Решение № 1478 от 22.4.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 281/2024 г.

Производство по чл. 58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и § 4б от ЗИНЗС. Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№1715/22.03.2024 г. подадена от М. М. П. с [ЕГН], лишен от свобода, ЗООТ Белене, против Заповед №Л-1179/14.03.2024 г. издадена от За главен директор на ГДИН, с която е наредено разпределяне на жалбоподателя в ЗООТ към Затвора Варна за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ответникът е представил по делото заверено копие от административната преписка. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и изразява желание да остане в ЗООТ при затвора Белене, тъй като там има подходяща работа. Моли жалбата да бъде уважена. Ответникът, чрез процесуален представител юрисконсулт Х., е подал писмен отговор с доводи за неоснователност на жалбата. В открито съдебно заседание оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Административен съд-Плевен, десети административен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. От анализа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: М. М. П. изтърпява определено наказание по НОХД 1274/2022 г. на РС - Добрич в размер на две години и по НОХД № 817/2021 г. в размер на 5 месеца. В Затвора Белене е постъпил на 17.05.2023 г., като началото на изтърпяване на наказанието е от 21.09.2022 г. На 21.11.2023 г. режимът му е сменен от строг на общ, на 18.01.2024 г. е издадена заповед за преместването му в ЗООТ и на 06.02.2024 г. е настанен в ЗООТ Белене. На 26.02.2024 г. В. е подал молба да бъде оставен да изтърпи наказанието си в ЗООТ Белене, където е започнал работа и се е адаптирал. Началникът на Затвора Белене е дал становище да бъде уважена молбата, въпреки адресната му регистрация в гр. Добрич, тъй като лишеният от свобода вече е назначен на работа като общ работник - зеленчукова градина и полага доброволен труд по чл. 80 от ЗИНЗС. Със Заповед Л-1179/14.03.2024 г. на За Главен директор на ГДИН, в изпълнение на чл. 58 от ЗИНЗС и на основание т. 3.3 от Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, е наредено л. св. М. М. П. да бъде настанен в ЗООТ към Затвора Варна за доизтърпяване на наложеното наказание. Заповедта е подписана от зам. главен директор на ГДИН ст. комисар Цв. Ц.. Като основание за материалната компетентност на органа е посочена заповед № Л-1146/11.03.2024 г. на главен директор на ГДИН (лист 49). Заповедта е мотивирана от административния орган с това, че съгласно чл. 58 от ЗИНЗС и Заповед №Л-919/08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, регламентираща разпределението на лишените от свобода по затвори съобразно постоянния им адрес и изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, л. св. М. П. следва да изтърпява наложеното му наказание в ЗООТ към Затвора Варна, предвид постоянния му адрес на територията на гр. Добрич. В заповедта е посочено, че наказанието е 2 година лишаване от свобода по НОХД № 1274/2022 г. на РС Добрич. От представените по делото доказателства се установява, че действително жалбоподателят е с постоянен адрес в гр. Добрич (лист 61). Към 14.03.2024 г. вече е назначен за общ работник по чл. 80 от ЗИНЗС (лист 26 и 27). По делото е приложена Заповед №Л-919 от 08.03.2017 г. на главен директор на ГДИН София за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития, издадена на основание чл. 58 от ЗИНЗС, т.е. с оглед първоначално определения им режим. Съгласно т. 3.3 от заповедта, в ЗО "Варна" и ЗО "Разделна" към затвора Варна се настаняват лишени от свобода от област Варна и област Добрич, а съгласно т. 3.11 в ЗООТ "Белене" при затвора Белене се настаняват лишени от свобода от област Силистра и Разград. Представена е Заповед № Л-1146/11.03.2024 г. на Главен директор на ГДИН, с която се делегират правомощия на основание чл. 13, ал.2, т.1 и ал. 6 от ЗИНЗС на зам. главен директор на ГДИН Ц. Ц. да изпълнява функциите на главен директор на ГДИН на 13.03.2024 г., т.е. заповедта овластява зам. главния директор само за конкретен ден – 13.03.2024 г. Оспорената по настоящото дело заповед е издадена на 14.03.2024 г. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от орган без материална компетентност. Заместник главният директор на ГДИН е бил с делегирана компетентност само за деня 13.03.2024 г. Заповедта за делегиране е с ограничено действие само за посочения изрично в нея ден. Заповед № Л-1146/11.03.2024 г. на Главен директор на ГДИН е представена два пъти с административната преписка по делото, но няма представени доказателства за делегиране на заместник главния директор Ц. на правомощия по издаване на актове по чл. 58 от ЗИНЗС за дата 14.03.2024 г. С оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, е следвало издателят на акта да е надлежно овластен със заповед по чл.13, ал. 6 от ЗИНЗС и на 14.03.2024 г. Не се доказа, че на 14.03.2024 г., когато е издадена процесната заповед, органът, издал акта, е разполагал с делегирани правомощия по чл. 13, ал.6 от ЗИНЗС. Съдът счита, че процесната заповед се явява нищожна, като издадена от орган без материална компетентност, и следва да се прогласи нищожността й. Тъй като производството по чл. 58 от ЗИНЗС се инициира служебно, а не по искане на заинтересована страна, след прогласяване на нищожността, преписката не следва да се връща. Воден от горните мотиви и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, Административен съд-Плевен, десети административен състав