Решение № 2133 от 24.2.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 17/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на П. Н. Л., [ЕГН], гр.Варна, [улица], чрез адв.К. К., против мълчалив отказ на Кмета на Община - Варна по заявление рег. № АУ112818ВН/13.11.2024г. за извършване на административна услуга по заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за [ПИ] по КККР на гр.Варна, р-н П. Жалбоподателят твърди, че заявената от него услуга не е изпълнена в едномесечния срок – за който е известен от служител на общината и каквато е общодостъпната информация на официалната страница на Община – Варна, поради което с изтичане на срока – 14.12.2024г., е формиран мълчалив отказ, който е незаконосъобразен. Във връзка с допустимостта на оспорването се позовава на разпоредбата на чл.5а, ал.3 от Закона за администрацията, която предвижда административните услуги да се предоставят в срок не по-дълъг от 30 дни, като тази разпоредба е специална по отношение на чл.57, ал.2 АПК. Обосновава правен интерес по съображения, че отказът препятства възможността да се снабди с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка. Иска отмяна на обжалвания мълчалив отказ и връщане на преписката с указания за извършване на исканата услуга в определен от съда срок. Претендира разноски. Със С.д. № 2384/10.02.2025г. адв.К. поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалвания мълчалив отказ. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 10.02.2025г. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.И. Г., преупълномощен от адв.К., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. Моли за отмяна на обжалвания мълчалив отказ и присъждане на разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Ответната страна – Кмета на Община – Варна, не се представлява в съдебно заседание. С молба С.д. № 2355/10.02.2025г., чрез гл.юрк. Г. И., оспорва жалбата и моли същата да се остави без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед характера на производството и липсата на правна, и фактическа сложност на спора. След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното: На 13.11.2024г. жалбоподателят П. Н. Л. подал до кмета на Община – Варна заявление с рег. № АУ112818ВН/13.11.2024г. за обстоятелствена проверка и признаване право на собственост (услуга № 9042), за ПИ с ид. № ••••по КККР на гр.Варна, район „П.“. В заявлението посочил, че документът му е необходим да послужи пред нотариус. Към заявлението са приложени: 2 бр. молби-декларации; Удостоверение № МД-Т24006047ВН_001ВН/31.10.2024г. от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община – Варна; Скица № 15-716915-13.07.2024г. за ПИ с ид. •••; адвокатско пълномощно за упълномощаване на адв.К. да проведе производството пред административния орган; нотариално заверено пълномощно. Към момента на подаване на жалбата до съда и до приключване на съдебното заседание, в което е даден ход по същество – 11.02.2025г., не са представени доказателства кметът на Община-Варна да се е произнесъл по заявлението на жалбоподателя за заверка на молбата-декларация с позитивен акт или с изричен отказ. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.587, ал.2 ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал.1 – надлежни писмени доказателства за правото на собственост, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, като свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да са съседи на имота. Наред с това, с оглед забраната за придобиване на вещи – публична общинска или държавна собственост по чл.86 от Закона за собствеността /ЗС/, в нотариалното производство по чл.587, ал.2 ГПК от значение е и удостоверяването от страна на Общината, в чийто район се намира имотът, съответно от Държавата, на обстоятелството актуван ли е този имот като общинска или държавна собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична или частна. От изложеното следва извод, че поисканата от жалбоподателите административна услуга – за удостоверяването дали имотът е актуван като общинска собственост, и за заверка на молбата-декларация, приложена към заявлението, почива на законовите изисквания на чл.86 ЗС, респективно на чл.587, ал.2 ГПК, поради което заверката от кмета на общината на молбата-декларация и издаването на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 ГПК, представлява административна услуга по смисъла на § 1, т.2 ДР на Закона за администрацията. Съгласно § 8 от ПЗР АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Заверката на молба-декларация – че имотът не е общинска собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв, във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл.21, ал.3 АПК. Тези волеизявления, както и мълчаливият отказ по чл.58, ал.1 АПК, са индивидуални административни актове и в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл.145 и сл. АПК, респективно – на съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл.5а от Закона за администрацията /ЗА/, общите правила за организацията на административното обслужване в администрацията се определят с наредба, приета от Министерския съвет, а неуредените въпроси - с вътрешни правила, утвърдени от главния секретар съответно от постоянния секретар на отбраната и от секретаря на общината, а за Министерството на вътрешните работи - от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. Според ал.3 на с.р., длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по § 1, т.2, букви „в“, „г“ и „д“ от допълнителната разпоредба, са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго. Съгласно чл.61, т.2 ЗА, към Министерския съвет се създава и поддържа Административен регистър, който съдържа информация за административните услуги, включително вътрешните административни услуги, електронните административни услуги, регистрационните, лицензионните, разрешителните и съгласувателните режими, включително свързаните с тях образци на документи, срокове и тарифи. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за административния регистър /НАР/, издадена на основание чл.61, ал.5 ЗА, за всяка административна услуга в Административния регистър се вписват: т.1 - наименованието и уникалният идентификатор съгласно Регистъра на услугите; т.2 - правното основание за предоставянето на административната услуга/издаването на индивидуалния административен акт; т.3 - органът, който предоставя административната услуга/издава индивидуалния административен акт; в случаите на възлагане - служителите, които издават индивидуалния административен акт; т.4 - …; т.5 - срокът и процедурата по предоставяне на административната услуга/издаване на индивидуалния административен акт, изискванията и необходимите документи; в случай че документ се издава от административен орган, се посочва и органът; Съгласно чл.15, ал.1 от Наредбата за административното обслужване /НАО/, издадена на основание чл.5а ЗА /НАО/, администрациите осигуряват информация за осъществяваното от тях административно обслужване, включително за реда и организацията, по които обслужването се осъществява, и съдействат на потребителите съгласно чл.28 от АПК. Администрациите осигуряват задължителната информация по чл.25 от Наредбата за Административния регистър, за всяка една от предоставяните услуги, която се обявява по реда на чл.28, ал.2 от АПК и в Административния регистър по чл.61, ал.1 от Закона за администрацията (чл.16, ал.1 НАО). Съгласно чл.7, ал.1 НАО, формата на заявленията/исканията, редът и сроковете за отстраняване на недостатъци в тях, препращането на компетентен орган, сроковете за издаване на индивидуални административни актове и за извършване на административни услуги, както и другите въпроси, свързани с издаването на актове във връзка с административното обслужване, са определени в дял втори на АПК. Съгласно чл.57, ал.2 АПК, административният акт по чл.21, ал.2 и 3 се издава до 7 дни от датата на започване на производството. Когато издаването на акт или извършването на действие по ал.2 включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни – чл.57, ал.3 АПК. Съгласно чл.57, ал.5 АПК, извън случаите по ал.4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. В този случай административният орган незабавно уведомява заявителя за удължаването на срока – чл.57, ал.8 АПК. В контекста на така цитираната правна уредба, към процесната административна услуга е приложим срока по чл.57, ал.2 АПК, като съгласно чл.25, ал.1 АПК същият е започнал да тече на датата на постъпване на заявлението при компетентния орган – 13.11.2024г. и изтича на 20.11.2024г. Неоснователно е позоваването в жалбата на разпоредбата на чл.5а, ал.3 ЗА, предвиждаща задължение за извършване на административната услуга в срок не по-дълъг от 30 дни, т.к. след изменението на разпоредбата – ДВ, бр.27 от 2014г., в сила от 25.03.2014г., същата се отнася само за услугите по § 1, т.2, букви „в“, „г“ и „д“ от ДР на ЗА, а процесната услуга е такава по буква „а“ от т.2 на § 1 ДР ЗА, т.к. се изразява в издаване на индивидуален административен акт, с който се установяват факти с правно значение. Независимо от това, видно от обявената на основание чл.16, ал.1 от НАО и чл.25 от НАР, вр. чл.28 АПК информация на сайта на Община – Варна за услуга № 9042, административният орган е приел, че за същата е необходимо уведомяване на заинтересовани лица и е приложим срока по чл.57, ал.5 АПК. С факта на публикуване на информацията за срока на изпълнение на услугата в интернет, административният орган е изпълнил изискването на чл.57, ал.8 АПК – да уведоми заявителите за срока за изпълнение на услугата – вж. Определение на ВАС № 8053/08.06.2011г. по адм.д. № 3856/2011г., Определение на ВАС № 5994/29.04.2011г. по адм.д. № 1880/2011г., Определение на ВАС № 7686/01.06.2011г. по адм.д. № 2100/2011г., Определение на ВАС № 9521/19.08.2024г. по адм.д. № 6506/2024г. Въпросът дали е необходимо да се предоставя възможност на други граждани или организации да се защитят, респ. дали да се събират допълнителни доказателства, извън представените със заявлението, не е въпрос, който следва да се реши при преценката за приложимия срок за произнасяне, а от там - и за срочността на оспорването, а е въпрос по съществото на спора – така в Определение на ВАС № 7508/07.07.2023г. по адм.д. № 6156/2023г. Преценката е предоставена на административния орган и единственото изискване е да уведоми надлежно заявителите, а в случая с публикуване на информацията относно срока за изпълнение на услугата на сайта на Община – Варна, това изискване е спазено. С оглед изложеното, смятано от датата на подаване на заявлението – 13.11.2024г. и по правилото на чл.60, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК, 30-дневният срок изтича на 14.12.2024г. Жалбата е подадена на 18.12.2024г. – в срока по чл.149, ал.2 АПК. При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е депозирана от надлежна страна – заявителят на услугата, срещу годен за обжалване административен акт – мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 АПК за извършване на заявената административна услуга и в срока по чл.149, ал.2 АПК, поради което ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В конкретния случай се оспорва мълчалив отказ за заверка на молба-декларация и издаване на удостоверение, че имотът е актуван или не като общинска собственост – административна услуга, която е елемент от охранителното производство по чл.587 ГПК. При инициирано производство за извършване на тази административна услуга, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелствата актуван ли е имотът, предмет на заявлението, с акт за общинска собственост или не. В удостоверението той вписва обстоятелствата, които е установил при проверката и които счита за относими към собствеността на имота, в контекста на отправеното до него искане. Административният орган не разполага с право на преценка дали да издаде или откаже издаването на удостоверението и извършването на заверката на молбата-декларация, при положение че административното производство е инициирано от лице, с доказан правен интерес от издаване на документа. Правнозначимите факти, които административният орган следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали конкретният имот е актуван като държавна собственост или съответно не е. При установяване, че не е налице издаден АОС, кметът на общината, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молбата-декларация. Същото следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молбата-декларация следва да се отбележи, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общински и въз основа на какъв акт. При наличие на данни, че имотът е собственост на трети лица, няма пречка да се удостовери и това обстоятелство. Но дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, т.к. законът му е възложил единствено удостоверителни функции. Заверката на молба-декларация се изразява в това административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот, а ако не е, на чие име е записан в разписния лист, респ. в кадастралния регистър, както и кои свидетели ще бъдат разпитани пред нотариуса. В случая от доказателствата по делото не се установява в срока по чл.57, ал.2 или по чл.57, ал.5 АПК да е извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали имотът е общински или не. Напротив, извършените след подаване на заявлението процесуални действия по издирване и уведомяване на заинтересовани лица, макар с цел охраняване правата на третите лица, сочат на проверка, която в случая административният орган не е компетентен да извършва. Като не се е произнесъл в законоустановения, респ. в обявения на заявителите срок и при наличие на предпоставките за това, кметът на Община-Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението на П. Н. Л., [ЕГН], гр.Варна, [улица] с рег. № АУ112818ВН/13.11.2024г. за извършване на административна услуга по заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за [ПИ] по КККР на гр.Варна, р-н П., при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение. На основание чл.174, вр. чл.57, ал.2 АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга. Препис от съдебното решение следва да се изпрати на компетентния орган по чл.307 АПК, който в случая е кмета на Община-Варна. С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски. Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение се преценява от настоящия състав като основателно. С Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22, Съдът на ЕС е приел, че член чл.101, § 1 ДФЕС във връзка с чл.4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. При така даденото задължително тълкуване, посочените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир без да обвързват съда. В този смисъл същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален и нематериален интерес, вида и обема на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай адв.К. е изготвила и подала жалбата до съда, представила е писмено становище по хода на делото и е осигурила на страната реално процесуално представителство чрез преупълномощаването на адв.Г., който се е явил в откритото съдебно заседание и е изразил становище по същество. Адвокат К. е представлявала жалбоподателя и в проведеното административно производство, където също са сторени разноски, които не подлежат на възстановяване в съдебното производство. Договореното и изплатено възнаграждение в размер на 1250лв. е над установения в Наредба № 1 минимум, като предвид фактическата и правна сложност на спора, следва да се присъдят разноски, кореспондиращи с минимално установения размер на възнагражденията за дела без материален интерес, а именно 1000, 00лв. – които размери следва да се съобразяват като обективен ориентир. Аналогично, с изменената Наредба № 1 от 09.07.2004г. за адвокатската работа, ДВ, бр.14/18.02.2025г., в чл.8, ал.3, е предвидено при дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2 (в които настоящия случай не попада), възнаграждението да е 1000, 00лв. По изложените съображения в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски общо в размер на 1010, 00лв., от които 10, 00лв. за държавна такса и 1000, 00лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ – ми състав