Решение № 169 от 28.9.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 157/2023 г.

производство по чл. 248 от ГПК, изменил решението в частта за разноските, като осъдил на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „Токуда Банк“ АД, М. И. Х., в качеството му на ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“ и М. Д. Х. да заплатят поравно на И. М. Х. сумата 2 594, 29 лв. направени по делото разноски. Въззивна жалба против решението е подадена от „Токуда Банк“ АД чрез пълномощника юрисконсулт Хр. С.. Счита решението за неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли съда да го отмени изцяло и да постанови ново решение, с което да отхвърли предявените искове, като присъди направените разноски. С решението си съдът не се е произнесъл по възражението на банката по втория иск за погасителна давност по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД, което възражение е направено с отговора на исковата молба. Искането за привличане на трето лице-помагач – Нотариус П. П., е оставено без уважение от съда без мотиви, което е лишило ответника от адекватна защита на спорното право и е опорочило процеса на доказване. Съдът погрешно се е позовал на обстоятелства, които не са част от съдържанието на удостоверението от 03.02.2022 г., издадено от СВ – гр. Павликени. Действителният едномесечен период, за който е удостоверено вписването на акта за дарение, е 01.06.2001 г. – 30.06.2001 г., а не както съдът е посочил 01.06.2001 г. – 30.06.2021 г. Съгласно удостоверението от 03.02.2022 г., действителната дата на входящия номер на вписването на акта за дарение в книгата за прехвърляния е вх. № 745/06.06.2021 г., а не вх. № 745/06.06.2001 г. Счита, че вписването на договорната ипотека е противопоставимо на договора за дарение, чието вписване не е надлежно удостоверено към датата на учредяване на ипотеката, а оттам не е налице недействителност на договорната ипотека на осн. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия И. М. Х. чрез пълномощника адв. Ал. П.. Моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди обжалваното решение. Изложени са доводи по оплакванията в жалбата. Направено е искане за присъждане на разноски. Частна жалба против определението по чл. 248 от ГПК е подадена от М. И. Х., лично и в качеството му на ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“ и М. Д. Х.. Считат определението за неправилно и незаконосъобразно. Разноските се поемат от страната, чието право е отречено – в случая, ипотечното право на ответника „Токуда Банк“ АД. Частните жалбоподатели са задължителни другари в процеса, но не са станали причина за завеждане на делото, нито са оспорвали исковете. Поради това, няма основание да понесат разноските по делото. Молят съда да отмени определението и да потвърди решението в частта за разноските в първоначалния му вид. Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното: В исковата си молба, предявена първоначално пред РС – Павликени, ищецът И. М. Х. твърди, че с нотариален акт за дарение от 06.06.2001 г. е придобил недвижим имот в гр. Павликени. Разбрал, че имотът е предмет на принудително изпълнение за задължения на ответника М. И. Х. – лично и като ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“ към взискателя „Токуда Банк“ АД, въз основа на учредена на 06.10.2008 г. от М. И. Х. и М. Д. Х. договора ипотека върху същия имот. Към датата на учредяване на ипотеката и към датата на предявяване на исковата молба двамата не са собственици на имота, поради което същата се явява недействителна като учредена от несобственик. Искането е да се приеме за установено по отношение на ответниците М. И. Х. – лично и като ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“, М. Д. Х. и „Токуда Банк“ АД, че ищецът И. М. Х. е собственик на имота и да се обяви договорът за ипотека за недействителен поради учредяването й от несобственик. В писмения си отговор ответникът „Токуда Банк“ АД е оспорил исковете. Договорът за дарение е непротивопоставим на ответника. Правото на собственост върху имота принадлежи на кредитополучателя М. И. Х. – лично и като ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“ и М. Д. Х. въз основа на покупко-.продажба от 22.03.2001 г. Към датата на учредяване на ипотеката – 06.10.2008 г. дарението на имота на ищеца И. М. Х. не е било вписано по партидата на дарителите и не е установено в нотариалното производство от Нотариус Пламен Петров, нито в производството по издаване на удостоверение за вещни тежести от Служба по вписванията при РС - Павликени. От това удостоверение е видно, че към 07.10.2008 г. – датата след учредяване на ипотеката, че върху имота е вписана само ипотеката. Договорът за дарение представлява невписано обстоятелство към датата на учредяване на ипотеката и като такова то е непротивопоставило на правата на собственика – ипотекарен длъжник и на ипотекарния кредитор. Ищецът е само последващ приобретател на имота. Според доктрината и практиката отчуждаването и обременяването с тежести на чужда вещ не е нищожно. След като продажбата на чужда вещ не е нищожна, то и обременяването на чужда вещ с тежести, като по-лек порок, не следва да е нищожно. Договорът за ипотека на чужда вещ е относително недействителен. Оспорването на унищожаем договор следва да стане до изтичане на определения в закон срок – чл. 32, ал. 2 пр. последно от ЗЗД. Направено е възражение за изтекла давност. Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: На 22.03.2001 г., с Нотариален акт № 121, том I, рег. № 511, дело № 71/2001 г., М. И. Х., в качеството му на ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“ е закупил от ЦКС – гр. София недвижим имот, представляващ склад за нехранителни стоки със застроена площ 1 119.95 кв. м., навес над покрита рампа със застр. площ от 111.00 кв. м., навес - посока запад със застр. площ от 105.50 кв. м., навес – юг-ляво със застр. площ от 228, 20 кв. м. и навес – юг-дясно със застр. площ от 32 кв.м., всички построени през 1970 г. въз основа на отстъпено право на строеж в дворно място от 4 015 кв.м., съставляващо парцел III, в кв. 132 по регул. план на гр. Павликени, при граници на дворното място: път, бивше ДСП „Родопа“, зелени площи, заедно с отстъпеното право на строеж върху това дворно място. На 06.06.2001 г., с Нотариален акт № 11, том II, рег. № 1033, н.д. № 132/2001 г. на нотариус П. П., рег. под № 129 в НК с район на действие РС Павликени, М. И. Х., в качеството му на ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“ и М. Д. Х. са дарили същия недвижим имот на сина си И. М. Х. (заедно с други два имота). Видно от отбелязването върху акта, същият е вписан в Служба по вписванията при РС-Павликени с вх. № 745/06.06.2001 г. акт № 73, том II, дело № 333/2001 г., партидна книга том 154, стр. 391, 392. На 06.10.2008 г., с Нотариален акт № 4, том I X, рег. № 5956, н.д. № 810/2008 г. на съшия нотариус, М. И. Х., в качеството му на ЕТ с фирма „МХ- Комерсиал-М. Х.“ и М. Д. Х. са учредили в полза на „Токуда Банк“ АД ипотека върху имота за обезпечаване на потребителски кредит в размер на 200 000 лв., с договорена годишна лихва в размер на 11.50% и с краен срок на погасяване 20.09.2017 г., отпуснат на М. И. Х. съгласно Договор за банков кредит № 095-001- 001/03.10.2008 г. Актът е вписан в СВ при РС-Павликени с вх. № 3866/06.10.2008 г. акт № 152, том I, дело № 2011/2008 г., партидна книга том 701. Вписването на ипотеката се установява и от Удостоверение № 3558/07.10.2008 г., издадено от СВ при РС – Павликени. Вписването на ипотеката е подновено на 03.10.2018 г. Първоинстанционният съд е изискал по реда на чл. 192 от ГПК от Нотариус П. П. намиращото се в преписката по нот. дело № 810/20018 г. Удостоверение за липса на вещни тежести № 3041/17.09.2008 г., издадено от СВ при РС – Павликени. Видно от отговора на Нотариус П. П., делото е унищожено (Акт от 07.03.2014 г. за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение). Пред първоинстанционния съд е представено Удостоверение от 03.02.3022 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за процесния имот, издадено от СВ при РС – Павликени. В него е посочено, че при проверката за лицето И. М. Х. за периода 01.06.2001 г. – 30.06.2001 г. е вписано дарение на недвижим имот, вп. в книга „Прехвърляния“, вх. рег. № 745/06.06.2021 г., том 2, 73/2001 г., вид дело – нотариално дело 333/06.06.2001 г., дв. вх. № 745/06.06.2001 г. Предвид посочената в удостоверението дата - вх. рег. № 745/06.06.2021 г., въззивният съд е изискал от СВ при РС – Павликени удостоверение, в което да се посочи номера и датата на вписване във входящия регистър на нотариалния акт за дарение от 06.06.2001 г. В представеното Удостоверение от 03.07.2023 г. е посочено, че в удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания е допусната техническа грешка като е посочен рег. № 745/06.06.2021 г. вместо дата 06.06.2001 г. Нотариалният кат за дарение е вписан с вх. рег. № 745/06.06.2001 г., акт № 73, том 2, дело № 333/2001 г. със страни М. И. Х., в качеството му на ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“ и М. Д. Х. – дарители и И. М. Х. – дарен. От СВ при РС – Павликени е изпратена и Справка по данни за имот по електронна партида № 20729/19.04.2011 г. Не се спори по делото, че кредитополучателят М. И. Х. не е изпълнил задължението си да върне заетата сума, поради което срещу него е издадена Заповед № 590/21.12.2017 г. за изпълнение на задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от същата дата по ч. гр. д. № 985/2017 г. по описа на РС – Павликени. В проведено производство по чл. 422 от ГПК по т. д. № 64/2018 г. по описа на ВТОС е прието за установено съществуването на вземането на „Токуда Банк“ АД към М. И. Х. в размер на 165 473.69 лв. главница по договора за кредит, ведно със съответната законна лихва, 60 830.57 лв. възнаградителна лихва за периода 20.09.2011 г. – 20.09.2017 г. и 119 470.40 лв. лихва за просрочие за периода 20.07.2012 г. – 18.12.2017 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 39/2018 г. по описа на ЧСИ Р. Касабова, по което е предприето принудително изпълнение върху недвижимия имот. Ищецът И. М. Х. е обжалвал действията на ЧСИ Р. Касабова по изп. дело № 39/2018 г. по насочване на принудителното изпълнение върху имота, като жалбата е оставена без уважение (Решение от 05.06.2020 г. по в. гр. д. № 86/2020 г. по описа на ВТОС). С влязло в сила решение по гр. д. № 378/2003 г. по описа на РС- Павликени, по предявен иск от Виктор Грихилес – кредитор на длъжника М. И. Х., договорът от 06.06.2001 г. за дарение на имота на ищеца И. М. Х. е обявен за недействителен по отношение на кредитора. При така установеното съдът прави следните правни изводи: Ищецът И. М. Х. от гр. Павликени е предявил против ответниците М. И. Х., действащ и като ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“, М. Д. Х. и „Токуда Банк“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че е собственик на недвижим имот в гр. Павликени – склад с навеси, както и иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. първо във вр. с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД за нищожност на договора за ипотека върху същия имот, сключен с Нотариален акт № 4, том IX, рег. № 5956, н.д. № 810/2008 г. на Нотариус П. П., поради противоречие със закона – чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, като сключен от несобственик. Обжалваното решението е валидно и допустимо, а по съществото си е правилно: По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК: Ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот по реда на чл. 77 от ЗС чрез валидна правна сделка – дарение, сключена с първите двама ответници – негови родители (с неговия баща – на осн. Тълкувателно решение № 2/27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., доколкото същият е развивал дейност като едноличен търговец и имотът представлява търговски обект). Сделката е извършена с нотариален акт съгласно чл. 18 от ЗС и вписана съгласно чл. 4 б.“а“ от Правилника за вписванията. Вписването е извършено по реда на чл. 9 от ПВ: актът е записан във входящия регистър под №745 от 06.06.2001 г., акт № 73, том II, дело № 333/2001 г., партидна книга том 154, стр. 391, 392. Данните са отбелязани върху акта, видно от него. Установено по делото е, че актът е вписан на 06.06.2001 г., когато договорът за дарение е сключен. Това е видно както от отбелязването върху акта, така и от удостоверението от 03.07.2023 г., издадено от СВ – гр. Павликени и прието от въззивната инстанция, и от справката за вписванията по партидата на имота. В представеното пред първоинстанционния съд удостоверение от 03.02.2022 г. от СВ- гр. Павликени е допусната грешка при изписване на годината на вписване (06.06.2021 г. вместо 06.06.2001 г.) и това се установява както от последващото изявление на издателя на удостоверението, така и от самото отбелязване на данните за вписване върху самия нотариален акт (там ясно е изписана дата 06.06.2001 г.). Данните, посочени в удостоверението по чл. 47 от ПВ, посочени в Удостоверение № 3558/07.10.2008 г., издадено от СВ – гр. Павликени непосредствено след вписване на учредената на 06.10.2008 г. ипотека върху имота, биха били относими факти в производство по реализиране на отговорност от съответните лица и органи, но не и в настоящото производство, в което съдът преценява принадлежността на правото на собственост на ищеца към датата на сключване на договора за ипотека. С оглед на изложеното, обжалваното решение в частта, с която първостепенният съд е уважил предявения от ищеца установителен иск за собственост върху процесния имот, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция. По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. първо във вр. с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД за нищожност на договор за учредяване на ипотека, сключен с Нотариален акт № 4, том IX, рег. № 5956, н.д. № 810/2008 г.: Искът е основателен, предвид основателността на иска за собственост върху имота: Както е прието в Решение № 96/02.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1841/2020 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК: „Съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които към момента на сключването на сделката принадлежат на лицето, което я учредява, като това правило изключва правната възможност лице, което не притежава правото на собственост върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот… От естеството и предназначението на законната ипотека следва, че и тя (подобно на договорната – чл. 167, ал. 3 ЗЗД) може да се учреди само върху имот, който принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява. Поради това, въпросът относно собствеността е преюдициален относно действителността на законната ипотека. Ако последната е учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, респ. чийто дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна по аргумент и на основание чл. 170 ЗЗД“. По делото е установено, че към датата на сключване на договора за ипотека – 06.10.2008 г., собственик на имота въз основа на валидна придобивна сделка от 06.06.2001 г. е ищецът И. М. Х.. С оглед на това, договорът е сключен от несобственици – ответниците М. И. Х., в качеството му на ЕТ с фирма „МХ- Комерсиал-М. Х.“ и М. Д. Х., и като такъв е недействителен съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. Порокът при сключване на сделката води до нейната нищожност на осн. чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, тъй като разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД е императивна (Решение № 60253/02.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3299/2020 г., III г. о., ГК). С оглед на това, неприложими са правилата относно сроковете по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД за предявяване на иск за прогласяване на недействителността, доколкото същите са относими към унищожаемите сделки. С оглед горните съображения, предявеният иск за нищожност на учредената с учредената с Нотариален акт № 4, том IX, рег. № 5956, н.д. № 810/2008 г. на Нотариус П. П. ипотека на осн. чл. 26, ал. 1, пр. първо от ЗЗД във вр. с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД е основателен и като такъв правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. Решението в тази обжалвана част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По частната жалба срещу Определение № 203/23.02.2023 г. по гр. д. № 588/2021 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК: Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са доводите на жалбоподателите М. И. Х., в качеството му на ЕТ с фирма „МХ-Комерсиал-М. Х.“ и М. Д. Х., че не дължат разноски по делото, тъй като не са станали причина за завеждане на делото и не са оспорвали исковете. Жалбоподателите са страни по договора за ипотека, чиято нищожност е предмет на исковата претенция и като такива са задължителни необходими другари (Тълкувателно решение № 7/13.01.2023 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2020 г., ОСГТК). Със знанието, че няколко години преди това са отчуждили имота на своя син и не са собственици, те са учредили в полза на банката ипотека върху него като обезпечение по отпуснат кредит. С оглед на това, те са станали причина за предявяване на иска, поради което и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК дължат направените в производството разноски на другата страна. Предвид неоснователността на въззивната жалба, в полза на въззиваемия ищец следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2 400 лв. платено адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция съгласно Договор за правна защита и съдействие от 04.07.2023 г. Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският апелативен съд