Решение № 207 от 9.1.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 983/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.94 от Закон за противодействие на корупцията. Образувано е по жалба на М. А. З. от [населено място], общ.Мин.бани, обл.Хасково, против Решение №РС-6081-23-109/12.09.2024г. на Комисия за противодействие на корупцията. Счита се, че оспореното решение било незаконосъобразно - в частта на установяване на конфликт на интереси по отношение на М.З., наложената му глоба от 5000, 00 лева и отнети от М.З. 224, 04 лева – нетно дневно възнаграждение за 22.02.2021г., тъй като не били спазени изискванията за форма и съдържание на административния акт, неправилно бил приложен материалния закон и били допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, както и при несъответствие с целта на закона. Не било налице твърдяното нарушение по чл.56 от ЗПКОНПИ – отм., респ. чл.74 от ЗПК. От действията на жалбоподателя не били настъпили вреди. В случая били налице само два от елементите на състава на конфликт на интереси – лице, заемащо публична длъжност, и упражнено от лицето правомощие по служба, а като липсвал третият елемент - частен интерес. Не било изпълнено условието гласуването от М.З. да е с цел постигане на облага от материален или нематериален характер, лично за него или за свързано с него лице. Продажбата на имоти, частна общинска собственост, се извършвала в рамките на нормативно установена процедура, в която общинският съвет не бил страна и не притежавал правомощия на административен орган, който с властническо волеизявление може да разреши административния въпрос относно конкретната продажба. С гласуването на решението за приемане на Програма за управление и разпореждане с общинска собственост за 2021г. не се създавали предпоставки, водещи до предимство и поставяне в по-благоприятно положение на някой от потенциалните участници в обявения търг, предвид неучастието на общинския съвет и неговия персонален състав при провеждането на търга и сключването на договори за продажба на имоти, частна общинска собственост. Процедурата по организиране и провеждане на търга се извършвала от кмета на общината. Към момента на приемане на Решение №228 от 22.02.2021г. не било възможно да се предвиди колко участници ще има или да се ограничи броят им, кои от тях да бъдат допуснати, какви условия да се предложат, чия оферта да бъде предпочетена и на каква цена. Гласуването за приемането на Програмата било принципно, като същото нямало за правна последица разпореждане или действие по управлението на общинския имот, за което М.З. би могъл да повлияе. Хипотетичната възможност М.З. или свързано с него лице да участва в търга само по себе си не определяла наличието на частен интерес или получаване на облага от акта на общинския съвет. Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното решение в частта по отношение на жалбоподателя /изрично уточнение в с.з. 29.11.2024г./, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – Комисия за противодействие на корупцията, считат, че жалбата е неоснователна и решението е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на процесуалните правила. Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: Производството е образувано след сигнал вх.№ЦУ01/6081/21.09.2023г. – л.6 от делото, ведно с Одитен доклад на Сметната палата – л.19, и Постановление на ОП Хасково от 15.09.2023г. /л.7/, като е постановено Решение КИ-007 от 11.10.2023г. След получаване на сигнала и образуване на производството Комисията е изискала и получила от Постоянната комисия по чл.90, ал.2, т.3 от ЗПК при Общински съвет Минерални бани доказателства за служебното качество на М. З., както и документацията, свързана с процедурата по приемане на Решение №228 по Протокол №17 от 22.02.2021г., заедно с данни за възнаграждението на М. З., и провеждане на публичен търг с явно наддаване за продажба на общински имот с идн.№05983.51.26 – 0, 587 дка, землище [населено място], ведно със сключен договор за продажба на имота на 11.05.2021г. Видно от представения Клетвен лист от 08.11.2019г. и 06.11.2023г. – л.220-221, М. А. З. е избран за общински съветник на Община Минерални бани за мандат 2019-2023г. и 2023-2027г., член е на ПК по общинска собственост, ТСУ, екология и аграрна политика на ОбС Минерални бани /Решение №14 от 15.12.2023г. и председател на ПК за преодотвратяване и установяване на конфликт на интереси – л.216/, като е участвал в заседанието на ОбС на 22.02.2021г. /списък л.212/ и получил възнаграждение за участието от 224, 04 лева – л.214, удостоверение изх.№210/15.01.2024г./. С Писмо изх.№КПК-6307-1/29.03.2024г. жалбоподателят е поканен да се яви на 08.04.2024г. за изслушване по образуваното от КПК производство. Видно от Протокол №35 от 08.04.2024г. – л.236 и сл, изх.№КПК-РД-0456/16.04.2024г. М. З. е бил изслушан по сигнала, насочен срещу него, като не оспорва установените факти. Уточнява, че при гласуването не знаел, че става въпрос за земя, която била част от негов наследствен имот, на който не била променяна ограда от 57 години. Съселяните му можели да потвърдят, че оградата не била променяна поне от 30 години. Мислел си че тази земя била нивата, която била близо до селото, а неговият имот бил последен имот. Мислел и че тази земя била „предаваема“, но имало някакъв закон от 2001г. и докато не докажел това, то тя била станала общинска. Земята била останала вътре в неговия имот, оградена с неговата ограда. Нямал намерение да купува този имот и не обърнал внимание за кои парцел става дума и гласувал, а после разбрал от земеделски инвеститори, че става дума за имота, който е вътре в неговата ограда. Тази земя не била с правилна форма и нямало кой друг да я вземе, заради полския път и отводния канал, които били там. Самият той нямал интереси към земеделски имоти в селото, а и закупеният имот бил „змиярник“ след неговия имот, до канал за отпадни води. С оспореното Решение №РС-6081-23-109/12.09.2024г. на КПК се установява конфликт на интереси по отношение на М. А. З., общински съветник в Общински съвет Минерални бани и лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ – отм., съответно заемащо публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПК, за това, че е участвал в гласуване със „за“ приемане на Програма за управление и разпореждане с общинска собственост за 2021г. и Решение №228 от 22.02.2021г. по Протокол №17 на ОбС Минерални бани, поради наличие на негов частен интерес, което било нарушение на чл.56 от ЗПКОНПИ – отм., респ. чл.74 от ЗПК. Поради установеното и на основание чл.113, ал.1 от ЗПК е наложена глоба в размер на 5 000, 00 лева - за осъществен конфликт на интереси по чл.70 от ЗПК, за нарушение на разпоредбата на чл.56 от ЗПКОНПИ – отм., респ. чл.74 от ЗПК, като е постановено отнемане на основание чл.99, ал.1 от ЗПК в полза на общината на сума в размер на 224, 04 лева, представляваща нетното дневно възнаграждение за 22.02.2021г., получено от деянието, породило конфликт на интереси. В представената преписка е приложено Постановление за отказ да се образува ДП от 15.09.2023г., Одитен доклад на Сметна палата на Община Минерални бани за 2021г., Решение №228 от 22.02.2021г. на ОбС Минерални бани – л.225, Протокол №17 от 22.02.2021г. на Общински съвет Минерални бани с отбелязване на поименно гласуване от общински съветници, вкл.М.З. – л.153 и сл. – относно продажба на общински имоти, между които нива в землището на [населено място], м. Ч. с площ 587 кв.м.; списък на общинските съветници, присъствали на заседание на 22.02.2021г. – л.212; документи относно публичен търг с явно наддаване за продажба на общински имот нива в землището на [населено място], м. Ч. с площ 587 кв.м. и сключен договор за продажба от 11.05.2021г. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване и в законоустановения срок – решението е получено на 25.09.2024г. – л.278 от делото, а жалбата е постъпила в деловодството на КПК на 03.10.2024г. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В настоящия случай следва да бъде отчетено, че след постъпване на сигнала е настъпила промяна в нормативната уредба - влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията /ДВ бр.84/06.10.2023г./, като с пар.3 от ПЗР на новия закон са направени изменения и допълнения в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, вкл. в наименованието на закона, който понастоящем е с наименование Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество. Като се има предвид момента на извършване на действието, определено като конфликт на интереси, приложими са действалите към 22.02.2021г. материалноправни разпоредби на ЗПКОНПИ – отм., а по отношение на процесуалните норми е приложим ЗПК, който урежда условията и редът за установяване на конфликт на интереси, тъй като Решение КИ-007 е от 11.10.2023г. Оспореното решение е постановено от материално компетентен орган по чл.92 от ЗПК, като административният орган е действал в пределите на своята компетентност. Актът е постановен в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и чл.92, ал.2 от ЗПК и в него са посочени фактическите и правните основания за постановяването му, направените възражения от М. З., диспозитивна част, в която се установява наличието на конфликт на интереси, наложена глоба и постановено отнемане по чл.99 от ЗПК. В него са посочени както правните основания за упражненото административно правомощие, така и съответните факти и обстоятелства, които обосновават установеното от органа наличие на конфликт на интереси. Указан е както редът, така и срокът за обжалване на акта, поради което не е налице и отменителното основание по чл.146, т.2 от АПК. Не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при образуването и провеждането на административното производство. Същото е образувано по сигнал, приложен по делото, като съгласно чл.48 от ЗПК при осъществяване на дейността си по превенция на корупцията Комисията взаимодейства с други държавни органи, органи на местното самоуправление, неправителствени организации, представители на бизнеса, както и с международни организации. Производството е образувано в срока по чл.91 от ЗПК, тъй като деянието е извършено на 22.02.2021г., а по постъпилия на 21.09.2023г. сигнал е образувано производството – Решение №КИ-007/11.10.2023г., л.65. В действителност не е спазен срока по чл.92, ал.1 от ЗПК – относно произнасяне с мотивирано писмено решение в срок до три месеца от образуване на производството, макар срокът да е удължен с Решение от 10.01.2024г., като в случая следва да се има предвид и че така определеният срок е инструктивен, а не преклузивен. Този срок определя задължение за произнасяне на комисията, поради което и не следва да бъде разглеждан като преклудиращ права, а като въведен в изпълнение на принципа на чл.11 от АПК – за бързина и процесуална икономия. Като се имат предвид безспорните установени в производството факти, то в настоящия случай не се установява процесуално нарушение, чието допускане би довело до друг краен извод от административния орган, т.е. не се установява допуснато съществено процесуално нарушение, което да води към нарушение на общия принцип за гарантиране правото на защита на жалбоподателя. На основание чл.90, ал.3 от ЗПК в производството комисията е изискала и получила необходимата информация и документи от съответните органи и лица, като при събирането на доказателства не е нарушен редът на АПК. Жалбоподателят е поканен да се запознае с всички събрани доказателства и му е предоставена възможност за възражения, от която той се е възползвал. След запознаване с всички събрани по преписката доказателства е проведено изслушване и жалбоподателят е дал своето становище. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗПКОНПИ – отм., конфликт на интереси възниква, когато лице заемащо висша публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Разпоредбата на чл.53 от ЗПКОНПИ – отм., определя, че частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Облагата съобразно разпоредбата на чл.54 от ЗПКОНПИ – отм., представлява всеки доход в пари или в имущество, включително придобивана на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени по ниска от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещания за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. За да е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.52 от ЗПКОНПИ - отм., е необходимо кумулативно наличието на три предпоставки - лице което заема висша публична длъжност; частен интерес на това лице; възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето заемащо висша публична служба или на задълженията му по служба. От своя страна разпоредбата на чл.56 от ЗПКОНПИ - отм., изрично предвижда, че лице, заемащо висша публична длъжност, няма право при изпълнение на задълженията си да гласува в частен интерес. В настоящия случай се спори дали има наличие на частен интерес при гласуването на Програма за управление и разпореждане с общинска собственост за 2021г., тъй като не ОбС, а кметът на общината организирал и провеждал търга за продажбата, а към момента на приемане на Програмата не било възможно да се предвиди броят или да се ограничи участието на участниците в търга, нито какви условия ще бъдат предложени на самия търг или коя оферта ще бъде предпочетена. Не е спорно, че жалбоподателят е избран за общински съветник в ОбС Минерални бани и е лице, заемащо публична длъжност. Безспорно и доказано е, че същият е участвал в гласуването и приемането на Решение №228/22.02.2021г. на ОбС Минерални бани, с което е приета Програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2021г., както и че общината е включила в списъка на имотите, които възнамерява да продаде и предостави под наем – т.142 нива в [населено място], м.Ч., с площ 587 кв.м. При обявения търг за продажба – Заповед №З-110 от 15.03.2021г. – т.20, е определена начална тръжна цена за посочения имот от 290, 00 лева – л.77 и сл., а съгласно Протокол №1 от 07.04.2021г. – т.17, е обявен за спечелил търга М. А. З.. Няма спор, че същият е изразил желание и воля да закупи имота. Тази възприетата и от административния орган фактическа обстановка напълно се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Като правно основание за издаване на оспореното решение са посочени разпоредбите на чл.92 от ЗПК във вр. с чл.113, ал.1 и чл.99 от ЗПК, както и че се установява конфликт на интереси поради нарушение на чл.5 6 от ЗПКОНПИ – отм./чл.74 от ЗПК. С оглед настъпилата законодателна промяна и посочването в акта за действащи/отменени правни норми следва да бъде отчетено, че дори грешка в правното основание не би опорочила оспорения акт до степен да бъде отменен единствено на това правно основание, тъй като от една страна липсва противоречие с фактическите основания за издаването му, а от друга – от съдържанието на акта може да бъде изведена ясна и недвусмислена воля на издателя и за жалбоподателя е ясно съдържанието и последиците от установения конфликт на интереси. Още повече, че посочените разпоредби на двата закона – отменен и действащ, са идентични. В съдебната практика се приема, че частният интерес и неговата способност за въздействие трансформират обективните, нормативно установени правомощия, права и задължения на лицата, заемащи публични длъжности в недопустим от закона начин на упражняване на тези правомощия, права и задължения, защото подменят предоставената от държавата власт, права и задължения от средство за постигане на общи цели и резултати в инструмент за постигане на частен интерес. В процесния случай, при преценка на събраните доказателства и относимите и приложими правни норми, са налице всички предпоставки, за да се приеме наличие на конфликт на интереси. М. З. изпълнява публична функция и именно в това си качество се е запознал преди гласуването на програма с конкретно посочени в същата общински имоти, подлежащи на продажба. Напълно несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че въпреки фактическото ограждане на процесния имот в границите на собствения му, то той при гласуването на програмата считал, че това е съседен на неговия имот, като така тогава нямал намерение да закупува този имот. Именно в качеството си на общински съветник и член на ПК по общинска собственост М.З. е следвало да бъде безспорно наясно с характеристиките на собствения си имот, а също и на тези, които са предложени за продажба от общината и са предмет на обсъждане при приемането на Програмата. Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности, без да е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. При участието му в последвалия търг се е стигнало и до възможността за придобиване на имот при осъщественото поведение от М. З. – той е изпълнявал свое законово задължение да участва и гласува при приемане на решението на ОбС Минерални бани, но от друга страна без да е включен имотът в Програмата, то не е възможно да бъде проведен последващият търг, а и съответно да бъде подписан договор за продажба на имота. Общинският съветник има право да участва в обсъждането и решаването на всички въпроси от компетентността на съвета, но няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, които са в частен интерес. Дори да бъде споделено изложеното при изслушването от М. З., че едва впоследствие разбрал къде точно се намира процесният имот, то не следва да се счита, че при гласуването за приемане на Програмата няма наличие на частен интерес, доколкото е безспорно местоположението на процесния имот. Евентуалната грешка в субективното възприятие не е от естество да санира допуснатото нарушение или отстрани осъществения конфликт на интереси при гласуването. Налице е неправомерно поведение на М. З., изразяващо се в участие в гласуването и приемането на Решение №228/22.02.2021г. на ОбС Минерални бани относно приемане на Програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2021г., включваща нива в [населено място], м.Ч., с площ 587 кв.м. - т.142. При наличието на установения частен интерес М. З. е следвало да се отведе от обсъждането и гласуването, както повелява нормата на чл.63, ал.1 от ЗПКОНПИ – отм. В процесния случай обаче, като е участвал в гласуването, то следва да се приеме наличие на частен интерес и да бъде ангажирана отговорност при установения конфликт на интереси. С нормата на чл.58 от ЗПКОНПИ са въведени забрани за. Забраната за лице, заемащо публична длъжност, да няма право при изпълнението на задълженията си да участва в обсъждане на актове в частен интерес е в изпълнение целта на закона - предотвратяването на съмнения, че лица, заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични, роднински или икономически отношения, а не на база законоустановените критерии. Обстоятелството дали съществуващият частен интерес реално е повлиял при упражняването на правомощията на съответното лице не следва да бъде доказвано, тъй като дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено укоримо и като такова не следва да бъде допускано. Така съдът не споделя възраженията на жалбоподателя и относно несъответствие на оспорения акт с целта на закона. В този смисъл съдът приема наличието на елементите от фактическия състав на чл.52 от ЗПКОНПИ – отм., поради което счита, че правилно и законосъобразно с процесното решение е установено наличието на конфликт на интереси. За установеното нарушение с решението е наложена глоба в размер от 5000, 00 лева, представляващ минималния предвиден размер, и на основание чл.99, ал.1 от ЗПК за деянието, породило конфликт на интереси, в полза на държавата е отнето възнаграждението, получено от жалбоподателя за съответната дата на осъществяване на конфликта. Поради посоченото жалбата против Решение №РС-6081-23-109/12.09.2024г. на Комисия за противодействие на корупцията – в частта на установения конфликт на интереси, наложена глоба и отнемане на възнаграждение по отношение на М. А. З. /съгласно и изричното уточнение в с.з./, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. При извода за неоснователност на жалбата в полза на ответника следва да бъде присъдено юрк.възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът