Решение № 127 от 4.10.2024 г. на Окръжен съд - Кърджали по дело № 193/2024 г.

С Присъда № 8/29.04.2024 г., постановена по НЧХД № 212/2023 г., Районен съд – Момчилград е признал подсъдимия М. М. И. от с. Д., общ. К., обл. К. за виновен в това, че на 09.07.2023 г. около 18.45 часа в с. Д, общ. К. е причинил на М. М. Е. от гр. К., разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в контузия на главата – леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, разкъсно – контузна рана на главата, охлузване на носа, драскотини под дясната ушна мида и дясната скула, оток с кръвонасядане на лявата подбедрица, и съставляващи лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК, като пострадалият М. М. Е. е отвърнал веднага на подсъдимия М. М. И. със същата такава лека телесна повреда – кръвонасядания и охлузване на кожата на долните крайници, които са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал.3, вр. с ал.2 и ал.1 от НК е освободил и двамата от наказание. С присъдата подсъдимия М. М. И. е признат за невиновен в това, че на 09.07.2023 г. около 18.45 часа в с. Д., общ. К. обл. К. се заканил с престъпление против личността на М. М. Е. от гр. К. изричайки думите „Днес е деня, в който ще ви убия“ и това заканване възбудило у М. М. Е. основателен страх за осъществяването му, като го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал.1 от НК. Със същата присъда предявените от М. М. Е. против М. М. И. граждански искове за обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, и за обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал.1 от НК, ведно със законна лихва считано от датата на уврежданията – 09.07.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, са са отхвърлени като неоснователни. Първоинстанционната присъда е обжалвана от повереника на частния тъжител М. Е. – адв. И.Б. от АК – К., която в жалбата си твърди, че присъдата е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК, и като такава е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Жалбодателката изразява становище, че недопустимо Районен съд –Момчилград обосновава присъдата с приложение на института на реторсията, тъй като доказателства в тази насока не били събрани. Било установено, че св. Л. Е. нанесла удари с пръчка по краката на подсъдимия, в каквато връзка било представено като доказателство СМУ № 157/2023 г., издадено по отношение на подсъдимия. Преди всичко било необходимо, чрез доказване да са разкрити фактически обстоятелства, посочени в чл. 130, ал.3 от НК, като чрез тази норма законът задължавал съда да изследва не само поведението на подсъдимия, но и това на пострадалия, при наличие на данни, че той е отговорил на увредилото го със същото деяние. Според адв. Б. поведението на пострадалия било пасивно по отношение на подсъдимия, като всички доказателства сочели на липса на деяние от страна на пострадалия по отношение на подсъдимия. Адв. И. Б. посочва, че за да прецени дали са налице предпоставките на чл. 130, ал.3 от НК съдът е длъжен да провери съставомерността на двете насрещни деяния и съответно да квалифицира всяко от тях по чл. 130, ал.1 или ал.2 от НК. При това следвало да се има предвид, че тези деяния трябва да са довели до причиняване на еднакви по степен леки телесни повреди, като посочва, че института на реторсията се прилагал само в предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не бил. Реторсията предполагала винаги две противоправни деяния, каквито в случая не били налице. При липса на всички основания, визирани в разпоредбата на чл. 130, ал.3 от НК, съдът признал подсъдимия М. И. за виновен, след което е освободил него и частния тъжител от наказателна отговорност. Адв. И. Б. счита за безспорно обстоятелството, че подсъдимият е длъжен да обезщети вредите, причинени на пострадалия в резултат на виновно и противоправно извършено деяние по чл. 130, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди следвало да е в съответствие с тежестта на причинените телесни увреждания, довели до претърпени болки, съобразен с критерия за справедливост визиран в чл. 52 от ЗЗД. С оглед на изложеното и трайно установената практика на съдилищата, подсъдимият следвало да бъде осъден да заплати на пострадалия М. Е. сума в размер, какъвто съдът прецени, съобразно критерия за справедливост, ведно със законна лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. В жалбата е посочено също, че подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на тъжителя направените по делото разноски, което първоинстанционният съд не бил сторил с постановената присъда. Предвид изложеното жалбодателката моли обжалваната присъда да бъде отменена изцяло, вместо което да бъде постановена присъда, с която М. М. И. да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията, за които са му повдигнати обвинения и е предаден на съд, както и да заплати на М. М. Е. парични суми, представляващи обезщетения за причините от престъпленията неимуществени вреди, ведно със законните лихви, считано от деня на непозволените увреждания до окончателното им изплащане, и направените по делото разноски. В съдебно заседание частният тъжител и граждански ищец не се явява, редовно призован. Явява се неговият повереник адв. И. Б. от АК – К., която поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В хода на съдебните прения изразява становище, че абсолютно незаконосъобразно е приложен института на реторсията. Посочва, че няма как за две различни леки телесни повреди, една от които да е по ал.1, а другата по ал.2 на чл. 130 от НК да бъде приложен този институт. Излага оплаквания, че мотивите към присъдата са изключително объркващи, тъй като на едно място съдът твърди, че както частния тъжител, така и подсъдимият са извършили едно и също престъпление – такова по чл.130, ал. 2 от НК, а на следващо, че е извършено такова по чл. 130, ал.1 от НК, и в крайна сметка прилага института на реторсията за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК. По тези причини повереникът на частния тъжител счита, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от същият съд, но от друг състав. В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със защитника си адв. Г. З. от АК – Х.. Последният оспорва жалбата, като счита, че присъдата е коректна. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане. Излага съображения, че не е установено дали е налице основание за прилагане на института на реторсия, тъй като не било доказано за какви телесни повреди става дума, поради липсата на експертизи. Подсъдимият заявява, че няма какво да добави към казаното от неговия адвокат, а в последната си дума моли съда да го обяви за невинен. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 от НПК, констатира следното: Първоинстанционният съд е събрал и проверил наличните и поискани от страните по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установена следната фактическа обстановка: Тъжителят М. Е. и подсъдимият М. И. имали влошени отношения от много години, и същите са свързани с факта, че са настоящ и бивш съпруг на свидетелката Л. Е. /тъжителят е настоящ съпруг, а подсъдимият - бивш съпруг/. По повод на влошените отношения между страните, видно от справката за съдимост на подсъдимия, последния е бил осъждан на няколко пъти на различни наказания за деяния по чл. 290 от НК (вероятно се има предвид чл. 293 от НК), а именно за нарушаване на издадени заповеди за защита от домашно насилие издадени в полза на Л. М. Е.. По повод многобройните между страните скандали в РУ – Крумовград, респ. в РП – Крумовград били образувани много преписки, в т.ч. и дела по внесени обвинителни актове в съда, по които подсъдимият е бил признат за виновен и съответно осъждан неколкократно. Подсъдимият М. И. бил с адресна регистрация в с. Д., общ. К. (м. В.). В същото село, в м. Ч., тъжителят и неговата съпруга св. Л. Е., са имали зеленчукова градина, като същата е била в близост до пътя за гр. К.. На 09.07.2023 г., през деня, тъжителят М. Е. и неговата съпруга св. Л. Е. са били в посочената градина, като към 18.45 часа са приключили с работата в градината и излезли от външната страна, когато покрай тях е минал подсъдимият М. И. със своя лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“ с рег. № ••••••. Виждайки колата на подсъдимия, частният тъжител започнал да замерва колата с камъни, като един от тях е минал през отворения люк и ударил подсъдимия по рамото. Виждайки това замерване с камъни подсъдимият М. И. е спрял колата, взел една бухалка, намираща се в същата, слязъл и се насочил към тъжителя М. Е.. Между тях е възникнало сборичкване и сбиване, при което двамата си нанесли взаимни удари, като тъжителят е удрял с ръце и крака, а подсъдимият с бухалка. Тъжителят се опитал да вземе бухалката, като в това сборичкване е бил нанесен удар по главата на последния с бейзболната бухалка и му било разкървавено челото, както и е получил охлузване по носа, драскотини по дясната скула и дясното ухо. От нанесените удари от тъжителя на подсъдимия, на последния са причинени кръвонасядания и охлузване на кожата на долните крайници. В този момент виждайки, че подсъдимият М. И. и настоящият и съпруг – тъжителят М. Е. се бият, св. Л. Е. взела дръжка на брадва, приближила се до подсъдимия и с дървената дръжка започнала да му нанася удари по краката и ръцете. При това сбиване, с участието и на св. Л. Е., подсъдимият изпуснал бейзболната бухалка и тръгнал към колата си, качил се в нея и потеглил в посока гр. К., като малко след това спрял и се обадил на тел. 112, като съобщил за възникналия скандал. В същото време св. Л.Е. също подала сигнал на тел. 112 за случилото се. След около половин час на местопроизшествието е дошъл полицейски автопатрул на РУ – К.в състав св. А. М.и св. Е. Ю., като малко по-късно на място пристигнала и линейка на ЦСМП – К.. Полицейските служители срещнали подсъдимия на пътя малко преди местопроизшествието, като му казали да остане на място, а те продължили към мястото на инцидента. Там установили тъжителя М. Е. и св. Л. Е., които им обяснили, че били нападнати от подсъдимия с бухалка, както и че св. Л. Е. била заплашена с убийство. Последната обяснила на полицейските служители, че подсъдимият управлявал колата си срещу нея, като в този момент нейният съпруг – тъжителят М. Е. помислил, че ще я сгази и затова замерял с камъчета колата на подсъдимия. Полицейските служители не разговаряли с тъжителя, тъй като той бил в линейката, а и не говорел български език. Служителите на МВР забелязали, че по главата на тъжителя има наранявания и че му тече кръв. Служителите на РУ – К. намерили и бухалката, която иззели. По – късно последните се върнали на мястото, на което се намирал подсъдимия, който им обяснил, че е бил замерян с камъни, като им показал единия от тях, който е влязъл през люка. Подсъдимият заявил пред служителите на МВР, че слязъл от колата с бухалката, за да се защитава. Подсъдимия бил задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР. В същото време тъжителят бил транспортиран с линейката до МБАЛ „ Д- р Ат. Дафовски“ АД за оказване на медицинска помощ. На 10.07.2023 г. частният тъжител посетил съдебен лекар в гр. Хасково, който е издал СМУ № 278/2023 г., от което се установява, че вследствие на нанесените му удари е причинена контузия на главата – леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, разкъсно-контузна рана на главата, охлузване на носа, драскотини под дясната ушна мида и дясната скула, оток с кръвонасядане на лявата подбедрица. В съдебномедицинското удостоверение било посочено, че уврежданията са причинени от тъпи предмети и можело да бъдат получени от удар с бейзболна бухалка и посягане с ръце, по начин, време и обстоятелства, описани от пострадалото лице. В удостоверението също било отразено, че е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, както и че пострадалият заявил пред преглеждащия го лекар, че на 09.07.2023 г. към 18.30 часа е бил нападнат и бит с бейзболна бухалка от познат. Подсъдимият също представил СМУ № 157/2023 г., издадено на 16.07.2023 г. от д-р Н. М., в което било посочено, че при прегледа на М. И. е установено кръвонасядане и охлузване на кожата на долните крайници, като е било причинено болка и страдание. При прегледа подсъдимият е заявил пред съдебния лекар, че на 09.07.2023 г. около 18.30 часа е бил бит с дръжка на брадва от бившата му жена и от непознато лице. По повод на това сбиване била образувана преписка в РУ – Крумовград, възложена с постановление от 12.07.2023 г. на РП - Крумовград, във връзка с подадена от тъжителя жалба за закана с убийство от страна на подсъдимия. При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че подсъдимият М. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е обвинен, а именно на 09.07.2023 г. около 18.45 часа в с. Д.., общ. К. е причинил на М. М. Е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в контузия на главата – леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, разкъсно - контузна рана на главата, охлузване на носа, драскотини под дясната ушна мида и дясната скула, и оток с кръвонасядания на лявата подбедрица, съставляващи лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК. Приел е също, че тъжителят М. Е. е отвърнал веднага на подсъдимия М. И. със същата такава лека телесна повреда – кръвонасядания и охлузвания на кожата на долните крайници, които са довели до болка и страдания, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал.3, вр. с ал.2 и ал.1 от НК е счел, че следва да се освободят и двамата от наказание. Излагайки правните си съображения по постановената присъда решаващият съд е посочил, че несъмнено се установило от доказателствата по делото, че подсъдимият, както и тъжителя са осъществили елементите от обективна страна на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК – нанесли са си взаимно с ръце и крака, и бухалка, като по главата на тъжителя са били причинени рани – леко мозъчно сътресение, разкъсно – контузна рана на главата, охлузвания на носа, драскотини по дясната ушна мида и дясната скула и други травматични увреждания, кръвонасядания и охлузвания на кожата на долните крайници, които са причини лека телесна повреда на тъжителя и на подсъдимия по смисъла на чл. 130, ал.1 и ал.2 от НК. Първоинстанционният съд е стигнал и до извода, че подсъдимият и тъжителят са осъществили от субективна страна всички елементи на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК. По отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал.1 от НК първоинстанционния съд е приел, че липсват доказателства за извършването му, поради което подсъдимият следвало да бъде признат за невиновен и оправдан за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал.1 от НК. При постановяване на обжалваната присъда и мотивите към нея, първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения на материалния закон. С оглед приетото за установено по делото, че на пострадалия М. Е. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, осъществяваща състава на чл. 130, ал.1 от НК, а причинената на подсъдимия телесна повреда е такава осъществяваща състава на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК – лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, то институтът на реторсията по чл. 130, ал.3 от НК е неприложим. Това е така, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 51/16.11.1989 г. по н.д. № 41/89 г. на ОСНК на ВС на РБ, реторсия по чл.130, ал.3 от НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по степен на увреждания - леки телесни повреди – само по чл.130, ал.1 или само по чл.130, ал.2 от НК. Или, съдът може да приложи чл.130, ал.3 от НК и да освободи тези, които са си причинили само еднакви по степен на увреждане телесни повреди, т.е. когато и двете телесни повреди са с разстройство на здравето или и двете са без разстройство на здравето. На следващо място от решаващия съд са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се във вътрешни противоречия в постановената присъда и в мотивите към нея, както и между постановената присъда и изготвените мотиви. С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, като е посочил, че пострадалият М. Е. е отвърнал веднага на подсъдимия със същата такава лека телесна повреда, и е отразил, че същата се изразява в кръвонасядания и охлузвания на кожата долните крайници на подсъдимия, които са довели до болка и страдания, без разстройство на здравето. Причиняването на телесна повреда, водеща до болка и страдание, без разстройство на здравето обаче е инкриминирано в чл.130, ал.2 от НК, а не в чл. 130, ал.1 от същият, за каквото е признат за виновен подсъдимия, т.е. не са налице еднакви по вид телесни повреди, както неправилно е приел Районен съд – Момчилград. Отделно от това в мотивите си решаващият съд е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна страна престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, а тъжителят такова по чл. 130, ал.2 от НК, като след това посочва, че подсъдимият и тъжителят са осъществили от субективна страна всички елементи на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК. Също така в изготвените мотиви е посочено, че „тъжителят е удрял с ръце и крака, а подсъдимия с бухалка“, както и че от нанесените удари от тъжителя на подсъдимия, на последния са причинени кръвонасядания и охлузване на кожата на долните крайници, а малко след това е посочил, че св. Л. Е. е взела дръжка на брадва, приближила се до подсъдимия и с тази дървена дръжка започнала да му нанася удари по краката и ръцете, т.е. не става ясно какво точно приема решаващия съд – дали телесните повреди на подсъдимия са причинени от ударите нанесени от св. Л. Е. или от ударите нанесени от пострадалия. С оглед обстоятелството, че първоинстанционния съд е приложил института на реторсията, макар и неправилно, може да се направи извод, че съдът приема, че телесните увреждания на подсъдимия са настъпили вследствие на удари нанесени от пострадалия, но волята на съда в тази връзка следва да бъде изразена категорично, без да възниква и най–малкото съмнение, което в случая не е сторено. Описаното безспорно представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК, тъй като ограничава и накърнява правото на защита както на подсъдимия М. И., така и на тъжителя. Съдът е длъжен да изясни фактическият състав на изпълнителното деяние на престъплението, предмет на повдигнатото му обвинение, респ. същото да намери отражение при реализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, който следва да узнае за точно какво престъпление е признат за виновен. В случая остава неясна волята на съда за какво точно престъпление е признал подсъдимия М. И. за виновен – причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК – разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК или лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето. В същото време от мотивите на съда не става ясно и защо е приложен института на реторсия по смисъла на чл.130, ал.3 от НК, след като се касае за различни по вид леки телесни повреди причинени съответно на подсъдимия и на тъжителя и след като първоинстанционния съд е приел, че съпругата на тъжителя – св.Л. Е. е нанесла удари и причинила телесното увреждане – кръвонасядане и охлузване на кожата на долните крайници на подсъдимия М. И.. Последно описаното безспорно нарушава правото на защита на тъжителя да разбере защо е прието, че той е отвърнал на нападението на подс.И. със същата телесна повреда, която подсъдимият му е нанесъл на него. По отношение на второто престъпление, за което подсъдимия е предаден на съд, а именно това по чл. 144, ал.1 от НК следва да се посочи, че първоинстанционния съд неправилно е приел и е дал хода на тъжбата и по отношение на същото. В подадената тъжба се твърди, че подсъдимият е изрекъл думите „Сега ще ви убия“ и заявил пред пострадалия и св. Л. Е., че днес е деня в който ще ги убие. С тъжбата е поискано М. М. И. да бъде предаден на съд и за престъпление по чл. 144, ал.1 от НК, което било осъществено с изричане на думите „Днес е деня, в който ще ви убия“. Очевидно е, че изнесеното от страна на частния тъжител не съответства на правната квалификация посочена в частната тъжба. Всъщност, определянето на правната квалификация по дела от частен характер не е задължение на подаващия тъжбата, а на съда, на база на изложеното в нея. В конкретния случай се касае за изнесени факти за извършено престъпление по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК – закана с убийство, който състав се явява квалифициран по отношение на престъплението по чл. 144, ал.1 от НК – закана спрямо другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни. Престъплението по чл. 144, ал.3, вр. с ал.1 от НК е от общ характер, по аргумент за противното от разпоредбата на чл. 161, ал.1 от НК, т.е. Районен съд – Момчилград неправилно е дал ход на тъжбата и по отношение на посоченото престъпление, като вследствие на това нарушение е допуснал и друго такова, признавайки подсъдимия за невиновен с присъдата в извършване на престъпление по чл. 144, ал.1 от НК, след като въобще не са били наведени с тъжбата факти, които да сочат извършването му. В тази връзка следва да се посочи, че районният съд не е изпълнил задължението си по чл.252, ал.4 от НПК, тъй като съгласно цитираната норма, с разпореждането за насрочване, с което се дава ход на тъжбата, съдията- докладчик определя правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата, което в разглеждания случай не е сторено. Последното само по себе си е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. С обжалваната присъда първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от тъжителя М. Е. против подсъдимия М. И. граждански искове за обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, и за обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал.1 от НК, ведно със законна лихва считано от датата на уврежданията – 09.07.2023 г. до окончателно изплашане на сумата, поради неоснователност. Отхвърлянето на иска за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал.1 от НК е логично следствие от признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му по това обвинение, но неясно защо съдът е отхвърлил като неоснователен и предявения граждански иск за причинени от престъплението по чл. 130, ал.1 от НК неимуществени вреди, след като е признал подсъдимия за виновен в извършването му, без да изложи абсолютно никакви мотиви в тази връзка. Прилагането на института на реторсия не води автоматично до неоснователност на гражданския иск, като и в този случай съдът е длъжен да изложи мотиви защо приема, че същият е неоснователен. Този извод на първоинстанционния съд е необоснован. Безспорно от извършеното престъпление по чл. 130, ал.1 от НК за пострадалия са настъпили неимуществени вреди, и след като съдът е признал подсъдимия за виновен в извършването му, то последният следва и да ги обезщети. За прецизност следва също да се посочи, че неправилно в присъдата е посочено, че същата е постановена по НЧХД № 212 от 2024 г., а не по НЧХД № 211 от 2023 г. по описа на МРС, както е в действителност. Описаните, допуснати съществени процесуални нарушения са неотстраними от въззивната инстанция, тъй като санирането им на настоящия стадий от производството, би лишило страните от правото им на двуинстанционен съдебен контрол. С оглед изложеното, настоящата инстанция не следва да извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество, предвид допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното, и на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, Окръжният съд