изцяло чрез извършени вноски в брой и чрез прихващане, за което били направени счетоводни записвания. Предвид горното приетата от органите по приходите, че сумата от 245 891, 82 лв. представлява „скрито разпределение на печалбата“ с оглед дефиницията на понятието, дадена с § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО, директора на дирекция ОДОП-Варна приел за необоснована и недоказана, тъй като едно от условията тези суми да бъдат обложени е същите да не са възстановени в предприятието в продължителен период от време, какъвто не е настоящият случай. По изложените съображения, определените с оспорения РА задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за 2021 г. били изменени, както следва: За първо тримесечие на 2021 г. не се определят задължения, с оглед забраната в чл. 155, ал. 8 от ДОПК, постановяваща, че с решението си, не може да изменя установените с РА задължения във вреда на жалбоподателя; За второ тримесечие на 2021 г. се установяват задължения в размер на 5831, 77 лв., изчислени като произведение между брутната сума на начислените в счетоводството суми, представляващи „скрито разпределение на печалбата“ по см. на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО в размер на 116635, 30 лв. и ставката на данъка, според чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ, от 5 на сто; За трето тримесечие на 2021 г. се установяват задължения в размер на 9622, 92 лв. върху брутната сума на начислените в счетоводството суми, представляващи „скрито разпределение на печалбата“ в размер на 192458, 37 лв. и за четвърто тримесечие на 2021 г. се установяват задължения в размер на 6205, 65 лв. върху брутната сума на начислените в счетоводството суми, представляващи „скрито разпределение на печалбата“ в размер на 124113, 07 лв. На основание чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, чл. 175 от ДОПК и чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ са начислени лихви за просрочие в общ размер на 4486, 05 лв. Към доказателствения материал по делото, са приобщени представените от жалбоподателя писмо изх. № 671/27.11.2023г., позволително за ползване на недървесни горски продукти № 000085 и фактура № 1600035564/30.11.2021г. По делото са допуснати гласни доказателства, които съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадени. От показанията на св.Г. се установява, че е запознат с добива на трюфели и се занимава с този добив от 10 години Сочи, че това е станало негово хоби. Сочи, че „Не се вадят кой знае колко пари”, но достатъчно да си плаща сметките и да живее добре. Свидетелства, че в България трюфелите са диворастящи. Това е диворастяща гъба и служи в хранително-вкусовата промишленост. Свидетелят уточнява, че не е работил във фирма „Старлес“. Фирми не знае, само по име. Ходил е там, където имат една гора. Ходил е на място с кучетата. В тази гора има много гъби. За 10 години, които обикалял, такава гора не е виждал. Намирала се между Попово и Търговище, в този район. От 6 или 7 години не е ходил. Там нямало питомна гъба. Обяснява, че според него диворастящата гъба е в резултат на това, че на времето имало много животни. Покрай животните самата държава е богата на трюфели. Основните приносители да се зарази цяла България с трюфели са животните. Където е имало много животни, винаги има много диворастящи гъби. Когато се хранят, когато мине през стомаха тази гъба, тя ферментира и оттам се получава между гъбата и дървото симбиоза, т.е. получава се трюфел. Няколко вида в България са много разпространени. Тъй като добива тези гъби, ги назовава с латинските им наименования - тубер алчинато, тубер брумале, тубер бианчето, всички диворастящи. Не познава човек, който да е успял да я култивира. Гъбата може да се развива във всякаква растителност – ябълка, круша, орех, дъб, мише, липа, грозде. Не е строго определена растителността. Много зависи от животните, от водата и други фактори. Св.Г. уточнява, че не е работил при жалбоподателя. Ходил на място за да провери, т.к. му била интересна, тяхната гора. При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред и пред надлежен съд, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. При извършване на служебната проверката по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл.119 ал.2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма и съдържание на административен акт. Заповедите за възлагане на ревизия, изменения, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 от ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен - чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ. При извършената от съда служебна проверка не бяха установени допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосноват отмяната на РА на това основание. Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В него са обективирани, както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените задължения на жалбоподателя, така и правните основания за издаване на акта. Подробни констатации се съдържат в РД, който е неразделна част от РА съгласно чл. 120, ал. 2, изречение първо от ДОПК. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт. Предприети са при ревизията законосъобразни процесуални действия и са приобщени изготвените документи; извършен е анализ на всички доказателства, събрани в хода на ревизията, както и анализ на относимите обстоятелства По преписката са налице данни за връчване на РД и РА. Жалбоподателят надлежно е упражнил правото си на защита при административното, респ. при съдебното обжалване на ревизионния акт. Ревизиращите органи са осъществили редица процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, необходими и относими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, т.е. проявили са активност при събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния ревизионен процес, поради което релевираното в обратен смисъл възражение от жалбоподателя е неоснователно. Релевантните за конкретния случай факти и обстоятелства са изяснени от органите по приходите, а дори да е налице сочената в жалбата неправилна тяхна интерпретация, това обстоятелство евентуално би рефлектирало върху правните изводи на приходните органи, респ. върху материалната законосъобразност на РА, но не представлява съществено процесуално нарушение, водещо на това основание до незаконосъобразност на РА. При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното: „Скрито разпределение на печалбата“ по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО представляват сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „6”. Според § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО „Дивидент“ е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително: а) доходи от акции; б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалба. Не е дивидент разпределението, което съгласно счетоводното законодателство е отчетено при разпределящото лице като разход, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалбата. Съгласно определението в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ „Дивидент“ е а) доходи от акции; б) доходи от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалба по смисъла на дефиницията, ползвана в ЗКПО (т. 8 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ). При разпределяне в полза на съдружник - юридическо лице. Съгласно чл.26 т.11 от ЗКПО Не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата. Данъчната основа за определяне на данъка при източника е брутният размер на разпределените дивиденти, а данъчната ставка е 5 на сто (чл. 197 и чл. 200, ал. 1 от ЗКПО). На основание чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от: 1. дивиденти в полза на едноличен търговец; 2. дивиденти и ликвидационни дялове в полза на: а) местно или чуждестранно физическо лице от източник в България; б) местно физическо лице от източник в чужбина. По силата на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ „дивидент“ е: а) доход от акции; б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции; в) скрито разпределение на печалбата. Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 5 на сто за доходите по чл. 38, ал. 1 от с.з. Окончателният данък по глава шеста се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65 - 68 (чл. 46, ал. 5 от ЗДДФЛ). На основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ Окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата. При така очертаната правна рамка съдът намира, че изводите на органите по приходите се явяват правилни и обосновани. Спорът се свежда до въпроса приложима ли е хипотезата на чл. 26, т. 11 от ЗКПО по отношение начислените от жалбоподателя през ревизирания период разходи по сключените от него Договори за аренда от 11.01.2021 г„ 01.06.2021 г. и 21.10.2021г. възлизащи по размер на 422599, 66 лв. По делото не е налице спор, че „Старлес 2020“ ЕООД, по силата на договори от 11.01.2021 г., 01.06.2021 г. и 21.10.2021 г. е арендатор на земя с площ от 1735 кв.м., находяща се в землището на с. Паламарца, общ. Попово; на земя с площ от 12798 кв.м. с трайно ползване „друг вид дървопроизводителна гора“ и вид гора „превръщане/издънково насаждение“ в с. Кесарево, местност „Вехти кории“, общ. Стражица и на земеделска земя с площ от 6108 кв.м., изоставено трайно насаждение в гр. Дебелец, местност „Кривината“. Не е спорен и фактът, че дружеството е регистриран земеделски стопанин като е декларирал пред ОД „Земеделие“ - Варна, че 1735 кв.м. от тях са засети с ябълки, сливи и орехи, а 6108 кв.м. с други култури. Жалбоподателят не оспорва факта, че в счетоводните му регистри за ревизирания период не са отчетени разходи по този повод и това, че в изготвената главна книга и оборотна ведомост за 2021 г. липсват вписани счетоводни сметки, даващи информация за контролираните от жалбоподателя трайни насаждения. Доколкото нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство е налице спор, че гъбата-трюфел е диворастяща, в каквато насока са и показанията на св.Г. дейността на дружеството е приета като основно в търсенето на диворастящи трюфели и заявената от дружеството търговия с този продукт като от наличната оборотна ведомост на сч. с/ка 303 „Продукция“ за 2021 г., добитата продукция от гъби-трюфели е представена аналитично. При правилно съобразяване с вида и количеството на заскладена продукция 6700, 433 кг. гъби- трюфели на обща стойност 506942, 89 лв., правилно органите по приходи са приели, че същата няма как да бъде добита от земеделска и горска площ от 20641 кв.м. предмет на приложените договори за аренда. Това обстоятелство не се оборва и от показанията на св.Г., който твърди, че е посещавал „гора” без конкретика за местоположението й, както и това, че не е виждал такава гора с толкова много трюфели. Свидетелят не сочи местоположение, обем на добив, нито конкретен вид на продукция. Налага с краен извод, че начислените разходи по сключените на 11.01.2021 г., 01.06.2021 г. и 21.10.2021 г. договори за аренда не са свързани с дейността на предприятието. В случая, с оглед съдържанието на съставените и представени в хода на данъчното производство договори за аренда, правилно органите по приходи са приели, че сумите по тези договори са начислени/изплатени в полза на П. И. П., която е едноличен собственик на капитала на „Старлес 2020“ ЕООД и управител на дружеството. Следователно и това условие е изпълнено. Неоснователно е възражението в жалбата, че в случая не е налице хипотезата на свързани лице, тъй като такива могат да са единствено юридически лица. В легалната дефиниция на „свързани лица” дадена в §1 т.3 от ДР на ДОПК липсва подобно тълкуване на закона, на което се основава жалбоподателят. Предвид горното, с отчетените от жалбоподателя разходи по сключените договори за аренда правилно е преобразуван счетоводният му финансов резултат за 2021 г. по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО, респ. е установено задължение за корпоративен данък извън декларирания, ведно със съответните лихви. Жалбоподателят не оспорва отразеното от фактическа страна и независимо, че в хода на административното обжалване правилно е установено, че в счетоводството на жалбоподателя, по сч. с/ка 609 „Други разходи; рента“ са начислени разходи по сключените Договори за аренда от 11.01.2021 г., 01.06.2021 г. и 21.10.2021г. в общ размер на 443347, 70 лв., от които 20748, 04 лв. по кредита на сч. с/ка 501 „Каса в лева“ и 422599, 66 лв. по кредита на сч. с/ка 499 „Други кредитори“. тази сума е следвало да участва в преобразуването на счетоводния финансов резултат на „Старлес 2020“ ЕООД за 2021 г. доколкото разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, РА по отношение на определените с него задължения за корпоративен данък е законосъобразен и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По делото не е спорно, че в счетоводството на жалбоподателя през 2021 г. са отчетени счетоводни разходи по Договори за аренда от 11.01.2021 г., 01.06.2021 г. и 21.10.2021 г. в общ размер на 422599, 66 лв., които правилно са приети за несвързани с дейността на предприятието и представляват „скрито разпределение на печалбата“. Дефиницията на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО включва всички суми, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, независимо дали с тях са отчетени счетоводни разходи или не, при условие, че има изтичане на ресурс от патримониума му, в полза на собствениците/съдружниците, по см. на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК лица. Извършеното скрито разпределение на печалбата се облага с данък при източника по чл. 194 от ЗКПО или е окончателен данък по чл. 38, ал.1 т. 2, б. „а“ и ал. 3 от ЗДДФЛ, доколкото и за целите на ЗКПО и на ЗДДФЛ, то се третира като форма на дивидент. Данъкът се удържа от предприятието платец на дохода и се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата. В същия срок от предприятието платец на дохода следва да бъде подадена и декларация по чл. 201 от ЗКПО/чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Жалбоподателят не оспорва, а и видно от представения отчет на операциите за 2021 г., в счетоводството на жалбоподателя, по сч. с/ка 609 „Други разходи; рента“ са начислени разходи по сключените Договори за аренда от 11.01.2021 г., 01.06.2021 г. и 21.10.2021 г. в общ размер на 443347, 70 лв., от които 20748, 04 лв. по кредита на сч. с/ка 501 „Каса в лева“ и 422599, 66 лв. по кредита на сч. с/ка 499 „Други кредитори“. Разпределението им по тримесечия е, както следва: за първо тримесечие - 10140, 96 лв., за второ тримесечие - 116635, 30 лв., за трето тримесечие - 192458, 37 лв. и за четвърто тримесечие - 124113, 07 лв., които суми се различават от тези, включени в данъчната основа за облагане с данък върху дивидентите и ликвидационните дялове. Правилно директора на дирекция ОДОП-Варна в хода на административния контрол РА го е изменил. По отношение на обложените като скрито разпределение на печалбата служебни аванси правилно в хода на административния контрол е прието, че РА е незаконосъобразен, тъй като вземанията на предприятието по предоставените служебни аванси са погасени изцяло, чрез извършени вноски в брой и чрез прихващане, за което са направени и счетоводни записвания. Правилни са и изводите на решаващия орган, че с оспорения РА задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за 2021 г. следва да бъдат изменени като за първо тримесечие на 2021 г. не се определят задължения, с оглед забраната в чл. 155, ал. 8 от ДОПК, постановяваща, че с решението си, директора на дирекция ОДОП не може да изменя установените с РА задължения във вреда на жалбоподателя. За второ тримесечие на 2021 г. не се оспорва от жалбоподателя и действително се установяват задължения в размер на 5831, 77 лв., изчислени като произведение между брутната сума на начислените в счетоводството суми, представляващи „скрито разпределение на печалбата“ по см. на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО в размер на 116635, 30 лв. и ставката на данъка, според чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ, от 5 на сто. За трето тримесечие на 2021 г. не се оспорват и се установяват задължения в размер на 9622, 92 лв. върху брутната сума на начислените в счетоводството суми, представляващи „скрито разпределение на печалбата“ в размер на 192458, 37 лв. За четвърто тримесечие на 2021 г. се установяват задължения в размер на 6205, 65 лв. върху брутната сума на начислените в счетоводството суми, представляващи „скрито разпределение на печалбата“ в размер на 124113, 07 лв. Правилно са изчислени и лихвите за просрочие в общ размер на 4486, 05 лева, по арг. от чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, чл. 175 от ДОПК и чл. 65, ал. 3 от ЗДДФЛ, съобразно приложен лихвен лист. При този изход на спора и своевременното искане от ответната страна за присъждане на разноски е основателно, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 6597, 83 лева определена по реда на Наредба №1 от 09.07.201г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес равняващ се на сумата в размер на 74347, 91 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 и ал.2 ДОПК, съдът