Решение № 6087 от 13.6.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 334/2024 г.

Производството е по реда на чл. 215 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на Г. Т. Г., против издадената от Главния архитект на Район „Младост“ виза за проучване и проектиране изход. № АУ109085МЛ-001МЛ/13.12.2023 г. за строеж: „Жилищна сграда“ в УПИ •, кв.•по плана на СО „Пчелина“, [населено място] / [ПИ]/. С жалбата са наведени аргументи, че с издадената виза се извършвало ограничаване на възможностите за реализиране на бъдещ строеж в собствения на жалбоподателя [ПИ], тъй като предварително определеното с одобрения през 2005 г. ПУП право на застрояване по границата на съседните имоти се изменяло изцяло за сметка на възможностите в имота на жалбоподателя и в полза на имота, за който е издадената оспорваната виза. По отношение на съществуващата сграда в [ПИ] се твърди, че в нарушение на чл.6 от АПК, с издадената виза немотивирано било позиционирано мястото на изграждане на сградата в [имот номер], като по този начин първата щяла изцяло да попадне в сянката на новата сграда. Навеждат се още доводи, че въпреки приетата през 2005 г. възможност за застрояване по границата между имотите с номера •и •, с издадената виза се нарушавали изискванията на чл.20 до чл.30 от ЗУТ. Иска се отмяна на обжалваната виза, като в съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д. К., който въпреки отправено от него и удовлетворено искане, не представя писмена защита в определения от съда срок. Ответникът – Главния архитект на Район „Младост“, чрез упълномощения юрисконсулт С., в съдебно заседание и чрез представената писмена защита с.д. 8416/12.06.2024 г., изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Д. Д. Г., чрез упълномощения адвокат Д. К. поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на обжалваната виза. Заинтересованата страна „А.И.“ ООД, чрез упълномощения адвокат М. В. в съдебно заседание и с представената писмена защита с.д. 8243/10.06.2024 г., изразява становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноски съобразно представен списък. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното: С договор за делба от 12.10.2022 г. по [нотариален акт], том •, рег. № •, дело № •г., жалбоподателят Г. Т. Г. получава в дял и става изключителен собственик на ПИ с [идентификатор] находящ се в [населено място], СО „Пчелина“, а Е. В. Т. в качеството си на наследник на починалия на 12.09.2002 г. В. Т. Т. получава в дял и става изключителен собственик на съседния ПИ с [идентификатор]. С друг договор за делба от същата дата, за който е съставен [нотариален акт], том •, рег. № •, дело № •• г., жалбоподателят Г. и заинтересованата страна Д. Д. Г. получават в общ дял и стават изключителни собственици на сгради с идентификатори •• и ••. С Решение № 2427-7 по Протокол № 32/21.09.2005 г. на Общински съвет-Варна е бил одобрен ПУП-ПРЗ за СО „Пчелина“, чийто предвиждания са за свързано ниско застрояване по цялата обща граница между [ПИ] и [ПИ] ( последният урегулиран като УПИ •) при плътност 30 %, кинт -1, озеленяване 50 %, етапност – 3 етажа/10 м. кота корниз, като по отношение на границите към другите имоти предвиждането е за свободно застрояване. Планът не е бил обжалван в частта му за посочените два имота, като същият е предвиждал запазване на съществуващите в тях сгради, тяхното пристрояване или надстрояване, или премахването им с изцяло ново свързано застрояване на избрано от възложителите място, обхващащо само 16 м. от общата им граница. Съществуващите сгради в [ПИ] и [ПИ] са били построени преди одобряването на горепосоченият ПУП-ПРЗ, поради което не са се намирали в съответствие с неговите предвиждания – сградите в [имот номер] са изпълнени при свободно застрояване, а тази в [ПИ] е разположена по протежение само на 5 м. от общата граница с [ПИ]. Към 2005 г. посочените два имота са били съсобствени на жалбоподателя Г. и наследниците на В. Т. Т.. С договор за покупко-продажба по [нотариален акт], том •, рег. № •, дело № •от • г., Е. В. Т. продава на „А. И.“ О. П. с [идентификатор]. След придобиването на имота е подадено до кмета на район „Младост“ заявление от „А.И.“ ООД с рег. № АУ109085МЛ/13.11.2023 г., с което е поискано издаването на виза за проектиране. Правомощията на кметовете на съответните административни райони на община Варна за издаването на визи за проектиране, са били предоставени на основание пар.1, т.4 от ДР на ЗУТ с т.1 и т.2 от издадената от главния архитект на община Варна заповед № 005/17.02.2017 г. В изпълнение на тези правомощия, без да уведоми Г. Т. Г. за образуваното адм. производство, главният архитект на район „Младост“ издава на основание чл.140, ал.1, ал.2 и ал.3 във вр. с чл. 134, ал.6 от ЗУТ обжалваната виза за проектиране с изход. № АУ109085МЛ-001МЛ/13.12.2023 г., имаща за предмет строеж: „Жилищна сграда“ в УПИ ••, кв.•по плана на СО „Пчелина“, [населено място] ([ПИ] ). Предвижданията на визата са за свързано застрояване в северната част на [ПИ] при изцяло ново строителство /събаряне на съществуващата сграда/ или пристрояване и надстрояване на съществуващата сграда, на разстояние 5 м. от уличната регулация и дължина 16 м. по общата граница с [ПИ], като в южната част на парцела, т.е. след въпросните 16 м. предвиждането е за свободно застрояване. Съгласно приложеното в адм. преписка удостоверение от Район „Младост“ с рег. № АУ095142МЛ-001МЛ/9.10.2023 г., жилищни сгради с идентификатори •••и ••, находящи се в УПИ • / [ПИ]/, кв.•по плана на СО „Пчелина“ [населено място], са съборени. С визата са запазени предвидените с одобрения ПУП - ПРЗ характер на застрояването, което остава ниско, както и правилата и нормативите за съответната устройствена зона. Доколкото предвиденото с визата застрояване в [ПИ] е разположено срещу съществуващите в северната част на [ПИ] сгради, то при реализация на първото, сградите в [ПИ] ще бъдат обградени от двете страни под прав ъгъл, в резултат на което те ще останат изцяло в сянка при лишаване от близо 80 % от пряка слънчева светлина през светлата част от денонощието. Подобно засенчване не би се получило, ако с визата бе предвидено застрояването в [ПИ] да бъде изпълнено в южната част на парцела. Издаването на визата е съобщено на Г. Т. Г. с писмо рег. № АУ109085МЛ-002МЛ/13.12.2023 г., което той е получил на 23.01.2024 год. Поради несъгласие с предвиденото във визата място на застрояването в [ПИ], Г. подава до АС-Варна жалба срещу нея, която е приета в Район „Младост“ с рег. № АУ109085МЛ-003МЛ/2.02.2024 год. При така установените факти, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в 14-дневния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от лице с правен интерес по смисъла на чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ, срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Обжалваната виза е издадена от компетентен адм. орган – съгласно чл.140, ал.7 от ЗУТ, материалната компетентност за нейното издаване принадлежи на главния архитект на общината, който в случая е делегирал на основание пар.1, ал.4 от ДР на ЗУТ тези свои правомощия на главния архитект на район „Младост“ – в същият район се намират процесните два имота. От даденото в последното съдебно заседание уточняващо заключение на вещото лице К. А. по назначената съдебно-техническа експертиза, се установява наличието на съответствие между текстова и графична част на обжалваната виза, поради което установената за адм. акт форма е спазена. По делото липсват данни подаденото от „А.И.“ ООД заявление за издаването на виза да е съобщавано на жалбоподателя Г., като така допуснатото процесуално нарушение съдът намира за съществено, доколкото ако същото не бе допуснато, то би се стигнало до различно приложение на материалния закон, т.е. налице е основанието по чл.146, т.3 от АПК за отмяна на обжалваната виза. Така допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е довело до неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.146, т.4 от АПК и до несъответствие на визата с целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Предназначението на обжалваната виза е да конкретизира застрояването в [ПИ], урегулиран като УПИ ••, което е видно от цитираното в нея правно основание за издаването й – по смисъла на чл.134, ал.6 от ЗУТ, тя определя точното разположение на предвидената за застрояване сграда в [ПИ]. Именно с това разположение жалбоподателят Г. не е съгласен, претендирайки сградата да е разположена в южната част на парцел 60 с цел да не засенчва собствената му съществуваща сграда и същевременно да не ограничава възможностите му за бъдещо застрояване в неговия парцел. В случая, правилно е процедирано издаването на виза за проучване и проектиране, а не изменение на действащия ПУП-ПРЗ, доколкото видно от заключенията по назначените съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, които съдът намира за правилни и обосновани, липсва изменение на установените с ПУП начин, характер на застрояване, правила и нормативи за съответната устройствена зона по смисъла на чл.134, ал.6, изр.1 от ЗУТ. При тези условия, нормата допуска промяната на разположението и конфигурацията на предвидените с ПУП сгради да бъде извършена само с виза по чл.140 от ЗУТ, в който случай последната определя конкретното застрояване съгласно чл.134, ал.6, изр.2 от ЗУТ. В настоящия казус обаче, дори не е налице промяна в разположението на предвидените с действащия ПУП-ПРЗ сгради за застрояване в [ПИ] – установява се от експертизата, че съгласно одобрения с решение № 2427-7 по протокол № 32/21.09.2005 г. на Общински съвет -Варна ПУП- ПРЗ, предвиденото с него свързано на 16 м. застрояване може да бъде разположено по цялата обща граница между [ПИ] и [ПИ], т.е. даден е избор на двамата възложители да определят точното място на което ще бъдат разположени въпросните 16 м. В този смисъл, визата дори не променя разположението на предвидената за застрояване с ПУП-ПРЗ сграда в [ПИ], а само го конкретизира определяйки точното му място. За това конкретизиране, обаче е било необходимо съгласието на жалбоподателя Г., а данни за даването на такова липсват по делото - наличието на съгласие не се твърди нито от ответника, нито от заинтересованата страна „А.И.“ ООД. В това отношение, не е приложима нормата на чл.134, ал.7 от ЗУТ, според която съгласие се изисква само при промяна в начина на застрояване. Действително, с оспорената виза не се предвижда промяна в начина на застрояване, защото както е установено и от експертизата, за мястото /северната част на парцела/ на което с визата е определено разположението на предвидената при свързано застрояване сграда в [ПИ], с действащия ПУП-ПРЗ също е било предвидено свързано застрояване на 16 м. Във връзка с последното, обстоятелството че планът е давал възможност на възложителите да определят къде точно по общата между [ПИ] и [ПИ] граница да бъдат разположени въпросните 16 м., означава че извън тях планът предвижда и според вещото лице допуска свободно застрояване. Същото положение е възпроизведено и при извършената с визата конкретизация на застрояването в [ПИ] – свързано на 16 м. в северната част на парцела и свободно за оставащата извън 16-те метра южна част на парцела. Що се касае до съществуването на възможност за избор на точното разположение на 16-те метра свързано застрояване, то същата е ясно показана на приложеното в адм. преписка извлечение от действащия ПУП-ПРЗ, където това застрояване е дадено по цялата обща граница между [ПИ] и [ПИ] - както е посочено и от вещото лице А., няма как предвидената при свързано застрояване сграда да е с дължина повече от предвидените 16 м., поради което оставащата извън тях част от двата парцела е предвидена за свободно застрояване. В този смисъл, заключението на експерта за съществуването на предвидена с визата комбинация на свързано и свободно застрояване, не означава промяна на предвидения с ПУП-ПРЗ начин на застрояване, което вещото лице А. уточнява в последното съдебно заседание – последен абзац на л.115 от делото. Независимо от липсата на промяна в начина на застрояване, било е според съда необходимо съгласие на всеки един от собствениците на [ПИ] и [ПИ] при определянето с виза на конкретното застрояване, в който и да било от двата парцела. Тази необходимост е предопределена от предвиденият с действащия ПУП-ПРЗ начин на свързано застрояване между двата съседни имота и по-точно от дадената за всеки един от двамата възложители възможност за избор при определяне на точното място от общата им граница, на което да бъдат разположени предвидените за свързано застрояване 16 метра. При одобряването през 2005 г. на действащия ПУП-ПРЗ, двата имота са били съсобствени на едни и същи лица – жалбоподателят Г. Т. Г. и наследниците на починалият В. Т. Т., като противно на изразеното в писмената защита на „А.И.“ ООД становище, дори тогава да е било дадено от жалбоподателя Г. съгласие по чл.21, ал.5 от ЗУТ за свързано ниско застрояване, то даването на последващо такова при издаването на оспорената виза е наложително именно с оглед предоставената с ПУП възможност за избор между три варианта – запазване на сградите в двата имота в съществуващия им вид, тяхното пристрояване или надстрояване, или премахването им с изцяло ново строителство. След като за последните два варианта е предвидено свързано застрояване, то за избора на който и да било от тях, включително за конкретното му определяне с виза, наличието на взаимно съгласие е задължително предвид самата същност на свързаното застрояване, при което съгласно чл.21, ал.2, изр. І от ЗУТ, калканните стени следва да се покриват напълно. Последното означава, че избора на конкретното място на застрояване в единия имот, предопределя мястото на застрояване в съседния имот. В тази връзка, съгласно чл.21, ал.5 от ЗУТ, недопустимо е в конкретния казус собственика на единия имот да определя конкретното застрояване в другия имот без съгласието на неговия собственик. В този смисъл, съгласие нямаше да е необходимо ако действащият ПУП- ПРЗ не съдържаше възможност за избор - тогава даденото при одобряването му съгласие по чл.21, ал.5 от ЗУТ би било еднозначно и по тази причина достатъчно, а евентуалната липса на такова би била ирелевантна при положение, че към момента на издаването на визата, решението за одобряване на ПУП е било влязло в сила и съответно представлява стабилен адм. акт. Доколкото обаче действителното положение е различно и при свързаното застрояване собствениците на съседните имоти имат равни права, то от значение е ограничаването в случая на правото на избор на собственика на [имот номер], упражняването на което не се намира в зависимост само от това дали има или няма засенчване на неговата сграда. Поради самото естество на предвиденият начин на свързано застрояване, това право следва еднакво да бъде упражнено от собствениците и на двата имота, или както е посочено от вещото лице „те следва еднакво да избират“. Противно на това, с обжалваната виза собственикът на [имот номер] налага без съгласието на собственика на [имот номер], предвиденото с ПУП-ПРЗ бъдещо застрояване да бъде разположено в зависимост от неговият избор, т.е. в северната част на парцел ••. Обратно, претенцията на жалбоподателя за разполагане на свързаното застрояване в [ПИ] в южната част на парцела, не може да бъде законосъобразно реализирана без съгласието на собственика на този имот. Доказателствената тежест за установяване на положителния юр. факт за наличието на съгласие от страна на собственика на [имот номер] е за ответника по делото, който не се е справил със същата. Изложените от процесуалния му представител аргументи, че този собственик бил направил избор чрез определяне от него на мястото на което е построена съществуващата сграда в [имот номер], е изцяло несъстоятелно – установено е от вещото лице, че въпросната сграда е съществувала преди одобряването на ПУП-ПРЗ с решение № 2427-7 по протокол № 32/21.09.2005 г., поради което няма как тя да има отношение към дадените с този план възможности за избор, а освен това същата не може да има нищо общо със свързаното застрояване, тъй като е изпълнена при свободно застрояване. Установената по изложените съображения липса на съгласие от страна на жалбоподателя Г. прави обжалваната виза материално незаконосъобразна и несъответстваща на целта на закона, т.е. предвид наличието на основанията за оспорване по чл.146 т.4 и т.5 от АПК, както и наличието на горепосоченото основание по чл.146, т.3 от АПК, същата следва да бъде отменена. При този изход на делото, съгласно който жалбата е основателна, ответника и заинтересованата страна „А.И. “ ООД нямат право на разноски, а съгласно чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателя има право на такива в размер на 260 лв., включващи платена държавна такса в размер на 10 лв. и 250 лв. платено възнаграждение на вещо лице, които следва да му бъдат възстановени от ЮЛ към което принадлежи адм. орган. С приложеният на л.87 от делото списък на разноските, пълномощникът на жалбоподателя адв. Д. К. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с което представя приложеният на л.87 от делото договор за правна защита и съдействие № 415/7.03.2024 г. Възражението на ответника, че такова възнаграждение не се следва на адв. К., съдът намира за неоснователно - същото е основано на липсата на доказателства за наличие на предпоставките на чл.38, ал.1 от ЗА, за които обаче е достатъчно тяхното посочване. С оглед последното, на адв. Д. К. следва да бъде присъдено адв. възнаграждение в размер на 1250 лв. съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното, съдът