Решение № 2030 от 24.4.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 14172/2021 г.

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК С решение №20193433 от 04.10.2021 г. по гр.д.65392/20 г., СРС-167 състав ОТХВЪРЛЯ предявените от М.В.Р., с адрес: гр. София, ул. „••••, срещу П. Х. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. ••••, осъдителни искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 3835, 85 лв., представляваща неоснователно получени от ответника възнаграждения за явяване по дела в съдебни заседания за защита на изготвени експертизи за 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г., които е следвало да бъдат изплатени на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.12.2020 г., до окончателното й изплащане, както и за сумата от 1097, 48 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 28.02.2018 г. - 23.12.2020 г. ОСЪЖДА М.В.Р., с адрес: гр. София, ул. „••••, да заплати на П. Х. Т., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. София, ж.к. „Стрелбище“, бл. ••••, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 580 лв.разноски по делото. Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника МВР. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че не е налице обедняване на ищеца, макар да било установено, че ответникът е получила претендираните суми, в качеството си на вещо лице - служител на МВР, явило се и защитило изготвени от него експертни заключения в съдебни заседания през 2016 год. и 2017 год. по наказателни и търговски дела. Неправилно бил приложен материалния закон, а именно чл. 22 от Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица в актуалната към исковия период редакция. СРС бил счел, че до изменението в Наредбата, обнародвано в ДВ, бр.82 от 05.10.2018 год., законодателят не бил включил възнаграждението за явяване в съдебно заседание по чл. 21, ал. 1 в рамките на разходите на труд, консумативи и режийни разноски, включително по смисъла на чл. 60, ал. 3 ЗМВР, които подлежали на плащане на полза на МВР, както и че нормата на чл. 22 от Наредбата действала занапред. В глава IV от Наредбата били регламентирани условията и реда за определяне и изплащане на възнагражденията на вещите лица. Съгласно чл. 19 от Наредбата, вещото лице имало право да получи възнаграждение за извършената експертиза, както и да му бъдат присъдени разходите за използваните материали, консумативи, пособия, технически средства, машинно и компютърно време, както и други необходими разходи. За служителите на МВР, които извършвали дейност по изготвянето и защита на експертизи, която била заложена в длъжностната характеристика като основно служебно задължение, получавали съответното възнаграждение от МВР. Нормата на чл. 22 от Наредбата била специална и се отнасяла до начина на заплащане на експертизи, изготвени от служители на МВР, какъвто бил и ответникът. Видно било от представената по делото длъжностната характеристика на ответникът, че в служебните й задължения било включено участието му като вещо лице при оглед на местопроизшествия и други процесуални действия, при спазване на изискванията на НПК, в т.ч. защита на експертизи в съдебни заседания. За времето, през което бил изготвял съответните експертизи, респ. бил се явявал в съдебни заседание за изслушване и защитата им ответникът бил получавал ежемесечно възнаграждение от МВР. Освен това по делото било установено, че ответникът бил получил възнаграждения за изслушване и защита на експертизите по личната си банкова сметка, вместо същите да бъдат превеждани по сметка на МВР, поради което следвало да се приеме, че той се бил обогатил за сметка на ищеца с получените суми в претендирания размер. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете - уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. В срока е постъпил отговор на жалбата, с който същата се оспорва.Претендират се направените разноски по делото. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че пьрвоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи следното: Безспорно е във въззивното производство, а въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства по делото се установява, че ответникът е служител на НИКК - специализиран институт на МВР за извършване на експертно-криминалистична дейност, научни изследвания в областта на криминалистиката и криминологията и организационно- методическа дейност, като през исковия период между страните съществувало служебно правоотношение. За исковия период ответникът е получил сумата от 3835, 85 лв., представляваща възнаграждения за явяване по дела в съдебни заседания за защита на изготвени експертизи / 01.01.2016 г. - 30.06.2017 г./ Фактическият състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта. Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /както се твърди в частност/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива — придобиване или запазване на права /както се твърди в частност/; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи. Единственият спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали е налице основание за изплащане на процесните суми на ответника в качеството му на вещо лице по посочените в исковата молба дела, респективно обеднял ли е ищецът поради обстоятелството, че тези суми е следвало да бъдат изплатени на него. Несъмнено е по делото, че процесните суми в твърдения размер са получени от ответника при действието на чл. 60 ЗМВР /в редакцията му в ДВ, бр. 53 от 2014 год./ и Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /в редакцията й преди изменението и допълнението с ДВ, бр. 82 от 05.10.2018 год./. Съгласно нормата на чл. 60, ал. 1 ЗМВР, държавните служители, работещи по трудово правоотношение в АМВР и в научноизследователските и научно-приложни институти, които извършват експертизи и експерименти и дават експертни оценки и заключения, са органи на АМВР и на научно-приложните институти. Когато за извършването на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийни разноски. На основание чл. 403, ал. 1 ЗСВ е издадена Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, като в чл. 20, ал. 1 и 2 е предвидено, че на вещото лице, включително и когато е служител на МВР, се заплащат разходите за пътни дневни и квартирни, необходими за изготвяне на възложената експертиза, от органа, назначил експертизата, съгласно размерите, предвидени в Наредбата за командировките в страната, приета с ПМС № 72 от 1986 год. /ДВ, бр. 11 от 1987 год./ и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 115 от 2014 год. /ДВ, бр. 50 от 2004 год./, като пътни, дневни и квартирни пари се заплащат за всяко явяване на вещото лице пред органа, назначил експертизата, или пред органа, който го е призовал. Съгласно чл. 21, ал. 1 и 2 от Наредбата, при явяване на вещо лице и отлагане на делото по независещи от него причини на същото освен разходите се заплаща и възнаграждение в размер не по-малко от 20 лв.; такова възнаграждение, освен посочените в ч. 20, ал. 2 разноски, се заплаща и при явяване на вещото лице пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза. Съответно според разпоредбата на чл. 22 от Наредбата, когато за извършването на експертиза е определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата, заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийни разноски. При извършване на експертиза от вещо лице, което е служител на МВР, разходите за труд, консумативи и режийни разноски се установяват със сметка по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи - чл. 23, ал. 3 от Наредбата. На 06.11.2015 год. министърът на вътрешните работи е издал Заповед № 8121з-1350 относно създаването на организация на дейностите по изготвяне на експертизи в МВР, определяне на разходите по изготвянето им и контрол върху приходите, които следва да постъпят в бюджета на МВР, предвиждаща изготвянето на сметки за направените разходи за извършените експертизи, включващи разходи за труд, режийни разноски и разходи за консумативи, на 04.12.2015 год. - Заповед №8121з-1477 за утвърждаване на разходи за консумативи по изготвяни експертизи /в т.ч. от НИКК/ и на 18.12.2015 год. - Заповед №8121з-1544 за определяне на разходите за труд и режийни разноски, условията и начините за изчисляване на данъци при извършване на експертизи от експерти от звената на МВР, която впоследствие е изменена със Заповед №8121з-992 от 12.09.2016 год. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че дейността по извършване на експертизи /включваща и участие в съответните производства/ е възложена на служителите на съответните институти на МВР, в т.ч. Националния институт по криминалистика и криминология /понастоящем Национален институт по криминалистика/, като същата се явява специфична служебна дейност по смисъла на § 1, т. 26 а от ДР на ЗМВР и според нормата на чл. 178, ал. 1, т. 2 от закона, за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения към основното месечно възнаграждение. Следователно за осъществяваните дейности служителите на НИКК получават възнаграждение, което се полага за изпълнение на всички техни задължения, в т.ч. за изготвяне на експертни заключения като вещи лица, както и такова за извънреден труд /чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР/ и за полагане на труд на официални празници/чл. 179, ал. 1 ЗМВР/. Доколкото разходите във връзка с явяването на вещо лице, което е служител на МВР, за участие в открито съдебно заседание, в което обаче същото не може да изложи устно заключението си /по независещи от него причини/ или във връзка с явяването на вещо лице, което е служител на МВР, пред съда за изслушване по изготвена в досъдебната фаза на наказателния процес експертиза, са такива за извършена работа, т.е за отработено/изразходвано време - виж и дефиницията на понятието „действително отработен час“, съдържаща се в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица; вещото лице винаги се призовава на заседанието, за да бъде изслушано/разпитано, респ. да потвърди представеното заключение и да отговори на въпросите, които могат да му бъдат поставени от съда и от страните, а и даването на заключение е обществен дълг /арг. от чл. 271, ал. 11 НПК/, то правото на МВР да получи тези разноски по реда на чл. 22, ал. 1 от Наредбата е обусловено от изготвянето на сметка по образец /т.е. калкулиране и претендиране в съответното производство/. В разглеждания случай ищецът нито твърди, нито установява по делото, че е извършил такива разходи, като липсват и данни, че е създал правила за начина, по който те се определят/оценяват /при съобразяване на времето, през което експертът изпълнява задължението си да се яви пред съда, в т.ч. през почивни дни, на официални празници, извън установеното за него работно време/, както и неговата продължителност, поради което и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказано, че в правната му сфера не е настъпило обедняване, респ. ответникът не се е обогатила за негова сметка с получаването на процесните суми и е отхвърлил предявените искове. Отделен е въпросът, че на нормата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 2 от 29.06.2015 год. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица /Нова - ДВ, бр. 82 от 2018 год./ не е придадено обратно действие - същата се прилага считано от 5.10.2018 год., като нормативната уредба подчинява на един и същ режим условията и реда за определяне на всички разходи и изплащането им, когато вещото лице е служител на МВР, т.е. всички разходи трябва да бъдат установени със сметка по образец, утвърден със заповед на министъра на вътрешните работи. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС - потвърдено, като правилно. По отношение на разноските: При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответницата действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 580 лв. Предвид изложените съображения, съдът