РЕШЕНИЕ

№ 1140

гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20221100110107 по описа за 2022 година прецени:

Делото е образувано след изпращане по подсъдност на адм. дело № 8069/2022 г. на АССГ. Предмет на делото са били предявени от О. А. Ш. срещу Народното събрание на Р. България осъдителни искове, квалифициран от ищеца с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 906 268, 44 лева и за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. В подадената до първоначално сезирания съд жалба с вх. № 31632 от 31.08.2022 г., имаща характер на искова молба, е направено и искане до съда, уточнено в молба с вх. № 14355 от 15.02.2022 г., за признаване за установена незаконосъобразност на действия на ответника Народно събрание по приемане на § 7 от ПЗР на ЗИЗБГ. С определение № 2109 от 20.02.2023 г., влязло в сила на 15.03.2023 г., съдът е оставил без разглеждане това искане и е прекратил производството в тази част. Разглеждането на делото е продължило по предявените осъдителни искове. С протоколно определение от 25.01.2024 г., влязло в сила на 02.02.2024 г., съдът е прекратил производството по делото в частта му по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева, поради отказ от иска по чл. 233 ГПК.

Искът за обезщетение за имуществени вреди, предявен срещу ответника Народно събрание, който е предмет на настоящото дело, следва да се квалифицира с правно основание чл. 49 ЗЗД, тъй като ищецът ги обосновава с твърдение за противоречие на акт на законодателна дейност на ответника с Конституцията, а отговорността на ответника в този случай не може да се реализира в специалните хипотези на ЗОДОВ.

Пълномощникът на ищеца О. А. Ш. излага, че на 28.08.2018 г. с цел да изпълни условията на чл. 25 ал. 1 т. 6 б. „б“ от ЗЧРБ (отм.) закупил държавни ценни книжа на обща стойност 515 431, 51 евро, с левова равностойност 1 008 096, 41 лева. В резултат на тази инвестиция ищецът получил разрешение за постоянно пребиваване. На 22.08.2019 г. с цел да изпълни условията на чл. 14а ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗБГ ищецът увеличил инвестицията си, като закупил ДЦК в размер на 571 147, 95 лева, равностойни на 1 117 068, 30 лева, с което общата инвестиция на ищеца в държавни ценни книжа се увеличила на над 2 000 000 лева.

След увеличението на инвестицията, ищецът кандидатствал за българско гражданство на основание чл. 14а ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗБГ (отм.), като подал всички необходими документи и с него било проведено интервю в дипломатическото представителство на България във Вашингтон на 27.08.2020 г. По подадените документи била образувана преписка № 8972/2020 г. До 06.08.2021 г. молбата била разгледана от Съвета по гражданство с положително становище и предстояло издаването на указ на вицепрезидента на Р. България. До 13.07.2022 г. указ не бил издаден.

Междувременно, с изменение на ЗБГ (обн. ДВ бр. 26 от 2022 г.) била отменена разпоредбата на чл. 14а от същия закон, която давала възможност да се придобие българско гражданство от лице, което отговаря на условията на чл. 12 ал. 1 т. 1 и 3 и е удвоило инвестицията си при същите условия на закона, била отменена. Законодателните изменения породили действие и по отношение на неприключилите производства по придобиване на българско гражданство, според § 7 от ПЗР към ЗИ на ЗБГ. На това основание, с писмо от 01.07.2022 г. от администрацията на Президента, ищецът бил уведомен, че производството за придобиване на българско гражданство било прекратено.

Пълномощникът на ищеца поддържа и обосновава становище, че законодателното решение на Народното събрание в § 7 от ПЗР на ЗИЗБГ било незаконосъобразно и противоречащо на основополагащи правила в Конституцията. Според пълномощника на ищеца, с него се е допуснало обратно действие на материалноправни норми, което, без да е свързано със защита на важен обществен интерес, определени ценности или възстановяване на справедливостта, накърнявало придобити права, създавало неравноправно третиране на правните субекти и било в противоречие с изискванията за стабилност и предвидимост, които били част от измеренията на принципа на правовата държава.

Пълномощникът на ищеца твърди, че вследствие на това законодателно изменение ищецът претърпял имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в средства за правни консултации, легализация на документи, пътувания до Р. България и извършената от него инвестиция на стойност 2 125 164, 71 лева, от чието ползване ищецът е бил лишен в продължение на 4 години. Ищецът определя имуществените вреди в размер 906 268, 44 лева, който бил размерът на законната лихва за забава.

На основание изложените обстоятелства, се прави искане до съда да осъди ответника Народно събрание да заплати на ищеца О. А. Ш. следните суми:

• сумата от 404 638, 70 лева лихва върху сумата от 515 431, 51 евро, в левова равностойност 1 008 096, 41 лева за периода от 28.08.2018 г. до 11.08.2022 г.;

• сумата от 335 120, 49 лева лихва върху сумата от 571 147, 95 евро в левова равностойност 1 117 068, 30 лева за периода от 28.08.2019 г. до 11.08.2022 г. Ответникът Народно събрание чрез пълномощниците си по същество прави възражение за неоснователност на исковете. Излага, че законодателното решение, с което ищецът мотивира претенцията си, е в съответствие с правомощията на Народното събрание като законодателен орган и след отчитане на последиците, които отменената законодателна разпоредба е създавала, като е благоприятствала схеми за придобиване на гражданство при фактическа неналичност на декларираните инвестиции чрез последващо разпореждане с тях, или липса на реални инвестиции в българската икономика. Режимът на придобиване на българско гражданство бил обект на критики от органите на Европейския съюз, с оглед създаването на рискове за целия Европейски съюз, включително по отношение на сигурността, изпирането на пари, корупцията, заобикалянето на правила на ЕС и отклоняване на данъчно облагане. Оспорва и тезата на представителя на ищеца за допуснато ретроактивно действие на изменението на закона. Оспорва и доказаността на твърдените в исковата молба вреди и наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и законодателното изменение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Ищецът О. А. Ш. е гражданин на САЩ с право на постоянно пребиваване в Р. България съгласно решение № 650888от 18.02.2019 г. на дирекция "Миграция" при Министерството на вътрешните работи.

Основанието за предоставяне на ищеца на право на постоянно пребиваване е покупка на държавни ценни книжа на обща стойност 1008096, 41 лева, квалифицирано в писмо изх. № БАИ-ЗЧРБ-196 от 02.11.2019 г. като инвестиция по смисъла на чл. 25 ал. 1 т. 6 буква "б" от ЗЧРБ (адм. д. № 8069/2022 г. АССГ л. 14). На 26.08.2019 г. ищецът е закупил ДЦК с ISIN номер на емисията XS120885634 с номинал 440000 евро с падеж 26.03.2035 г. за сумата от 1117068, 29 евро (л. 128). След тази покупка, която според ищеца води до удвояване на инвестицията, ищецът е направил искане за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл. 14а (отм.) ал. 1 т. 1 б. "а" от Закона за българското гражданство, по което била образувана преписка по молба вх. № 8972/2020 г. в Министерството на правосъдието - дирекция "Българско гражданство". Докато е било висящо производството, ответникът е приел Закон за изменение на Закона за българското гражданство (обн. ДВ бр. 26 от 01.04.2022 г.). С този закон е отменен чл. 14а от ЗБГ. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗИЗБГ, неприключилите до влизане в сила на този закон производства по отменените чл.12а и чл. 14а ЗБГ се прекратяват. На това основание, администрацията на Президента на Р. България уведомила Дирекция "Българско гражданство", че производството, образувано по искане на ищеца, следва да се счита прекратено.

По делото е безспорно установено от представените удостоверителни документи от Българската агенция за инвестиции (л. 128) и "УниКредит Булбанк" АД 1л. 122-123), че закупените от ищеца ДЦК се поддържат и понастоящем.

Така изложените обстоятелства обуславят следните правни изводи: Гражданството представлява трайна политическа и правна връзка на съпринадлежност между физическото лице и държавата, от която възникват права и задължения за двете страни (КС Р. 16 от 27.01.2021 г. по к.д. № 18/2021 г.). Гражданството е определяща част от правния статус на човешкия индивид, но същевременно е и част от държавния суверенитет като призната и делегирана на държавата публична власт върху своята територия и спрямо своите граждани. Тази същност на гражданството обуславя изключителните правомощия на българската държава да урежда нормативно придобиването, запазването и изгубването на българско гражданство. От тях произтичат както конституционната уредба на придобиването на българското гражданство в чл. 25 и чл. 98 т. 9 от Конституцията на Р. България, така и предвидената в чл. 25 ал. 6 КРБ изключителна компетентност на Народното събрание да определя със законодателен акт предпоставките и реда за придобиване на българско гражданство. Тази изключителна компетентност определя поначало правомерния характер на действията на законодателния орган за създаване и изменение на правната уредба на българското гражданство. Законодателните актове за изменение или отмяна на предпоставки за придобиване на българско гражданство и тяхното действие не са и не могат да бъдат неправомерни, защото само държавата като носител на суверенитет, чрез своя законодателен орган, може да приема решение за извършване или не на такива промени. Ограниченията в тези правомощия се съдържат, освен в Конституцията, и в нормите на правото на Европейския съюз, доколкото гражданинът на Р. България е и гражданин на Европейския съюз. Тези ограничения обаче имат рестриктивен характер по отношение на възможностите за придобиване на българско гражданство извън случаите на произход, с оглед предотвратяване на злоупотреба с тези възможности и неблагоприятни последици от това за други държави членки и за Европейския съюз като цяло. В тази насока е и приетото от ответника изменение в Закона за българското гражданство с отмяната на чл. 14а от същия закон, и предвидените в § 7 ПЗРЗИЗБГ последици от това изменение за висящите производства за натурализация.

Съдът не споделя и доводите на представителя на ищеца за предвидено в § 7 ПЗР на ЗИДЗБГ ретроактивно действие на материалноправни норми.

Обратно действие на правна норма е налице, когато с нея нормотворецът е предвидил създаване на правоотношения, или преуреждане, отмяна или прекратяване на вече възникнали правоотношения, което да породи действие от дата преди влизането в сила на нормативния акт. Разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИЗБГ не предвижда такова действие, а предвижда прекратяване занапред на започнала процедура за натурализация. С нея не са преуредени вече създадени материални правоотношения между държавата и частни лица, защото такива правоотношения още не са възникнали, а е започнала процедура, чието финализиране би могло да доведе до възникването им.

С разпоредбата не е засегнато и право на ищеца да придобие българско гражданство. Придобиването на българско гражданско по натурализация не е безусловно право и не се поражда ipso facto с изпълнение на изискванията на чл. 14а (отм.) ЗБГ, нито с подаване на искане и започване на производство по натурализация. Съгласно чл. 98 т. 9 от Конституцията, "даването" на българското гражданство, т.е. неговото придобиване, извън случаите на чл. 25 ал. 1 изр. 1 от Конституцията, е правомощие на президента. То се упражнява при условията на т.нар. "споделена компетентност", по предложение на министъра на правосъдието по чл. 34 ал. 1 ЗБГ, след проведена процедура по реда на чл. 29 и чл. 33 от същия закон. Предложението на министъра на правосъдието не е административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Провеждането на процедурата по чл. 29 и чл. 33 ЗБГ не задължава министъра на правосъдието да направи предложение до президента за издаване на указ за придобиване на българско гражданство. Същевременно, предложението на министъра на правосъдието не задължава президента да издаде указ за придобиване на българско гражданство по натурализация, а издаването на такъв акт се извършва по негова преценка. От горното следва, че с действията на ответния законодателен орган за отмяна на чл. 14а ЗБГ и приемане на § 7 от ПЗР на ЗИЗБГ и преустановяване на висящите производства за натурализация не се нарушава право на ищеца да придобие българско гражданство.

По същите съображения, отмяна на чл. 14а ЗБГ и приемане на § 7 от ПЗР на ЗИЗБГ не е в причинна връзка с лишаването на ищеца от възможността за придобие българско гражданство, защото тази възможност и нейната реализация не е възниквала по силата на закона, а е предмет на преценка от други държавни органи - министъра на правосъдието и президента на републиката.

Освен това, съдът в настоящия си състав намира, че дори при действието на отменените разпоредби на чл. 14а ЗБГ за ищеца не биха настъпили предпоставките за придобиване на българско гражданство по натурализация, свързани с инвестиционна дейност в Р. България. По смисъла на чл. 14а (отм.) ал. 1 б. "а" ЗБГ (редакция преди 01.04.2022 г.), основание за пораждане на право на придобиване на българско гражданство по натурализация еудвояване на инвестицията при условията на чл. 25 ал. 1 т. 6 от Закона за чужденците в Република България. Препращането към тази разпоредба означава, че само удвояване на инвестиция сред изброените в чл. 25 ал. 1 т. 6 ЗЧРБ е основание за пораждане на правната възможност за придобиване на българско гражданство по натурализация. При дефинирането на понятието "инвестиция", § 1 т. 15 от ДР на Закона за насърчаване на инвестициите препраща към Регламент № 651/2014 г. на Европейската комисия. Съгласно дефиницията на чл. 2 точка 49 от Регламента, първоначална инвестиция е инвестиция в материални и нематериални активи, свързани със създаването на нов стопански обект, разширяването на капацитета на съществуващ стопански обект, диверсификацията на продукцията на стопански обект с продукти, които не са били произвеждани до момента в стопанския обект, или основна промяна в целия производствен процес на съществуващ стопански обект, или придобиване на активи, принадлежащи на стопански обект, който е закрит или е щял да бъде закрит, ако не е бил закупен, и е закупен от инвеститор, който не е свързан с продавача, и изключва простото изкупуване на акциите или дяловете на дадено предприятие. Съдържанието на цитираните норми означава, че както националният, така и европейският законодател квалифицират като инвестиции вложенията, насочени към извършване на реална стопанска дейност. Ищецът очевидно не е закупил държавни ценни книжа с инвестиционна цел, а за решаване на лични проблеми, видно от писменото изявление на самия ищец по делото (л. 46-49). Държавни ценни книжа се издават за поемане на държавен дълг, съгласно чл. 4 т.1 от Закона за държавния дълг и нямат непосредствено инвестиционно предназначение, макар че с постъпленията от ДЦК по поетия дълг държавата може да реализира инвестиционни проекти. Уместна е в случая аналогията с банковия влог, който не е инвестиция, макар че предоставяйки кредити с набраните средства, банката косвено може да участва в инвестиционен процес. Придобиване на държавни ценни книжа не е инвестиционна а спекулативна (от финансово-икономическа гледна точна) операция, чиято цел е реализиране на доход чрез последващата им продажба или чрез изплащането им на падежа според механизма, приет за съответната емисия. Поради това, закупуването на държавни ценни книжа не може да се квалифицира като инвестиция по смисъла на чл. 14а (отм.) ал. 1 б. "а" ЗБГ (редакция преди 01.04.2022 г.) вр. чл. 25 ал. 1 т. 6 от Закона за чужденците в Република България и не е било основание за придобиване на българско гражданство по натурализация.

Не са настъпили и твърдените от ищеца имуществени вреди. Ищецът претендира "законна лихва за забава" (ИМ стр. 9) върху паричните суми, вложени в закупуването на държавни ценни книжа, което е поначало некоректно, тъй като "законна лихва за забава" е обезщетение за забава на парично задължение. В случая "забава" не е налице, а по делото не се доказва, че от сумата, вложена в закупуване на ДЦК ищецът би получил доход в размер на законната лихва върху тази сума за претендирания период. Държавните ценни книжа имат своя номинална стойност, чието изплащане с предвидената в съответната емисия лихва е гарантирано на падежите на емисиите - съответно на 26.03.2027 г. за емисията XS1208855889 за закупени ДКЦ с номинал 220000 евро, и 26.03.2035 г. за емисията XS1208856341 за закупени ДКЦ с номинал 241000 евро и 440000 евро (л. 128). Ищецът е имал и има възможността по всяко време преди падежа на съответната емисия да извърши продажба на придобитите ДЦК по реда на Наредба № 5 от 4.10.2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа и възвърне вложените в ДЦК парични средства. Поради тона съдът намира за недоказано настъпването на претендираните от ищеца имуществени вреди.

Ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 490 лева. При предявяването на иска ищецът е заплатил сумата от 10 лева, дължима за производство по ЗОДОВ. Тъй като основанието за претенцията е общата разпоредба на чл. 49 ЗЗД, а не хипотеза на ЗОДОВ, и съдът не е събрал дължимата държавна такса, следва съдът с решението си да осъди ищеца да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на още 29580, 37 лева.

Мотивиран от горното, съдът