Решение № 533 от 30.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1418/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда от 26.10.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 923/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 136-ти състав, подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 09.06.2019 г. около 18: 00 часа в гр. София, на ул. •••••••••, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – нанесъл удари с нож в областта на лявото рамо и гърба на Б. С. П., поради което и на основание 325, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим, както и обществено порицание, което на основание чл. 52 от НК да се изпълни с публичното му обявяване чрез поставяне на присъдата на таблото за съобщения в сградата на общината в гр. София – на адреса по местоживеене на подсъдимия за срок от 15 дни. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. М.А. е осъден да заплати направените по делото разноски: 530, 19 лева по сметка на СДВР за разноски от досъдебното производство, 362, 10 лева по сметка на СРС за разноски от съдебното производство и по 5 лева за служебно издаване на всеки изпълнителен лист. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подс. М.А. чрез неговия защитник, с която се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. В допълнение към жалбата са изложени конкретни доводи във връзка с така направеното искане. В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства. В хода на съдебните прения защитникът на подс. М.А. пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно прави искане за намаляване на наложеното му наказание или за отмяна на присъдата поради допуснати съществени процесуални нарушения. Представителят на държавното обвинение поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен и като такъв следва да бъде потвърден. Повереникът на частния обвинител Б. П. прави искане за потвърждаване на атакуваната присъда като правилна, за което излага конкретни доводи. Моли да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, направени от частния обвинител. Частният обвинител Б. П. поддържа казаното от повереника си. В своя защита подс. М.А. поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума иска да бъде намалено наложеното му наказание. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното. Настоящият съдебен състав констатира, че в първоинстанционното съдебно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, изразяващо се в ограничаване правото на защита на подсъдимия. В проведеното на 29.11.2021г. разпоредително заседание първоинстанционният съд е конституирал като частен обвинител Б. С. П.. Съгласно задължителната съдебна практика рамките на обвинението определят лицето, което е пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК – това е лицето претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението и поради това е носител на правата по чл. 76 и чл. 84 от НПК – да се конституира като частен обвинител и/или граждански ищец. Престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК има за обект на посегателство обществените отношения, свързани с реда и общественото спокойствие, и при него няма пострадало лице по смисъла на чл. 74, ал. 1 от НПК, тъй като от това престъпно посегателство не се причиняват като пряка и непосредствена последица имуществени или неимуществени вреди на друго лице. Следователно, престъплението не причинява съставомерни вреди, поради което и не засяга по такъв начин чужда лична правна сфера, че да обуслови легитимация по смисъла чл. 74, чл. 76 или чл. 84 НПК на пострадал, граждански ищец или частен обвинител. Ето защо Б. П. няма качеството на пострадал от престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, съответно няма право да бъде конституиран като частен обвинител. Участието на Б. П. в наказателния процес като частен обвинител е довело до влошаване положението на подсъдимия и е ограничило правото му на защита, тъй като П. е разполагал с функциите и правата по чл. 78 и чл. 79 от НПК, включително да поддържа обвинението наред с прокурора и когато последният не го поддържа, да обжалва актовете на съда и да иска утежняване положението на подсъдимия. Съдебната практика е категорична, че участието в съдебната фаза на страна, лишена от процесуална легитимация, е съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Констатираното нарушение на процесуалните правила не може да бъде отстранено от въззивния съд, но може да бъде коригирано от районния съд след връщане на делото за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание. При този изход на делото настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда и да взема отношение по наведените във въззивната жалба доводи. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. 348, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Софийски градски съд,