Решение № 64 от 6.3.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 504/2024 г.

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК С обжалваното решение №189/06.06.2024г по гр.д. №872/2023г Смолянският районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявени от М. Т. М. и Д. Т. С. от гр. С. срещу Ф. К. Д. от гр. Ч., за сума в общ размер от 14 750 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищците от добив на дървесина, извършен през 2023 г. в поземлен имот с идентификатор ••••••• по КККР на с. С., общ. С., одобрени със заповед № РД-18933/13.04.2018 г. на ИД на АГКК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2023 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане. Постъпила е въззивна жалба с вх.№3933/20.06.2024г от М. Т. М. от гр.С. чрез адв.К. против решение № 189/06.06.2024г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 201/13.06.2024г. по гр.д.№ 872/2023г. по описа на Районен съд-гр.Смолян.Намира, че решението с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД до размер на сумата 8 634 лева, е незаконосъобразно и необосновано Счита че Ф. Д. се е обогатил за сметка на ищците от добив на дървен материал, извършен през 2023г. в поземлен имот с идентификатор ••••••• по КККР на с.С., община С., област С., със сумата 8 634 лева общо или 4 317 лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2023г. до окончателното и изплащане. С решение от 13.06.2024г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоначалната решение досежно присъдените по делото съдебни разноски.Моли въззивния съд да ги отмени като неправилни /за първото решение - в обжалваната му част/ поради противоречието им с материалния закон и като реши спора по същество, да осъди ответника по настоящата въззивна жалба да заплати на ищците сумата общо 8 634 лева или по 4 317 лева за всеки от тях, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищците от добив на дървен материал, извършен през 2023г. в поземлен имот с идентификатор ••••••• по КККР на с.С., община С., област С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2023г. до окончателното й изплащане, както и да присъди на ищците направените по делото съдебни разноски за двете инстанции.Счита, че по делото няма спор относно фактическата обстановка и тя е възприета правилно от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Намира, че не е спорно обстоятелството, че доверителката му е съсобственик с права 1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор ••••••• по КККР на с.С., община С., област С., не се спори и относно добитото от ответника по настоящата въззивна жалба количество дървесина - 365.39 куб.м дървен материал по издадените Позволителни за сеч № 0•••••/18.01.2023г. и № 0••••••/18.01.2023г. Спорният въпрос е дали сключения между други съсобственици на имота и ответника по настоящата въззивна жалба договор за добив на дървесина 01.11.2022г. обвързва и ищците по делото, които не са подписали същия, но са получили авансово суми за извършения в съсобствения имот дърводобив. Твърди, че доверителката му не е страна по сключения между другите съсобственици на имота и ответника по настоящата въззивна жалба договор от 01.11.2022г., не е подписвала същия и никога не се е съгласявала с неговите клаузи. Що се касае до разписката за изплатени авансови суми за извършен дърводобив в горски имот № ••••••• в местност К., в землището на с.С., то твърди, че в нея е декларирано, че една от съсобствениците на имота - С. Г. И., е получила такива суми, като е предала сумата 9 000 лева на съсобственика Д. С., от които 4 500 лева - за него и 4 500 лева - за доверителката му. Разписката съдържа и подписа на Д. С. за приел сумата.Твърди, че посочения по-горе документ - разписка за изплатени авансови суми, не носи подписа на доверителката му, поради което по никакъв начин същият не може да ангажира нейното съгласие с клаузите на сключения договор за дърводобив с ответника. Намира, че дори и тази разписка да е била подписана от доверителката му, то счита, че това по никакъв начин не означава, че тя, както и нейния брат Д. С. признават конклудентно действителността на сключения договор за дърводобив и размера на договореното с него възнаграждение, каквито изводи е формирал районният съд. Моли въззивния съд да обърне внимание, че никъде в разписката не се сочи каква сума следва да се изплати като цяло за всеки един дял от имота, за да се приеме, че е налице съгласие по договорената цена. Ето защо изводите на съда, че с приемането на авансовото плащане, доверителката му и нейният брат са се съгласили с условията на договора за дърводобив, сключен от останалите съсобственици, противоречи на закона. Обстоятелството, че договора за добив на дървен материал е сключен от собствениците на повече от половината от процесната гора и че ответникът е извършвал сеч в нея на правно основание - сключен договор за поръчка и продажба със собствениците, притежаващи повече от половината от общия имот, счита че няма за последица възникването на права и задължения по този договор за съсобствениците, които не са страна по него.По делото е прието заключението по назначена лесотехническа експертиза, изготвена от инж.С. Б., съгласно която стойността на отсечената дървесина от процесния имот по средни пазарни цени за текущия период възлиза на 70 536 лева. Счита, че по принцип от тази сума следва да се приспаднат разходите за маркация, изготвяне на горскостопанска програма, добив и извозване на дървесината, но тези разходи задължително следва да бъдат документално обосновани, каквото е изискването на Закона за счетоводството. Видно от заключението по приетата съдебно-икономическа експертиза, за извършения дърводобив от процесния имот няма осчетоводени разходи, свързани с добива на иглолистната дървесина по позволителни за сеч № 0••••• и № 0•••••• в имот е идентификатор ••••••• по КККР на с.С.. С оглед на това намира, че в противоречие със закона решаващият съд е приел, че макар за заплащането на горните разходи да не се ангажират доказателства, то те са ноторно известни и неизбежно съпътстват дейността по добива. При това положение при добита дървесина от процесния имот на обща стойност 70 536 лева, доверителката ми (е дял от 1/8 идеална част) следва да получи сумата 8 817 лева, а двамата ищци - общо 17 634 лева. Като се приспадне сумата от 9000 лева, получена от Д. С. по разписката за изплатени авансово суми, то двамата ищци следва да получат остатък в размер на 8 634 лева или по 4 317 лева за всеки от тях.Намира, че като е направил обратните изводи и е приел, че не е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване на ответника за сметка на ищците, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразно решение, което още веднъж моли въззивния съд да отмени. Постъпил е в законният срок писмен отговор от Ф. К. Д. от гр. Ч., чрез адв. Е. М. В. който намира въззивната жалба на М. М. за допустима, но по същество неоснователна и недоказана, а постановения съдебен акт счита за правилен и законосъобразен.Намира, че районният съд изчерпателно и точно е изяснил фактическата обстановка, съдържаща всички релевантни факти и обстоятелства и правилно е приложил материалния закон. Счита, че правилно и законосъобразно районен съд -Смолян въз основа на приобщения към настоящото дело доказателствен материал е извел извода за неоснователност на исковата претенция.Счита че по безспорен начин се установява че не е налице елемент от фактическия състав на сочената норма- чл.59 ЗЗД. Намира, че не е налице липса на правно основание за добива на дървесина от процесния имот както и не е налице обедняване на ответника по спора и това да е без правно основание.Счита, че в първата инстанция е приложен и приет като доказателство валидно сключен писмен договор, по силата на който доверителя му има право да добие дървесина от Поземлен имот •••••••. Договора е подписан от всички наследници на В. Н. С. с изключение настоящия въззвник.Твърди, че ищците са получили продажната цена съгласно техния дял-сума от 9 000, 00 лева за право да добие дървесина от Поземлен имот •••••••. Сумата е по договора, този факт се признава и от самите ищци. Счита, че тази сума противно на твърдяното от въззивника и то за първи път с въззивната жалба не е авансова такава а е окончателна и то именно по горния договор. Получаването на продажната цена / факт който се признава/ води до единствено възможния извод за потвърждаването на сключената сделка по горния договор.Счита, че закона допуска съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия. Приемане на продажната цена без възражение или незабавно непротивопоставяне от страна на въззивника счита, че води до извода, че ищците са потвърдили валидността на писмения договор както и настъпилите от това последици. Тоест да получат продажна обща цена от 36 000 лева разделена на четири дяла по наследствени колена.Счита, че мнозинството от наследниците разполагат с правомощието да се разпореждат с добива от недвижимия имот в случая дървения материал- чл. 112, ал. 2 от ЗГ, регламентиращ, че ползването и добива на дървесина от масиви, които са частна собственост се извършва свободно чрез сключване на договор. На свой ред съгласно чл. 111, ал. 19 ЗГ ползването на дървесина от горите, които са собственост на повече от едно физическо и юридическо лице, може да се извършва само при писмено нотариално заверено съгласие на поне половината съсобственици на имота.В настоящия случай повече от половината от съсобствениците на горния имот са сключили договор с доверителя му за добива на процесната дървесина, за което доверителя ми е заплатил и договорната цена.Поради това счита, че че доверителя му не се е обогатил за сметка на ищците по настоящото дело доколкото е налице облигационна връзка и основание за добива на процесната дървесина, за което доверителя му е заплатил и договорната цена.Счита че обстоятелството, че доверителя му е реализирал доход от процесната дървесина, не значи че се е обогатил за сметка на ищците, доколкото е налице валидна облигационна връзка с договорена цена за процесната дървесина, която цена доверителя му е заплатил на правоимащите включително и на ищците по настоящото дело.Моли в този смисъл въззивния съд да потвърди основното решение и решението, с което е допусната очевидна фактическа грешка.Претендира разноски. Постъпила е въззивна жалба с вх.№7284/12.11.2024г от Д. С. против решение 335/21.10.2024 по гр. дело 872/2023 по описа на районен съд –Смолян, с което съдът отказва да допълни решение №189/06.06.2024г по гр.д. №872/2023г по описа на районен съд Смолян като обяви за нищожен Договора между Д. и ЕТ Т. - М. Б. -за закупуване на дървен материал.Поддържа исканията във въззивната жалба срещу Решение 189/2024 на PC Смолян от М. М., изготвена от адв. Б. К..Моли въззивния съд да приеме като нови доказателства и включи в доклада си по въззивно гр. дело 323/2024 представените му от Регионална дирекция на горите (РДГ) -С. копие от план-програма за сеч в горски имот ••••••• в землището на село С., изготвена от инж. И. У., утвърдена от РДГ С. на 20.12.2022 год., копие от Пълномощно от В. П. С. на Ф. Д.. Информация за изготвянето на план- програма от инж. У. има в приложените документи в исковата молба, на от РДГ С. не са представили на адв. К. текста на тази план-програма.Моли въззивния съд да отмени решение 189/2024 и решение 335/2024 по гр.дело 872/2023 на районен съд Смолян, като уважи иска на М. и С. или да върне делото за ново разглеждане на първа инстанция.Твърди, че на срещата е била представена от Д. С. и втора оферта на друга дърводобивна фирма от Ч., готова да заплати по 180 лв. на куб.м. за първи клас (над 30 см) дървесина от черен бор и 200 лв. на куб.м. за първи клас за смърч след завършване на сечта, като се заплати целия обем на добит дървен материал. Твърди, че за справка вещото лице инж. Б. приело като средна цена за дървесина от първи клас (над 30 см) черен бор за 130 лв. на куб м. за този период от време.Твърди, че Д. не е споменал нищо на срещата за издадените на 17.01.2023 год. от РДГ С. две позволителни за сеч с номера ••••• и •••••• и получени вече от него, в които се разрешава да се добият в имот •••••••, собственост на наследници на Васил Сариев, общо 360 куб.м. дървесина, което е двойно повече от предвиденото в план-програмата и представено от Д. на срещата. Твърди, че впоследствие са получили копие от двете позволителни за сеч от РДГ С..Твърди, че. Д. им заявил, че искал да сече тяхната гора, защото в съседство имало друг горски имот, до който нямал достъп и трябвало да направи път до него за да извлече дървесината от съседния имот. Твърди, че никой не го е контролирал кога, от кой имот е сякъл и на кой собственик са издавани превозни билети.Твърди, че в позволителните е записано, че се разрешава на фирма „С. - 84” ЕООД да извърши сечта, като „фирмата е представена от Ф. Д.”. Сочи, че от РДГ -С. не са му представиха документ, който да обяснява какъв представител се явява на „С. - 84” ЕООД Ф. Д. - пълномощник или работник на трудов или граждански договор.Моли въззивния съд да обърне внимание че в пълномощното на В. С. няма клауза Д. да я представлява пред държавни или административни органи, включително и в РДГ С., както и да изисква от нейно име издаването на административни актове. Административен акт е позволителното за сеч, което счита, че означава, че позволителни за сеч с номера ••••• и •••••• са издадени без са е спазена процедурата за издаване.Твърди, че в Договора за дърводобив между Д. и част от собствениците на цитирания имот е записано, че те упълномощават Д. да ги представлява при издаване на позволителни за сеч. Договора е подписан десет дни след издаването на позволителните и не е можело да се представи в РДГ С. преди издаването им.Твърди, че Д. не е представил нито издаден документ от държавна институция издаден въз основа на това Пълномощно и също и нито един сключен договор с трети лица за дейност в имот •••••••, включително и с инж. И. У.. Не е представил и копие на неговата план-програмата за сеч на С. и другите собственици. На срещата в А. само я показал.В договора за дърводобив на корен, изготвен от адв. В. и представен от Д. на собствениците на имот ••••••• без никакво правно основание по закона на собствеността счита, че се прехвърля собствеността на дървесината в имот ••••••• на Д. до приключване на сечта в имота или до 31.12.2024 година. Счита, че всяко прехвърляне на собственост следва да се прави пред нотариус, което в случая не е направено.Твърди, че съгласно договора, собствениците прехвърлят на Д. собствеността на гората, като му дават права да сече в горския имот и получават затова общо 36 000 лв. предварително преди да започне сечта. Твърди, че в договора никъде не се представя информация какъв обем дървесина може да отсече, не се представя цени за добит дървен материал, класифициран по вид и размер. Счита, че така изготвения „договор” не отговаря на изискванията на закона и следва да се обяви от съда за нищожен, което с решение 189/2024 по описа на районен съд Смолян не е направено.Счита, че не може да се приеме твърдението в Решение 189/2024 на PC Смолян, че по „договора” срещу получените предварително 36 000 лв. собствениците предоставят обем дървесина от 360 куб.м., посочен в позволителните за сеч, защото тези позволителни ни са представени на собствениците от Д. и защото той е направил съвсем друга устна оферта за добив от 180 куб.м. за сумата от 36 000 лв., съответна на предвидения за сеч обем в план-програмата на инж.У.. Счита, че след като има две различни стойности за обема дървесина в предвидената за сеч дървесина в план-програмата и позволителните за сеч не следва да се приеме по аналогия колко е обема дървесина за добив. Твърди, че на среща със собствениците в А. Д. представя устна оферта за 200 лв. на кубичен метър добит дървен материал, независимо от вида и размера на дървесината. Показва им план-програма за сеч за имот •••••••, изготвена от инж. И. У., в която са предвидени за сеч 180 куб.м. дървесина. Д. скрива издадените от РДГ- С. седмица по- рано и получени от него позволителни за сеч с номера ••••• и •••••• за същия имот с обем на дървесината 360 куб.м., което съответства на 100 лв. на кубик. Реалния добив по издадени билети е 365, 39 куб.м. което съответства на 98.50 лв. на куб.м. средно.Аргумента на адв. В., че С. и М. са приели условията на договора, защото са получили своя дял от по 4 500 лв. три месеца след приключване на сечта, счита, че не следва да се приеме, защото при извършване на сечта парите не са били у тях. Другото твърдение на В., че Д. С. не е възразил и не с е е противопоставил на предложението на Д. твърди, че не е вярно, защото е бил подготвил оферта от друга фирма за дърводобив за цена за първи клас черен бор за 180 лв. на куб.м., която не е била приета от братовчедите, заради манипулацията на Д.. След като за М. и С. няма предварително заплащане, то условията на договора счита, че не са спазени. Твърди, че тези факти са развити подробна във въззивната жалба на адв. К., но е пропуснат факта, че парите са получени на 09.06.2023 година, три месеца след завършване на сечта. Счита, че Д. няма права да продава ¼ от добития дървен материал в горски имот •••••••. Всяка четвърта кола с дървен материал следва да се извозва на посочен от С. и М. гатер, а за последната кола да се издадат два превозни билета за два различни собственика, като се изравнят дяловете на добита дървесина съответно ¼ и ¾ за С. и М. и останалите собственици.Поради това моли въззивния съд да обяви за нищожен Договора за дърводобив на корен, сключен с останалите собственици, защото не са представени цени за добита дървесина по вид и размер на куб.метър.Моли съдът да приеме и включи цитираните по-горе факти и да отмени решения 189/2024 и 335/2024 по описа на районен съд Смолян и уважи иска на М. и С.. В законният срок е постъпил писмен отговор от Ф. К. Д., чрез адв. Е. М. В., който намира че въззивната жалба на Д. С. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.Оспорва изцяло въззивна жалба против решение № 335/21.10.2024 г. постановено по гр. д. № 872/2023 г. по описа на районен съд Смолян.Намира, че постановения съдебен акт е правилен и законосъобразен.С обжалваното решение съда правилно и законосъобразно е отказал допълване на съдебния акт.Счита, че не е възможно да е налице очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебното решение, като само диспозитива подлежи на поправка, когато не съответства волята на съда, обективирана в мотивите, на изразения и обявен диспозитив. Моли въззивния съд да обърне внимание, че с протоколно определение № 83/08.02.2024 г- съда се е произнесъл подробно и аргументирано защо оставя без уважение доказателствените искания на сегашния молител С. включая и оспорването на валидността на договора, изготвен от адв. Е. В. и представен с отговора на исковата молба, доколкото сега молителя не сочи в какво се изразява конкретно недействителността на този договор. Счита, че не се оспорва истинността на договора, за да бъде задължен ответника да го представи в оригинал.Намира, че с въззивната жалба се излагат аргументи именно по обжалваното решение № 335/21.10.2024 г. по описа на Районен съд -Смолян, а не както се опитва настоящия жалбоподател превратно да допълва въззивната си жалба против Решение № 189/06.06.2024 г. постановено по гр. д. № 872/2023 г. по описа на Районен съд Смолян.Счита, че волята на страните е ясно изразена в договора, като в обжалваното решение са обсъдени всички относими за спора доводи на страните.Процесния договор е сключен в писмена форма. Сключен е с повече от половината собственици на процесния имот. Мнозинството от наследници разполага с правомощието да се разпорежда с добива от недвижимия имот в случая дървения материал-чл. 112, ал. 2 от ЗГ, жалбоподателят е получил припадащата му се част от определената обща цена по договора, тоест налице е потвърждаване на същия с конклудентни действия от въззивника / този факт въззивника го признава и има значение за спора/ ако в някакъв момент, той въззивника не е бил съгласен то не е следвало да взема и цената по договора.Моли да се отчете факта, че останалите съсобственици нямат претенции по отношение на предмета на спора.Доводи за това, че въззивника е имал и друга оферта, счита, че първо са преклудирани и второ не са конкретизирани защото израза имах друга оферта от дърводобивна фирма от Ч. без споменаване на име, без представяне на офертата и то пред районен съд –Смолян намира за несъстоятелни и не следва да се вземат предвид.Счита, че в случая не следва да се допускат и като доказателства представените такива с въззивната жалба предвид разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК, и това че същите са неотносими към настоящия спор.Моли в този смисъл да бъде оставена без уважение депозираната от Д. С. въззивна жалба, като неоснователна Претендира разноски. Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят Д. Т. С. поддържа своята въззивна жалба срещу решение №335/21.10.2024г по гр.д. №872/2023г по описа на районен съд Смолян, тъй като съдът не се бил произнесъл по искането му за обявяване на договора за нищожен поради липса на предмет Намира, че този договор не е изпълнен.Освен това изрично е заявил че се присъединява към въззивната жалба на М. М. и поддържа всички искания в тази въззивна жалба срещу решение №189//06.06.2024г по гр.д. №872/2023г по описа на районен съд –Смолян.Представя писмена защита. Жалбоподателката М. Т. М., редовно призована, не се явява.Вместо нея пълномощникът и адв.К. поддържа депозираната от доверителката му въззивна жалба.Моли съда да я уважи като отмени решението на районен съд –Смолян и уважи предявения иск в размер на 8 634 лева/или по 4 317 лева за всеки от ищците /, с която ответника се е обогатил за сметка на двамата ищци от добива на дървен материал, извършен през 2023г в ПИ ••••••• по КККР на с.С., общ.С., ведно с със законната лихва, считано от 15.09.2023г до окончателното и изплащане Претендира разноски.Прави изрично възражение за прекомерност на присъденото адв. възнаграждение на пълномощника на насрещната страна, тъй като обстоятелството, че са депозирани две отделни въззивни жалби не дава право на пълномощника на насрещната страна да иска две отделни възнаграждения. Въззиваемият Ф. К. Д., редовно призован, не се явява Вместо него се явява адв. К.а –П. преупълномощена от адв. Е. В., която поддържа становище, че и двете въззивни жалби са неоснователни и следва да бъдат потвърдени както основното така и допълнителното решение на районен съд –Смолян като законосъобразни и обосновани.Претендира разноски. Смолянският окръжен съд намира, че въззивна жалба с вх. №7284/12.11.2024г от Д. С. против решение 335/21.10.2024 по гр. дело 872/2023 по описа на районен съд –Смолян, с което съдът отказва да допълни решение №189/06.06.2024г по гр.д. №872/2023г по описа на районен съд- Смолян като обяви за нищожен Договора между Д. и ЕТ Т. - М. Б. -за закупуване на дървен материал, е процесуално допустима.Депозирана е от надлежна страна, в законния срок и при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Законосъобразно и обосновано районен съд –Смолян в мотивите на решение №335/21.10.2024г по гр.д. № 872/2023г е приел, че с исковата молба Д. Т. С. не е предявил и иск за нищожност на представения с писмения отговор от адв.Е. В., пълномощник на Ф. Д., договор от 24.01.2023г.Видно от приложения по делото протокол от съдебно заседание от 08.02.2024г по гр.д. №872/2023г е оставил без уважение искането на Д. С., свързано с оспорване на валидността на договора, изготвен от адв.Е. В. и представен с отговора на исковата молба, тъй като Д. С. не е посочил в какво се изразява конкретно недействителността на този договор от 24.01.2023г и не се оспорва истинността на този договор. Видно от приложения в първата инстанция доклад по делото, връчен на страните, които не са направили възражения по него, е приет единствено иск предявен от М. М. и Д. С. срещу Ф. Д. с правно основание чл.59 ЗЗД.Поради това законосъобразно и обосновано районния съд е оставил без уважение молбата на Д. Т. С. с вх.№4347/09.07.2024г за допълване на решение №189/06.06.2024г по гр.д. №872/2023г по описа на районен съд Смолян, като неоснователна.Тази въззивна жалба Смолянският окръжен съд намира за неоснователна като ще следва да бъде потвърдено решение №335/21.10.2024г по гр.д. №872/2023г по описа на районен съд Смолян, като законосъобразно и обосновано постановено. По отношение на постъпилата въззивна жалба с вх. №3933/20.06.2024г от М. Т. М. от гр.С. чрез адв.К. против решение № 189/06.06.2024г. и решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 201/13.06.2024г. по гр.д.№ 872/2023г. по описа на районен съд-гр.Смолян, намира, че тази жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител, в законния срок, с внесена държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по следните съображения: Смолянският окръжен съд констатира, че гр.д. №872/2023г по описа на районен съд Смолян е образувано по искова молба на М. М. и Д. С. чрез адв.К., които са предявили единствено субективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД, с цена - 14 750 лева, с която ответникът се е обогатил неоснователно за тяхна сметка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-15.09.2023г, до окончателното и изплащане. Претендират и разноски. Не се спори от страните по делото, че ищците М. М. и нейния брат Д. С. са съсобственици с права по 1/8 идеална част за всеки от тях върху недвижим имот, възстановен с решение № 13 от 28.09.2000 г. на Поземлена комисия - гр. С. на наследниците на В. Н. С. - починал на 07.11.1978 г., представляващ -поземлен имот с идентификатор •••••••.4 по КККР на с. С., община С., област С., местност К., с площ 26 602 кв.м, трайно предназначение на територията горска, начин на трайно ползване иглолистна гора, съседи: ••••.272, ••••.5, ••••.3 и ••••.2. Няма спор, че през есента на 2022 г. част от наследниците на В. Н. С. са възложили на ответника Ф. Д. дейностите по изготвяне на горскостопанска програма, издаване на позволителни за сеч, добив и извоз на дървесина от посочения по –горе имот. Спорният въпрос по делото е дали сключения между другите съсобственици на имота и ответника Ф. Д. от 24.01.2023г, приложен по делото обвързва ищците М. М. и Д. С., тъй като те не са го подписал. Установява се, че М. М. и Д. С. не са възлагали такива дейности на ответника Д., не са давали устно съгласие за тях, както и не са подписвали какъвто и да е договор за добив и покупко-продажба на дървесина на корен или друг договор с ответника.Не отричат обаче, че Д. С. срещу разписка е получил от един от съсобствениците на имота –С. Г. И. авансово сума от 9000 лева /за всеки един от двамата ищци по 4 500 лева.Разписката, приложена по първоинстанционното дело съдържа подписа на Д. С..В тази разписка не се уточнява каква сума следва да се изплати на всеки един от ищците съобразно дела им, за да може съда да приеме, че има договорена цена. Поради това незаконосъобразно и необосновано районния съд е приел, че след като единият от ищците –Д. С. е приел авансово изплатената сума в размер на 9000 лева, двамата ищци се били съгласили с условията на сключения между останалите съсобственици и ответника Д. договор По делото е назначена, изслушана, приета и неоспорена лесотехническа експертиза, която установява, че пазарната стойност на добитата и експедирана дървесина по средни пазарни цени е - 70 536лвева без ДДС Вещото лице установява, че разходите касаещи добива и транспортирането е 21 266 лева като остава сумата от 49 270 лева от която следва да се приспадне уговорената в процесния договор и изплатена сума от 36 000л лева, като остава за плащане сума от 13 270.От тази сума-13 270 лева следва да се приспадне авансово изплатената сума и получена лично от единия от ищците –Д. С. в размер на 9000 лева с разписка, приложена по делото и се получава сума 4 270, която следва общо да получат двата ищци-М. М. и Д. С. или всеки един от тях следва да получи по 2 135 лева Към делото е приложено копие от договор от 24.01.2023г. между ЕТ“Т.- М.на Б.“ и Ф. Д. по които цени се извършва продажбата на добитата дървесина. Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателката М. М., че не следвало да бъдат приспадани разходите за маркация, изготвяне на горско-стопанска програма, добив и извозване на дървесината, тъй като те не били документално обосновани каквото е изискването на Закона за счетоводството.Именно поради това районния съд е назначил вещо лице –специалист -лесовъд, който да изчисли, тези разходи, които няма как да не са извършени. Съдът намира, че необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта, т. е. при твърдения за неоснователно обогатяване съдът трябва да изяснява дали увеличеното без основание имущество на едно лице е за сметка имуществото на друго лице и произтича от един общ факт или група факти. Правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се, както е в конкретния случай. Обстоятелството, че договора за добив на дървен материал е сключен от собствениците на повече от половината от процесната гора и че ответникът е извършвал сеч в нея на правно основание, а именно сключен договор за поръчка и продажба със собствениците, притежаващи повече от половината от общия имот, няма за последица възникването на права и задължения по този договор за съсобствениците, които не са страна по него, каквито са М. М. и Д. С.. Поради тези съображения Смолянският окръжен съд намира, че ще следва да бъде отменено обжалваното решение №189/06.06.2024г по гр.д. №872/2023г по описа на районен съд Смолян в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.59 ЗЗД до размер на сумата общо 4 270 лева и вместо това следва да бъде осъден Ф. Д. да заплати на М. М. сума в размер на 2 135 лева, с която се е обогатил неоснователно за нейна сметка от добив на дървесина, извършен през 2023г в ПИ с идентификатор •••• по КККР на с С. общ.С., ведно със законна лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба от 15.09.2023г до окончателното и изплащане. С оглед на обстоятелството, че ищеца Д. С. своевременно на основание чл.265, ал.1 ГПК със своята въззивна жалба с вх.№7284/12.11.2024г срещу решение №33521.10.2024г по гр.д. №872/2023г по описа на районен съд – Смолян, се е присъединил към въззивната жалба на сестра си –М. М., ще следва Ф. Д. да бъде осъден да заплати на Д. Т. С. сума в размер на 2 135 лева, с която се е обогатил неоснователно за нейна сметка от добив на дървесина извършен през 2023г в ПИ с идентификатор •••• по КККР на с С. общ.С., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба от 15.09.2023г до окончателното и изплащане. Ще следва да бъде потвърдено решение №189/06.06.2024г по гр.д. №872/2023г по описа на районен съд Смолян в частта, с която е отхвърлен иска на М. Т. М. и Д. Т. С. срещу Ф. К. Д. с правно основание чл.59 ЗЗД за разликата над 4 270/или за всеки един от тях по 2 135 лева / лева до сумата от 14 750 лева, с която се е обогатил неоснователно за тяхна сметка от добив на дървесина извършен през 2023г в ПИ с идентификатор •••• по КККР на с С. общ.С., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба от 15.09.2023г до окончателното и изплащане, като законосъобразно и обосновано постановено. С оглед изхода на спора, ще следва да бъде отменено решение №201/13.06.2024г по гр.д. №872/2023г по описа на районен съд Смолян, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 189/06.06.2024 г. по гр.д. № 872/2023 г. на РС - Смолян, като са осъдени М. Т. М., ЕГН ••••••••••, от гр. С., ул.„К. Ш.“ № • и Д. Т. С., ЕГН ••••••••••, от гр. С., ул. „К. А.“ № • да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Ф. К. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Ч., ул. „Х. Б.“ № • направените от него деловодни разноски в общ размер на 1 700 лв., от които 200 лв. за възнаграждение за вещо лице и 1 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение, като незаконосъобразно и необосновано. Ще следва да бъде осъден Ф. К. Д. да заплати в полза на М. Т. М. разноски за първата инстанция съразмерно уважената част от иска в размер на 991 лева, от които 771 лева дв. възнаграждение за адв.К. и 200 лева за вещо лице Е. К., а за въззивната инстанция съразмерно отхвърлената част 989 лева Основателно във въззивната инстанция е направено възражение от страна на адв.К., за прекомерност на адв.възнаграждение на адв.В., който е представил на стр.46 и стр.47 списък на разноските като е посочил адв. възнаграждение в размер на 1700 лева за всяка една от двете въззивни жалби на М. М. и Д. С. Предявени са от ищците два субективно съединени главни иска по чл.59 ЗЗД, като правната защита на ответника по тях е една и съща. Поради това ще следва да бъдат осъдени М. Т. М. и Д. Т. С. да заплатят в полза на Ф. К. Д. разноски за адв. възнаграждение за адв.В. съобразно отхвърленатга част от исковете за първата инстанция 1065 лева, а за въззивната инстанция - 1207 лева. Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд