Решение № 1798 от 16.10.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 367/2024 г.

Производството е по реда на чл.156-чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: •••, с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица][адрес], представлявано от П. С. С. срещу Ревизионен акт № Р-22001423004343-091-001 от 11.03.2024 година, издаден от Г. В. В. на длъжност: главен инспектор по приходите, възложител на ревизията и С. Г. К. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията потвърден изцяло с Решение № 735 от 30.05.2024 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на основание чл. 68 и чл.69, във вр. с чл.6, чл.9 и чл.25 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 129 845, 41 /сто двадесет и девет хиляди осемстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/, от които главница в размер на 105 880 /сто и пет хиляди осемстотин и осемдесет лева/ и лихви за просрочие в размер на 23 965, 41 /двадесет и три хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/, касателно данъчни периоди м.02.2022, м.03.2022, м.04.2022 година. Жалбоподателят счита, че така издаденият ревизионен акт е неправилен, издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. По същество излага доводи в посока на това, че неправилно органът по приходите е отказал право на данъчен кредит по доставки, извършени от „ЛЕВЕРОН“ ЕООД, доколкото на първо място изводите му се базирали само на косвени доказателства, което било в противоречие с императивната разпоредба на чл.3, ал.2 и ал.3, чл.6, ал.3 и чл.37, ал.1 от ДОПК. На второ място твърди, че неправилно органът по приходите е отказал право на данъчен кредит по доставки, извършени от този доставчик и защото същият бил с прекратена по служебен път регистрация по ЗДДС, а според жалбоподателя към датата на издаване на процесните фактури същият е бил регистриран по ЗДДС. В тази връзка се позовава на съдебна практика, обективирана в решения, постановени от страна на Върховен административен съд и Европейският съд по правата на човека. Твърди също, че предпоставка за признаване правото на данъчен кредит не може да бъде изследване на произхода на стоката. На следващо място излага доводи за реалност на осъществените доставки дотолкова, доколкото са налице безспорни доказателства за последващо реализиране на стоката, която е била предмет на тези доставки, а освен това са налични и доказателства във връзка с осъществените разплащания по тях. Според жалбоподателя твърдението, че дружеството не е подало декларация по чл.92 от ЗКПО не може да се отрази върху изводите за признаване правото на данъчен кредит, а така също ирелевантно е и твърдението, че доставчиците на дружеството са с рисков профил. В заключение посочва, че доколкото предмет на спорните доставки са извършването на услуги, то са представени всички съпроводителни за това документи, в това число приемо-предавателни протоколи и договори. С оглед на тези мотиви иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспореният ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. В проведеното на 26.09.2024 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат В. Б. от Адвокатска колегия- София, който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде уважена, а в съответствие с това ревизионният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, за което прилага списък по чл.80 от ГПК. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт И., която пледира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, доколкото са налице доказателства, които подкрепят направените в ревизионния акт изводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото са представени и писмени бележки, с подробни мотиви, в подкрепа на тезата на ответника. Административен съд- Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническа волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл.159, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи. Разгледана по същество жалбата е основателна, но по други съображения. Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- 22001423004343-020-001 от 21.07.2023 година, с която на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на „АКСЕМА-Б“ ЕООД с ЕИК: 200125290 за определяне на задължения за данък върху добавената стойност, обхващаща периодите от 01.02.2022 година до 30.04.2022 година. Определен е ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде извършена от С. Г. К. на длъжност: главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Д. Ж. К. на длъжност: главен инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок от три месеца от датата на връчване на ЗВР. Видно от представената разписка за връчване по електронен път в ИС „Контрол“, заповедта е връчена на ревизираното лице на 21.08.2023 година, което означава, че срокът за извършване на ревизията е до 21.11.2023 година /лист 207/. След направено Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-22001423004343-049-001 от 20.11.2023 година е издадена Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-22001423004343-020-002 от 20.11.2023 година, с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е удължен до 19.01.2024 година. Видно от представеното удостоверение за извършване връчване по електронен път в ИС „Контрол“ ЗИЗВР е връчена на лицето на 07.12.2023 година /лист 213/. Заповедта за възлагане на ревизията е издадена от Надя К. Ж., в качеството и на заместник на В. Х. Р. на длъжност: началник на сектор при ТД на НАП- [област], а заповедта за изменение на заповедта за възлагане на ревизията е издадена от В. Р. Р. на длъжност: началник на сектор при ТД на НАП- [област], като същите са подписани с валиден към момента на издаването им електронен подпис, което е в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ, доказателства за което се съдържат на лист 256 и следващите от делото. Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22001423004343-092-001 от 01.02.2024 година, издаден на основание чл.117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: С. Г. К.: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Д. Ж. К. на длъжност: главен инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство ревизиращите след анализ на събрания и проверен доказателствен материал са установили, че: Ревизираното дружество „•••“ ЕООД с ЕИК: ••• е вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на 22.05.2008 година, със седалище и адрес на управление: [населено място] село, [община], обл. Пловдив. Установили са, че са извършени четири последователни промени като към момента на ревизирания период седалището и адресът на управление на ревизираното лице е [населено място], [улица][адрес]. Едноличен собственик и управител на капитала е П. С. С., като същия е в размер на 5 000 лева. През ревизирания период основната дейност на дружеството се изразява в осъществяване на транспортна дейност и услуги с механизация, както и изкупуването на черни и цветни метали. Към 30.04.2022 година персоналът на дружеството се състои от 57 души, от които ръководен персонал – 1 бр., аналитични специалист, техници, приложни специалисти- 2 бр.; административен и помощен пресонал- 2бр.; машинни оператори и монтажници- 47бр.; работници- 5бр. Ревизираното дружество осъществява своята дейност в офиси, складови бази и бази за транспортни средства и механизация, намиращи се в [населено място] дол, общ. Перник. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 25.01.2012 година, с регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот. Ревизираното лице притежава следните банкови сметки: •••• и няма регистрирани фискални устройства. На дружеството са провеждани предходни ревизии, които са приключели с Ревизионен акт № Р-22001421006844-091-001 от 08.08.2022 година, която е бил отменен. Дружеството прилага Националните счетоводни стандарти и използва счетоводен софтуер за завеждане на счетоводна отчетност в WorkFlow и ТРЗ Омекс. Дружеството има сключен договор за счетоводно обслужване с фирма „•••“ ООД. В същинската част на ревизионния доклад е установено, че на основание чл.68 и чл.69 от ЗДДС, във вр. с чл.6/чл.9 и чл.25 от ЗДДС следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 128 286, 00 /сто двадесет и осем хиляди двеста осемдесет и шест/ лева, в това число главница в размер на 105 880 /сто и пет хиляди осемстотин и осемдесет/ лева и лихви в размер на 22 406, 03 /двадесет и две хиляди четиристотин и шест лева и три стотинки/ за данъчен период м.02.2022 година, м.03.2022 година и м.04.2022 година по фактури: № 0000000028/01.02.2022 година; № 0000000030/16.02.2022 година; № 0000000032/28.02.2022 година; № 0000000029/10.02.2022 година; №0000000031/22.02.2022 година; № 0000000036/30.03.2022 година; №000000033/09.03.2022 година; №0000000034/15.03.2022 година; № 0000000035/23.03.2022 година; № 0000000038/15.04.2022 година; № 0000000039/22.04.2022 година; № 0000000037/08.04.2022 година и № 0000000040/30.04.2022 година, издадени от дружеството доставчик „•••“ ЕООД. В мотивите си ревизиращият екип е посочил, че не е ясен начина, по който е осъществена комуникацията между дружеството доставчик и дружеството получател, не е изяснен предметът на дейност на „•••“ ЕООД. Наред с това не били представени документи за собственост/ наем на следните машини: „Б•••“, „•••“ и „•••“, които са вписани в протоколите за извършени работи. Не е представена информация във връзка с водена книга за инструктаж и извършен ли и такъв на лицата във връзка с извършените дейности, както и копия от книгите в случай на наличие на такива. Ревизиращите посочват също, че не са изяснени имената на лицата, които са извършили услугите и кога са извършени те. Не са представени доказателства за предходни доставчици, а така също и липсвали доказателства за последваща реализация. В мотивите на ревизионния доклад е посочено също, че доставчикът е дерегистриран на 11.07.2023 година. Въз основа на всичко това е прието, че не е налице реалност на извършените доставки, поради което не следва да се признава право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика „Леверон“ ЕООД. Тези констатации са извършени вследствие на събран доказателствен материал, чрез допустими от закона доказателствени средства и процесуални действия, които ще бъдат обсъдени в настоящото изложение. Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице по електронен път на 12.02.2024 година /лист 239/. На основание чл.117, ал.5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад, но видно от представената административна преписка същият не е депозирал възражение относно констатациите, обективирани в него. Ревизията е приключила с Ревизионен акт № Р-22001423004343-091-001 от 11.03.2024 година, издаден от Г. В. В. на длъжност: главен инспектор по приходите, възложил ревизията и С. Г. К. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в който са възприети изцяло мотивите, които са обективирани в ревизионния доклад, като се установява, че на основание чл.68 и чл.69 от ЗДДС, във вр. с чл.6/чл.9 и чл.25 от ЗДДС следва да бъде отказано право на данъчен кредит на „•••“ ЕООД в общ размер на 129 845, 41 /сто двадесет и девет хиляди осемстотин четиридесет и пет хиляди четиристотин и една стотинки/, в това число главница в размер на 105 880 /сто и пет хиляди осемстотин и осемдесет лева/ и лихви в размер на 23 965, 41 /двадесет и три хиляди деветстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки, касателно д.п. 02.2022 година, м.03.2022 година и м.04.2022 година. Ревизионният акт е връчен на ревизираното дружеството по електронен път на 18.03.2024 година /лист 137, гръб/. Срещу ревизионният акт е депозирана жалба с вх. № 53-06-3509/29.03.2024 година по регистъра на ТД на НАП и с вх. № 23-22-495 от 03.04.2024 година по регистъра на Дирекция „ОДОП“ София /лист 261/. Във връзка с така депозираната жалба директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 735 от 30.05.2024 година, с което е потвърдил Ревизионен акт № Р-22001423004343-091-001 от 11.03.2024 година /лист 129/. На 10.06.2024 година е депозирана жалба с вх. № 1647 от 10.06.2024 година в Административен съд- Перник, като по повод на нея е образувано и настоящото административно дело № 367 по описа за 2024 година на съда. За да достигне до горните изводи приходните органи са осъществили процесуални действия, изразяващи се в следното: На основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.53 от ДОПК и чл.56, ал.1 от ДОПК до ревизираното дружество е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-22001423004343-040-001 от 10.08.2023 година, с което е поискано от страна на ревизираното дружество да представи заверено копие на всички счетоводни документи за д.п. от 01.02.2022 година до 30.04.2022 година; синтетични и аналитични оборотни ведомости за периода от 01.02.2022 година до 30.04.2022 година; хронологични, аналитични регистри на счетоводните записвания по сметките за периода от 01.02.2022 година до 30.04.2022 година; всички договори и анекси към тях; документи, удостоверяващи собственост върху активите на дружеството и фактури, издадени от контрагента „•••“ ЕООД; лицензи и други документи за регистрация и разрешителни, необходими за извършената от дружеството дейност; в това число справки и декларации. Определен е 14-дневен срок за представяне на поисканите документи. ИПДПОЗЛ е връчен по електронен път на 22.08.2023 година /лист 341/. На основание чл.45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на доставчика на ревизираното лице „ЛЕВЕРОН“ ЕООД с ЕИК: 206559518. Във връзка с направено Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001423004343-141-001 от 05.10.2023 година /лист 395/ е отправено до „•••“ ЕООД Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-22001023186707-040-001 от 10.10.2023 година, с което е поискано да бъдат представени заверени копия на издадените от него в полза на „•••“ ЕООД фактури, ведно със съпроводителните към тях документи, изброени в единадесетте точки от искането. Определен е 7-дневен срок за представянето им, който започва да тече от датата на връчването на ИПДПОЗЛ. Искането е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, за което са налице доказателства (лист 403-412). В предвидения за това срок от страна на дружеството-доставчик не са представени поисканите заверени копия. Насрещната проверка е завършила със съставяне на Протокол за извършена насрещна проверка № П-22001023186707-141-001 от 27.11.2023 година (лист 421). С Протокол за присъединяване на документи № Р-22001423004343-ППД-001-И/ 08.12.2023 година към настоящото ревизионно производство са присъединени документи и писмени обяснения от ЗЛ събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства на „Аксема-Б“ ЕООД с УИН: Р-22001423004343, като са присъединени документи, представени с придружително писмо № П-22001423099843-ПРД-002-И и № П-22001423099843-ПРД-003-И. В настоящото съдебно производство с цел доказване компетентността на административния орган чрез административната преписка са представени и приети като доказателства: Заповед № З-ЦУ-1545 от 20.07.2023 година, издадена на основание чл.10, ал.9 от Закона за Националната агенция за приходите, издадена от зам. изпълнителен директор на НАП (лист 199); Заповед № РД-01-787/08.11.2021 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, издадена от директора на ТД на НАП- София (лист 201); Заповед № РД-456 от 29.06.2023 година, издадена на основание чл.84 от ЗДСл, издадена от директор на ТД на НАП- [област] (лист 204), Заповед № РД-01-1173 от 22.12.2023 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр.с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, издадена от зам.директор на ТД на НАП- София (лист 205), Заповед № 870 от 20.12.2023 година, издадена на основание чл.16 от ЗДСл от изпълнителния директор на НАП (лист 206); Решение № Р-22001423004343-098-001 от 09.01.2024 година, издадено на основание чл.7, ал.3 от ДОПК за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка (лист 219). Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти е изготвено и прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, като за вещо лице е назначена Полина Д. К.. От изготвеното заключение се установява, че в счетоводството на жалбоподателя процесните фактури са осчетоводени като разход по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“, а в счетоводството на доставчика „•••“ ЕООД е начислен приход по процесните сделки и е начислен ДДС по продажбите, като в съответствие с тези изводи от страна на вещото лице са изготвени и таблици със съответната за това информация. Вещото лице също така е констатирало, че след проверка в информационната система на НАП е установено, че „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД са кадрово и технически обезпечени. В заключението се посочва също така, че след преглед на справките- декларации за ДДС и дневниците за продажби се установява, че всички фактури, с изключение на фактура №•••/••• година са намерили отражение. Вещото лице е констатирало, че във връзка с всички фактури е извършено плащане, а така също и че предметът на процесните фактури е свързан с основната дейност на дружеството. В заключението е констатирано, че дружеството-жалбоподател е извършил последваща доставка. Така дадено заключението, настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно, обективно и кореспондиращо на събраните по делото писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК достига до следните правни изводи: Относно компетентността на административния орган: Съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, което налага да бъде проследена компетентността на тези два органа, т.е. от една страна на възложителя на ревизията, а от друга страна на ръководителя на ревизията. В хода на настоящото съдебно производство, чрез представената по делото административна преписка и в изпълнение на даденото от страна на съда указание при разпределяне на доказателствената тежест, от страна на ответника по жалбата бяха представени следните писмени доказателства с цел доказване компетентността на административния орган, а именно: Заповед № З-ЦУ-1545 от 20.07.2023 година, издадена на основание чл.10, ал.9 от ЗНАП, във вр. със Заповед за оправомощаване № ЗЦУ-ОПР-24 от 15.06.2023 година (не е представена по делото), издадена от зам. изпълнителен директор на НАП, с която последният е наредил, служителите на ТД на НАП, посочени в Заповед № З-ЦУ-869 от 03.05.2023 година (не е представена по делото) и в Заповед № З-ЦУ-753 от 05.05.2022 година (не е представена по делото), издадени на основание чл.12, ал.6 от ДОПК, да осъществяват производствата по данъчно-осигурителен контрол по отношение на лицата, посочени в Заповед № З-ЦУ-1545 от 20.07.2023 година, за които компетентна териториална дирекция, съгласно чл.8 от ДОПК е ТД на НАП- София. Предвидено е също тези производства да бъдат възложени от началниците на сектори, посочени в Заповед № З-ЦУ-869 от 03.05.2023 година и в Заповед № З-ЦУ-753 от 05.05.2022 година и определени от директора на ТД на НАП- София със Заповед № РД-01-379 от 04.05.2023 година ( не е представена по делото) и Заповед № РД-01-245 от 05.05.2022 година (представена по делото), издадени на основание чл.12, ал.2, 1 от ДОПК. В приложението към Заповед № З-ЦУ-1545 от 20.07.2023 година (лист 200), на ред четвърти от изготвената таблица е посочено, че ревизията на дружеството „•••“, за което по правило компетентна е ТД на НАП- София ще бъде проведена от органи по приходите, принадлежащи към ТД на НАП- [област]. Заповед № РД-01-787 от 08.11.2021 година, ( лист 201), издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и Заповед № РД-01-787/08.11.2021 година (не е приложена по делото), в която са изброени лицата, които ще изпълняват функциите на компетентни органи по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, считано от 08.11.2021 година и за които не се прилагат правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 от ДОПК. Заповед № РД-456 от 29.06.2023 година(лист 204), издадена на основание чл.84 от ЗДСл, от директор на ТД на НАП- [област], с която е позволено на В. Х. Р. да ползва отпуска, считано от 07.07.2023 година до 31.07.2023 година, през който период от време да бъде замествана от Надя К. Ж.. Заповед № РД-01-1173 от 22.12.2023 година (лист 205), издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и Заповед № З-ЦУ-1997 от 04.11.2022 година, на заместник изпълнителния директор на НАП (не е приложена по делото), с която е наредено функциите на компетентен орган по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, считано от 01.01.2024 година да се изпълняват от Г. В. В. на длъжност: главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- [област], като на същият се възлага да изпълнява и правомощията по чл.7, ал.3 от ДОПК. Заповед № 870 от 20.12.2023 година (лист 206), издадена на основание чл.16 от ЗДСл от изпълнителния директор на НАП, с която е наредено, считано от 01.01.2024 година държавният служител Г. В. В., заемащ длъжност: главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“, отдел „Ревзии“ дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-[област] да изпълнява и функциите на длъжността: началник на сектор „Ревизии“, отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- [област] Решение № Р-22001423004343-098-001 от 09.01.2024 година (лист 219), за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/ преписка, с което на основание чл.7, ал.3 от ДОПК директорът на ТД на НАП- София е иззел преписката № Р-22001423004343 от В. Х. Р. и я е възложил на Г. В. В.. Както бе посочено и по- горе, ревизионният акт се издава съвместно от възложителят на ревизията и ръководителят на ревизията, доколкото последният е определен в издадената от възложителя на ревизията заповед за възлагане на ревизия, то неговата компетентност ще бъде предопределена от компетентността на възложителя. По силата на чл.113, ал.4 от ДОПК, заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт. Следователно тя не е от кръга на актовете, които се атакуват отделно по съдебен ред, а е предмет на разглеждане от горестоящия административен орган и впоследствие от съда, като част от задължителна процедура по издаване на ревизионен акт, като част от данъчно-осигурителния контрол, който е уреден в Глава XV от ДОПК. За действителността на обжалваният ревизионен акт, съдът следи служебно, като константно и последователно в практиката на Върховен административен съд се застъпва становището, че при липса на доказателства за компетентност на лицето, издало ЗВР, РА е нищожен, тъй като определеният със същата заповед орган по приходите не разполага с компетентност да издаде ревизионен акт (в тази връзка Решение № 4152 от 15.04.2015 година на ВАС, постановено по адм. дело № 7143/2014, Решение № 5167 от 29.04.2020 година на ВАС, постановено по адм. дело № 12851/2019 година). Настоящото ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001423004343-020-001 от 21.07.2023 година, издадена от Надя К. Ж. в качеството си на заместник на В. Х. Р. на длъжност: началник на сектор при ТД на НАП- [област] (лист 207). Тази заповед е изменена със ЗИЗВР № Р-22001423004343-020-002 от 20.11.2023 година, която е издадена от В. Х. Р. на длъжност: началник на сектор при ТД на НАП- [област]. Със ЗВР № Р-22001423004343-020-001 от 21.07.2023 година е определен и екип от ревизиращи, на които е възложено осъществяването на ревизията, като са посочени следните лица: С. Г. К. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и Д. Ж. К.- главен инспектор по приходите. В последствие с Решение № Р-22001423004343-098-001 от 09.01.2024 година на основание чл.7, ал.3 от ДОПК преписката е била иззета и ревизията е била възложена на Г. В. В., на длъжност: началник на сектор при ТД на НАП- [област]. Така се стига до издаването на оспорения в настоящото съдебно производство Ревизионен акт № Р-22001423004343-091-001 от 11.03.2024 година, издаден от Г. В. В. на длъжност: главен инспектор по приходите, възложител на ревизията и С. Г. К. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. Съдебния анализ в случая, следва да се разгледа през призмата на конкретно засягане, но и с оглед предстоящото такова, предвид факта, че ЗВР е акт поставящ началото на ревизионното производство. Дължима е и преценката за правилно прилагане на разпоредбата на чл.10, ал.9 от ЗНАП, като едно от използваните правни основания при цялата конструкция от заповеди, с което се цели да се обоснове компетентността на органа, издал ЗВР в настоящият случай. На първо място следва да бъде посочено, че съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Коя е компетентната териториална дирекция се преценява с оглед на предвиденото в чл.8, ал.1 от ДОПК, а именно компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго е по т.3- териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. Именно тези две разпоредби уреждат т.нар. териториална компетентност на органа, която обаче може да бъде дрогирана съгласно чл.12, ал.6 от ДОПК, доколкото е регламентирано, че правилата на чл.7, ал.1 и чл.8 не се прилагат за органи по приходите или публичен изпълнител, определени от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор. В тази връзка, видно от представените по делото доказателства, включително и от обективираните в ревизионния доклад констатации на стр. 1 от него, седалището и адресът на управление на дружеството е [населено място], [улица], [адрес], което означава, че то попада в териториалния обхват на офис Перник, който обаче съобразно Приложение № 2 към чл.40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите II, т.1, предвижда, че офис Перник е включен в териториалните предели на Териториална дирекция на НАП- София. От тази гледна точка, компетентна в настоящият случай се явява именно ТД на НАП- София, което означава, че компетентни да извършат съответната ревизия и да издават актове, свързани с нея, са органите по приходите от тази териториална дирекция. В случая обаче е видно, че ревизията е осъществена от органи по приходите, принадлежащи към ТД на НАП- [област], като това се твърди от страна на ответника по жалбата, че е осъществено въз основа на Заповед № З-ЦУ-1545 от 20.07.2023 година, издадена на основание чл.10, ал.9 от ЗНАП от зам. изпълнителния директор на НАП. Настоящият съдебен състав счита, че сама по себе си тази заповед не може да породи целените с нея последици съсредоточени в това да бъде дерогирана териториалната компетентност, регламентирана в чл.7 и чл.8 от ДОПК, а мотивите за този правен извод на съда се изразяват в следното: разпоредбата на чл.10, ал.9 от ЗНАП е една сравнително нова разпоредба, доколкото е в сила от 01.01.2021 година и същата урежда т.нар. извънредна компетентност или още ад хок, която обаче ще бъде налице, ако са спазени предпоставките визирани в нея. Чл.10, ал.9 от ЗНАП регламентира, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, изпълнителният директор или оправомощено от него лице със заповед може да нареди служителите от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилото на чл.8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Тоест, за да бъде приложена тази разпоредба е необходимо: 1) да е налице заповед, издадена или от изпълнителния директор или от оправомощено от него лице, което означава, че във втората хипотеза е необходимо да е налице оправомощителна заповед; 2) да е налице необходимостта от възлагане извършването на ревизия спрямо определено лице от органи, които са различни от териториално компетентните. В тази връзка цитираната заповед не поражда целените последици по две линии- на първо място е видно, че тя е издадена от зам. изпълнителния директор на НАП, което означава, че същият е бил оправомощен от страна на изпълнителния директор за това. По делото обаче такава заповед не е представена, а за съществуването й се разбира единствено от цитирането и в основанието за издаване на заповедта по чл.10, ал.9 от ЗНАП. Въпреки указаната тежест, органът не е представил всички необходими доказателства за доказване на компетентността, в това число не е представил и оправомощителна Заповед № ЗЦУ-ОПР-24 от 15.06.2023 година. Ето, защо не може да бъде прието, че е налице делегиране на правомощията спрямо заместник изпълнителния директор да издава заповед на основание чл.10, ал.9 от ЗНАП. На второ място, така представената заповед не съдържа никакви мотиви за необходимостта, породила осъществяването на данъчно-осигурителния контрол от органи по приходите от друга териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл.8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция. Обосноваването на такава необходимост е гаранция за спазване на принципа на законност по чл.2, ал.1 от ДОПК, според който органите по приходите следва да действат в рамките на правомощията си, установени от закона и да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и срещу превратното упражняване на власт. В конкретният случай това изискване не е изпълнено, предвид липсата на мотиви в заповедта по чл.10, ал.9 от ЗНАП. В тази връзка и за пълнота съдът ще посочи, че упражняването на правомощията по чл.10, ал.9 от ЗНАП не се осъществява в условията на оперативна самостоятелност от страна на компетентния орган, т.е. в тази хипотеза органът не действа по целесъобразност, доколкото при формулиране на разпоредбата и използвания терминологичен речник законодателят е употребил думата „необходимост“, а не „ преценка“, което е още един довод в подкрепа на изложените вече съждения на настоящият съдебен състав. В този смисъл е и най- новата съдебна практика на Върховен административен съд, към която съдът се солидизира изцяло ( Решение № 176 от 09.01.2024 година, постановено по адм. дело № 6611/2023 година; Решение № 3492 от 21.03.2024 година, постановено по адм. дело № 9473/2023 година; Решение № 2127 от 22.02.2024 година, постановено по адм. дело № 6952/2023 година; Решение № 2131 от 22.02.2024 година, постановено по адм. дело № 6767/2023, Решение № 2781 от 07.03.2024 година, постановено по адм. дело № 7024/2023, Решение № 2600 от 06.03.2024 година, постановено по адм. дело № 9951/2023, Решение № 4334 от 09.04.2024 година, постановено по адм. дело № 9520/2023, Решение № 5890 от 14.05.2024 година, постановено по адм. дело № 11918/2023, Решение № 2947 от 12.03.2024 година, постановено по адм. дело № 8751/2023, Решение № 3323 от 19.03.2024 година, постановено по адм. дело № 8753/2023, Решение № 7053 от 10.06.2024 година, постановено по адм. дело № 1104/2024, Решение № 7996 от 27.06.2024 година, постановено по адм. дело № 3214/2024 година, Решение № 9151 от 24.07.2024 година, постановено по адм. дело № 3459/2024 година и т.н.). Въз основа на изложеното, като не е извършил дължимата обосновка органът по приходите не е изпълнил формалното изискване на нормата на чл.10, ал.9 от ЗНАП за отклонение от общата териториална компетентност на органите по приходите, визирана в чл.7 и чл.8 от ДОПК, което е основание да се направи извод, че заповедта за възлагане на ревизията е издадена от орган, който не е разполагал със съответната териториална компетентност, а както се спомена и по- горе нищожността на ЗВР, влече след себе си и нищожност на издадения ревизионния акт. С оглед на това съдът констатира, че при издаване на ревизионния акт е допуснато основание по смисъла на чл.146, т.1 от АПК, което е от такова естество, че влече неговата нищожност. Относно формата на административния акт: Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл.120, ал.1 и ал.3 от ДОПК. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно, какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са мотивите за издаване на акта. В ревизионният акт се съдържа разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл.120, ал.3 от ДОПК към ревизионният акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва извод, че липсва основание за отмяна на ревизионния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с административнопроизводствените правила: Правилата, свързани с издаването на ревизионния акт са нормативно установени в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол“. Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001423004343-020-001 от 21.07.2023 година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, като в тази заповед е определен срокът за извършване на ревизията, разбирана като такава по смисъла на чл.110, ал.2 от ДОПК, като е посочено първоначално, че същата следва да приключи в рамките на три месеца от връчването й. От приложената по делото разписка е видно, че същата е връчена на ревизираното лице по електронен път на 21.08.2023 година, което означава, че по тази заповед срокът за извършване на ревизията е до 21.11.2023 година. Последвала е ЗИЗВР № Р-22001423004343-020-002 от 20.11.2023 година, с която на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114 от ДОПК е определен нов краен срок за приключване на ревизията, а именно 19.01.2024 година. Крайният срок за извършване на ревизията е важен с оглед зачитане на доказателствената сила на събрания доказателствен материал и предприети процесуални действия след неговото изтичане, защото константо в практиката на Върховен административен съд се приема, че след този срок, ако е събран доказателствен материал, респективно ако са предприети процесуални действия с оглед събиране на доказателствата, то същите нямат да имат доказателствена стойност и същите следва да бъдат игнорирани от доказателствената маса. В настоящият случай, след анализ и проверка от страна на съда се установи, че такива процесуални действия не са извършвани. След приключване на ревизията, законодателят е предвидил в чл.117, ал.1 от ДОПК, че в срок не по- късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията следва да бъде съставен ревизионен доклад. Това означава, че крайният срок за съставяне на ревизионен доклад в настоящият случай изтича на 02.02.2024 година. П. Р. доклад № 22001423004343-092-001 е с дата 01.02.2024 година, т.е. в рамките на законоустановения за това срок. Ревизионният доклад е връчен на 12.02.2024 година, като на ревизираното лице е дадена възможност в рамките на 14-дневен срок от връчването му да депозира възражение срещу констатациите, които са обективирани в него. Крайният срок, в рамките на който ревизираното лице е могло да направи възражение е 26.02.2024 година. От представената по делото административна преписка се установява, че лицето не е депозирало възражение. Всъщност, изтичането на срока, регламентиран в чл.117, ал.5 от ДОПК е важен и в друга насока, а именно след неговото изтичане, започва да тече срокът да издаване на ревизионен акт. От това следва, че крайният срок за издаване на ревизионен акт в настоящият случай е 11.03.2023 година. Ревизионен акт № Р-22001423004343-091-001 е с дата 11.03.2024 година, т.е. в рамките на предвидения за това срок. С оглед на изложеното, съдът счита, че при поставяне началото на ревизионното производство, а така също и в хода на неговото провеждане не са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и да са предпоставка за отмяна на ревизионен акт, което означава, че не се констатират основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби на закона: Спорен по настоящето дело е въпросът за това, дали правилно приходната администрация е отказала право на данъчен кредит на основание чл.68 и чл.69 от ЗДДС, във вр. с чл.6/чл.9 и чл.25 от ЗДДС в общ размер на 128 286, 00 /сто двадесет и осем хиляди двеста осемдесет и шест/ лева, в това число главница в размер на 105 880 /сто и пет хиляди осемстотин и осемдесет/ лева и лихви в размер на 22 406, 03 /двадесет и две хиляди четиристотин и шест лева и три стотинки/ за данъчен период м.02.2022 година, м.03.2022 година и м.04.2022 година по фактури: № •••/••• година; № •••/1••• година; № •••/••• година; № •••/••• година; №•••/••• година; № •••/••• година; №•••/••• година; №•••/••• година; № •••/••• година; № •••/••• година; № •••/••• година; № •••/••• година и № •••/••• година, издадени от дружеството доставчик „•••“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС доставката на стоки е прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право, а такава по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Т. определение дава и чл.14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО, според която доставката на стоки е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Според чл.9, ал.1, във вр. с чл.8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвана като платежно средство. Облагаема според разпоредбите на чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчнозадълженото лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършването й е данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДД, което е в съответствие с нормата на чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС. То възниква от датата, на която услугата е извършена. Тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното по ЗДДС лица да го начисли. Едновременно с това настъпва и изискуемостта на данъка, а на основание чл.68, ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО възниква и правото да приспадне данъка. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, а в ал.2 на същия чл.68 от ЗДДС законодателят е обусловил възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит от страна на данъчно задълженото лице при наличие на кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, националният законодател след като е транспонирал в предвидения за това ред Директива 2006/112/ЕО, в разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е уредил правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоки или услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчика, регистриран по този закон. След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условията, които са предвидени в чл.71, т.1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице да притежава фактура, която е издадена в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, с посочен на отделен ред данък за доставка на услугите, по които същият се явява получател. Тук е моментът да бъде посочено, че притежаването на фактура не е достатъчно, за да се признае право на данъчен кредит. Напротив и в практиката на СЕС, и в тази на Върховен административен съд, константно се приема, че наред с притежаването на данъчен документ по смисъла на чл.71, т.1 от ЗДДС е необходимо да бъде установено реалното извършване на фактурираната облагаема доставка. При липса на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документ за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определяща за преценката, дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, същите представляват частен документ, чиято доказателствена сила по аргумент на чл.180 от ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно, а същото следва да се цени с оглед останалите относими доказателства. Както се посочи, трайно в практиката на СЕС се приема, че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци- в тази връзка са решения, постановени по следните дела на СЕС: С-152/02, С-285-09, С-80/11 и С-142/11. В своята практика СЕС последователно разграничава формални и материални предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. В този смисъл в Решение от 15 септември 2016 година по дело С-516/14, съдът посочва, че …..„от чл.178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл.226 от тази директива“…… (в този смисъл са и Решение от 1 март 2012 година по дело С-280/10). Това съпоставено с националната правна уредба води до извод, че по аргумент от чл.25, ал.1 от ЗДДС без реално извършване на доставки по смисъла на чл.6 или чл.9 от ЗДДС, данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС няма да настъпи, а от тук няма да се породи и право на приспадане на данъчен кредит, поради което същото не може да бъде упражнено, дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона реквизити. От всичко това се установява, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е необходимо кумулативно наличие на следните условия: да е налице доставка между регистрирани по ЗДДС лица, която да е облагаема с данък върху добавената стойност, предметът на която се използва за целите на извършените от получателя облагаеми доставки, удостоверени по някой от начините, които са посочени в чл.71 от ЗДДС, като счетоводният документ трябва да е отразен в дневниците за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчният кредит да е включен в справката- декларация за същия период. Отсъствието, на който и да е от елементите от пораждащото право на приспадане от фактическия състав ще доведе до изключване на възникването на правото. В настоящият казус са събрани безспорни доказателства за това, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС, считано от 25.01.2012 година ( стр.2 от РД). От друга страна доставчикът на ревизираното лице, също е с регистрация по ЗДДС, считано от 25.06.2021 година, като е дерегистрирано на 11.07.2023 година (стр. 12 от РД). В случай между страните не е породен спор относно формалните предпоставки досежно възникване правото на приспадане на данъчен кредит, а спорът е сведен до наличие, респективно липса на материалноправните предпоставки за това. Както се посочи и по- горе ревизиращият екип е приел, че не следва да бъде признато право на данъчен кредит на основание чл.68 и чл.69 от ЗДДС, във вр. с чл.6/чл.9 и чл.25 от ЗДДС, като следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 128 286, 00 /сто двадесет и осем хиляди двеста осемдесет и шест/ лева, в това число главница в размер на 105 880 /сто и пет хиляди осемстотин и осемдесет/ лева и лихви в размер на 22 406, 03 /двадесет и две хиляди четиристотин и шест лева и три стотинки/ за данъчен период м.02.2022 година, м.03.2022 година и м.04.2022 година по фактури: № •••/••• година; № ••••/••• година; № •••/28.02.2022 година; № •••/••• година; №•••/••• година; № •••/••• година; №•••/••• година; №•••/••• година; № •••/••• година; № •••/••• година; № •••/••• година; №•••/••• година и № •••/••• година, издадени от дружеството доставчик „•••“ ЕООД. За да направят този краен извод органите по приходите са приели, че не бил ясен начинът, по който „ЛЕВРОН“ ЕООД е избран за доставчик, а така също и не било ясно какъв е предметът му на дейност. Освен това в ревизионният акт като мотив за отказаното право на данъчен кредит е посочено, че не е ясно кой е собственикът на следните машини „Багер Хюндай 300“, „Багер Хюндай 330“ и „Багер Хюндай 380“. Органите по приходите са констатирали, че в следствие на извършената насрещна проверка от страна на дружеството-доставчик не са представени книга за инструктаж, не са посочени лицата, на които било възложено да изпълнят услугата и не е представена информация във връзка с предходни доставчици. Освен това са наведени твърдения, че от събраните в хода на ревизията доказателства не може да се установи, дали тази услуга е използвана в последствие в облагаеми доставки, осъществени от страна на ревизираното лице. В решението на директора на „ОДОП“ са посочени и допълнителни доводи, мотивирали административния орган да достигне до този правен резултат, като се посочва, че липсват доказателства, въз основа, на които да се направи извод за кадрова и материално-техническа обезпеченост на доставчика да осъществи въпросните доставки, а така също и доказателства в посока на осъщественото разплащане. За да бъде направен правилен правен извод относно основателността на жалбата във връзка с цитираните горе фактури е необходимо да бъде обсъден целият доказателствен материал, приложен чрез административната преписка по делото. За целта от значение са Придружително писмо с рег. № П-22001423099843-ПРД-002-И и № П-22001423099843-ПРД-003-И, с които са присъединени процесните фактури, ведно със съпроводителни документи и договори, както следва: -Фактура № •••• от 31.01.2022 година с предмет: окончателно плащане по Анекс 3/11.01.2022 година към Договор № С-12 от 20.12.2021 година за изкопни работи. Определена е данъчна основа в размер на 33 780 лева и е начислен ДДС в размер на 6 756 лева (лист 517). Приложен е Анекс №3 към Договор С-12/2021 година за изпълнение на изкопни работи, сключен с дата 11.01.2022 година, сключен между „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД, с предмет изпълнение на изкопни работи със свой труд, материали, консумативи и механизация, като е определена обща стойност на допълнителните изкопни работи в размер на 33 780, 00 лева. В анекса е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена по банков път, като е цитирана банкова сметка и е определен срок на анекса в размер на 30 календарни дни (лист 485). Чрез преписката е представено банково извлечение, видно от което сумата е преведена по банков път на 12.04.2022 година (лист 427). Банковата сметка на получателя съответства на посочената в анекса. Към фактурата като съпроводителен документ е представен Протокол от 31.01.2022 година за извършена работа на „Открит рудник обединен“ от дружеството „•••“ ЕООД за месец януари 2022 година, като е посочено, че е извършен транспорт на откривка в рудник „Република“, като транспортът е осъществен с багер „•••“ на разстояние от 800 м. Протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя (лист 518). -Фактура № ••• от 10.02.2022 година с предмет: окончателно плащане по Договор № С-14 от 18.01.2022 година за изкопни работи. Определена е данъчна основа в размер на 58 130, 00 лева и е начислен ДДС в размер на 11 626, 00 лева (лист 515). Приложен е Договор С-14/2022 година за изпълнение на изкопни работи, сключен с дата 18.01.2022 година, сключен между „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД, с предмет изпълнение на изкопни работи със свой труд, материали, консумативи и механизация, като е определена обща стойност на допълнителните изкопни работи в размер на 58 130, 00 лева. В договора е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена по банков път, като е цитирана банкова сметка и е определен срок на договора от 30 календарни дни (лист 478). Чрез преписката е представено банково извлечение, видно от което сумата е преведена по банков път на 26.04.2022 година (лист 428). Банковата сметка на получателя съответства на посочената в договора. Към фактурата като съпроводителен документ е представен Протокол от 10.02.2022 година за извършена работа на рудник „Република“ от дружеството „•••“ ЕООД за месец февруари 2022 година, като е посочено, че е извършен транспорт на откривка в рудник „Република“, като транспортът е осъществен с багер „•••“ на разстояние от 800 м и багер „•••“ на разстояние 500м. Протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя (лист 516). -Фактура № 0000000030 от 6.02.2022 година с предмет: окончателно плащане по Анекс 1/27.01.2022 година към Договор № С-14 от 18.01.2022 година за изкопни работи. Определена е данъчна основа в размер на 56 920, 00 лева и е начислен ДДС в размер на 11 384, 00 лева (лист 517). Приложен е Анекс №1 към Договор С-14/2022 година за изпълнение на изкопни работи, сключен с дата 27.01.2022 година, сключен между „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД, с предмет изпълнение на изкопни работи със свой труд, материали, консумативи и механизация, като е определена обща стойност на допълнителните изкопни работи в размер на 56 920, 00 лева. В анекса е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена по банков път, като е цитирана банкова сметка и е определен срок на анекса в размер на 30 календарни дни (лист 476). Чрез преписката е представено банково извлечение, видно от което сумата е преведена по банков път на 05.05.2022 година (лист 429). Банковата сметка на получателя съответства на посочената в анекса. Към фактурата като съпроводителен документ е представен Протокол от 16.02.2022 година за извършена работа на рудник „•••“ от дружеството „•••“ ЕООД за месец февруари 2022 година, като е посочено, че е извършен транспорт на откривка в рудник „•••“, като транспортът е осъществен с багер „Хюндай 380“ на разстояние от 500 м, с багер „•••“ на разстояние 700м и с багер „•••“ на разстояние 800м. Протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя (лист 514). -Фактура № 0000000031 от 22.02.2022 година с предмет: окончателно плащане по Анекс 2/04.02.2022 година към Договор № С-14 от 18.01.2022 година за изкопни работи. Определена е данъчна основа в размер на 55 860, 00 лева и е начислен ДДС в размер на 11 172, 00 лева (лист 511). Приложен е Анекс №2 към Договор С-14/2022 година за изпълнение на изкопни работи, сключен с дата 04.02.2022 година, сключен между „Аксема – Б“ ЕООД и „Леверон“ ЕООД, с предмет изпълнение на изкопни работи със свой труд, материали, консумативи и механизация, като е определена обща стойност на допълнителните изкопни работи в размер на 55 860, 00 лева. В анекса е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена по банков път, като е цитирана банкова сметка и е определен срок на анекса в размер на 30 календарни дни (лист 474). Чрез преписката е представено банково извлечение, видно от което сумата е преведена по банков път на 13.05.2022 година (лист 432). Банковата сметка на получателя съответства на посочената в анекса. Към фактурата като съпроводителен документ е представен Протокол от 22.02.2022 година за извършена работа на рудник „Репбулика“ от дружеството „Леверон“ ЕООД за месец февруари 2022 година, като е посочено, че е извършен транспорт на откривка в рудник „Република“, като транспортът е осъществен с багер „Хюндай 380“ и багер „Хидромек 390“. Протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя (лист 512). -Фактура № ••• от 28.02.2022 година с предмет: окончателно плащане по Анекс 3/11.02.2022 година към Договор № С-14 от 18.01.2022 година за изкопни работи. Определена е данъчна основа в размер на 54 770, 00 лева и е начислен ДДС в размер на 10 954, 00 лева (лист 517). Приложен е Анекс №3 към Договор С-14/2022 година за изпълнение на изкопни работи, сключен с дата 11.02.2022 година, сключен между „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД, с предмет изпълнение на изкопни работи със свой труд, материали, консумативи и механизация, като е определена обща стойност на допълнителните изкопни работи в размер на 54 770, 00 лева. В анекса е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена по банков път, като е цитирана банкова сметка и е определен срок на анекса в размер на 30 календарни дни (лист 472). Чрез преписката е представено банково извлечение, видно от което сумата е преведена по банков път на 07.06.2022 година (лист 433). Банковата сметка на получателя съответства на посочената в анекса. Към фактурата като съпроводителен документ е представен Протокол от 28.02.2022 година за извършена работа на рудник „•••“ от дружеството „•••“ ЕООД за месец февруари 2022 година, като е посочено, че е извършен транспорт на откривка в рудник „•••“, като транспортът е осъществен с багер „•••“ и багер „••“. Протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя (лист 510). -Фактура № ••• от 09.03.2021 година с предмет: окончателно плащане по Договор № С-16 от 21.02.2022 година за изкопни работи. Определена е данъчна основа в размер на 33 870, 00 лева и е начислен ДДС в размер на 6 774, 00 лева (лист 507). Приложен е Анекс №1 към Договор С-14/2022 година за изпълнение на изкопни работи, сключен с дата 27.01.2022 година, сключен между „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД, с предмет изпълнение на изкопни работи със свой труд, материали, консумативи и механизация, като е определена обща стойност на допълнителните изкопни работи в размер на 56 920, 00 лева. В анекса е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена по банков път, като е цитирана банкова сметка и е определен срок на анекса в размер на 30 календарни дни (лист 476). Чрез преписката е представено банково извлечение, видно от което сумата е преведена по банков път на 04.07.2022 година (лист 434). Банковата сметка на получателя съответства на посочената в анекса. Към фактурата като съпроводителен документ е представен Протокол от 09.03.2022 година за извършена работа на рудник „Република“ от дружеството „•••“ ЕООД за месец март 2022 година, като е посочено, че е извършен транспорт на откривка в рудник „Република“, като транспортът е осъществен с багер „•••“ на разстояние 1000м, багер „•••“ на разстояние 800м, багер „•••“ на разстояние 500м, багер „Хюндай 380“ на разстояние 800м и багер „•••“ на разстояние 500 м. Протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя (лист 508). -Фактура № ••• от 15.03.2021 година с предмет: окончателно плащане по Анекс 1/28.02.2022 година към Договор № С-16 от 21.02.2022 година за изкопни работи. Определена е данъчна основа в размер на 32 690, 00 лева и е начислен ДДС в размер на 6 538, 00 лева (лист 505). Приложен е Анекс №3 към Договор С-16/2022 година за изпълнение на изкопни работи, сключен с дата 28.02.2022 година, сключен между „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД, с предмет изпълнение на изкопни работи със свой труд, материали, консумативи и механизация, като е определена обща стойност на допълнителните изкопни работи в размер на 32 690, 00 лева. В анекса е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена по банков път, като е цитирана банкова сметка и е определен срок на анекса в размер на 30 календарни дни (лист 463). Чрез преписката е представено банково извлечение, видно от което сумата е преведена по банков път на 04.07.2022 година (лист 434). Банковата сметка на получателя съответства на посочената в анекса. Към фактурата като съпроводителен документ е представен Протокол от 15.03.2022 година за извършена работа на рудник „•••“ от дружеството „•••“ ЕООД за месец март 2022 година, като е посочено, че е извършен транспорт на откривка в рудник „Република“, като транспортът е осъществен с •••“ на разстояние 1000м, багер „•••“ на разстояние 800м, багер „•••“ на разстояние 500м, багер „•••“ на разстояние 800м и багер „•••“ на разстояние 500 м. Протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя (лист 506). -Фактура № ••• от 23.03.2021 година с предмет: окончателно плащане по Анекс 2/07.03.2022 година към Договор № С-16 от 21.02.2022 година за изкопни работи. Определена е данъчна основа в размер на 31 780, 00 лева и е начислен ДДС в размер на 6 356, 00 лева (лист 503). Приложен е Анекс №2 към Договор С-16/2022 година за изпълнение на изкопни работи, сключен с дата 07.03.2022 година, сключен между „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД, с предмет изпълнение на изкопни работи със свой труд, материали, консумативи и механизация, като е определена обща стойност на допълнителните изкопни работи в размер на 31 780, 00 лева. В анекса е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена по банков път, като е цитирана банкова сметка и е определен срок на анекса в размер на 30 календарни дни (лист 461). Чрез преписката е представено банково извлечение, видно от което сумата е преведена по банков път на 04.07.2022 година (лист 434). Банковата сметка на получателя съответства на посочената в анекса. Към фактурата като съпроводителен документ е представен Протокол от 23.03.2022 година за извършена работа на рудник „•••“ от дружеството „•••“ ЕООД за месец март 2022 година, като е посочено, че е извършен транспорт на откривка в рудник „•••“, като транспортът е осъществен с •••“ на разстояние 1000м, багер „Хидромек 390“ на разстояние 800м, багер „•••“ на разстояние 500м, багер „•••“ на разстояние 800м и багер „••“ на разстояние 500 м. Протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя (лист 504). -Фактура № ••• от 30.03.2021 година с предмет: окончателно плащане по Анекс 3/14.03.2022 година към Договор № С-16 от 21.02.2022 година за изкопни работи. Определена е данъчна основа в размер на 30 940, 00 лева и е начислен ДДС в размер на 6 188, 00 лева (лист 501). Приложен е Анекс №3 към Договор С-16/2022 година за изпълнение на изкопни работи, сключен с дата 14.03.2022 година, сключен между „А•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД, с предмет изпълнение на изкопни работи със свой труд, материали, консумативи и механизация, като е определена обща стойност на допълнителните изкопни работи в размер на 30 940, 00 лева. В анекса е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена по банков път, като е цитирана банкова сметка и е определен срок на анекса в размер на 30 календарни дни (лист 459). Чрез преписката е представено банково извлечение, видно от което сумата е преведена по банков път на 13.07.2022 година (лист 435). Банковата сметка на получателя съответства на посочената в анекса. Към фактурата като съпроводителен документ е представен Протокол от 30.03.2022 година за извършена работа на рудник „•••“ от дружеството „•••“ ЕООД за месец март 2022 година, като е посочено, че е извършен транспорт на откривка в рудник „•••“, като транспортът е осъществен с •••“ на разстояние 1000м, багер „•••“ на разстояние 800м, багер „Хидромек 390“ на разстояние 500м, багер „Хюндай 380“ на разстояние 800м и багер „•••“ на разстояние 500 м и изкоп и натовраване на сурови въглища с примеси от рудник „•••“. Протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя (лист 502). -Фактура № ••• от 08.04.2022 година с предмет: окончателно плащане по Договор № С-18 от 23.03.2022 година за изкопни работи. Определена е данъчна основа в размер на 38 620, 00 лева и е начислен ДДС в размер на 7 724, 00 лева (лист 499). Приложен е Договор С-18/2022 година за изпълнение на изкопни работи, сключен с дата 23.03.2022 година, сключен между „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД, с предмет изпълнение на изкопни работи със свой труд, материали, консумативи и механизация, като е определена обща стойност на допълнителните изкопни работи в размер на 38 620, 00 лева. В договора е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена по банков път, като е цитирана банкова сметка и е определен срок на анекса в размер на 30 календарни дни (лист 452). Чрез преписката са представени банкови извлечения, видно от които сумата е преведена по банков път на две вноски първата на 05.08.2022 година (лист 436), а втората на 26.08.2022 година (лист 437). Банковата сметка на получателя съответства на посочената в анекса. Към фактурата като съпроводителен документ е представен Протокол от 08.04.2022 година за извършена работа на рудник „•••“ от дружеството „•••“ ЕООД за месец април 2022 година, като е посочено, че е извършен транспорт на откривка в рудник „•••“, като транспортът е осъществен с •••“ и багер „••••“ и изкоп и натоварване на сурови въглища с примеси от рудник „•••“. Протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя (лист 500). -Фактура № ••• от 15.04.2022 година с предмет: окончателно плащане по Анекс 1/30.03.2022 година към Договор № С-18 от 23.03.2022 година за изкопни работи. Определена е данъчна основа в размер на 36 740, 00 лева и е начислен ДДС в размер на 7 348, 00 лева (лист 497). Приложен е Анекс №1 към Договор С-18/2022 година за изпълнение на изкопни работи, сключен с дата 30.03.2022 година, сключен между „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД, с предмет изпълнение на изкопни работи със свой труд, материали, консумативи и механизация, като е определена обща стойност на допълнителните изкопни работи в размер на 36 740, 00 лева. В анекса е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена по банков път, като е цитирана банкова сметка и е определен срок на анекса в размер на 30 календарни дни (лист 450). Чрез преписката е представено банково извлечение, видно от което сумата е преведена по банков път на 05.08.2022 година (лист 436). Банковата сметка на получателя съответства на посочената в анекса. Към фактурата като съпроводителен документ е представен Протокол от 15.04.2022 година за извършена работа на рудник „•••“ от дружеството „•••“ ЕООД за месец април 2022 година, като е посочено, че е извършен транспорт на откривка в рудник „••••“, като транспортът е осъществен с •••“ и „•••“ на разстояние и изкоп и натоварване на сурови въглища с примеси от рудник „•••“. Протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя (лист 498). -Фактура № 0000000039 от 22.04.2022 година с предмет: окончателно плащане по Анекс 2/05.04.2022 година към Договор № С-18 от 23.03.2022 година за изкопни работи. Определена е данъчна основа в размер на 33 920, 00 лева и е начислен ДДС в размер на 6 784, 00 лева (лист 495). Приложен е Анекс №2 към Договор С-18/2022 година за изпълнение на изкопни работи, сключен с дата 05.04.2022 година, сключен между „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД, с предмет изпълнение на изкопни работи със свой труд, материали, консумативи и механизация, като е определена обща стойност на допълнителните изкопни работи в размер на 33 920, 00 лева. В анекса е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена по банков път, като е цитирана банкова сметка и е определен срок на анекса в размер на 30 календарни дни (лист 448). Чрез преписката е представено банково извлечение, видно от което сумата е преведена по банков път на 28.11.2022 година (лист 438). Банковата сметка на получателя съответства на посочената в анекса. Към фактурата като съпроводителен документ е представен Протокол от 22.04.2022 година за извършена работа на рудник „•••“ от дружеството „•••“ ЕООД за месец април 2022 година, като е посочено, че е извършен транспорт на откривка в рудник „•••“, като транспортът е осъществен с •••“ и „•••“ на разстояние и изкоп и натоварване на сурови въглища с примеси от рудник „•••“. Протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя (лист 496). -Фактура № ••• от 30.04.2022 година с предмет: окончателно плащане по Анекс 3/12.04.2022 година към Договор № С-18 от 23.03.2022 година за изкопни работи. Определена е данъчна основа в размер на 31 380, 00 лева и е начислен ДДС в размер на 6 276, 00 лева (лист 493). Приложен е Анекс №3 към Договор С-18/2022 година за изпълнение на изкопни работи, сключен с дата 12.04.2022 година, сключен между „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД, с предмет изпълнение на изкопни работи със свой труд, материали, консумативи и механизация, като е определена обща стойност на допълнителните изкопни работи в размер на 31 380, 00 лева. В анекса е посочено, че тази сума следва да бъде изплатена по банков път, като е цитирана банкова сметка и е определен срок на анекса в размер на 30 календарни дни (лист 446). Чрез преписката е представено банково извлечение, видно от което сумата е преведена по банков път на 28.11.2022 година (лист 438). Банковата сметка на получателя съответства на посочената в анекса. Към фактурата като съпроводителен документ е представен Протокол от 30.04.2022 година за извършена работа на рудник „•••“ от дружеството „•••“ ЕООД за месец април 2022 година, като е посочено, че е извършен транспорт на откривка в рудник „•••“, като транспортът е осъществен с •••“ и „•••“ на разстояние; изкоп и натоварване на сурови въглища с примеси от рудник „•••“; транспорт на сурови въглища с примеси от рудник „••••“ в участък сгурно товарище на разстояние от 2 100м.. Протоколът е подписан от възложителя и изпълнителя (лист 494). Настоящият съдебен състав счита, че доводите на приходната администрация са неправилни, доколкото са налице достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован извод, че е налице реалност на спорните доставки, а аргументите за това се изразяват в следното: Въз основа на така очертаната нормативна уредба в предходните абзаци, може да се заключи, че за да възникне за ревизираното лице право на ползване на данъчен кредит по издадените му от страна на доставчика „•••“ ЕООД фактури, то трябва да бъде установено по несъмнен начин факта на извършената фактурирана услуга, което в случая означава, че трябва да се установи, че са извършени изкопни работи на кариера, но доколкото изпълнението на такава дейност предполага необходимост от трудов ресурс с необходимата [жк], материална и техническа обезпеченост, то следва да се установи, че доставчикът е разполагал с кадрова и техническа обезпеченост за извършване на спорните доставки. По делото няма спор, че между ревизираното лице и доставчика „•••“ ЕООД са сключени договори за изкопни работи, към които са сключвани и анекси, по повод, на които са издадени и процесните фактури с предмет окончателни плащания по договори за изкопни работи и анекси. На първо място следва да бъдат отхвърлени като неправилни направените от страна на приходната администрация твърдения, че не е доказана собствеността на техниката, която е извършила изкопните работи и по- конкретно на багер „••“, багер „•••“ и багер „•••“, а това е така доколкото, видно от представените протоколи за извършена работа изкопните работи са осъществени посредством багер „•••“ и багер „•••“. По отношение на багер „•••“ от страна на приходният орган не се оспорва факта, че дружеството фактически е разполагало с тази техника. Що се касае до багер „•••“, то следва да бъде посочено, че от представените в хода на настоящото съдебно производство доказателства безспорно се установи, че същият е собственост на дружеството „•••“ ЕООД, като доказателства в тази посока са именно Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника ( лист 55) и договорът за наем на техника- тежкотоварни машини от 21.06.2021 година, сключен между „•••“ ЕООД в качеството й на наемодател и „•••“ ЕООД в качеството на наемател (лист 53). Съобразно клаузите на този договор и по- специално на Раздел I и Раздел II от него може да се установи, че верижен багер HYINDAI ROBEX 380 е отдаден под наем на дружеството доставчик „•••“ ЕООД за срок до 31.05.2022 година. От представените по преписката протоколи, които съпровождат процесните фактури се вижда, че изкопните работи са осъществени именно с тази техника. По изложените съображения, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни доводите на приходната администрация досежно липсата на техническа обезпеченост на доставчика и по- конкретно липса на доказателства, че същият е разполагал с тази именно техника. Наред с горното представени са и граждански договори, както следва: Граждански договор № 11 от 23.06.2021 година, Граждански договор № 01 от 03.01.2022 година, Граждански договор № 10 от 23.06.2021 година, Граждански договор № 02 от 03.01.2022 година, Граждански договор № 9 от 23.06.2021 година и Граждански договор № 03 от 03.01.2022 година (лист 65-68), от които се установява, че дружеството доставчик е възложило на физически лица да извършват изкопни работи на обекти за определен период от време. Всичко това дава основание да се приеме, че дружеството е разполагало с необходимата кадрова обезпеченост, за да осъществи услугата, във връзка с която са били сключени договорите за изкопни работи между „•••“ ЕООД и „•••“ ЕООД. Тези доводи се потвърждават и от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Предвид изложеното, следва да се приеме че е налице реално осъществяване на доставката на услуги, по повод, на които са издадени и процесните фактури. Доколкото се касае за услуга, в практиката се приема, че единственият начин за доказване на нейното осъществяване е именно съставянето на протокол за това. От представените по делото доказателства, в това число протоколи за извършени изкопни работи на рудник, съпътстващи всяка една от фактурите, може по категоричен начин да се докаже, че осъществяването на услугата е доказана. Процесните протоколи съдържат дата и място на извършване на услугата и са подписани и подпечатани както от страна на възложителя, така и от страна на изпълнителя. По отношение на мотивите, свързани с липсата на доказателства за извършено разплащане по процесните фактури, настоящият съдебен състав отново не се солидизира, доколкото разплащането не е елемент от фактическия състав на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка следва да бъде посочено, че в практиката си ВАС последователно приема, че наличието на извършено плащане по процесни фактури не следва да се приема като предпоставка за признаване на данъчен кредит, поради което на още по- голямо основание липсата на такова не може да окаже неблагоприятно въздействие върху правата на ревизираното лице. За пълнота съдът ще посочи, че всъщност се доказа, че по процесните фактури е извършено разплащане, като доказателства за това са представените чрез административната преписка банкови извлечения (лист 427- 438). Тези доводи се подкрепят и от заключението направено от страна на вещото лице по назначената ССЕ. В съответствие с изложеното се налага извод, че с били налице предпоставките на чл.68 и чл.69 от ЗДДС във връзка с признаване правото на данъчен кредит по описаните по- горе фактури, издадени от страна на доставчика „•••“ ЕООД, доколкото на първо място са осъществени реални доставки на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС; тези доставки са осъществени между регистрирани по ЗДДС лица, доколкото получателя (в случая „Аксема- Б“ ЕООД) е регистрирано по ЗДДС, считано от 25.01.2012 година, а доставчика „•••“ ЕООД, считано от 25.06.2021 година до 11.07.2023 година, т.е. в периода в който процесните фактури са били издадени ( 31.01.2022 година – 30.04.2022 година) дружеството- доставчик е било регистрирано по ЗДДС; предметът на фактурираните доставки е използван за последващи облагаеми доставки, които са извършени от страна на ревизираното лице, а доказателства за това са констатациите, направени от страна на вещото лице, че в периода 01.02.2022 година до 30.04.2022 година дружеството е реализирало приходи, както следва: приходи от продажба на стоки в размер на 181 324, 36 лева и приходи то продажба на услуги в размер на 2 191 739, 50 лева. Ето, защо е следвало да бъде признато правото на данъчен кредит в общ размер на 128 286, 00 /сто двадесет и осем хиляди двеста осемдесет и шест/ лева, в това число главница в размер на 105 880 /сто и пет хиляди осемстотин и осемдесет/ лева и лихви в размер на 22 406, 03 /двадесет и две хиляди четиристотин и шест лева и три стотинки/ за данъчен период м.02.2022 година, м.03.2022 година и м.04.2022 година по фактури: № •••/••• година; № •••/••• година; № •••/••• година; № •••/••• година; №•••/••• година; № •••/••• година; №•••/••• година; №•••/•••година; № •••/••• година; № •••/••• година; № •••/••• година; № •••/••• година и № •••/••• година, издадени от дружеството доставчик „•••“ ЕООД. С оглед на изложеното налице са отменителни основания по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. В съответствие с това и поради установената липса на компетентност относно органът, който е издал оспорения административен акт се приема, че е налице основание по чл.146, т.1 от АПК за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, което е от такова естество, че обуславя неговата нищожност на основание чл.172, ал.2 от АПК. На основание чл.173, ал.2 от АПК, във вр. с чл.160, ал.5 от ДОПК съдът следва да обяви нищожност на оспорения административен акт, като изпрати преписката на съответния компетентен административен орган (в случая ТД на НАП София) със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Относно разноските: С оглед изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направени по делото съдебни разноски, се явява основателно В тази връзка, при липсата на възражение за прекомерност, направено до приключване на устните състезания, /постъпило такова едва с писмените бележки по делото/ и като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати в полза на „•••“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: •••, с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица][адрес], представлявано от П. С. С. сума в размер на 13 521.00 лева, в това число заплатена държавна такса за образуване на административно производство в размер на 50 /петдесет/ лева, съгласно приложено по делото платежно нареждане с дата 05.06.2024 година (лист 6), заплатен депозит на вещо лице в размер на 1 651 лева, съгласно платежно нареждане от 02.09.2024 година (лист 664) и адвокатско възнаграждение в размер на 11 820.00 лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК (лист 657), договор за правна защита и съдействие (лист 658), фактура № •••от •••г. (лист 659) и платежно нареждане № ••• от 06.06.2024г. (лист 660). При този изход на делото, следва да бъде оставено без уважение направеното от страна на процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.