Решение № 925 от 8.12.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 221/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Р. А. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б.... със съдебен адрес: Б........ чрез адв. А....... Б.... против: СДРУЖЕНИЕ „НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ СЪЮЗ Б....“, ЕИК 000028074, с адрес: гр. Б..... представлявано от Г.... С... Ч...

С исковата молба се иска от съда да осъди СДРУЖЕНИЕ „НАУЧНО- ТЕХНИЧЕСКИ СЪЮЗ БЛАГОЕВГРАД“, ЕИК 000028074, с адрес: гр. Б.......редставлявано от Г.... С....Ч.... за заплати на Р. А. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б..... сумата от 11 400 лв. /единадесет хиляди и четиристотин лева/, представляваща неплатена главница по договор за заем от 01.02.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното и плащане, както и да бъде осъдено СДРУЖЕНИЕ „НАУЧНО- ТЕХНИЧЕСКИ СЪЮЗ Б....., ЕИК 000028074, с адрес: гр. Б..... представлявано от Г.... Ст...Ч...... за заплати на Р. А. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б........ сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща договорна лихва в размер на 10% годишно върху предоставената заемна сума по договор за заем от 01.02.2021 год. за периода от 01.02.2021г до 31.01.2024 г. Претендират се и сторените в производството разноски. С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 18.09.2024г. е допуснато на основание чл. 214 ГПК изменение на предявените искове от ищцата Р. А. С., с ЕГН •••••••••• против ответната страна Сдружение „Научнотехнически съюз – Б....... в насока тяхното увеличение като иска се счита предявен за главница по договор за заем в размер на 12 567, 90 лева, както и иска за договорна лихва се счита предявен за сумата от 3765, 91 лева.

Твърди се, че на 01.02.2021 год. между страните е сключен договор за паричен заем, като на основание на този договор, в качеството си на заемодател, предала в собственост на заемополучателя, парична сума в размер на 16 200 лв. /шестнадесет хиляди и двеста лева/. Сочи се, че с чл. 3, ал. 1 от договора, заемополучателя се задължил да върне сумата в срок до 01.02.2024год., ведно с годишна лихва в размер на 10% от заемната сума за срока на договора.

Твърди се, че на 17.06.2021 год. от Сдружението било направено плащане по сметката на ищеца на сума в размер на 4 800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/ на основание „частично погасяване по договор“, като остатъкът, представляващ неплатената главница, равняваща се на 11 400 лв. /единадесет хиляди и четиристотин лева/, не са върнати, въпреки настъпилия падеж.

Твърди се, че до момента ответникът не е заплатил и дължимата се договорна лихва в размер на 10% годишно върху заемната сума, която за времето от 01.02.2021 год. до 31.01.2024 год. възлиза в размер на 3000 лв.

В съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК ищцата е пояснила и допълнила исковата молба във връзка с подадения отговор от ответника като поддържа, че поради недостиг на средства за сдружение „Научно-технически съюз – Б..... и необходимостта от завеждане на дела, свързани със защита интересите на сдружението от ищеца е извършено плащане на суми, представляващи разходите за заплащане на държавна такса, адвокатско възнаграждение, такси за вписване на искова молба, както и снабдяване с данъчни оценки и скици по повод, на които е образувано търговско дело № 76/2021 година по описа на Окръжен съд Б...... Сумите са заплатени лично от Р. С., както чрез плащане в брой, след изтеглянето им от собствената сметка, така и чрез извършване на банкови преводи от личната сметка на С. в полза в случая на Окръжен съд...... свързано със заплащане на тези такси. По този начин е извършено предаване на сумите, за които е съставен договор за заем.

С Разпореждане № 357/07.02.2024г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Съобщението е връчено на ответника на 08.02.2024 година на Георги Чинков. Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок на 07.03.2024 г. по делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез неговия процесуален представител - адвокат В. У.. Със същия се оспорва предявения иск като неоснователен.

Претендират се и сторените в производството разноски. С отговора на исковата молба ответникът моли да бъде отхвърлен така предявения иск, като неоснователен.

Сочи се, че фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Твърди се, че до момента не са представени с исковата молба абсолютно, никакви доказателства в подкрепа на това, че ищцата е предала на заемателя заемната сума, а дори напротив, сочи се, че с писмения отговор се представят категорични писмени доказателства в обратна насока - че такава сума никога не е била предавана на ответника от ищцата.

Сочи се, че според решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. дело №171/2012 на ВКС, IV г.о., което съобразно TP № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС има задължителен характер, договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Фактическият състав е завършен след като вещта бъде предадена.

В случая се сочи, че фактическия състав не е завършен, тъй като вещта не е била предадена.

Твърди се, че съгласно чл. 2 от представения договор, същият влиза в сила при предаване на паричната сума, упомената в чл. 1 от заемодателя /ищцата/ на заемополучателя /ответника/, т.е. договорът влиза в сила след като заемната сума е била вече предадена.

Възразява се на изложеното и твърдяното в исковата молба че на сдружение "НАУЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ СЪЮЗ Б.....", ЕИК 000028074 реално е предавана парична сума в размер 16 200 лв. във връзка с представения договор за паричен заем на дата 01.02.2021 г. Твърди се, че такава сума, никога не е била предавана на сдружението от ищцата, а дори и такъв договор не е бил сключван на тази дата. Сочи се, че към датата, когато съвсем голословно се твърди, че е сключен такъв договор председател на сдружението е била именно самата ищца. Посочва се, че видно от представения договор е, че страните в този договор са от едната страна ищцата, като физическо лице, а от друга страна отново ищцата, но в качеството й на председател на сдружението, поради което за същата стои възможността да подписва договори, с каквито клаузи и условия сама прецени и когато сама прецени, какъвто е и настоящият случай. Твърди се, че договорът е антидатиран и е подписан на един последващ етап със задна дата, тъй като това зависело изцяло от волята на самата ищца.

Сочи се, че в исковата молба не е уточнено, по никакъв начин, нито се твърди, кога, на коя дата и по какъв начин е предадена заемната сума, а съвсем голословно било упоменато, че заемната сума била предадена. Сочи се още, че не са изложени никакви обстоятелства в тази насока, тъй като реално, такова предаване на претендираната сума не съществува.

Посочва се, че в представения договор липсва положен печат на сдружението, тъй като договорът не е сключен на посочената дата, а на неизвестна дата след това, когато вече ищцата не е била председател на сдружението и не е разполагала с печата. Сочи се, че договорът е изготвен само и единствено за нуждите на настоящето производство, като с исковата молба не са били представени, никакви доказателства относно това, че е взето Решение от орган на сдружението като Общото събрание или Управителния съвет за взимане на паричен заем с ясно и точно определени клаузи и условия. Твърди се, че такова Решение никога е било и подлагано на обсъждане.

Твърди се, че сумата, която се твърди, че е дадена като заем е в размер на 16 200 лева, тоест е над 10 хиляди лева, а видно от чл. 3, ал. 1 на Закона за ограничаване на плащанията в брой е, че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв., т.е. в случая е било задължително сумата да е била преведена по банков път. Сочи се, че безспорно доказателство, че такава сума никога не е била предоставяна на сдружението е извлечението от единствената банкова сметка на сдружението за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., което се представя и от което се установява, че по банковата сметка такава сума не е съществувала като приход за целия този период. Посочва се, че няма и никакви други суми, които да са получавани изобщо от ищцата. Датата, на която се твърди, че е сключен договор за паричен заем е 01.02.2021 г. т.е на тази дата или след нея се твърди, че ищцата е следвало да предаде заемната сума. Навежда се, че такава сума никога не е била осчетоводявана и липсва в счетоводните документи на сдружението.

Твърди се, че няколко дни преди да бъде отстранена от качеството на председател на сдружението на дата 17.06.2021 г. ищцата в качеството на представляващ сдружението е направила превод от сметката на сдружението към своята лична сметка с основание частично погасяване по договор за заем, като договорът бил изготвен именно тогава със задна дата, за да оправдае този извършен превод и да послужи като основание.

Отделно от това се сочи, че към този момент 17.06.2021 г., за да е съществувало наистина такова основание „частично погасяване по договор”, то е следвало заемната сума вече да е била предадена на един по-ранен етап и да е подлежала на връщане. Твърди се, че такава сума се установява от извлечението на банковата сметка на сдружението, че изобщо не е била предоставяна до тази дата и такова задължение за сдружението, никога не е съществувало.

Сочи се, че с исковата молба липсват и не са представени, никакви доказателства в насока, че сумата е била реално предадена на сдружението, като дори и не са били направени твърдения относно това, кога и по какъв начин е била предадена.

В допълнителна подкрепа на твърдяното от ответника, че такъв договор не е бил реално сключван и такъв заем не е бил предаван от ищцата се сочи, че според чл.10, ал.1, т.6 и чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, в т. ч. от източници по чл. 35, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Доходите от лихви, облагаеми по чл.35 от ЗДДФЛ, се декларират от физическите лица, които са ги придобили, в Приложение № 6 на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Същата се подава териториалната дирекция на НАП по постоянния им адрес в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на доходите. Физическите лица прилагат нормата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, съгласно която в годишна данъчна декларация декларират предоставените / получените парични заеми, както следва: а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв. Според чл. 52, ал.2 от ЗДДФЛ лицата са задължени да декларират сумите на получените или предоставени от тях парични заеми, които подлежат на деклариране по реда на чл. 50, ал. 1, т. 5 от закона, дори и тогава, когато нямат други облагаеми доходи през годината.

В случая се твърди в исковата молба от страна на ищцата, че след приспадането на направеното плащане дължимата оставаща главницата е била в размер на 11 400 лева, т.е. е в размер над 10 000 лв., който размер е упоменат в чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ. С оглед на цитираните по-горе норми се сочи, че е било задължение ищцата да декларира посочената сума в годишната си данъчна декларация, която да е подала в срок до 30 април 2022 г. Твърди се, че същата не е декларирала в годишната си данъчна декларация, че е предоставила заем и оставаща главница е в размер на 11 400 лева, като се твърди, че такъв заем никога не е бил реално предоставян от ищцата на сдружението.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с редовно упълномощен процесуален представител-адвокат Надя Антонова. Поддържа предявените искове, ангажира гласни и писмени доказателства, по същество изразява становище за доказаност и основателност на предявените искове, като се иска уважаването им. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Подробни съображения излага в писмена защита.

Ответникът редовно призован за съдебно заседание не се явява, не се явява и назначения му попечител, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат Г........ Ю.... която поддържа подадения отговор, оспорва предявените искове, ангажира писмени доказателства. По същество изразява становище за недоказаност и неоснователност на предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приобщено е заключението по допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения и приет по делото като писмено доказателство Договор за паричен заем от 01.02.2021 г. е, че същият е сключен между Р. А. С. - Заемодател и Сдружение „НТС” – Заемополучател, представлявано от Р. С.. Договорът съдържа подписи и на двете страни. Съгласно чл. 1 от договора заемодателят предава в собственост на Заемополучателя парична сума в размер на 16 200, 00 лева /Заемна сума/ при условията на овърдрафт, т.с при необходимост, а заемополучателят се задължава да я върне при условията и реда, предвидени в договора. Съгласно чл. 2 договорът влиза в сила при предаване от заемодателя на заемополучателя на посочената сума. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора заемополучателят е длъжен да върне заемната сума в срок до 01.02.2024г., като в ал. 2 на същата разпоредба страните са се договорили, че заемополучателят дължи годишна лихва в размер на 10 % от заемната сума за срока по чл. 3 ал. 1.

Видно от платежно нареждане от 17.06.2021г. съгласно същото от разплащателна сметка №....в Банка ДСК ЕАД с титуляр и наредител Сдружение „НТС” са преведени 4 800 лева по сметка №..в Уникредит Булбанк АД с титуляр Р. А. С.. Посоченото основание за превода е „частични погасяване по Договор за заем от 01.02.2021 г”.

Установява се от приетото по делото банково извлечение за движението по сметка №..... в Банка ДСК ЕАД с титуляр Сдружение „НТС” за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021г. не са постъпвали по сметката на ответника парични суми от заеми, като е налице превод на 17.06.2021г. в размер на 4800.00 в полза на Р. А. С. -Частично погасяване по дог за заем от 01.02.2021 г. Видно от Писмо изх № 6334#1/21.03.2024г на ТД на НАП е, че за финансовата 2021 г от Р. А. С. е подадена ГДД-я по чл.50 от ЗДДФЛ вх. № 0100И0541340/02.05.2022г. Декларирани са доходи от трудове правоотношения и доходи от извънтрудови правоотношения. Не е деклариран предоставен заем.

От Уведомления от 30.04.2024г. на Уникредит Булбанк АД е видно, че титуляр по сметката №...... и №....... е Р. А. С.. По делото е представен от ищцата и приет Договор за правна услуга от 20.01.2021 г. - Клиент - „НТС”, ЕИК 000028074, представлявано от Р. С. и адвокат П.... Г....П.... с което последният е упълномощен да представлява сдружението във връзка с предявяване на искове, като е договорено възнаграждение по иск за нищожност, поради липса на съгласие - 12 270, 00 лева, от които: 5 000 лева платени в брой към подписване на Договора, като същият служи като разписка за платени суми, по иск за нищожност поради противоречие с добрите нрави-12 270, 00 лева, от които: 5 000 лева платени в брой към подписване на Договора, като същият служи като разписка за платени суми.

По делото са представени осем броя банкови документи Авизо местен превод - за изтеглени суми на АТМ от Р. А. С. от сметка №........ (в общ размер на 10 000 лева), всичмки преди 01.02.2021г. и един брой - за извършен превод от 5 367, 90 лева.

Видно от Разписка № 20211200000114/04.02.2021г. същата касае платени чрез ПОС от Р. С. по сметка №......... на Окръжен съд Б...... сумата от 5 367, 90 лева с посочено основание „ДТ по грд № 76/2021г. Задължено лице - „НТС Б.......”.

Прието е за ненуждаещо се от доказване, че търговско дело № 76/2021 година по описа на Окръжен съд Б.... е образувано по искова молба с ищец Научнотехнически съюз Б..... че по същото е представен договор за правна услуга от 20.01.2021 година с клиент Научно-технически съюз Б.....и адвокат П......Г..... П..... и че по посоченото търговско дело е представена разписка №20211200000114/04.02.2021 година за плащане на държавна такса.

По делото са представени от страна на ответника отчет за приходите и разходите за нестопанска дейност на Сдружение „НТС Б........ за 2020г. и отчет за приходите и разходите на сдружението от нестопанска дейност за 2021г., коментирани и взети предвид и от експертизата.

Видно от два броя извлечения –дневно от 22.02.2021г. и извлечение за периода от 01.01.2021г.-18.02.2021г. начално салдо по сметката на ответника е 3 812, 65 лв. и крайно салдо 4 794, 65 лв., а след внасяне на каса от Р. С. на членска вноска на 22.02.2021г. крайно салдо 4 932, 65 лв.

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелката И.... Ч.... сочи в показанията си, че познава Р. С. във връзка с работата й на счетоводител и донесени документи на на сдружение НТС в счетоводната й фирма. Работела за сдружението от 2015-2016г. до юни 2021г., след като приключила счетоводството 2021 година предала всички счетоводни документи на господин Чингов. Свидетелката заявява, че сдружението НТС нямали достатъчно средства да се покриват разходите по счетоводни документи, имало извършване на разходи, но не може да си спомни точно какви, когато имало недостиг на парични средства, а били предоставени документи този недостиг се отразявал със сключване на договор за паричен заем. Твърди, че Договорът е със сдружение, с госпожа С., като тогава тя била председател. Не може да си спомни точно колко договора за заем е имала С.. Чисто технологично след като донасяли какви разходи са платени било за заплати, по счетоводни данни след като виждала свидетелката, че недостигат парични средства, за да могат да бъдат върнати тези средства, на този който ги е предоставил правили договор за паричен заем. За извършените от С. плащания, трябва да е съставен някакъв документ, или фактура, или разписка, или вносна бележка. Свидетелката заявява, че Договор за заем има, осчетоводяла е по сметка, завършваща на 159, която означава други парични заеми и е свързано с физически лица, заеми получени от физически лица, но не може да си спомни за каква сума. Твърди, че заемът от 2021 година бил над 10 000 лева, но точния размер не си спомня.

Свидетелят П......... П..... сочи в показанията си, ме познава ищцата от началото на месец декември 2020 година, когато го посетила в качеството му на адвокат, а тя, в качество й на управител на Управителния съвет НТС – Б......, по повод проблем, свързан сдружението, като искала да се заведе дело. Сключил договор за правна услуга със сдружението, представлявано от г-жа С. на 20.01.2021 година, като в същия били определени отделни суми за плащане по двата предявени иска в условията на алтернативност. Като цялата сума, която била вписана в договора не била платена, а били платени частично суми, на два пъти по 5000 лева. Когато станало въпрос за плащанията, тъй като бил пълномощник на юридическо лице, очаквал сумите да бъдат преведени по банков път, но госпожа С. му заявила, че няма достатъчно налични средства в сметката на сдружението и няма как да бъдат преведени в нейни сметки, като тя ще поеме разноските в лично качество, след което тя си поема отговорността да оправи сметките си със сдружението. Заявява, че на следващия ден от сключването на договора била подадена искова молба в Окръжен съд - Б...... и било образувано гр. дело № 76/2021 година. Заявява още, че тъй като сумата за държавна такса била сериозна, над 5300 лева, госпожа С. заявила, че тя ще я заплати, като ще му представи документ за това, както и станало. Заявява още, че му били дадени средства от около 560 л. за заплащане на таксата за вписване на исковата молба и за държавната такса за издаване на съдебното удостоверение. Заявява, че парите са му давани на ръка от ищцата с нейни лични средства от името на сдружението.

Свидетелят М....... Д.....член на ответното сдружение сочи в показанията си, че сдружението през 2020-2021г. не е имало нужда от финансова подкрепа. Не е чувал ищцата да е давала лични средства за сдружението. Свидетелката С.... В.... член на ответното сдружение, заявява, че не е запозната дали 2020-2021г. сдружението е имало задължения., няма информация да се е нуждаело сдружението от средства. Показанията на двамата свидетели с нищо не допринасят за установяване на факти, относими към предмета на делото, поради което съдът не ги обсъжда подробно.

По делото е прието заключението, изготвено от вещото лице С. Т. по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението вещото лице е посочило, че на експертизата не е предоставен хронологичен регистър на извършените счетоводни записвания и по отделни счетоводни сметки, но от данните в Оборотната ведомост могат да се направят следните изводи - за направени счетоводни записвания по четири от счетоводните сметки, които експертизата счита, че имат отношение по спора, а именно:

1.

По сметка 444 Вземания по съдебни спорове: През периода 01.01.2021 г - 28.02.2021г е налице движение по счетоводната сметка 444 Вземания по съдебни спорове. Сметката е активна и по нея се отчитат извършените плащания, свързани със съдебни дела.

Видно от оборотната ведомост дебитният оборот по сметката е в размер на 5 909, 69 лева, формиран от следните осчетоводявания:

Дебит сметка 444 вземания по съдебни спорове - 5 909, 69 лева: Кредит сметка 501 Каса в лева - 5 367, 90 лева, на 04.02.2021г. с основания - ДТ по гр.д № 76/2021 г;

Кредит сметка 501 Каса в лева - 5, 00 лева, на 23.02.2021г с основания - ДТ съдебно удостоверение по гр.д № 76/2021 г; и Кредит сметка 501 Каса в лева - 536, 79 лева, на 23.02.2021 г с основания - ДТ вписване на ИМ по гр.д № 76/2021 г;

Видно от начина на осчетоводяване, цялата сума - в размер на 5 909, 69 лева е осчетоводена като взета от касовата наличност на Сдружението.

2.

По сметка 159 Други заеми и дългове: През периода 01.01.2021 г 28.02.2021 г е налице движение по счетоводната сметка 159 Други заеми и дългове. Сметката е пасивна и по нея се отчитат предоставени на дружеството заеми. Липсва аналитичен признак, от който категорично да се установи името на заемодателя. Вещото лице обаче е приело, че тъй като не е налице информация за друг заемодател освен Р. С., експертизата счита, че осчетоводената като предоставена в заем сума от 7 000 лева е по процесния по делото Договор за заем. В справка № 04 е обработено пълното движение по сметка 503 Разплащателна сметка в лева, от което е видно, че сумата от 7 000 лева не е предоставена по банков път, а е осчетоводена като предоставена в брой. Съставеното счетоводно записване е следното: Дебит сметка 501 Каса в левове - 7 000 лева; Кредит сметка 159 Други заеми и дългове - 7 000 лева.

З.По сметка 503 Разплащателна сметка в левове: За периода 01.01.2021 г - 31.12.2021 г движението по разплащателната сметка е посочено в справка № 04 и същото е както следва:

Наличност на парични средства на 01.01.2021г.- в размер на 3 812, 65лева; Постъпления на парични средства — в размер на 1 140, 00 лева, от които: а/осчетоводени постъпления от клиенти - в размер на 1 000, 00 лева, постъпили на 04.02.2021г от Геомсил ООД с посочено основание за превода – по фактура. б/на 22.02.2021г внесен членски внос от каса за 2021г - от Р. С., в размер на 140, 00 лева.

3-Плащанията на парични средства от касата са в размер на 4 952, 65 лева, от които: а/преведени по сметка на Р. А. С. на 17.06.2021г. - 4 800 лева с посочено основание за превода: Частично погасяване по дог за заем от 01.02.2021г; и б/платени банкови такси и комисионни — 152, 65 лева (по дати и суми, посочени в справка № 04) 4.

Наличност на парични средства към 31.12.2021г- в размер на 0, 00 лева. Извършените счетоводни записвания през 2021 година по сметка 503 Разплащателна сметка в лева са както следва:

-По дебита на сметката: Дебит сметка 503 Разплащателна сметка в лева - 1 140, 00 лева; Кредит сметка 411 Клиенти - 1 000, 00 лева; Кредит сметка 501 Каса в лева - 140, 00 лева. -По кредита на сметката: Дебит сметка 159 Други заеми и дългове - 4 800, 00 лева; Дебит сметка 629 Други финансови разходи - 152, 65 лева Кредит сметка 503 Разплащателна сметка в левове - 4 952, 65 лева 4, По сметка 501 Каса в левове: За периода 01.01.2021 г - 28.02.2021 г движението по касата е както следва: 1.Наличност на парични средства на 01.01.2021 г - в размер на 368, 85 лева; 2, Постъпления на парични средства - в размер на 7 140, 00 лева, от които: а/осчетоводени постъпления от паричен заем - в размер на 7 000, 00 лева; б/внесен членски внос на каса за 2021 г от Р. С. - в размер на 140, 00 лева.

3.

Плащанията на парични средства от касата са в размер на 6 105, 25 лева, от които: а/по разходооправдателни документи - в размер на 5 965.25 лева: . б/прехвърлен членски внос от касата по разплащателната сметка на Р. С. за 2021 г - в размер на 140, 00 лева 4, Наличност на парични средства към 28.02.2021 г - в размер на 1 403, 60 лева. Осчетоводените плащанията от касата, в размер на 5 965, 25 лева, които цитира експертизата са посочени по вид на документа; стойност и начин на осчетоводяване в справка № 06, а именно:

Според експерта е налице проблем в осчетоводяването на сумата от 5 367, 90 лева, представляваща платена на Окръжен съд Благоевград държавна такса по гр.д № 76/2021 г. по следните причини:

-Видно от Разписка № 20211200000114/04.02.2021 г. (л.51) сумата от 5 367, 90 лева е платена чрез ПОС терминално устройство от сметка №........с титуляр Р. С. по сметка №.......на Окръжен съд Б.... Посоченото основание за плащането е „ДТ по гр д № 76/2021 г. Задължено лице - „НТС Б......".

-В сдружение „НТС Б....” е създаден РКО № 1/04.02.2021г за сумата от 5 367, 90 лева със следните реквизити:

-да се брои на: Окръжен съд Б..... -за: Р. С. ЗЛ: СНЦ НТС Б.....5949; -сума - 5 367, 90 лева. Вещото лице е заключило, че от посоченото излиза, че сумата е платена в брой на ОС-Благоевград, като е взета от касата на сдружението, което не е вярно. Реквизитите на РКО са попълнени неправилно. Сумата от 5 367, 90 лева не се брои на Окръжен съд Б....... със средства взети от касата на сдружението, тъй като е платена чрез терминално устройство. С ПКО № 1/04.02.2021г сумата не се връща и на Р. С. (тя не е посочена като получател на сумата; липсва и подпис да е получавала такава сума). Предвид посоченото, експертизата счита, че направеното в сдружението осчетоводяване на платената сума в размер на 5 367, 90 лева, а именно:

Дебит сметка 444 Вземания по съдебни спорове - 5 367, 90 лева; Кредит сметка 501 Каса в левове - 5 367, 90 лева е неправилно. При осчетоводяването е следвало да се осчетоводи задължение към платеца на сумата - Р. С. и да се състави следното счетоводно записване:

Дебит сметка 444 Вземания по съдебни спорове - 5 367, 90 лева; Кредит сметка 159 Други заеми и дългове - 5 367, 90 лева В заключението си вещото лице е заключило, че размерът на дължимата се по чл. 3, ал. 2 от договора за заем от 01.02.2021 г. договорна лихва, равняваща се на 10% годишно върху заемната сума за периода 01.02.2021 г до 31.01.2024 година е за 3765, 91 лв. /поправка в съдебно заседание при изслушване на вещото лице/, че процесният договор за паричен заем в ответното сдружение е осчетоводен частично. Начинът на осчетоводяване е: - осчетоводено е задължение в размер на 7 000 лева; -не е осчетоводено плащане на сумата от 5 000 лева по Договора за правни услуги; -неправилно е осчетоводено плащането на сумата от 5 637, 90 лева.Извършвани и осчетоводени са плащания на суми, погасяващи задължението - на сумата от 4800 лева, заплатена на 17.06.2021 година по банков път. Според заключението на вещото лице към месец декември 2020 година, респективно януари 2021 година наличността на парични средства на сдружението ответник в настоящото производство е за 4 181, 50 лева, от които: а/по сметка №.......в Банка ДСК ЕАД - в размер на 3 812, 65 лева; и б/касова наличност - в размер на 368, 85 лв. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска.

Договорът за заем за потребление е реален, двустранен, по който заемодателят дължи да предаде в собственост на заемателя определена сума пари или други заместими вещи, а последният от своя страна да ги върне в същото количество, вид и качество, в уговорения срок. Договорът е неформален и за неговата валидност законът не изисква да е сключен в писмена форма. Т. е. за ангажиране на договорната отговорност на ответника, в качеството му на заемополучател, е необходимо наличието кумулативно на следните предпоставки: между страните да е налице валидна облигационна обвързаност, в резултат на която за заемателя- в случая ответната страна, е възникнало задължение да върне вещите в същото количество и качество, в уговорения краен срок, и неизпълнение от негова страна на това задължение, при установена изправност на насрещната страна във връзка с предаване на предмета на заема. Именно защото, договорът за заем, е реален, винаги предполага наличието на действително предадена заемна сума, от фактическата власт на заемодателя, във фактическата власт, на заемополучателя.

В настоящият случай претенцията е основана на твърдението, че между ищеца и ответника е сключен писмен договор за паричен заем за сумата от 16 200, 00 лв., която сума ответникът се задължил да върне в срок до 01.02.2024г., както и уговорка за заплащане на договорна лихва в размер на 10 % годишна лихва. Според допуснатото изменение на иска в открито съдебно заседание твърдението е за невърната сума в размер на 12 567, 90 лв.

В настоящия казус е представен писмен договор за заем, който е от дата 01.02.2021г.

Договорът е сключен между ищцата като физическо лице, в качеството й на заемодател и ответното сдружение, представлявано към този момент от ищцата.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства-писмен договор за заем от 01.02.2021г. по безспорен начин се установи, че между страните по делото е налице валидно сключено облигационно правоотношение-договор за заем, като е постигнато съгласие за предаване на сумата от 16200, 00 лв. при необходимост и задължение на ответника при предаване на сумата да я върне в посочения срок. В тази връзка съдът намира следното. В писмения отговор ответникът поддържа, че не е сключен такъв договор, но липсва оспорване на подписите на договора. Сочи, че към този момент ищцата била председател на сдружението и е могла да си сключва договори с каквито иска клаузи. Посоченото обаче не е възражение по смисъла на чл. 38 от ЗЗД, доколкото не са направени възражения, че договорът е недействителен на това основание. Съобразно чл. 38, ал. 1 ЗЗД представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Съгласно ТР № 3/2013 на ВКС-ОСГТК в хипотезата на сделка, сключена между две търговски дружества, представлявани от едно и също лице като техен органен представител по силата на закона, забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД не се прилага. Установената практика на ВКС е в смисъл, че забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД не се прилага спрямо сделките, сключени между две търговски дружества, представлявани от едно и също физическо лице като техен органен представител. Забраната обаче се прилага спрямо сделките, сключени между търговското дружество, от една страна, и представлявалия го при сключване на сделката органен представител, от друга страна в личното му качество. По изключение забраната не се прилага спрямо сделките, по които страна лично е същият органен представител, когато той е и едноличен собственик на капитала на дружеството (по аргумент от чл. 147, ал. 3 и чл. 235а ТЗ). В случая следва да се отбележи, че ответника е сдружение. Съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата в писмените бележки, че същата е отразена като действителен собственик на Сдружението в ТР, поради което едноличния собственик е заявил воля направо в договора за сключване. Следва да се отбележи, че тъй като дефиницията за „действителен собственик в пар. 2 от ДР Закона за мерките срещу изпиране на пари не може да бъде приложена буквално за ЮЛНЦ като действителен собственик се посочва представляващия сдружението. Предвид изложеното съдът намира, че ищцата не е била едноличен собственик и забраната се прилага.

Независимо от това обаче съдът намира, че не следи служебно за спазване на чл. 38 от ЗЗД, доколкото същата не влече нищожност, а възражение за нарушаването й не е сторено в писмения отговор. Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона. Непротиворечиво възприето е в доктрината и съдебната практика, че това основание за нищожност е налице, когато сделката противоречи на императивна, но не и на диспозитивна правна норма, доколкото от предписанията на диспозитивните норми страните са свободни да се отклоняват. Правилото на чл. 38, ал. 1 ЗЗД не е от императивен характер. Същото не е установено в защита на публичен интерес, поради което и не е от публичен ред. Нормата е установена в защита единствено на интереса на представлявания предвид възможността при сключване на сделка от представителя сам със себе си да е налице конфликт на интереси между представителя и представлявания. Интересът на представлявания и начините за неговата защита обаче са предоставени единствено на неговата свободна преценка, при което същият разполага с възможността да се откаже от общо предоставената му от чл. 38, ал. 1 ЗЗД защита, било като изрази предварително съгласие, изрично упълномощавайки представителя да договаря сам със себе си, съгласно изрично предвиденото в самия текст на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, било като впоследствие потвърди сключената сделка. Следователно нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД е от диспозитивен характер, поради което сделките, сключени в отклонение от нея, не са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Доколкото в тези случаи с оглед нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД по общо правило представителят няма право да договаря сам със себе си (освен със съгласие на представлявания), извършената сделка е такава извън предоставената представителна власт. В този случай приложение намират разрешенията по ТР № 5/2014 на ВКС-ОСГТК, а именно т. 2, съгласно която сключеният от представител без представителна власт договор е в състояние на висяща недействителност, като представляваният може да го потвърди или да откаже потвърждаването му. В последния случай на недействителността може да се позовава само представляваният, респ. неговите универсални правоприемници. /В тази насока Решение № 60149 от 19.07.2021г. по т.д. № 2376/2019г. на ВКС.

Предвид липсата на оспорване на основание чл. 38 от ЗЗД, съдът намира, че договорът е валиден.

Относно оспорване в писмения отговор на датата на сключването му, с твърдения, че е антидатиран съдът намира следното. Действително договорът за заем е частен документ и като такъв, съгласно чл. 180 ГПК, доказва, че лицата, които са го подписали, са направили посочените в него изявления. По начало въпросът за достоверността на датата се изследва, когато един документ се противопоставя на лице, което не е участвало в съставянето му и не го е подписало (трето лице по смисъла на чл. 181 ТПК) и това лице оспорва достоверността на датата. Когато документът се противопоставя на лице, което го е подписало, въпросът за достоверността на датата не стои - подписалите документа лица са обвързани от посоченото в него и датата може да им се противопостави от насрещната страна по него. В случая договорът за заем е подписан между страните по делото /към тази дата ищцата е представлявала сдружението, по което спор няма/, поради което ответника не е трето лице по смисъла на чл. 181 от ГПК. В този смисъл между участниците в съставянето на документа, един от които е сдружението, важи посочената в договора дата. Ето защо съдът намира възражението на ответника за липса на достоверна дата, т.е. антидатиран за неоснователно.

Неоснователно е поддържаното от ответника, че такъв договор не е сключван, тъй като ищцата не е декларирала заема пред НАП и сумата не е преведена по банков път в нарушение на Закона за ограничаване плащанията в брой.

Фактът, че договорът не е деклариран пред данъчните органи не влияе върху валидността на договора, който по съществото си е реален и за осъществяването му е достатъчно предаване на парите и уговорката за връщането им. Недекларирането на сумите не води до недействителност, а до санкции за недеклариране. От недеклариране на заем в ГДО не може да се прави извод за наличие или липса на правоотношение по заема.

На следващо място, действително, чл. 3 от Закон за ограничаване на плащанията в брой предвижда разплащанията над 10 000 лева да се извършват по банков път, но нарушението на тази разпоредба представлява административно нарушение, което се наказва с глоба, в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане ако е юридическо лице. Санкцията, предвидена в чл. 5 от Закона, не влече нищожност на договора, по който е извършено плащането. Поради това, макар и така направеното плащане /ако има такова/ да представлява нарушение по Закон за ограничаване на плащанията в брой, начинът на извършването му не освобождава страните по заемния договор от задълженията, които са поели.

Ирелевантно за действителността на договора за заем е и възражението, че представляващият сдружението е действал без предходно решение на управителния съвет за сключването на договора, с който се поема парично задължение. Волеизявлението на законния представител на юридическото лице като негов волеизявяващ орган, обвързват сдружението. Подчинеността на представляващия юридическото лице на решенията на управителния съвет /чл. 31 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел/ има действие само във вътрешните отношения. Решенията на управителния съвет във връзка с финансовото състояние и имущество на сдружението, включително и тези за разпореждане с имущество, не подлежат на вписване в търговския регистър /съответно във воденото при съответния окръжен съд фирмено дело/, нито третите лица имат регламентиран достъп до протоколната книга на управителния съвет, което създава затруднения при получаване на достоверна информация взето ли е наистина решение за сключване на разпоредителната сделка и какво е съдържанието му. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че по делото не е установено обема на представителната власт на представляващия сдружението да е била ограничена и това ограничение да е било надлежно вписано във фирменото дело при регистърния съд, се налага извод, че законният представител на сдружението не е ограничен в правомощията си. Както бе посочено по-горе въпросът дали представляващият е действал без предходно решение на управителния съвет за сключването на процесния договор за заем /в какъвто смисъл са твърденията на ответното сдружение/, е от значение за вътрешните му отношения с юридическото лице и е без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в устава на сдружението във връзка с обема на представителството, нито дали има решение на управителния съвет по въпроси от неговата компетентност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че договорът е валиден, сключен е на посочената дата. В същия се съдържат дата, място на съставяне, страните, предмета на договора, а именно отразено е в т. 1 на въпросния документ, че ищцата предава в собственост на ответника парична сума при условията на овърдрафт, т.е при необходимост, договорът влиза в сила при предаване на посочената парична сума в него 16 200, 00 лв., като заемополучателят се задължава да върне заетата сума в срок до 01.02.2024г., като се дължи и годишна лихва в размер на 10 % от заемната сума за срока по чл. 3, ал. 1. Според настоящия съдебен състав, тези изявления на страните покриват съществените елементи на договора за заем по чл. 240 и следв. от ЗЗДог и установяват постигнатото между тях съгласие за сключването на такъв договор.

Именно защото, договорът за заем, е реален обаче, винаги предполага наличието на действително предадена заемна сума, от фактическата власт на заемодателя, във фактическата власт, на заемополучателя. Договорът се счита за сключен с предаване на заемната сума. В случая от договора не може да се изведе, че същата е предадена към момента на сключването му. Нещо повече, в чл. 2 изрично е посочено, че същият влиза в сила при предаване на сумата. В тази връзка в тежест на ищцата бе да докаже, че сумата е предадена.

Съдът намира от събраните по делото доказателства, че ищцата не проведе пълно и главно доказване на този факт.

В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че съгласно Решение № 271 от 19.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4275/2017 г., IV г. о., ГК, на тълкуване подлежат не само неясните или двусмислени уговорки на договора, а и тези, които макар и външно да са ясни, но между страните съществува спор за действителното им съдържание. При това тълкуване съдът трябва да преценява уговорката не самостоятелно сама за себе си, а във връзка с останалите уговорки на договора, като при това се изхожда от смисъла на целия договор и целта на същия. Съдът трябва да тълкува договора, прилагайки правилата на чл. 20 от ЗЗДог, като при това търси действителната, а не предполагаема воля на страните. Отделните уговорки трябва да бъдат тълкувани във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Всяка уговорка трябва да се преценява с оглед на систематичното й място в договора и общия му смисъл. При съществуващо между отделните уговорки противоречие, съдът трябва да извърши преценка може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент на противното или на по-силното основание. При това уговорките в договора и използваните в тях понятия не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в смисъла, който следва от целия договор, като при определени от закона случаи, използваните понятия може да се различават от законовата дефиниция и да са съобразени с обичая. Съдът извършва тълкуването на договора, прилагайки установените в чл. 20 от ЗЗДог критерии за това, като е задължен да използва всички, а не избирателно само някои от тях. При тълкуването на договорите за паричен заем, от значение са насрещните изявления на страните и поетото от заемателя задължение за връщане на паричната сума. В частта си, с която документира тези изявления, договорът за заем има характер на диспозитивен документ. Самият договор за заем е реален, поради което се счита за сключен от момента, в който се осъществят и двата елемента от фактическия му състав, а именно - постигнатото между страните съгласие и реалното предаване на сумата от заемодателя на заемателя. Това предаване може да бъде документирано както в отделен от договора, с който е постигнато съгласието, документ, така и в самия договор. В последния случай, в частта си, документираща предаването на сумата, договорът има характер на свидетелстващ документ и служи едновременно както за доказателство, че изявленията в него са направени от страните, така и за доказателство за факта на предаването на сумата. В случая в договора липсва изявление, че сумата е предадена към момента на сключването му. На първо място по отношение на твърдението на ищцата, сторено като допълнение и пояснение по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно заседание, че сумите по договора са предавани на заемополучателя както преди сключването му, така и след него, като поради недостиг на средства за сдружение „Научно-технически съюз – Б.. и необходимостта от завеждане на дела, свързани със защита интересите на сдружението от ищеца е извършено плащане на суми, представляващи разходите за заплащане на държавна такса, адвокатско възнаграждение, такси за вписване на искова молба, както и снабдяване с данъчни оценки и скици по повод, на които е образувано търговско дело № 76/2021 година по описа на Окръжен съд Б........ Твърдения, че сумите са заплатени лично от Р. С., както чрез плащане в брой, след изтеглянето им от собствената сметка, така и чрез извършване на банкови преводи от личната сметка на С. в полза в случая на Окръжен съд Б....... свързано със заплащане на тези такси. По този начин е извършено предаване на сумите, за които е съставен договор за заем. Съдът намира, че същото не произтича от разпоредбите на договора и съдържанието му, което съдът тълкува по реда на чл. 20 от ЗЗД. Действително съгласно практиката на ВКС /Решение № 379/06.01.2014г. по гр.д. № 171 по описа за 2012 година на ВКС/ „фактическият състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент. Предаването може да не е било в собственост и може да предхожда по време съгласието за връщане. Нещо може да бъде получено на какво да е основание (напр. парична сума – като аванс по договор за изработка, вещ или услуга – като вноска по договор за дружество, ценни книжа по договор за влог или доверително управление) или дори без основание и след това страните да се съгласят същата сума или равностойността на вещта или услугата в пари да се счита предадена в собственост, а получателят да се съгласи да върне съответната парична сума. Чрез такава спогодба (установителен или друг ненаименован договор) страните може да преуредят отношенията си с обратна сила и дължимото ще е по договор за заем, като дадените обезпечения за изпълнение на предходното задължение се запазват и страните могат да учредят наред със запазените и нови обезпечения. Такъв договор е валиден, тъй като заемателят реално е получил нещо и се задължава да го върне – същото или равностойността му в пари. В случая обаче от съдържанието на самия договор не произтича такава спогодба, от която да се направи извод, че страните преуреждат отношения от преди сключването му. Настоящият съдебен състав намира, че в случая, че договорът е касаел дадени преди сключването му суми от ищцата, то е следвало да има изрично съгласие за преуреждане на отношенията в самия договор, а в случая от разпоредбите му не произтича такова съгласие. Нещо повече в самия договор в чл. 2 от същия е отразено, че договорът ще се счита за сключен след предаване на сумата, предмет на същия, следователно към този момент заемната сума не е била предадена. Предвид изложеното съдът намира, че сумите, платени от ищцата преди сключване на договора на 01.02.2021г. не касаят процесния заем, поради което и писмените доказателства и показанията на свидетеля П........ в тази насока са неотносими.

В заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е посочило, че процесният договор за паричен заем в ответното сдружение е осчетоводен частично. Начинът на осчетоводяване е: -осчетоводено е задължение в размер на 7 000 лева; -не е осчетоводено плащане на сумата от 5 000 лева по Договора за правни услуги; -неправилно е осчетоводено плащането на сумата от 5 637, 90 лева. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази му част. Относно сумата от 7000, 00 лв. вещото лице е посочило в заключението си, че през периода 01.01.2021 г.-28.02.2021 г е налице движение по счетоводната сметка 159 Други заеми и дългове. Сметката е пасивна и по нея се отчитат предоставени на дружеството заеми. Липсва аналитичен признак, от който категорично да се установи името на заемодателя. Вещото лице обаче е приело, че тъй като не е налице информация за друг заемодател освен Р. С., експертизата счита, че осчетоводената като предоставена в заем сума от 7 000 лева е по процесния по делото Договор за заем. В справка № 04 е обработено пълното движение по сметка 503 Разплащателна сметка в лева, от което е видно, че сумата от 7 000 лева не е предоставена по банков път, а е осчетоводена като предоставена в брой. Съставеното счетоводно записване е следното: Дебит сметка 501 Каса в левове - 7 000 лева; Кредит сметка 159 Други заеми и дългове - 7 000 лева. В случая самото вещо лице, включително и в съдебно заседание, сочи че няма данни на коя дата е внесена тази сума на каса в сдружението, нито от кой, но приема, че тъй като няма друг договор за заем същата представлява суми по процесния договор. Съдът намира, че това е предположение, което не е подкрепено с доказателства.

На първо място липсват каквито и да било доказателства, че сумата от 7000, 00 лв. е внесена в касата на ответника именно от ищцата, посоченото от вещото лице е предположение. На следващо място не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях – арг. Решение № 274 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г., Г. К., ІV ГО на ВКС, Решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г., Г. К., ІV ГО на ВКС. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (например парична вноска по договор за гражданско дружество) и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презюмира че страните си предават суми по договор за заем.

Счетоводните записвания са вторични, вписването в тях само по себе си не създава основание за възникване на вземане/задължение. В случая по делото не са ангажирани други доказателства, които да са от естество да установят, че счетоводното записване за получаването от ответника като дадени му 7000, 00 лв. има своето основание.

В случая липсва ПКО или РКО. Това са двустранно подисани документи, които следва да съдържат подписи съответно на вносител, респ. на получил сумата и на получил, респ. броил сумата, те имат характер на разписки и установяват съответното плащане – внасяне, респ. получаване на сумата. Не се установи да са налични такива документи, на база на които да е направено посоченото вторично записване.

Счетоводното отразяване, като дейност по регистриране на стопанските операции, вкл.правни действия, пораждащи права и задължения за правния субект, каквото е и заемното правоотношение, няма конститутивно действие. Осчетоводяването не означава, че задължението е валидно възникнало. Счетоводните записвания, които не се основават на съставени по надлежния ред първични счетоводни документи не могат да имат доказателствена сила и с оглед принципа залегнал в чл. 4, ал.3 от ЗСч. Извод за внасяне на пари в размер на 7000, 00 лв. в касата на дружеството именно от ищцата и приемането им от ответника със задължение за връщане на база сключен договор за заем не може да се обоснове от приетите по делото доказателства, още повече, че вещото лице не е установило нито дата на внасяне на тази сума /същата може да е и преди сключване на договора от 01.02.2021г., нито от кой са внесени/. Предвид изложеното съдът намира, че по делото не е установено ищцата да е предала на ответника на основание сключения договор за заем сумата от 7000, 00 лв.

Относно сумата от 5367, 90 лв., за която е представена Разписка № 20211200000114/04.02.2021г. съдът намира, че също не се доказа, че посочената сума е предоставена заемна сума по процесния договор. Видно от разписката същата касае платени чрез ПОС от Р. С. по сметка №.......на Окръжен съд Б...... сумата от 5 367, 90 лева с посочено основание „ДТ по гр.д. № 76/2021г. Задължено лице - „НТС Б........ Т.е. действително видно от разписката посочената сума е платена от лична сметка на ищцата по сметка на ОС-Б....... за държавна такса в полза на ответното сдружение по водено дело от последното. Едновременно с това от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза е видно, че в счетоводството на сдружението има РКО № 1/04.02.2021г за сумата от 5 367, 90 лева със следните реквизити: -да се брои на: Окръжен съд Б.......-за: Р. С. ЗЛ: СНЦ НТС Б...... 5949; - сума - 5 367, 90 лева. Те. сумата е взета от касата на сдружението, като е предадена на Р. С., за да я внесе по сметка на ОС-Б........тъй като задължено лице е сдружението. Обстоятелството, че вместо предадената от касата на сдружението сума ищцата е внесла същата сума, но от личната си сметка чрез терминално устройство, не води на извод, че счетоводното записване е неправилно и е следвало да се осчетоводи по друг начин. Интерпретациите на вещото лице как е следвало да бъде осчетоводена тази сума не могат да бъдат споделени. След като е налице РКО, от които е видно, че парите са предадени на Р. С. от касата на дружеството, то не може да се приеме, че всъщност не са предадени. Обстоятелството, че по счетоводни записвания на ответника на каса към тази дата не е имало достатъчно наличност, не е достатъчно, за да се приеме за установено, че такова разплащане не е било извършено. Произходът на средствата, за да се извърши това разплащане може да е различен, житейските хипотези са многобройни и не е нужно изброяването им, то и изчерпателно не е възможно.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че по делото ищцата не доказа по реда на пълното и главно доказване, че е предала на ответното сдружение заемната сума, нито каквато и да било част от нея, поради което липсва втораия елемент от договора за заем, а именно предаването и искът за главница е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. За пълнота съдът намира за нужно да отбележи и че със стореното в последното съдебно заседание изменение на предявения иск за главница, който е според него в размер на 12567, 90 лв. самата ищца си противоречи, доколкото самата тя твърди, че договорът за заем е в размер на 16 200, 00 лв., от които били и върнати 4800, 00 лв., претендираната сума като неизплатена главница при сумирането й със сума, която твърди, че й е върната надхвърля визираната в договора за заем сума. Предвид изложеното съдът намира, че твърденията на ищцата са противоречиви.

С оглед отхвърляне на иска за главница, то съдът намира, че е неоснователен и искът за заплащане на дължима по договора лихва за посочения период, доколкото не се установи да са предадени суми по договора за заем, върху които да се дължи лихва.

По отношение на разноските: С оглед отхвърляне на предявените искове право на разноски има само ответника по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Видно от данните по делото ответникът е сторил искане за присъждане на разноски, като е представен и списък по чл. 80 от ГПК. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, ме договореното и заплатено в брой от ответника адвокатско възнаграждение е в размер на 1700, 00 лв. Предвид изложеното ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 1700, 00 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът