Решение № 211 от 23.12.2024 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 870/2024 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-163 от 07.10.2024 година на Началника на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, с което на А. А. М. с ЕГН •••••••••• от град ••••••••••••••••••••••••••••••••, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 77, етаж 2, област Хасково, чрез адвокат К. Т., за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адвокат К. Ташев, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, неправилен и необоснован – издаден при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, обстоятелствата, изложени в Акта и в НП не отговаряли на действителното фактическо положение и не бил извършил нарушението. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят, не се явява. За него се явява адвокат К. Т., който сочи, че НП следва да бъде отменено, тъй като било налице разминаване относно датата на нарушението, посочена в НП и в Акта, което било съществено процесуално нарушение и жалбоподателят бил поставен в невъзможност да защити правата си. Алтернативно се сочи, че размерът на наложената Глоба бил в максималния такъв, като не било обосновано защо е наложен именно този размер. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) - Началникът на РУ – Свиленград, редовно призован, не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

За времето от 20.30 часа на 21.09.2024 година до 08.30 часа на 22.09.2024 година на наряд е автопатрул в състав свидетелят Д. М. М. и колегата му А. М. А.. Около 00.00 часа на 22.09.2024 година по разпореждане на Оперативния дежурен на РУ – Свиленград, след подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина, автопатрулът посещава адрес, находящ се в град Свиленград, ул.„Княз Борис I”, област Хасково като пристигайки на место при извършване на полицейска проверка установяват, че жалбоподателят сам в двора на дом № 80 – на открита площ, попадаща в зона и територия, предназначена за жилищно строителство, използва озвучителна техника (3 броя големи тонколони и един голям пулт), с което нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите.

На същата дата предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д. М. М. – Полицай в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (полицейски орган), във връзка с възложените му функции по охрана на обществения ред и ЗМВР, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД с блА. № 496967 и с входящ № 351А-163 входиран на 29.09.2024 година, за нарушение, извършено на 22.09.2024 година. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си А. М. А.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лицето озвучава на открито в зона и територия, предназначена за жилищно строителство след 23.00 на 21.09.2024 година и преди 08.00 часа на 22.09.2024 година. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя, който не сочи възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис.

В този смисъл е и Докладната записка на полицейския служител А. А.. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

След получаване на образуваната преписка и сезиран надлежно с така съставения АУАН, Началникът на РУ - Свиленград издава процесното НП № 351А-163 на 07.10.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от актосъставителя - чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. Посочено е, че деянието е извършено на 22.08.2024 година. НП е редовно връчено на жалбоподателя на 10.10.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана (в този смисъл е и Придружителното писмо с рег.№ 351000-6828 от 18.10.2024 година). Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЗШОС се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-829 от 23.07.2019 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д. М. М. е полицейски орган и от Писмо с рег.№ 351000-7028 от 26.10.2024 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 37 от ЗЗШОС и чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността „Началник на РУ – Свиленград” от Бончо Бонев е и служебно известно на настоящия Съдебен състав.

Представена е и Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на жалбоподателя, видно от която има две малолетни деца, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства (МПС) и работи при годишно трудово възнаграждение в размер на 11 40 лв.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с рег.№ 351000-6828 от 18.10.2024 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 36 от ЗЗШОС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 37 от ЗЗШОС. Съгласно чл. 36 от ЗЗШОС, АУАН, с които се установяват административните нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от компетентните органи по чл. 17 – чл. 22, т.е. в конкретния случай съгласно чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС оправомощени от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.1. от Заповед № 8121з- 829/23.07.2019 година е налице оправомощаване в полза на полицейски органи в структурите на РУ при ОДМВР. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 22.09.2024 година актосъставителят Д. М. М. е заемал длъжността „Полицай” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля М., направено в открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 година. Предвид изложеното актосъставителят Д. М. безспорно се явява полицейски орган, който има правомощията по чл. 36 от ЗЗШОС, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗЗШОС. Констатираното нарушение попада именно в обхвата на чл. 19, т. 2 от ЗЗШОС. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.

Вярно е че в АУАН не е посочен личен адрес на свидетеля по Акта А. А., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и местоработата му, както и че е служител на МВР, е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатирания пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични до някъде с тези, наведени от процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат К. Т., в Жалбата и в пледоарията му:

1. Пр и издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, опорочаващо административнонаказателното производство и явяващо се самостоятелно основание за отмяната на Акта на АНО, изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, предвиждащ изискването в Постановлението да бъде посочена дата на извършване на нарушението, тъй като в конкретния случай тя, макар и посочена, е неправилно определена. В АУАН актосъставителят М. е посочил за дата на нарушението 22.09.2024 година. НП, което, макар формално да съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН, то в него е налице неправилно визиране на датата на нарушението, а именно: 22.08.2024 година.

Датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит за издаденото въз основа на АУАН, НП. Т.е. датата на извършване е съставомерен признак на административното нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на Съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и за това тя следва не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена от наказващия орган. Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. От друга страна, точното посочване на датата на извършване на нарушението безспорно е от значение за проверката относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и в този смисъл липсата или неточното й посочване препятства извършването на тази проверка. Следва да се посочи, че предвид правораздавателния характер на НП, този реквизит не може да бъде извличан по пътя на формалната или правна логика, още по- малко, да бъде извличан по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.

Поради тези съображения се очертава извод, че на посочената в НП дата на извършване на противоправното деяние – 22.08.2024 година, не се доказва осъществяването на нарушението на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. Това обстоятелство не е съобразено от наказващия орган.

По този начин е опорочена съществено процедурата по издаване на НП, което води до неговата незаконосъобразност и отмяна на процесуално основание. Допуснатото нарушение на закона е свързано с правото на защита на жалбоподателя и представлява съществен недостатък, който опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Доколкото в процесния случай има индиция, че се касае за фактическа грешка от страна на АНО при посочване в НП на датата на извършване на нарушението, то това обстоятелство не променя направените изводи, доколкото датата на извършване на нарушението е един от задължителните реквизити на НП съгласно посочената по-горе разпоредба на чл. 57 от ЗАНН. С оглед установяването на точен и ясен предмет на доказване АНО е следвало да отрази всички онези обстоятелства, имащи непосредствено отношение към самото нарушение, в т.ч. и точната дата, на която е извършено.

2. На следващо място настоящият състав на Съда, намира, че по отношение на нарушението на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС вменено на жалбоподателя неправилно е приложен материалният закон в хипотезата, че се приеме, че датата на нарушението е правилно посочена. Съгласно посочения текст се забранява озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 (обекти за производство, съхраняване и търговия и на обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради и сгради със смесено предназначение), и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14.00 часа до 16.00 часа и от 23.00 часа до 08.00 часа, с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЗШОС законът се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски организации. В ал. 2 на чл. 3 изрично са регламентирани изключенията от приложното поле на закона в зависимост от източника на шум - като същият не се прилага за шума, предизвикан от лицето, подложено на неговото въздействие, от домашни дейности, от съседи в жилищни сгради, на работните места, в транспортните средства, в зони на военни действия и предизвикан от събрания, митинги и манифестации. Видно от нормата на чл. 3, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗЗШОС, законът е разграничил уредбата на управлението на различните видове шум в различни нормативни актове, като ал. 5 предвижда изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради да се определят с Наредби на Общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация, т.е. законовата делегация, съдържаща се в чл. 3, ал. 5 от ЗЗШОС, дава правомощие на Общинския съвет да въведе регламентация само относно конкретно визираната категория шум - този предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради.

В процесния казус Съдът намира източникът на шума да е точно домашни дейности, тъй като по несъмнен начин се установи, че жалбоподателят в ранните часове на 22.09.2024 година в двора на дома си в град Свиленград, седи и употребява алкохол, при което има озвучителна техника, поради което музиката се чува на голямо пространство. Следователно процесният случай изобщо не попада в обхвата на посочения закон. Т.е. според състава на Съда изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, попада в хипотезата на шум, предизвикан от домашни дейности, което е едно от изключенията от приложното поле на закона. Предвид горното неправилно извършеното от жалбоподателя е подведено под нормата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС и е наложена санкция по реда на чл. 34а, ал. 1 от същия закон.

В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на НП, то се излагат следните доводи:

Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна и че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение Съдът би приел, че е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. При този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че при издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че М. е извършвал установеното озвучаване; както би приел, че територията на града, имота, където е бил М. е зона и територия, предназначена за жилищно строителство. Съдът би приел, че нивото на шума не е обективен елемент на състава на нарушението. При анализ на разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се налага изводът, че тя въздига в нарушение самия факт на озвучаване в оказаните площи в периода от 23.00 часа до 08.00 часа, като не сочи конкретна стойност на шум, която същото озвучаване не следва да надвишава, т.е. тя забранява въобще озвучаването на обекти през посочените в нея времеви отрязъци без значение от нивото на шума - изпълнителното деяние се изразява в самото озвучаване на съответния обект, независимо дали звукът е силен или тих във времето, в което нормата забранява това. В този смисъл ясна е волята на законодателя да забрани в посочения часови период всяко едно озвучаване, което би могло да наруши нощната тишина и спокойствието, каквото в случая би се установило. Приложената санкционна норма на чл. 34а не регламентира други обективни елементи от състава на нарушението. Затова според настоящия Съдебен състав в случая конкретното ниво на шума, измерено в децибели, не би било нужно да се установява. Налице биха били данни и за виновно поведение от страна на нарушителя. Т.е. налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението – извършено виновно, при пряк умисъл. Ето защо Съдът би намерил, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, поради което правилно би била ангажирана и административнонаказателна му отговорност.

Досежно приложението на чл. 28 о т ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба (ДР) от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкци я на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не б и съставлявало процесуално нарушение. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, Съдът би приел, че процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случай. И това би било така поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат.

Административното наказание в конкретния случай би било правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона. При индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да го наложи в максималния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, вр.чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година. Действително обществената опасност на деянието е завишена, тъй като се нарушава спокойствието на гражданите. Но за разлика от нея обществена опасност на дееца не е завишена, тъй като по делото не се констатира наличие на друго идентично нарушение или на нарушение по ЗЗШОС, както и предвид младата възраст на дееца. Ето защо Съдът би приел, че са касае за инцидентна проява в поведението на дееца. Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън това посочено с оглед завишената обществена опасност на деянието, не се установиха. По делото са налични доказателства за влошеното финансовото положение на жалбоподателя – работи при минимално месечно възнаграждение (ноторно известно е че работата на сметосъбирача е една от най-ниско платените в Държавата), не притежава недвижими имоти и МПС и дължи издръжка на двете си малолетни деца. Предвид изложеното и обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му квалификация, а има значение едва при определяне на административното наказание, би следвало в настоящия случай размерът на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв. Предвид изложеното Съдът би намерил, че Жалбата е частично основателна, поради което НП би следвало да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Глоба” от 1 000 лв. на 500 лв. В този ред на мисли би следвало да се посочи, че Съдът достигна до този извод и предвид факта, че по делото липсват каквито и да било данни защо АНО е наложил наказание именно в размер на 1 000 лв. Един подобен размер от 500 лв. не би го затруднил предвид факта, че в кориците на делото няма данни за здравословни проблеми и тъй като е в трудоспособна възраст и работи макар и за минимално възнаграждение. Така редуцираният размер на наказанието, Съдът би намерил за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.

Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, се установява от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 25.11.2024 година свидетел Д. М. М.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание, не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и свидетелските показания на Д. М. М.. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на Д. М. М. не биха се намерили, а единствено поради служебното му качество – служител на РУ – Свиленград, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. Съдът би кредитирал и другите писмени доказателства, допълнително представени от страна на АНО и на жалбоподателя, тъй като не е в противоречие с другите събрани по делото такива, на които се дава вяра.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати.

В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски – възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между А. А. М. и адвокат К. Т., изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване.

В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано по Жалба на санкционираното лице А. А. М., който е бил представлявана по делото от надлежно упълномощения адвокат К. Т., а обжалваното от него НП е отменено от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.

Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.

Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 400 лв. за въззивната инстанция съобразявайки се с правната и фактическа сложност на делото, която е типична за подобен род дела, с малкия обем на материалите и с размера на наложеното наказание „Глоба”, както и с работата, извършена от процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска защита и съдействие) – написване на Жалбата, кабинетна работа и процесуално представителство в открито съдебно заседание. Съдът намира, че този размер отразява реалната пазарна цена на адвокатската услуга в конкретния случай. За пълнота на настоящото изложение Съдът държи да отбележи, че не се съобрази с минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 година, тъй като намира същата за неприложима на основание Решението от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22. Съдът не намира, че хонорар в този размер (400 лв.) е непропорционален на целта на закона.

Процесуалният представител не може да иска изменение на Решението в частта за присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на разноските.

Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски – по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

В случай на изменение на размера на Глобата искането за разноски, направено от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, би било основателно в размер на 300 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав