Решение № 21484 от 23.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2761/2025 г.
Административен съд - София-град23.06.2025 г.докладчик Полина Величкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В С. Решение № 506/ 07. 02. 2025 г., постановено по НАХД № 9721/ 2024 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 104 състав. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Казино Инбет" ЕООД направените по делото разноски в размер на 420 /четиристотин и двадесет/ лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ТД на НАП - София срещу Решение № 506/ 07. 02. 2025 г., постановено по НАХД № 9721/ 2024 г. по описа на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 104 състав. С посочения съдебен акт е отменено НП № 765282- F746047/15. 04. 2024 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 5, ал. 6 от Закона за хазарта във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗХ във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗХ на "Казино Инбет" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1200 лева. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна, както и отмяна на наказателното постановление. Ответникът по касационната жалба – „Казино Инбет“ ООД чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият в касационното производство прокурор от СГП дава заключение за основателност на жалбата. Административен съд – София град, IIІ касационен състав, като взе предвид изложените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения: Районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 14. 08. 2023 г. в офис „Център“ на ТД на НАП – София е извършена проверка за установяване спазването на Закона за хазарта в качеството му на организатор на хазартни игри, съгласно Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри за 7 броя игрални зали. Било установено, че „Казино Инбет“ ЕООД притежава 7 обекта за хазартни игри с игрални автомати и удостоверения към всеки от тях с валидност 10 години. Прието, че предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗХ, дружеството следва да има средства за организиране на играта по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗХ за всеки обект, тъй като през проверявания период 01. 07. 2022 г. - 3 06. 2023 г. от страна на дружеството се извършва дейност в 7 обекта с издадени съответни валидни Удостоверения към тях. Направен е извод, че дружеството е следвало да разполага с налична в брой или по банкова сметка сума, равняваща се общо на 1 400 000 лева. При извършената проверка в оборотната ведомост на дружеството била установена по-малка сума. Предвид това на дружеството бил съставен АУАН F746047/ 29. 11. 2023 г. Въз основа на АУАН било издадено НП № 765282-F746047/15. 04. 2024 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с което за нарушение на чл. 5, ал. 6 от Закона за хазарта във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗХ във вр. с чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗХ на "Казино Инбет" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1200 лева. Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че същото не е доказано. Оспорваното решение като краен резултат е правилно. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗХ гласи, че лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 и по чл. 13а, на които се издават лицензи по този закон, са задължени да представят пред Националната агенция за приходите документи, доказващи: направени инвестиции в размер, не по-малък от 250 000 лв. и средства за организиране на играта в размер, не по-малък от 200 000 лв. - за томболи, числова лотарийна игра бинго, моментна лотария и хазартни игри с игрални автомати. Съгласно чл. 5, ал. 6 от ЗХ средствата за организиране на играта по ал. 1 трябва да са налични в брой и/или по банкова сметка на организатора на хазартни игри и/или обезпечени с безусловна и неотменяема банкова гаранция, за целия срок на издадения лиценз. Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗХ размерът на направените инвестиции и средствата за организиране на дейностите по ал. 1, т. 1 - 7 се доказват по т. 3 за томболи, числова лотарийна игра бинго и моментна лотария - за всеки един лиценз, а за хазартни игри с игрални автомати - за всеки обект. В конкретния случай, доколкото посочената разпоредба изисква размерът на направените инвестиции да е относим към всеки издаден обект, то невъзможността да се докаже размерът на направените инвестиции за всеки един от обектите представлява отделно нарушение. Същевременно на дружеството е наложена само една санкция, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Неизпълнението на това изискване на закона представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на НП. В настоящия случай административнонаказващият орган е санкционирал касатора с едно наказание за 7 отделни нарушения, което е недопустимо. На следващо място, по никакъв начин не е установено дали всяка една от сумите за седемте обекта е била налична в брой. Проверка на място в обектите не е извършвана от проверяващите, поради което настоящата съдебна инстанция споделя и извода на районния съд за недоказаност на нарушението. Поради това оспорваният съдебен акт е правилен, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде уважено искането на ответника за възстановяване на направените от него разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до 420 /четиристотин и двадесет/ лева, в съответствие с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 9. 07. 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Поради изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – София град, IIІ касационен състав
Цитирани разпоредби
16- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 18 ЗАНН
- чл. 63 ЗАНН
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 5, ал. 2, т. 2 ЗХ
- чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗХ
- чл. 5, ал. 6 ЗХ
- чл. 13
- чл. 18, ал. 2
- чл. 208
- чл. 4, ал. 1, т. 1
- чл. 5, ал. 6
- чл. 63
- чл. 7, ал. 2, т. 2