РЕШЕНИЕ

№ 44

гр. Габрово, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев Членове: Благовеста Костова, Пламен Попов при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора А. Хр. А. като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234200600103 по описа за 2023 година Настоящето въззивно производство е образувано по въззивна жалба от адв.Л. Ц. от ГАК в качеството му на защитник на подсъдимите Н. А. Л. и Л. В. Х. против присъда №8 по НОХД № 667/2022г. по описа на Районен съд- Габрово.

С цитираната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата Н. Л. за виновна в това, че в периода 19.10.2021 г. – 30.10.2021 г. в гр. Дряново, в с. Дончево, общ. Добрич, в гр. Габрово и в с. Гъбене, общ. Габрово, като непълнолетна, но след като е могла да разбира свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор със своята майка Л. В. Х., с цел да набави за себе си и нея имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Р.Н.Й. от гр. Д., Т.Л.Л. от с. Д., общ. Д., И.Х. И. от гр. Г. и К. Г. П. от с. Г., общ. Г., че ще им продаде и достави пелети, за което е необходимо предварително заплащане на транспорта, с което причинала на Р.Н.Й. от гр. Д. имотна вреда в размер на 120, 00 лева, на Т.Л.Л. в размер на 200, 00 лева, на И.Х.И. в размер на 200, 00 лева и на К. Г. П. в размер на 200, 00 лева, всичко на обща стойност 720, 00 /седемстотин и двадесет/ лева - престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК във вр. с чл. 31, ал.2 от НК, за което и на основание чл. 63, ал.1, т.3 от НК във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК съдът и е наложил наказание ПРОБАЦИЯ при следните пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1 и 2 от НК: - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от Една година с периодичност два пъти седмично; - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от Една година.

РС-Габрово е признал подсъдимата Н. Л.; за невинна в това да е извършила процесното деяние в периода от 10.10. до 18.10.2021 г. вкл., поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал в тази част от повдигнатото и обвинение.

С обжалваната присъда РС-Габрово е признал подсъдимата Л. Х. За виновна в това, че в периода 19.10.2021 г. – 30.10.2021 г. в гр.

Дряново, в с. Дончево, общ. Добрич, в гр. Габрово и в с. Гъбене, общ. Габрово, след предварителен сговор със своята дъщеря Н. А. Л., с цел да набави за себе си и нея имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Р.Н.Й. от гр. Д., Т.Л.Л. от с. Д., общ. Д., И.Х. И. от гр. Г. и К. Г. П. от с. Г., общ. Г., че ще им продаде и достави пелети, за което е необходимо предварително заплащане на транспорта, с което причинила на Р.Н.Й. от гр. Д. имотна вреда в размер на 120, 00 лева, на Т.Л.Л. в размер на 200, 00 лева, на И.Х.И. в размер на 200, 00 лева и на К. Г. П. в размер на 200, 00 лева, всичко на обща стойност 720, 00 /седемстотин и двадесет/ лева - престъпление по чл. 210, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което на основание чл. 54, ал.1 от НК съдът и е наложил наказание от „Една година лишаване от свобода” изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от Три години, считано от влизане присъда в сила.

Признал е подсъдимата Х., за невинна в това да е извършила процесното деяние в периода от 10.10. до 18.10.2021 г. вкл., поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал в тази част от повдигнатото и обвинение.

Подсъдимите на основание чл. 45 от ЗЗД са осъдени да заплатят при условията на солидарност на К. Г. П. сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляващи обезщетение за нанесените му от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.10.2021 г., до окончателното им изплащане.

На подсъдимите са възложени направените по делото разноски и дължимите държавни такси.

Жалбата е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежна страна, поради което въззивният съд приема, че е процесуално допустима.

В жалбата, адв.Ц. в качеството му на защитник на подсъдимите прави искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав от РС-Габрово, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите. Защитникът мотивира искането си с констатирано от него произнасяне от съда, касаещо деяния на подсъдимите извън рамките на периода посочен в обвинителния акт, както в наказателно осъдителната, така и в гражданско осъдителната част.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата и счита, че присъдата на РС-Габрово е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Адв.Ц. и подсъдимите Н. Л. и Л. Х. поддържат депозираната жалба и молят да бъде уважена по изложените в нея съображения.

Гражданския ищец счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и след извършване на служебна преценка на атакуваната присъда констатира наличието на основания за нейната отмяна на основание чл.334, ал.1, т.1, във вр. с чл. 335, ал.2 във вр. с чл. 348, ал.3, т.2 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Габрово. Съображенията за това са следните:

Подсъдимите са предадени на съд за извършено след предварителен сговор престъпление по чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.261 ал.1 от НК.Обвинени са, че са въвели в заблуждение и са поддържали такова у четири лица за това, че ще им доставят и продадат пелети на ниски цени, като поискали предварително пари за транспорт и причинили имотна вреда на всеки от пострадалите в размера на сумата изплатена им за транспорт.

По искане на защитата и след съгласието на гражданския ищец съдът е преминал към разглеждане на делото по реда на чл.371, т.1 от НПК, като е одобрил съгласието на страните в процеса да не се провежда непосредствен разпитна всички свидетели посочени в обвинителния акт-С.С., Р.Й., Т.Л., И. И. и К. П., както и на вещото лице З. З.. По инициатива на съда по делото е допусната като свидетел Д.В. и делото е отложено за друга дата. В съдебно заседание съдът е приобщил чрез прочитана по реда на чл.283 от НПК всички писмени доказателства, включително и протоколите за разпит на свидетели.

В пледоарията си по същество адв.Ц. пледира подсъдимата Л. Х. да бъде призната за невиновна по повдигнатото и обвинение, като излага съображения за това, че по делото не са налице доказателства за сговор между двете подсъдими и затова подсъдимата Х. да е знаела за престъпната дейност на дъщеря си. От друга страна, адв.Ц. счита, че Л. е извършила деянието поради лекомислие и увлечение и е направил искане по отношение на нея да се приложи разпоредбата на чл.61, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

В мотивите си РС-Габрово изцяло е споделил фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като ги е възпроизвел. В мотивите си съдът се е задоволил да посочи, че фактическата обстановка се установява въз основа на цялостен анализ на наличната доказателствена съвкупност без да посочи и анализира конкретните доказателства възоснова на които е направил своите изводи. Тълкуването на доказателствата, доколкото такова е налице е далече от правната логика. Съдът е посочил, че четиримата свидетели / пострадали/ били категорични, че по телефона са разговаряли с „младо момиче“, което несъмнено била Н. Л.. Не става ясно, защо съдът приема, че момичето „несъмнено“ е било подсъдимата Л.. Не отговаря на истина и твърдяното за показанията на четиримата пострадали, че са разговаряли с „младо момиче“. Действително пострадалите са четирима, но само трима са разговаряли с жена от обявата за доставка на пелети. Свидетелят К. П. в показанията си дадени на досъдебното производство сочи, че е говорил с непозната жена, чиито глас приличал на момичешки, свидетелят С.С. говорил с „млада жена“, а свидетеля И.И. говорил с жена, която по гласа определял като млада жена. Никой от тези свидетели не дава повече информация за жената с която е говорил и не употребява цитирания от съда израз: „младо момиче“.

По отношение та изводите на съда за предварителен сговор между подсъдимите и участието на Л. Х. в престъпното деяние почиват единствено на „житейската логика“, а не на доказателствата по делото. Не става ясно, защо съдът кредитира обясненията на подсъдимата Н. Л. дадени на досъдебното производство в частта относно личното и участие в престъпното деяние и не ги кредитира в останалата им част, касаеща нейната майка Л. Х.. Обясненията на подсъдимата Л. не са съпоставени с тези на нейната майка. Тук отново съдът борави с житейски, а не с правни изводи обосновавайки по този начин субективната доказаност на престъплението за което е осъдена Х., а именно: “ Така противно дори на елементарна житейска логика е да се приеме някакво субективно незнание за какво редица хора от цялата страна изпращат пари на непълнолетната и дъщеря“. В мотивите си съдията докладчик прави абсолютно произволни тълкувания по-близки до житейската отколкото до правната логика относно наличния между подсъдимите сговор за осъществяване на продължавана престъпна дейност по чл.210, ал.1 т.2 във вр. с чл.209, ал.1 от НК. Без внимание и анализ е оставил съда допуснатата по негова инициатива свидетелка Д.В., която е изплащала пари на подсъдимата Л. Х. от каса на „Изипей“АД в с.В. Макар и доста повърхностен разпита и в съдебно заседание, същият носи информация за механизма на изплащане на парите, както и за това, че получателя, освен, че подписва разписка, не получава същата и фактически не е запознат с основанието на превода на място в касата на „Изипей“АД. Не са съпоставени писмените доказателства, касаещи издавани разплащателни документи от касата на „Изипей“АД с всяко от престъпните деяния.

Съдебната практика е категорична, че липсата на мотиви, към която се приравнява и формалното мотивиране на съдебноти актове е налице само в случаите, когато съдът не е изложил мотиви относно фактическите и правни изводи по повдигнатото обвинение или тези мотиви са дотолкова непълни и неясни, че не дават възможност на контролиращата инстанция да провери правилността на формираното вътрешно убеждение на решаващия съд. След обективен прочит на материалите по делото съдът намира, че в обжалвания съдебен акт не е налице прецизно обсъждане на събраните по делото доказателства и съпоставянето помежду им. Неможе да се приеме, че съдържанието на мотивите на РС-Габрово удовлетворяват стандарта за обективиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, по доказателствата, по правото и по наказанието, което на практика се приравнява на липса на мотиви. Това налага първоинстанционния съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Габровски районен съд.

Водим от изложеното и на основание чл. 334, ал.1, т.1 във вр. с чл.335 ал.2 и във вр. с чл. 348, ал.3, т.2 от НПК, съдът