Решение № 3889 от 22.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1224/2024 г.

Касационното производство е образувано по жалба на Р. Т. Б., с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез адв.В. П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], против Решение № 120 от 19.06.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 13 по описа на Районен съд - гр. Петрич за 2024 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 2310200278/11.12.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - [област], и е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на закона – отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1, във вр. с ал. 2 от НПК. Оспорват се изводите на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не ангажира допълнително становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална дирекция по горите – [област], в депозиран по делото отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна.В съдебно заседание се явява юрисконсулт В.. Изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Пледира потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Административен съд - [област], след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства, във връзка с доводите на страните намира за установено следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – гр.Петрич е потвърдил Наказателно постановление № 2310200278/11.12.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – [област], с което на Р. Т. Б. за извършено нарушение по чл.55, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите на Министъра на земеделието и храните, във вр. с чл.257, ал.2 от Закона за горите (ЗГ) и на основание чл.257, ал.2 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева. За да постанови този резултат, съдът е приел за виновно извършено, безспорно доказано и правилно квалифицирано административното нарушение, вменено на касационния жалбоподател. Приел е още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са се отразили на правото на защита на дееца. Що се касае до размерa на наложената на касационния жалбоподател глоба, съдът е стигнал до извода, че същият е определен правилно, при съблюдаване изискванията на чл.27 от ЗАНН. Съдът е приел, че в случая липсва основание за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Решението е правилно. Настоящият касационен състав намира, че фактическите положения по случая са правилно установени от първоинстанционния съд, като съответни на тях са и правните му изводи за доказаност на нарушението, авторството на деянието, както и съставомерността на същото, предвид наличието на обективните и субективни признаци от състава на административното нарушение, за което е санкциониран Б.. В административната и съдебна фаза не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на дееца. Касационният жалбоподател е санкциониран за това, че в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, е издал позволително за сеч № 0725421/06.06.2023 г., без предварително границите на имотите да са трайно ограничени на терена с други собственици. Съгласно чл.55, ал.1 от Наредбата, позволителното за сеч се издава само за имоти, чиито граници с други собственици са трайно обозначени на терена. Цитираната разпоредба регламентира задължителното условие, което следва да предхожда издаването на позволителното за сеч. Това задължително условие е именно, обозначаването на границите на имота, за който се издава позволително за сеч. Видно от Констативен протокол от извършена на 19.10.2023 г. проверка от длъжностни лица при Изпълнителна агенция по горите е, че за отдел 1053“з“ е издадено позволително за сеч № 0725421/06.06.2023 г., за провеждане на отгледна сеч на площ 4.8 ха и очакван добив 584.4 пр.куб.м лежаща маса, без имотът да е бил ограничен по всички граници с други собственици, в резултат на което е направено предписание да бъде спряна дейността по въпросното позволително за сеч до извършване на допълнителна проверка от РДГ – [област]. Въз основа на горното, на 30.10.2023 г. е извършена проверка от свидетелите П. и Б. – горски инспектори в РДГ - [област], при която е установено, че границите на отдел 1053“з“ на територията на ДГС – [община], не са обозначени от съседни имоти на други собственици, като по този начин е нарушено правилото на чл. 55, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Правилно в този случай е ангажирана административнонаказателната отговорност на Р. Б. в качеството му на лице по чл. 235 от ЗГ, упражняващо лесовъдска практика. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, в това число и от разпита на св. П. Б. и актосъставителя И. П. безспорно се установява, че в отдел 1053, подотдел „з“ на територията на ТП „ДГС [община]“ границите на имота не са били трайно обозначени от границите на имотите на други собственици. Правилно в случая е приложена и санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 2 от ЗГ, съгласно която се наказва с глоба [рег. номер]. [рег. номер]., ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде позволително за извършване на дейност в горските територии, в нарушение на този закон или подзаконовите актове по прилагането му. Безспорно, посочената за нарушена Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите представлява подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗГ, издаден на основание чл. 101, ал. 3 от ЗГ. Обоснована от доказателствата по делото е и преценката на районния съд, че в производството по реализиране на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП и АУАН съдържат изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл.57 и чл.42 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл.55, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Обстоятелството, че в АУАН и НП не е посочено за кои конкретно територии е издадено позволително за сеч № 0725421/06.06.2023 г. не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да създава неяснота за какво нарушение е повдигнатото срещу касатора обвинение, нито пък е основание за отмяна на санкционния акт на самостоятелно основание. Това е така, доколкото от всички събрани по делото доказателства, в т.ч. от представения на л. 6 от първоинстанционното дело констативен протокол се установява, че процесното позволително за сеч се отнася именно за отдел 1053, подотдел „з“. Неоснователно е и поддържаното с касационната жалба възражение, че в случая не е доказан субективният елемент от състава на нарушението. Нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл, доколкото жалбоподателят в качеството си на лице, регистрирано по чл. 235 от ЗГ, е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно, че позволителното за сеч се издава само за имоти, чиито граници с други собственици са трайно обозначени на терена, като въпреки това, същият е издал позволително за сеч без да изпълни задължителното условие за обозначаване на границите на имота. Събраните по делото гласни и писмени доказателства са обсъдени от районния съд поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, поради което и изводите му за доказаност и съставомерност на нарушението са правилни и обосновани. В тази връзка, съдът не констатира допуснати от районния съд съществени нарушения в дейността му по чл. 107, ал. 5 от НПК, свързана с оценката и анализа на събраните по делото доказателства. Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК. С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна. В настоящия случай, предвид фактическата и правната сложност на делото и обема осъществена защита, съдът счита, че справедливият размер на конкретното възнаграждение за касационната инстанция е 80.00 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на касационния жалбоподател. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Административен съд – [област]