Решение № 3980 от 3.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5119/2024 г.

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК. Подадена е жалба от длъжника В. Х. Ц., чрез адв. П. срещу Отказа на ЧСИ В.М., с рег. № 860, район на действие СГС, обективиран в съобщение № 84009/01.09.2023 г., с което се отказва да бъде възстановена сума от 908 лева, удържана от банкова сметка на длъжника В. Ц.. В частната жалба длъжникът излага фактически твърдения, че Поради административно забавяне при ТЕЛК е забавено и изплащането на социалната пенсия за първите месеци на 2023г.. Твърди, че след издаване на решението на ТЕЛК, на 07.04.2023г. по банковата сметка на жалбоподателя е преведена сумата от 1962.90 лева, която представлява изплащане на пенсията за месеците януари, февруари, март и април 2023 г.. Поддържа, че по изпълнително дело № 413/2023 г. по описа на ЧСИ В.М., образувано по искане на „Топлофикация София“ ЕАД, по искане на взискателя на 04.05.2023 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Обединена българска банка“ АД, по която се изплаща социалната пенсия на длъжника. Твърди, че на 05.05.2023 г. при опит да извърши плащане на битови сметки от банковата си сметка в „Обединена Българска Банка“ АД, жалбоподателят в е установил, че средствата са блокирани. Твърди се, че поради наложеният запор върху банковата сметка жалбоподателят не е могъл да се разпорежда с собствените си средства в периода 04.05.2023 г. до 10.05.2023 г., когато е била преведена по сметка на ЧСИ от банката, поради което неправилни се явявали изводите на съдебния изпълнител, че са налице предпоставките на чл. 446а, ал. 1 ГПК. Отправя искане за отмяна на отказа на частния съдебен изпълнител и за възстановяване на сумата в размер на 908 лева, която се явява несеквестируем доход на длъжника. С жалбата са направени доказателствени искания за задължаване НОИ да предостави информация за това, на коя дата е изплатена пенсията на В. Х. Ц. за месеците януари, февруари, март и април 2023г., в какьв размер е била пенсията за всеки един от посочените месеци, в случай че пенсията за посочените месеци е изплатена накуп- в какъв размер е плащането, както и какви плащания към В. Х. Ц., са правени в периода 01.04.2023г.- 08.04.2023г.; за задължаване на „Обединена Българска Банка“ АД да предостави информация на коя дата е наложен запор върху банковата сметка на В. Х. Ц. и от коя дата е преустановена възможността му да се разпорежда със средствата по сметката, алтерантивно моли за издаване на съдебни удостоверения, както и отправя искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, с показанията на който да се установи, че към 05.05.2023г. В. Х. Ц. не е имал възможност да се разпорежда със средствата по банковата си сметка в ОББ и същите са били блокирани, че отговорният по делото служител от кантората на ЧСИ В.М. многократно е бил уведомяван, че средствата по сметката са с несеквестируем характер и че не е било възможно да се теглят след 05.05.2023г., т.е. преди изтичане на срока по чл. 446а, ал. 1 от ГПК. На осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирано възражение от взискателя „Топлофикация- София“ ЕАД, в което се застъпва становище за недопустимост на жалбата поради депозирането извън преклузивните срокове. В условията на евентуалност излага доводи за неоснователност на жалбата. Поддържа, че са налице предпоставките на чл. 446а, ал. 1 ГПК, като с изтичане на 1-месечния период сумата е придобила характер на спестявания, несеквестируемостта по отношение на които е отпаднала, поради което законосъобразно е насочено изпълнението спрямо същата. В съответствие с чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени мотиви по обжалваните действия. Частният съдебен изпълнител излага доводи за неоснователност на жалбата. Поддържа, че длъжникът е получил процесната сума от 1962, 90 лева на 07.04.2023 г., като неограничено е имал достъп до средствата си до 04.05.2023 г., а в период от 04.05.2023 г. до 07.05.2023 г., т.е. след налагане на запор на банковата сметка, той е разполагал с възможност да се разпореди със средствата си на каса в клон на Банката. Твърди се, че на 10.05.2023 г. по специалната сметка е наредена сума от ОББ ЕАД в изпълнение на наложения запор, което се явявало след изтичане на едномесечен срок от постъпване на сумата 1962, 90 лева по банкова сметка на длъжника, поради което сумите са придобили характер на „спестявания“ по смисъла на чл. 446а, ал. 1 ГПК. Съдът, след като взе предвид изложените от страните съображения и мотивите на ЧСИ, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Изпълнителното производство с № 20238600400413 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, с район на действие: Софийски градски съд, е образувано на 27.04.2023г. по молба на „Топлофикация София“ срещу В. Х. Ц., като предмет на изпълнението е парично задължение, видно от изпълнителен лист, издаден на 04.10.2016 г. от СРС, 53-ти състав, по Заповед за изпълнение но чл. 410 гпк от 13.07.2016 г., издадена по гр.д. № 37587/2016 г. по опис на СРС. С молбата за образуване на изпълнително дело е поискал проучване имущественото състояние на длъжника, след което да се наложат нужните запори, като успоредно с това са делегирани и права по чл. 18 ЗЧСИ. От извършена справка в НОИ с вх. № 21252/27.04.2023г. се установява, че длъжникът жалбоподател е пенсионер, като същият получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО в размер на 537, 05 лева. От справката се установява, че за периода 01.01.2023 г. лицето не е получавало пенсия, като на 01.04.2023 г. е преведена пенсия в размер на 1962.90 лева. На 28.04.2023 г. е изпратено запорно съобщение до „ Обединена българска банка“ АД, сс което е наложен запор на всички вземания на длъжника, в това число банкови сметки, банкови касети и открити акредитиви до размера на дължа. В запорното съобщение е посочено, че запорът не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по чл. 446а, ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата. Запорното съобщение е връчено на третото задължено лице – „ОББ“ АД на 04.05.2023 г., видно от известие за доставяне, находящо се на л. 31 от изпълнителното дело. От писмо с изх. № 230-ОПЗ/230012924/10.05.2023 г. от „ОББ“ АД, входирано в кантората на ЧСИ В.М. на 18.05.2023 г. с № 27382, се установява, че третото задължено лице уведомява частният съдебен изпълнител, че признава вземането, върху което се налага запор, поради което сметките са блокирани; посочено е, че няма претенции от други лица и няма наложени предходни запори, поради което са преведени частично дължимите суми в размер на 908 лева. По делото е приложено и извлечение, находящо се на л. 35 от изпълнителното дело, удостоверяващо получаване по сметка на частния съдебен изпълнител по изп.д. № 413/2023 г. сумата в размер на 908 лева на 10.05.2023 г.. На 28.04.2023 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ РУСО-Габрово, с което е наложен запор на пенсия, получавана от длъжника. Запорното съобщение е получено на 04.05.2023 г.. В отговор на същото е изпратено писмо с изх. № 3010-07-263 от 11.05.2023 г., входирано в кантората на ЧСИ В.М. на 11.05.2023 г. с № 24759, ТД-НОИ Габрово уведомява частният съдебен изпълнител, че на осн. чл. 446, ал. 1 от ГПК от пенсията на В. Ц. не могат да се правят удръжки по наложения запор, тъй като същата е отпусната в минимален размер и е под размера на минималната работна заплата. На осн. чл. 508, ал.1, т. 4 ГПК е посочено, че дължимата сума за пенсия на лицето се превежда по лична платежна сметка, открита в „Обединена българска банка“ АД и е в размер на 490, 35 лева. На 09.05.2023 г. по електронен път на длъжника са изпратени съобщение с изх. № 33702/28.02.2023 г., копие на изпълнителен лист и уведомление за наложени запори с изх. № 33718/28.04.2023 г.. На 10.05.2023 г. с вх. № 24190 по електронен път е постъпила молба от длъжника за вдигане на наложения запор на личната му инвалидна пенсия в НОИ РУСО Габрово, както и запора върху банковата му сметка в „ОББ“ АД, където се превежда пенсията му в размер на 490, 35 лева и социалната му помощ в размер на 75, 60 лева. По делото е прието удостоверение № ИД 2596/-2023/31.10.2023 г., издадено от „ОББ“ АД в уверение на това, че по разплащателна сметка н В. Х. Ц. е наложен запор на 04.05.2023 г.. Със съобщение с изх. № 84009/01.09.2023 г., получено от адв. С. – процесуален представител на длъжника, на 28.02.2024 г., частният съдебен изпълнител е отказал да възстанови сумата в размер на 908 лева, приемайки че наложеният запор е изпълнен на 09.05.2023 г. след изтичане на срока по чл. 446а, ал. 1, изр. последно ГПК, поради което принудителното изпълнение е законосъобразно. При така установеното от фактическа страна и с оглед материалите по изп.д. № 413/2023 г. по описа на ЧСИ В.М., с рег. №860, с район на действие Софийски градски съд, съдът намира обстоятелствата, по отношение на които се иска събиране на доказателства, за установени по делото, поради което не е необходимо допускането на нови такива. При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното: Частната жалба е депозирана от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Неоснователни са доводите на взискателя за депозиране на жалбата след преклузивния срок. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 на ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект, като на обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не запорът или възбраната като изпълнителни действия. Доколкото в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорирано имущество, то същата се явява допустима, като депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, считано от връчване отказа на частния съдебен изпълнител да възстанови сумата в размер на 908 лева. По същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: Съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. В случая жалбоподателят атакува отказ на ЧСИ да възстанови сумата от 908 лева от сметката му в „ОББ“ АД по наложен запор, с аргумента, че същата е несеквестируема, а именно с произход пенсия за инвалидност поради общо заболяване, по чл. 74, ал. 1 КСО, която е с размер под минималната работна заплата за страната. Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК, доходите от възнаграждение за труд и от пенсия са напълно несеквестируеми до размера на минималната работна заплата за страната, а над този размер са частично несеквестируеми. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо /възнаграждение за труд или пенсия/, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. В мотивите на т. 13 от ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че „по различен начин се поставя въпросът с несеквестируемостта на трудовото възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както и върху пенсията, когато длъжникът ги „получава“ по банкова сметка. Съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК, ако доходите са постъпили по банковата сметка на длъжника (както е в случая), тяхната несеквестируемост (пълна или частична) ще се запази само ако сумата е постъпила по банковата сметка не по-рано от един месец от налагането на запора. Налагането на запор върху такава сметка не прави тези постъпления изцяло секвестируеми. Секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред "плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3 от посоченото Тълкувателното решение. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че налагането на запор на сметките на длъжника само по себе си не е незаконосъобразно и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемия доход на длъжника, ако изпълнението върху постъпленията по тези сметки се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК. В този смисъл са разпоредбите на чл. 446а, ал. 2 и, ал. 3 ГПК, според които запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка, а когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Ако средствата са постъпили по банковата сметка на длъжника след налагането на запора, както и един месец преди това, за тях се прилагат правилата за пълна и частична несеквестируемост по чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК. Ако обаче средствата са постъпили по банковата сметка преди един месец от налагането на запора, то те са напълно секвестируеми. Напълно секвестируеми са и средствата, неизтеглени от длъжника преди постъпване на последното по ред плащане /т. 13 от ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В случая видно от приложените по делото и към настоящата жалба доказателства, жалбоподателят получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО. Видно от писмо на НОИ размерът на получаваната пенсия от длъжника е в размер на 490, 35 лева, т.е. същата е в размер под минималната за страната работна заплата, поради което на основание чл. 446, ал. 1 ГПК от нея не могат да се правят удръжки по наложен запор. Видно от служебно изготвената справка от частния съдебен изпълнител за периода 01.01.2023 г.-01.04.2023 г. пенсията на длъжника е изплатена еднократно през месец април в общ размер на 1962, 90 лева. Не е спорно, а и от писмените документи в изпълнителното производство се установява, че горепосочената сума е преведена по банков път по лична разплащателна сметка на длъжника, открита към „Обединена българска банка“ АД. Установява се по делото, че на банкова сметка към „Обединена българска банка“ АД е наложен запор на 04.05.2023 г.. В запорното съобщение до „ОББ“ АД е посочено, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на несеквестируемата част на доходите по чл. 446 от ГПК, ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора, както и че запорът не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по чл. 446а, ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата. Изпълнение по наложеният запор е последвало на 10.05.2023 г. след изтичане на 1-месечен период от постъпване на сумата в размер 1962, 90 лева, т.е. при спазване на изискванията по чл. 446а, ал. 1 ГПК. Съобразявайки гореизложените принципни постановки и установените факти по делото, така наложеният запор на сметките на длъжника и жалбоподател сам по себе си не е незаконосъобразен и не е в противоречие с разпоредбите относно несеквестируемостта, а изпълнението върху постъпленията по тази сметка е извършено при спазване разпоредбата на чл. 446а от ГПК. Когато лицето задържа несеквестируеми или изключени от принудително изпълнение суми в банковата си сметка и не ги изразходва в рамките на един месец, се приема, че то няма нужда от тях, за да оцелява и преживява нормално през съответния период, което има за последица отпадане на законовата защита. Тези суми придобиват характер на спестявания, които лицето може да си позволи да не изразходва за ежедневните си нужди, като по този начин те стават годен обект, върху който да се насочи принудително изпълнение. Такъв е настоящият случай. Сумата в размер на 908 лева след изтичането на 1-месечния период е придобила характер на спестявани, поради което законосъобразно е била преведена по сметка на частния съдебен изпълнител в изпълнение на наложения запор. Неоснователно се поддържа от жалбоподателят, че същият на 05.05.2023 г. установил невъзможността да се разпорежда със сумите по сметка. Обстоятелството, че запорът е изпълнен не при налагането му, а шест дни по-късно, обуславя извод, че банковата институция при спазване разпоредбите на чл. 446 ГПК и чл. 446а ГПК е осигурила възможност на длъжника да се разпорежда с несеквестирумия му доход. Предвид гореизложеното съдът намира, че наложеният запор върху процесната сметка на длъжника не е незаконосъобразен. Същият е изпълнен при спазване на разпоредбата на чл. 446а, ал. 1 ГПК, поради което не са налице основания за възстановяване на сумата в размер на 908 лева. Ето защо, жалбата се явява неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ЧЖ-I-Н въззивен състав: