Решение № 24691 от 25.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 10154/2024 г.
Административен съд - София-град25.11.2024 г.докладчик Камелия Серафимова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4505/10.10.2023 година, постановено по н.а.х.д.№3072/2023 година по описа на СРС, 110 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Настоящото касационно производство е по реда на чл.208 и сл.АПК, във връзка с чл.63 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Х. от [населено място] срещу Решение № 4505/10.10.2023 година, постановено по н.а.х.д.№3072/2023 година по описа на СРС, 110 състав, потвърждаващо Наказателно постановление №22376-000104/01.12.2022 година на Началник сектор в ГДНП, с което последният на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП наложил на Д. Г. Х. от [населено място] административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че е спряна за проверка на 1200 метра от мястото на преминаване на кръстовището и не е доказано, че е преминал на червен светофар. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, касаторът- Д. Г. Х. редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касация- Началник сектор в ГДНП редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Представителят на СГП-прокурор К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и желае първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Административен съд-София-град, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл.63 от ЗАНН от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.Съображенията за това са следните: Установено е, че на 05.10.2022 година около 16, 00 часа в [населено място] касаторът управлявайки лек автомобил Сеат с рег. [рег.номер на МПС] собственост на П. Д. Б. и движейки се по [улица]от [улица]към [улица]и на кръстовището с път без име зад магазин „ Хит“ преминал на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Нарушението констатирано от служители на ГДНП, които осъществявали контрол на движението и настигнали касатора на около 500 метра след като преминал на червен сигнала на светофара, а за констатираното нарушение на същата дата срещу касатора е съставен АУАН за извършено нарушение на нормата на чл.6, т.1 от ЗДВП, предявен на нарушителя и подписан от него с възражения, че при преминаване на кръстовището движещият се пред него автомобил рязко намалил скоростта той преминал без да има видимост към светофара. Въз основа на него на 01.12.2022 година е издадено Наказателно постановление, с което на касатора е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП. При правилно изяснена фактическа обстановка, обосновано СРС е приел, че касаторът е осъществил посоченото и в акта, и в наказателното постановление административно нарушение на чл.6, ал.1, т.1 от ЗДВП, вменяващо в задължение на всеки участник в движението да съобразява своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, като на дата 15.10.2022 година около 16, 00 часа в [населено място] касаторът управлявайки лек автомобил Сеат с рег. [рег.номер на МПС], собственост на П. Д. Б. и движейки се по [улица]от [улица]към [улица]на кърсотивще с път без име зад магазин „Хит“ при наличието на светофарната уредба, работеща в нормален режим, навлязъл и преминал на червен сигнал на светофара. Нарушението е установено от служители на ГДНП и за констатираното нарушение е съставен АУАН на нарушителя и издадено наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП е наложена глоба в размер на 100 лева. Неоснователен е доводът на касатора, че от събраните доказателства не е установено по безспорен начин извършеното нарушение. На първо място, легално определение на понятието „участник в движението” е дадено в разпоредбата на параграф 6, т.28 от ЗДВП, по силата на която " Участник в движението " е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. На второ място, безспорно е, че касаторът в качеството на водач на МПС попада в приложното поле на разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДВП и за него важат правилата, установени в този текст на закона, в това число- да се съобразява и със светлинните сигнали/ които според Параграф 6, т.38 от ДР на ЗДВП светлинен сигнал е светлина с определен цвят, излъчвана от светещо поле с определени форма и размери. На следващо място, от всички доказателства по делото е безспорно установено, че касаторът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДВП.Нарушението е доказано по несъмнен начин както от писмените, така и от гласните доказателства, което сочи на правилно ангажирана административно- наказателна отговорност на касатора за тоа нарушение. След като нарушението е доказано, то съвсем законосъобразно административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, отчел е обстоятелството, че касаторът е с трайно установени навици да върши нарушения по ЗДВП и е наложил санкция в предвидения от закона минимум по реда на чл.183, ал.5, т.1 година- водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в размер на 100 лева. Така определеното наказание- глоба в размер на 100 лева е справедливо и съответно на извършеното нарушение, и ще допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, и преди всичко да се поправи и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред.Като е достигнал до тези правни изводи, СРС е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Жалбата като неоснователна не подлежи на уважаване. Измежду касационните основания, визирани в разпоредбата на чл.348 НПК, не фигурира сочената от касатора ”необоснованост” на съдебното решение. Необосноваността като порок на съдебното решение е посочена измежду касационните основания по чл.209 АПК, но съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗАНН решението на Районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в чл.348 НПК и по реда на АПК. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 и ал.3 АПК, Административен съд София- град Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4505/10.10.2023 година, постановено по н.а.х.д.№3072/2023 година по описа на СРС, 110 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
касационно производство е по реда на чл.208 и сл.АПК, във връзка с чл.63 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Х. от [населено място] срещу Решение № 4505/10.10.2023 година, постановено по н.а.х.д.№3072/2023 година по описа на СРС, 110 състав, потвърждаващо Наказателно постановление №22376-000104/01.12.2022 година на Началник сектор в ГДНП, с което последният на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП наложил на Д. Г. Х. от [населено място] административно наказание – глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДВП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Твърди се, че е спряна за проверка на 1200 метра от мястото на преминаване на кръстовището и не е доказано, че е преминал на червен светофар. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, касаторът- Д. Г. Х. редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касация- Началник сектор в ГДНП редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Представителят на СГП-прокурор К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и желае първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Административен съд-София-град, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок по чл.63 от ЗАНН от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.Съображенията за това са следните: Установено е, че на 05.10.2022 година около 16, 00 часа в [населено място] касаторът управлявайки лек автомобил Сеат с рег. [рег.номер на МПС] собственост на П. Д. Б. и движейки се по [улица]от [улица]към [улица]и на кръстовището с път без име зад магазин „ Хит“ преминал на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Нарушението констатирано от служители на ГДНП, които осъществявали контрол на движението и настигнали касатора на около 500 метра след като преминал на червен сигнала на светофара, а за констатираното нарушение на същата дата срещу касатора е съставен АУАН за извършено нарушение на нормата на чл.6, т.1 от ЗДВП, предявен на нарушителя и подписан от него с възражения, че при преминаване на кръстовището движещият се пред него автомобил рязко намалил скоростта той преминал без да има видимост към светофара. Въз основа на него на 01.12.2022 година е издадено Наказателно постановление, с което на касатора е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП. При правилно изяснена фактическа обстановка, обосновано СРС е приел, че касаторът е осъществил посоченото и в акта, и в наказателното постановление административно нарушение на чл.6, ал.1, т.1 от ЗДВП, вменяващо в задължение на всеки участник в движението да съобразява своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, като на дата 15.10.2022 година около 16, 00 часа в [населено място] касаторът управлявайки лек автомобил Сеат с рег. [рег.номер на МПС], собственост на П. Д. Б. и движейки се по [улица]от [улица]към [улица]на кърсотивще с път без име зад магазин „Хит“ при наличието на светофарната уредба, работеща в нормален режим, навлязъл и преминал на червен сигнал на светофара. Нарушението е установено от служители на ГДНП и за констатираното нарушение е съставен АУАН на нарушителя и издадено наказателно постановление, с което на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДВП е наложена глоба в размер на 100 лева. Неоснователен е доводът на касатора, че от събраните доказателства не е установено по безспорен начин извършеното нарушение. На първо място, легално определение на понятието „участник в движението” е дадено в разпоредбата на параграф 6, т.28 от ЗДВП, по силата на която " Участник в движението " е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. На второ място, безспорно е, че касаторът в качеството на водач на МПС попада в приложното поле на разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДВП и за него важат правилата, установени в този текст на закона, в това число- да се съобразява и със светлинните сигнали/ които според Параграф 6, т.38 от ДР на ЗДВП светлинен сигнал е светлина с определен цвят, излъчвана от светещо поле с определени форма и размери. На следващо място, от всички доказателства по делото е безспорно установено, че касаторът е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДВП.Нарушението е доказано по несъмнен начин както от писмените, така и от гласните доказателства, което сочи на правилно ангажирана административно- наказателна отговорност на касатора за тоа нарушение. След като нарушението е доказано, то съвсем законосъобразно административно-наказващият орган се е съобразил с тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, отчел е обстоятелството, че касаторът е с трайно установени навици да върши нарушения по ЗДВП и е наложил санкция в предвидения от закона минимум по реда на чл.183, ал.5, т.1 година- водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба в размер на 100 лева. Така определеното наказание- глоба в размер на 100 лева е справедливо и съответно на извършеното нарушение, и ще допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН, и преди всичко да се поправи и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред.Като е достигнал до тези правни изводи, СРС е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Жалбата като неоснователна не подлежи на уважаване. Измежду касационните основания, визирани в разпоредбата на чл.348 НПК, не фигурира сочената от касатора ”необоснованост” на съдебното решение. Необосноваността като порок на съдебното решение е посочена измежду касационните основания по чл.209 АПК, но съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 ЗАНН решението на Районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в чл.348 НПК и по реда на АПК. Воден от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 и ал.3 АПК, Административен съд София- град