Решение № 4103 от 27.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1142/2023 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 14253 от 09.12.2022 г. СРС, 177 с-в, по гр.д.№ 32418/2022 г. е признал за установено, че Л. К. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.318 ТЗ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.110, ал.2 ЗЗ сумата от 695, 33 лева- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес гр.София, жк „••••••••• със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за сумата от 15, 54 лв. и за периода от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г., като погасен по давност; признал е за установено, че Л. К. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 105, 14 лв.- мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2019 г. до 13.01.2022 г., на основание на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС сумата от 24, 46 лв.- главница, представляваща стойност на такса дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот с адрес гр.София, жк „••••••••• със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане като е отхвърлил така предявения иск за сумата от 0, 84 лв. и за периода от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г., като погасен по давност, иска за заплащане на сумата от 4, 37 лв.-законна лихва за забава върху дължимата сума за такса за услуга дялово разпределение за периода от 30.01.2019 г. до 13.01.2022 г., като неоснователен и исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. Б. С. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., 105, 14 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 13.01.2022 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 25, 30 лв.-главница, за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г. и 4, 37 лв. мораторна лихва върху тази сума за периода от 30.01.2019 г. до 13.01.2022 г., като недоказани. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца. С решение № 10843/06.06.2024 г. СРС, 177 с-в е допуснал на основание чл.247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 32418 от 2022 г., като в петия му диспозитив вместо думите „за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: главница да се чете „за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите: 710, 87 лв.- главница“. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Топлофикация София” ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ответниците срещу Ю. Б. С. и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение срещу Л. К. Д. с оплаквания, че в посочената част същото е постановено в нарушение на материалния закон.Твърди, че видно от представените доказателства ответникът е бил собственик на процесния имот и потребител на предлаганите от ищеца услуги по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ.В раздел VII от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.София от 2008 г., чл.32, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия-в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.Твърди, че съгласно чл.32, ал.2 от ОУ от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период клиентите не заплащат обезщетение за забава съгласно чл.33, ал.4 от ОУ до изравняване на отчетния период, като едва след това се начислява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху общата фактура.Моли съда да постанови решение, с което да отмени отчасти решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.Претендира разноски. Ответницата по въззивната жалба- Л. К. Д. оспорва същата.Изразява становище, че вземането за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е погасено по давност.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.Претендира разноски. Ответницата по въззивната жалба- Ю. Б. С. оспорва същата.Твърди, че от събраните по делото доказателства не е установено, че тя е собственик на процесния имот и че е направила валиден отказ от наследството на наследодателя П.Б.Д., който е бил собственик на имота, като се е разпоредил с ½ ид.част от него в полза на Л. Д..Моли съда да потвърди като правилно, обосновано и законосъобразно решението в частта, с която исковете срещу нея са отхвърлени като неоснователни.Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” АД твърди, че на 21.01.2022 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. К. Д. и Ю. Б. С. за сумата от 1 421, 75 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2018 г.-м.04.2021 г., сумата от 210, 27 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 13.01.2022 г., 50, 59 лв.-главница за дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2021 и 8, 75 лв.-лихва за периода 31.01.2019 г. до 13.01.2022 г. със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението при условията на разделна отговорност-по ½ от посочените суми.Твърди, че по ч.гр.д.№ 2951/2022 г. на СРС, 177 с-в е издадена заповед за изпълнение, като на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че на основание чл.153 ЗЕ ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди за следния топлоснабден имот- апартамент № 76 в гр.София, жк ••••••••• за процесния период.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др. Съгласно чл.33 от ОУ от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми- в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат по ½ всяка от тях от сумата от 1 421, 75 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2018 г.-м.04.2021 г., сумата от 210, 27 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 13.01.2022 г., 50, 59 лв.- главница за дялово разпределение за периода от м.12.2018 г. до м.04.2021 и 8, 75 лв.-лихва за периода 31.01.2019 г. до 13.01.2022 г. със законната лихва от 28.08.2017 г.-датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Ответницата Л. К. Д. е оспорила исковете с твърдения, че не е собственик на ½ ид.част от процесния имот.Направила е и възражение за погасителна давност. Ответницата Ю. Б. С. не е депозирала отговор на исковата молба. Със заявление вх.№ 11093/21.01.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. К. Д. и Ю. Б. С. за процесните суми.На 31.01.2022 г. СРС, 177 с-в, по ч.гр.д.№ 2951/2022 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за посочените в заявлението суми.Ответниците са подали възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е връчено на ищеца на 16.05.2022 г.Исковата молба е подадена на 16.06.2022 г. /в срока по чл.415 ГПК/. На 20.04.2002 г. етажните собственици в гр.София, жк „••••••••• ••••••••• са взели решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем Сървисис“ ЕООД. На 22.05.2002 г. е подписан договор между ЕС в гр.София, жк „••••••••• р••••••••• и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. От представения договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 02.04.1993 г. е установено, че П.Б.Д. е закупил апартамент № 76, находящ се в гр.София, жк •••••••••. Видно от нотариален акт № 70 по н.д.№ 58/2003 г. П.Б.Д. е продал на Л. К. Д. собствената си ½ ид.част от описания апартамент. Видно от препис-извлечение от акт за смърт П.Б.Д. е починал на 09.01.2012 г. По делото е представено удостоверение на Свогенски РС с изх.№ 371/16.03.2012 г. в уверение на това, че Ю. Б. С. с молба вх.№ 371/16.03.2012 г. по описа на СвРС се е отказала от наследството на покойния си наследодател П.Б.Д., починал на 10.01.2012 г. и този отказ е вписан по реда на чл.52 вр. чл.49, ал.1 ЗН в специалната за това книга на РС-Своге под № 4/16.03.2012 г. От заключението на техническата експертиза на вещото лице А.Ж. е установено, че стойността на потребената топлинна енергия в имота за процесния период е в размер на 1 413, 83 лв., в която сума не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива. От заключението на ССчЕ на вещото лице М.В. е установено, че няма данни за извършени от ответника плащания за процесния период. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като ответниците са подали възражение в срока по чл.414 ГПК. Предмет на въззивното производство са исковете срещу Ю. Б. С. и искът за мораторна лихва върху дяловото разпределение срещу Л. К. Д..В останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.Липсват данни ответниците да са възразили срещу ОУ в законовия срок. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. По делото не са ангажирани доказателства ответницата Ю. С. да е собственик, респ. вещен ползвател на процесния имот през исковия период, а и видно от представеното удостоверение от РС-Своге същата се е отказала от наследството на П.Д., който е бил собственик на ½ идеална част от имота преди процесния период.Поради изложеното ищецът не е провел пълно доказване, че същата има качеството на потребител на имота по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Настоящият съдебен състав също счита, че ответницата Л. К. не е изпаднала в забава по отношение на задължението за плащане на главница за дялово разпределение, тъй като в ОУ не е предвиден срок за плащането й и с оглед разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана, каквато по делото не е представена. Въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, а съгласно разпоредбата на чл.269, изр. посл. ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в тях.Цитираните от въззивника клаузи на ОУ от 2008 г. и от 2014 г. са неотносими, тъй като през процесния период са действали ОУ в сила от 12.08.2016 г. Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната част. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.2 ЗА и чл.9 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие/ въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. И. П. от САК сумата от 300 лв.-разноски за предоставена безплатна правна защита на въззиваемата Л. Д. за настоящата инстанция. На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Ю. С. сумата от 400 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Въззивникът не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Водим от горното съдът