Решение № 628 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 1006/2024 г.

Производството е по чл. 63в от ЗАНН вр.чл. 208 и сл. от АПК. Постъпила е касационна жалба от Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Русе, чрез процесуален представител, против Решение № 477 от 10.10.2024 г., постановено по АНД № 1461/2024 г. по описа на Районен съд – Русе (РС – Русе), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 21 от 29.04.2024 г. на директора на Регионална здравна инспекция – Русе. С НП на „Виес 780“ ООД за нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) и на основание чл. 218, ал. 2, предл. 3 от същия закон е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 500 лева и е осъдена РЗИ – Русе да заплати на дружеството сума в размер на 400 лева – разноски по делото. В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска се да се отмени оспорения съдебен акт и да се постанови друго решение, с което да се потвърди НП. Претендира присъждането на разноски в двете производства в размер на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. Ответната в производството страна, чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. По същество, касационната жалба е частично основателна. Въз основа на събраните по въззивното дело писмени и гласни доказателства е установено от фактическа страна, че на 13.03.2024 г. е подаден сигнал в РЗИ-Русе № 96-00-35 за тютюнопушене на закрито обществено място в обект – „кафене“, стопанисвано от наказаното лице, с адрес: гр. Русе, [улица]. По повод на този сигнал била извършена проверка в заведението от служители на РЗИ-Русе на 22.03.2024 г., около 21: 00 часа. В хода на проверката било установено, че в заведението се допуска тютюнопушене, като на две маси в обекта имало пепелници, пълни с фасове, имало и клиенти, които отпушвали от класически тютюневи цигари. В помещението било задимено и миришело на тютюн. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол в деня на проверката. За това нарушение впоследствие бил съставен АУАН против дружеството, в което е вписано, че нарушението не е първо за календарната година, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 500 лева за нарушение по чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето. При тези фактически констатации, РС - Русе е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по-конкретно, че са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Нарушението по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН се изразявало в несъответствие между възприетата фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението, а нарушението по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – в липсата на пълно описание на нарушението от фактическа страна с посочване на всички негови съставомерни признаци от обективна страна. С тези мотиви съдът е отменил наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно. Решението на РС - Русе е неправилно. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като е дадено ясно и точно описание на нарушението, правна квалификация на същото, както и е посочена приложимата според АНО санкционна разпоредба. Индивидуализиран е нарушителят. За нарушение на посочената в акта и в наказателното постановление разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ следва да се търси административнонаказателна отговорност от физическите лица - фактически извършители на деянието или от ЕТ, или ЮЛ, допуснали тютюнопушене в съответния обект, но не и от физически лица за допустителство /аргументи в чл. 218 от ЗЗ/. В случая на законово основание чл. 218, ал. 2 от ЗЗ е ангажирана отговорността на търговеца – юридическо лице, стопанисващ обекта на контрол, в който е установено нарушение на забраната по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Фактическият състав на нарушението, предмет на НП, от обективна страна предвид действащото към момента на нарушението позитивно право включва следните елементи: 1/ обществено място, 2/ това обществено място да е закрито и 3/ да се извършва тютюнопушене. От обстоятелствената част на обжалваното пред районния съд НП и предхождащите го актове - АУАН и протокол от проверката, както и от събраните по делото гласни доказателства, се установява по несъмнен начин фактическа обстановка, която формира извода, че в момента на проверката се извършва тютюнопушене от клиенти на заведението, в помещение, което попада в обхвата на понятието „закрито обществено място“. Санкционираният търговец твърди, че провереният обект е отворено търговско помещение, в което било разрешено да се извършва тютюнопушене. Това негово твърдение е неоснователно и недоказано. С оглед събраните по въззивното делото гласни доказателства безспорно се установява, че към датата на проверката от всички страни този обект е бил затворен като представлявал „кафене“, с две задни стени, едната към съседно заведение и от другата страна - две стъклени стени – едната към [улица], а другата към [улица]. Действително разпитаните по делото свидетели установяват възможност през летния сезон помещението да бъде отворено, тъй като имало на три от четирите страни врати/прегради от тип „повдигащи“, които се прибирали горе на тавана, но към датата на проверката – 22.03.2024 г. било напълно затворено, предвид че времето било мокро и студено, като било осезаемо задимено. Съдът, на база така обсъденото, счита възражението на жалбоподателя относно липсата на обективен признак на вмененото му нарушение „затворено, закрито обществено място“, в което се осъществява тютюнопушене за неоснователно, опровергано от анализа на съвкупния доказателствен материал. В случая въз основа на показанията на разпитаните по въззивното дело свидетели следва да се приеме за безспорно, че по време на проверката в попадащото в приложното поле на забраната на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ е извършвано тютюнопушене, като коректно нарушението е подведено под нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Административната отговорност за нарушението по чл. 56 от ЗЗ може да бъде насочена както към физическо лице, към такова, имащо качество и на ЕТ, а така и към юридическо лице - по аргумент от приложимата санкционна разпоредба - чл. 218 от ЗЗ - от ал. 1 до ал. 3, където административното наказание е диференцирано по вид и размер, съобразно субекта на административната отговорност. Според съда възможността за санкциониране на лице по реда на чл. 218, ал. 1 от ЗЗ, е само когато нарушението се изразява в това, че виновно физическо лице нарушава разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, като пуши тютюнево изделие по смисъла на закона. Когато се ангажира отговорността на ЕТ или ЮЛ /в хипотезите на чл. 218, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗ/ следва да се има предвид, че забраната за тютюнопушене означава правно дължимо бездействие /да не се нарушава въведената забрана/. Независимо от обстоятелството, че не са предприети действия за реализиране на личната отговорност при нарушение на забраната от конкретни ФЛ, допустимо е в този случай да се търси за същото нарушение и отговорност на юридическото лице или на ЕТ, стопанисващи проверения обект, на основание чл. 83 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 или ал. 3 от ЗЗ, като отговорността е обективна и безвиновна. Тази отговорност не се изключва с факта на издаване на заповед от управителя на юридическото лице или ЕТ, с която се възлага упражняването на контрол по спазване на забраната за тютюнопушене в заведението, такава дори не е налична в случая. Събраните гласни доказателства, подкрепени и с писмените такива сочат, че „Виес 780“ ООД с бездействието и липсата на адекватни мерки допуска тютюнопушене в стопанисваното от него заведение, а това му поведение нарушава императивната разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, която норма забранява „тютюнопушенето в закритите обществени места“. Това е така, тъй като съставът се осъществява чрез бездействие, при установено в закона задължение за определено действие от страна на ръководителя на стопанисвания обект, а именно да осъществява контрол върху лицата, при дейността на които е извършено нарушението, и което обективно е могъл да предотврати чрез създаване на система от мерки за недопускане извършването на определен вид деяния. С действията си търговецът – юридическо лице пряко е нарушил законовата забрана и законосъобразно е приложена санкционната норма, сакционираща именно търговци – юридически лица, нарушаващи пълната забрана за тютюнопушене в закритите обществени места, каквито са питейните заведения и тези за обществено хранене. Посочените в АУАН и НП фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилната преценка на доказателствата в случая води на единствения категоричен и законосъобразен извод, че в момента на проверката на контролните органи в стопанисваното от санкционираното дружество заведение се извършвало тютюнопушене, което нарушава забраната, въведена от законодателя с разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ. Правилно установени и доказани се явяват всички елементи от обективна страна от състава на нарушението. Затова и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на „Виес 780” ООД, стопанисващо проверения обект, на основание чл. 218, ал. 2, предл. 3 от ЗЗ. Нарушаването на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места е с висока степен на обществена опасност, тъй като засяга здравето на лицата – клиенти на търговския обект. Отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна и при нея не се изследва субективната страна на нарушението. Достатъчно е да са налице елементите от обективна страна на нарушението, за да се ангажира отговорността на нарушителя. По отношение размера на наложената имуществена санкция, съдът, в настоящия му състав, счита, че същият следва да бъде намален на минимума от 3 000 лева. С оглед горното, като е отменил оспореното пред него наказателно постановление Районен съд – Русе е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК касационният съд следва да се произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че оспореното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта му относно размера на наложената имуществена санкция като същият бъде намален на минимума от 3 000 лева. Независимо от своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, същото се явява неоснователно поради липсата на доказателства за реалното извършване на такива. По делото е представено само пълномощно от страна на адв. Б. М.. С оглед изхода на делото, на касационния ответник се следват разноски съобразно отхвърлената част на касационната жалба, които общо за въззивното и настоящото производство се равняват на 114, 29 лева (1/7 от 800 лева – договорено и заплатено в брой възнаграждение за адвокат общо за двете съдебни инстанции). Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК вр.чл. 63в от ЗАНН, съдът