Решение № 170 от 9.2.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 3816/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ ВСЕЛЕНА“ АД, ЕИК 103529718, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, хотел „Св.Елена“, ул.1, № 82, представлявано от управителя П.К.Ш., чрез адв.Е. С., АК-Варна против НП № 03-2300326/26.04.2023 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна. С жалбата се моли НП да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди се, че е е допуснато неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че нарушението не е извършено. В съдебно заседание дружеството, редовно призовано се представлява от адвокат Е. С., АК- Варна, която поддържа жалбата. В хода по същество намира, че нарушението не е доказано.Моли за присъждане на разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юк Б.а, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира разноски. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи: От фактическа страна: На 09.03.2023 год. в 08.40 часа, по повод подаден сигнал свидетелите Р. П. и П. Б., инспектори в Дирекция "инспекция по труда" – Варна извършили проверка на портала на хотел "Св.Елена" в к.к. "Св.Св.Константин и Елена". Установили, че пазача на портала е св.Е. Г., който в представената му декларация по чл.402 от КТ декларирал, че работи за дружеството „Вселена“ АД, посочил работно време от 07 часа до 19, почивни дни, трудово възнаграждение. Впоследствие свидетелите извършила още една проверка на същата дата в 21, 30 часа, като установила, че св.Г. е все още на работното си място. На базата на представените при документалната проверка от страна на дружеството правилник за вътрешния трудов ред във фирмата било установено, че работното време в дружеството се изчислява сумирано. Св. П. приела, че установеното на 09.03.2023 год. по отношение св.Г., а именно че е започнал работа в 07: 00 ч. и към 21.30 часа на същата дата е продължавал да работи, което е надвишавало 12 часа се явява нарушение на чл. 142, ал. 6 КТ, за което и съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №03-230026/11.04.2023 г. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, предявен и е на същата дата и е подписан от него без възражения. В срока по чл.44, ал.1от ЗАНН не са направени писмени възражения. Въз основа на така съставения акт АНО издал процесното НП, с което за нарушение на чл.142 ал.6 от КТ на осн.чл.416 ал.5 вр. чл.144 ал.1 от КТ, наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1600 лв.. С показанията си св. П. потвърждава констатациите изложени в АУАН. Посочва, че сигнала е бил затова, че пазачите в обекта работят 24-часови смени.Посетили обекта два пъти- в 08, 40 и в 21, 30 часа.Установили св.Г. да полага труд. Св.Б. потвърждава, че е присъствал и на двете проверки.Посочва, че на Г. са били връчени две декларации и е попълнил и двете. При документалната проверка от правилник за вътрешния трудов ред се установило, че в дружеството било въведено сумирано изчисляване на работното време, с което работодателят можел да въведе до 12-часова смяна. За това нарушение и бил съставен АУАН. От показанията на св.Г. се установява, че работи за дружеството като пазач на бариерата на входа на хотел "Св. Елена".Твърди, че работел по график 12 часа дневна, 12 часа нощна смяна и два дни почивка.На посочаната дата на обяд му се обадил колегата му и го помолил да вземе смяната му тъй като имал ангажимент.Твърди, че се обадил на шефа си, който му казал да си почине до 17 часа, след което да продължи смяната.Твърди, че стоял до около 22 часа, когато колегата му го сменил. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни, конкретни, безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. По отношение показанията на св.Г. съдът не ги кредитира, като ги намира за заинтересовани, с оглед трудовите правоотношения които свидетелят има с дружеството жалбоподател.Показанията на свидетелят не се подкрепят от други доказателства. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. П. и Б., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От правна страна: Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – Директора на ТД на НАП Варна, съгласно приложената Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ, като АУАН също е съставен от компетентно лице. Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление, представляващо го лице. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Нормата на чл. 142, ал. 2 КТ дава възможност за изчисляване на работното време сумирано - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Алинея 6 въвежда забраната максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде над 12 часа. Нарушението на тази забрана води след себе си определена санкция – тази по чл. 414, ал. 1 КТ - Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв. В процесния казус е установено, че св.Горчев на 09.03.2023 год. е започнал работа в 07.00 часа, като при проверка от служителите на Д ИТ Варна в 21, 30 часа е продължавал да работи. В този смисъл, нарушена е забраната на чл. 142, ал. 6 КТ. За това е отговорно дружеството, тъй като то е работодател. Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административно-наказателната отговорност на юридическо лице, доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Съдът, намира, че маловажност не е налице в случая, с оглед продължителността на времето, надвишаващо 12 часа. Не са налице и предпоставките за подвеждане на случая под хипотезата на чл. 415в КТ - а именно за квалифициране на деянието като маловажно нарушение по смисъла на чл. 415в КТ. Съгласно цитираната разпоредба в редакцията към датата на нарушението "За нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лева". В настоящия случай не се установява нарушението да е отстранено веднага след констатирането му. За нарушаването на тази разпоредба, санкционната норма на чл. 414, ал. 1 КТ предвижда за работодателя имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лева. Настоящият състав приема, че размерът на санкцията е правилно определен, доколкото е накърнено на правото на установен работен ден и почивка на работника т.е. налице са за него неблагоприятни последици, макар и несъставомерни. По изложените по – горе доводи, съдът намира, че НП, трябва да бъде потвърдено. По разноските Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ИА ГИТ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, СЪДЪТ