Решение № 2060 от 10.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 736/2023 г.

Производството е по реда чл. 197, ал. 2 от ДОПК. Образувано е по жалба на „КП Т.“ ЕООД, [ЕИК], със седалище в [населено място], против решение № ПО-66/18.07.2023 г. на директора на ТД на НАП – София, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) № [рег. номер]-023-0001849/06.07.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, с което по отношение на дружеството е наложен запор за сумата от 587 355, 50 лв. върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържания на касети, и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги – „Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ). Жалбоподателят, представляван от адв. П. З., оспорва административния акт с доводи за незаконосъобразност, поради издаването му в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Сочат се нарушения на чл. 5 и чл. 6 АПК, твърди се, че е ПНПОМ е немотивирано по отношение невъзможност или затруднения за събирането на публичното задължение, както и по отношение съответствието на предполагаем размер на задълженията спрямо наличността на сметките на дружеството, респ. че не са индивидуализирани конкретни банкови сметки в ПИБ. Твърди се, че наличието на редовно обслужван кредит на дружеството към ПИБ необосновано е приет от контролиращия административен орган за аргумент относно налагането на мерките, тъй като не е установено в хода на административното производство, че жалбоподателят не разполага с други средства. Поддържа се, че обезпечените задължения са неоснователно предявени от ревизиращия орган по приходите, тъй като преобразуването на деклариран счетоводен резултат за 2020 г. и 2021 г. би било незаконосъобразно. Иска се отмяна на акта. Разноски не се претендират. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Намира административния акт за мотивиран, издаден по искане на ревизиращ екип, при което публичният изпълнител действа при обвързана компетентност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Със заповед за възлагане на ревизия от 14.03.2023 г. (л.28), изменена със заповед от 14.06.2023 (л.31), двете издадени от орган по приходите по чл. 121, ал. 3, т. 1 от ДОПК при ТД на НАП – София, е възложена ревизия на „КП Т.“ ЕООД за установяване на задължения за корпоративен данък за 2020 г. и 2021 г. със срок за извършване до 19.07.2023 г. Ревизията е възложена на Ц. Р. – гл.инспектор по приходите, в качеството й на ръководител на ревизията, и на Л. С. – гл. инспектор по приходите. Ревизираното дружество е уведомено за възложената ревизия по реда на чл. 113, ал. 2 от ДПОК във вр. с чл. 114, ал. 1 от ДОПК на 17.03.2023 г. (л.29), от която дата е започнал срока за извършване на ревизионното производство. По отношение изменението на срока на ревизията, дружеството е уведомено на 15.06.2023 г. (л. 32). В хода на ревизията - на 04.07.2023 г. ръководещият ревизията орган по приходите е отправил искане (л.26) до Дирекция „Събиране“ на ТД на НАП – София за предварително обезпечаване на задължения по ЗКПО, предстоящи за установяване по отношение на дружеството в размер на главницата [рег. номер], 16 лв. и лихви от 84 501, 34 лв. В искането е обоснована необходимост от налагане на запор на индивидуализирана банкова сметка на дружеството при ПИБ с наличност от 3694, 62 лв. и запор върху движима вещ – МПС с рег. № [рег. номер], по причина предотвратяване извършването на сделки и действия с установеното имущество на жалбоподателя, вследствие на които събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително затруднено. По така направеното искане е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – София ПНПОМ № [рег. номер]-023-0001849/06.07.2023 г., с което на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК по отношение на дружеството е наложен запор за сумата от 587 355, 50 лв. върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържания на касети, и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при ПИБ като доставчик на платежни услуги. При издаването на ПНПОМ е отчетен размерът на посочените от органа по приходите като предстоящо установими при приключване на ревизията задължения, липсата на вписани данни за собственост на недвижими имоти, неустановено местонахождение и състояние на притежавани МПС и установено наличие на отрити сметки в ПИБ, съгласно искането. Във връзка с така издаденото ПНПОМ е изпратено запорно съобщение от 06.07.2023 г. (л.24) до ПИБ. Постановлението е обжалвано пред директора на ТД на НАП – София с жалба вх. № 15542/11.07.2023 г. по описа на ТД на НАП – София, офис Благоевград, въз основа на която е постановено решение № ПО-66/18.07.2023 г. на директора на ТД на НАП – София, с което жалбата е оставена без уважение. В решението си директорът на ТД на НАП е отговорил на наведените с жалбата възражения, които са повторени и с жалбата пред съда. Прието е, че постановлението е издадено от компетентен орган, въз основа на мотивирано искане на орган по приходите, в установената форма и съдържание и при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 и ал. 3 ДОПК. Посочил е, че публичният изпълнител в условията на обвързана компетентност възприема доводите на ревизиращите за предполагаемия размер на бъдещите публични задължения. Тъй като в случая този предполагаем размер е особено голям, това обосновава извод, че неговото събиране ще бъде значително затруднено с оглед липсата на установени активи, годни да обезпечат изцяло бъдещото публично вземане. Отхвърлено е възражението, че наложената мярка е възпрепятстваща обслужването на кредитно задължение към ПИБ, съгласно договор от 16.09.2022 г., в размер на 150 000 лева. Посоченият частен дълг е посочен като свидетелство за задлъжнялост на дружеството, застрашаващо плащанията на установимите в ревизионното производство публични задължения. Решение № ПО-66/18.07.2023 г. е връчено по електронен път на адресата на 19.07.2023 г. (л. 16). В хода на делото не са представени от жалбоподателя обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа като основание по чл. 197, ал. 3 от ДОПК за отмяна на обезпечителната мярка. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, пряко засегната от оспорвания акт, спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 197, ал. 2 от ДОПК с оглед седалището на жалбоподателя и е спазен срокът по чл. 197, ал. 2 от ДОПК, доколкото жалбата е подадена на 25.07.2023 г., спрямо връчване на решението на 19.07.2023 г. В този смисъл оспорването е допустимо като не се установиха отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решение по спора. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 197, ал. 1 ДОПК, а именно директорът на ТД на НАП – София. Идентичен извод следва и по отношение на потвърденото ПНПОМ, което изхожда от публичен изпълнител в ТД на НАП-София. Спазени са изискванията за писмена форма, като оспореното решение № ПО-66/18.07.2023 г. съдържа фактически и правни основания, в достатъчна степен конкретизирани, за да се възприеме обективираната в разпоредителната му част воля на административния орган. От своя страна постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки съдържа всички установени от закона реквизити, съобразно изискванията на чл. 196, ал. 1 ДОПК. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако: а) длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа; б) не съществува изпълнително основание; или в) не са спазени изискванията за налагане обезпечителните мерки по чл. 195, ал. 5 ДОПК. Първото отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 1 ДОПК в случая не е налице, а второто - по чл. 197, ал. 3, пр. 2 ДОПК, е неприложимо с оглед предмета на мерките като предварителни по чл. 121, ал. 1 от ДОПК. Спорът по делото е относно преценката на третото отменително основание по чл. 197, ал. 3, пр. 3 ДОПК - дали обезпечителни мерки са наложени при спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 ДОПК. Съдът намира, че мерките са наложени съгласно чл. 121, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 3 ДОПК с издаване на постановлението в хода на извършваната ревизията. Към момента на издаването на ПНПОМ и решение № ПО-66 ревизионното производство не е прекратено със заповед по чл. 119, ал. 4, пр. 2 ДОПК, нито е приключило с ревизионен акт по чл. 119, ал. 4, пр. 1 ДОПК, било е висящо със следващата се от това допустимост на акцесорното спрямо него обезпечително производство по чл. 121, ал. 1-3 ДОПК. Постановлението е издадено след отправено мотивирано искане от ръководителя на ревизията. В искането са описани конкретните факти, установени в хода на ревизията, които обосновават извод за вероятния размер на задълженията. В случая е спазено формалното изискване за налагането на предварителните обезпечителни мерки - налице е искане от ревизиращ орган по приходите, отправено в хода на извършвана на жалбоподателя и неприключила ревизия. Относно вида и размера на задълженията публичният изпълнител е обвързан от твърдението и данните в искането на ръководителя на ревизията. В този смисъл, възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност по основание и размер на посочените в искането бъдещи вземания, не могат да бъдат предмет на обсъждане. Неоснователни са възраженията в жалбата, че в ПНПОМ липсват факти, които да обосноват извод за възникнала обезпечителна нужда. Преценката за наличие на обезпечителна нужда следва да бъде извършена от публичния изпълнител. Законът свързва предприемането на предварителни обезпечителни мерки с наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Такава нужда е налице, когато се установят обстоятелства, че съществува възможност да се осуети или затрудни събирането на бъдещото вземане. Нуждата да се обезпечи изпълнението на конкретно публично вземане възниква поради опасността публичният изпълнител да не открие в деня на изпълнението секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят публичния взискател. В случая се установява наличието на обезпечителна нужда. Налагането на предварителни обезпечителни мерки е въпрос на оперативна самостоятелност на публичния изпълнител, който не е длъжен да уважи отправеното от ревизиращия орган искане, а следва да извърши самостоятелна преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци и задължителни обезпечителни мерки ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В настоящия случай публичният изпълнител е отчел обстоятелството, че към датата на издаване на акта по известната към този момент банковата сметка на дружеството при ПИБ са налични 3694, 62 лв. спрямо очакваните задължения в особено големи размери - 587 355, 50 лв., поради което е наложил и обжалваните обезпечителни мерки. В хода на производството жалбоподателят не представя доказателства, с които да обори установената от публичния изпълнител липса на други годни активи, които е следвало да бъдат преценени при налагането на мярката. При определяне на обезпечителната мярка се взема предвид не само обезпечителната нужда, но и мярката да не е прекомерно обременяваща. Изискването произтича пряко от принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, според който административният орган трябва да упражнява възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най - необходимото за целта, за която актът се издава. Размерът на обезпечението от своя страна следва да е съответен на обезпечителната нужда. В случая доказаната диспропорция между дълг и актив е в съотношение, което изключва извод за прекомерност. Съгласно чл. 121, ал. 3 от ДОПК, предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. По делото не се представиха доказателства за каквото и да е възпрепятстване в стопанската дейност на дружеството, респ. за спиране на дейността. Установеното по делото редовно обслужване на паричен дълг от страна на жалбоподателя към ПИБ само по себе си не е основание, което изключва извод за застрашаване на публичния интерес, а самият частен дълг – е аргумент в подкрепа на общия извод, че дружеството е в ситуация, при която, ако се разпореди с наличните 3694, 62 лв., то събирането на бъдещи задълженията за корпоративен данък би било невъзможно, дори частично. С оглед изложеното и на основание § 2 от ПР на ДОПК във вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, жалбата против решение № ПО-66/18.07.2023 г. на директора на ТД на НАП – София следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото, направеното искане от ответника и на основание чл. 143, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв., определен съгласно фактическата и правна сложност на делото. Доколкото предметът на делото е извън обхвата на чл. 144, ал. 1 от ДОПК, тъй като касае оспорване на контролен акт на административен орган спрямо акт на публичен изпълнител, а не спрямо акт на орган по приходите, то чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК е неприложим. Водим от горното, съдът