Решение № 1245 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 145/2024 г.

Производството е по реда на чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Хлад“ ЕООД, [ЕИК], със седалище в [населено място], срещу Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. № 23071903/01.08.2023 г., издадено от инспектор Л. А. Д. при Дирекция „Инспекция по труда“ - Благоевград, с което е обявено съществуването, считано от 04.07.2023 г., на трудово правоотношение между жалбоподателя и И. Д. К. за извършване на работа на длъжност „Монтажник“ в обект: изграждане на хладилна камера и монтаж на хладилен агрегат в хотел „Св. И. Р.“ в [населено място]. Жалбоподателят, представляван от адв. Т., оспорва постановлението с доводи относими към основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. В молба от 13.03.2024 г. са развити подробни съображения като се акцентира, че процесните монтажни работи са извършвани от И. К. като страна по граждански договор, сключен с дружеството на 30.06.2023 г., респ. че същият е сключен не за възмездно престиране трудовата сила на И. К. като работник, подчинен на дружеството като работодател, а за възмездно престиране на резултат, чието изпълнение е възложено от дружеството, но което И. К. дължи при собствена организация и на свой риск. Иска се отмяна на постановлението. Ответникът - инспектор Л. А. Д. при Дирекция “Инспекция по труда“ - Благоевград (ДИТ) оспорва жалбата. Заинтересованата страна И. Д. К. - не ангажира становище по жалбата. С определение № 1108/31.01.2024 г. по адм. дело № 6/2024 г. на ВАС е разрешен въпросът за местната подсъдност като е прието, че настоящият съд е компетентен. Разрешаващият спора състав на ВАС е приел, че чл. 405а, ал. 7 от КТ е специална процесуална норма, която е неприложима към настоящия случай, тъй като същата е приложима само и единствено, когато постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение е издадено в хипотезата на чл. 405а, ал. 2 от КТ, а именно при смърт на работника или служител. Прието е, че в случай като настоящия, при който постановлението е издадено на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ, са приложими общите правила на чл. 133, ал. 2 от КТ. Посоченото определение, макар да представлява различно от постоянното тълкуване до този момент на чл. 405а, ал. 7 от АПК, а именно, че тази норма е специална спрямо общите процесуални правила не само по отношение на акт по ал. 2, но и спрямо актовете по ал. 1 и ал. 4 от чл. 405а от КТ, тъй като урежда едновременно процесуалната легитимация на допустимия оспорващ, местната подсъдност на споровете и отменя общия суспензивен ефект на оспорването, то същото следва да бъде зачетено като задължително за съдебния състав вкл. и със следващия се от това извод, че с обжалването на процесното постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ се спира неговото изпълнение по общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК и същото може да бъде обжалвано, не само от работодателя, но и от работника. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Страните не спорят, че на 04.07.2023 г. длъжностни лица при ДИТ са извършили проверка в хотел „Св. И. Р." в [населено място] и че към този момент са извършвани дейности по изграждане на хладилна камера и монтаж на хладилен агрегат. Резултатите от тази проверка не са документирани, респ. като част от административната преписка не е представен протокол за извършена проверка. Не е спорно, че изграждането на хладилната камера и монтажът на хладилния агрегат е извършвано в изпълнение на договорни задължения на „Хлад“ ЕООД към „Феърплей пропъртис“ АД, което последно посочено дружество стопанисва хотел „Св. И. Р.". Не е спорно, че към момента на проверката И. К. е извършвал дейности по монтаж на хладилната камера и агрегат. Като част от административната преписка е приета неоспорената от жалбоподателя спрямо авторството декларация от 04.07.2023 г. на И. К., в която е посочено, че работи в дружеството „Хлад“ ЕООД от „два дни“ като „монтажник“ на стопанисвания от „Хлад“ ЕООД обект: „Монтиране на хладилна камера и монтаж на хладилен агрегат в хотел „Св. И. Р.“ в [населено място]“. Деклариращият е посочил, че има работно време „от 8 до 17“, че почивните му са „2 дни“, че има „60 м.“ почивка за хранене, както и че има физиологични почивки „2 по 15 минути“. Декларирано е също така, че деклариращото лице има сключен трудов договор (т. 4 от декларацията) и че е получил заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор (т.5 от декларацията) (л. 30). Декларирано е, че трудовото възнаграждение е в размер 780 лв. Декларацията не е попълнена, в частта относно наличието или липсата на граждански договор. По делото е представена призовка до „Хлад“ ЕООД от 04.07.2023 г., с която се изисква представянето на трудово-отчетна документация. Определен е 10.07.2023 г. като ден за представяне на изисканите документи. По делото няма представени доказателства за момента и обема на изпълнение на указанията на ДИТ, но страните не спорят относно констатациите в обжалваното постановление, че изисканата документация „е представена в Д „ИТ““, че трудов договор по отношение на И. К. не е представен, както и че е представен „Граждански договор от 30.06.2023 г.“ По делото няма доказателства за други проведени процесуални действия до издаване на 01.08.2023 г. на сега оспорваното постановление. Постановлението е издадено от инспектор Л. А. Д. при ДИТ – Благоевград. От правна страна е мотивирано с приложението на чл. 405а, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, а от фактическа, че на 04.07.2023 г. „Хлад“ ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал нарушение на трудовото законодателство като не е сключил писмен трудов договор с И. К. за предоставяната от него работна сила в експлоатирания/изпълняван от работодателя обект „Изграждане на хладилна камера и монтаж на хладилен агрегат в хотел „Св. И. Р.“ в [населено място]“. Фактическите твърдения в акта са мотивирани въз основа на „опис на събраните доказателства“, включващи декларация на К. и призовка до дружеството. Изведено е заключение, че от извършената проверка на място и по документи е установено, че на 04.07.2023 г. К. е работил на работна площадка, която е осигурена от „Хлад“ ЕООД, в определено работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, при което рискът от извършваната работа е за дружеството. От представената административна преписка не се установява, административният орган да е обсъждал представения граждански договор. Няма данни за изискване на допълнителни сведения от К. във вр. с представения договор, респ. за потвърждаване или отричане на авторството и истинността както на декларираните данни, така и на гражданския договор. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Оспореното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ - инспектор при ДИТ, който представлява контролен орган на инспекцията по труда. Постановлението е издадено в предписаната от закона писмена форма. При тези съображения, съдът намира, че обжалваният акт не страда от пороци относими към основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. Съдът обаче намира, че актът е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на чл. 34, ал. 7, чл. 35, чл. 36, ал. 1 и ал. 3 и чл. 59, ал.1 от АПК, представляващи основания по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяната му. На първо място, съдът намира, че административният акт е издаден при липса на каквото и да е обсъждане на тезата на жалбоподателя, че завареният да изпълнява монтажни дейности К. е извършвал същите като задължено лице по граждански договор, сключен на 30.06.2023 г. В тази връзка съдът е в невъзможност да упражни контрол върху липсващите твърдения по фактите и правото от страна на административния орган. С оглед крайния изход на административното производство е очевидно, че административният орган не е зачел така представения договор, но тъй като това незачитане е мълчаливо, то съдебната проверка е невъзможна, респ. е невъзможно аргументиране и доказване от страна на жалбоподателя на факти и обстоятелства в противовес на съдържанието на мълчаливата теза на органа. Красноречив пример е, че ако например административният орган бе посочил, че гражданският договор е с недостоверна дата, то жалбоподателят би имал яснота и може да представи в хода на административното производство доказателства за съществуването на договора към 30.06.2023 г. или доказателства, свидетелстващи за предварителна кореспонденция, водена във вр. със сключването на договора, вкл. едновременното подписване на договора от страните в [населено място] на 30.06.2023 г., както се сочи в същия. На второ място, но в продължение на вече казаното, постановлението е немотивирано и от гледна точка достоверността на изявленията на К. в хода на административното производство. Налице е очевидно, но необяснено в хода на административното производство противоречие между твърдението на органа, че работната сила е предоставена без сключен писмен трудов договор и съдържанието на приложената по преписката декларация на К., в която е засвидетелствано, че „ДА“, сключен е трудов договор, и „ДА“, деклариращият е получил „екземпляр от сключен писмен договор“. В този смисъл съдът намира, че в обстоятелствената част на акта липсва адекватна оценка по реда на чл. 36, ал. 3 от АПК на представената декларация. Служебно установената от органа липса на вписан трудов договор по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ към 01.08.2023 г. не изключва съществуването на писмен, но невписан трудов договор, а също така не изключва заключение, че К. не е разбирал въобще значението на понятията, към които е отнесъл отбелязванията в декларацията си, вкл. и за това, че е получил „копие от заверено уведомление“, за което при прочит на декларацията е твърде съмнително, че човек без специални правни познания въобще може да предположи, но не и да бъде сигурен, че се касае до заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите копие от вписването на трудовото правоотношение по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ. Съгласно изложеното, за съда е необяснимо от данните по преписката защо преди издаване на акта не е потърсен и не са събрани обяснения от К. във връзка с уточняване на неговите очевидно противоречиви изявления, вкл. и по отношение субективната му възможност на собствен риск да поеме задълженията, предмет на представения граждански договор, ако същият се поддържа от него като истински, доколкото в самата декларация от 04.07.2023 г. К. не сочи съществуване на такъв. На трето място, следва да се посочи и друго очевидно необяснено от органа мълчаливо некредитиране на декларираните от К. данни (т. 1 от декларацията) спрямо възприетото в постановлението начало на изпълнение на трудовия договор, а именно считано от 04.07.2023 г. При условие, че К. декларира на 04.07.2023 г., че работи „от два дни“, но не сочи дали денят на деклариране е включен или не в тези дни, то за съда е необяснимо въз основа на какви съображения органът приема, че следва да бъде обявено за съществуващо трудово правоотношение, считано от 04.07.2023 г., а не от 02 или 03.07.2023 г. като възможни тълкувания на неопределеното „от два дни“. По делото няма нито едно доказателство, което да препраща към извод, че 04.07.2023 г. е началната дата на възникване на трудовото правоотношение по см. на чл. 405а, ал. 1 от КТ. Установените нарушения с основание по чл. 146, т. 3 от АПК налагат отмяна на оспорвания акт на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и изпращане преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК на органа за ново разглеждане. На основание чл. 174 от АПК, съдът определя срок за изпълнение на съдебното решение от един месец от връщане на преписката на органа. При тези съображения, съдът