Решение № 3204 от 20.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 12337/2022 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. С Решение № 20057577 от 14.09.2022 г. по гр.д. № 38728/2020 г. по описа на СРС, 28 с-в, е отхвърлен като неоснователен предявеният от ЗК „Л.и.” АД, гр. София, ЕИК •••• със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ••••, представлявано от изпълнителния директор М.С.М.Г. против Столична община, гр. София, ул. ••••, представлявана от кмета Й.Ф. иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД за признаване дължимостта на сумата от 658, 50 лв. - изплатено обезщетение по щета № 0000-1261-16-252715 г., 10 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на исковата молба - 28.04.2020 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 16412/2020 по описа на СРС, ГО, 40-ти с-в, като неоснователен. Срещу постановеното решение в частта на отхвърляне на исковете е депозирана въззивна жалба от ищеца ЗК „Л.и.” АД. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост на формираните от СРС изводи и нарушение на материалния закон. Освен това въззивникът счита, че съдът неправилно е преценил представените и приети доказателства по делото, с което е достигнал до погрешни изводи и заключения. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение като неправилно в обжалваната част и постановяването на ново вместо него, с което искът да бъде уважен като основателен. Претендира разноски. Въззиваемата страна Столична община е депозирала в срок отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС в обжалваната част. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание по чл.415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 411, във вр. с чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че на 14.06.2016 г. около 14: 15 ч. в гр. София, на ул. Татарли, до бензиностанция Петрол с посока на движение към бул. Цариградско шосе л.а. "Ауди А6 2.0" с ДК № СА •••• РХ, собственост на Д.О.В., управляван от Д.О.В. попада в необезопасена дупка на пътното платно, при което настъпили следните повреди: съгласно фактура. Съставен бил Протокол за ПТП № 1682026/14.06.2020 на ОПП-КАТ-СДВР. Излага, че собственикът на МПС бил застраховал същото за имуществени вреди по договор за застраховка Каско на МПС № 93001510038863 с период на действие 19.06.2015 г. - 18.06.2016 г. Твърди, че в изпълнение на застрахователния договор на дата 27.05.2015 г. и 02.07.2015 г. ищецът заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение по образуваната щета №0000-1261-16-252715 в размер на 658.5 лв., както и допълнително 10 лв. ликвидационни разноски. Твърди, че ответникът не заплатил на ищеца сумата в общ размер на 668.5 лева, поради което и ищецът подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по делото, което било уважено с издадената на по гр. д. №6412/2020 по описа на СРС, ГО, 40 с-в заповед за изпълнение. Ответникът подал възражение срещу издадената заповед. Ето защо ЗК „Л.и.” АД, гр. София предявява срещу Столична община, гр. София, ул. ••••, представлявана от кмета Й.Ф. иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 411 от КЗ за признаване за установено в отношенията между страните че ответникът дължи на ищеца сумата от 658.5 лв., представляваща невъзстановено застрахователно обезщетение във връзка с ПТП настъпило на 14.06.2016 г. около 14: 15 ч. в гр. София, на ул. Татарли, до бензиностанция Петрол с посока на движение към бул. Цариградско шосе л.а. "Ауди А6 2.0" с ДК № СА •••• РХ, ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.04.2020 г. до окончателното заплащане на задължението и сумата от 10 лева - ликвидационни разноски. Претендира и направените по делото разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са релевирани възражения, че не е налице валидно застрахователно правоотношение на ищеца, оспорва протоколът за ПТП, който не е съставен по установения ред, не може да се ползва с обвързваща сила съобразно решение 98/25.006.2012 по т.д. № 750/2011 по описа на ВКС, II ТО, защото актосъставителят не бил присъствал, не била установена скоростта. Оспорва механизма на ПТП. Признава че ищецът е заплатил застрахователното обезщетение. Прави искане за отхвърляне на предявените претенции в цялост. Претендира направените по делото разноски. В проведеното производство ищцовото дружество успешно е доказало наличието на всички предпоставки за основателност на претенцията си по заплащане на регресно вземане, а именно: 1. наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец); 2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството-ищец; 3. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди, които са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вследствие на противоправно деяние при или по повод на възложената работа, като причинителят да е действал виновно. Вината се предполага съгласно чл.45, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за осъществени предпоставките на претенцията по чл.422 ГПК вр. чл. 411, вр. чл. 410 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД. Пътят, на който е реализирано произшествието, е общински. По силата на чл. 31 от Закон за пътищата вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост, ответникът Столична община като негов собственик следва да го поддържа. Съдът приема, че в конкретния случай от събраните пред първата инстанция писмени доказателства и заключение по САТЕ, което настоящият състав възприема изцяло по реда на чл.202 ГПК, неопровергани от другите доказателства, по делото са установени онези предпоставки, които обуславят наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника - деликт, извършен от общината съобразно разпоредбата на чл. 49 и сл. от ЗЗД вр. чл. 31 от Закон за пътищата вр. с чл. 56 от Закона за общинска собственост - неизпълнение на задължението й по закон, а и като собственик да поддържа пътища, в следствие на който деликт на 14.06.2016 г. застраховано при ищеца лице по имуществена застраховка, е претърпяло имуществени вреди- увреждания - щети по автомобила, които са описани в съставения протокол за ПТП и в описа съставен от застрахователя при извършения оглед. За обезщетяване на сочените щети на автомобила застрахователят – ищец е заплатил на увредения сумата 658.50 лв., за определянето на което е направил ликвидационни разходи от 10 лв. Сочените обстоятелства се установяват в производството чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства и показанията на свидетеля Д.О.В.. В контекста на изложеното въззивният съд счита, че увреденият /собственикът на застрахованото МПС има срещу ответника вземане по чл.49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента. Неоснователни са възраженията на ответника, че по делото не било установено валидно правоотношение по застраховка Каско сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, покриващо риска попадане в дупка на пътно платно. Чрез представените пред първата инстанция писмени доказателства е установено, че предвидената за договора писмена форма за действителност е спазена, тъй като се установява, че дължимите застрахователни премии са заплатени от застраховащия чрез приетата пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК. В случая за ищеца не може да се приложи разпоредбата на чл. 183 от ГПК поради непредставяне на подписан екземпляр от застрахователната полица, нито последиците от създаване пречки за събирането на този документ. При установени подадено уведомление за щета, образуване на щета, приемане на искането за основателно, плащане на обезщетение и приемане на това плащане, по делото следва да се обоснове извод по аргумент от чл. 293 от ТЗ, че договор за застраховка с реквизити по представената полица е сключен. В мотивите към т. 2а на Тълкувателно решение № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, е посочено, че липсата на съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не може да се изведе еднозначно в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност", установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор - абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ, препращащи към разпоредбите на ТЗ и ЗЗД, за неуредените в кодекса случаи, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. С оглед тези разяснения приложими и в настоящия случай и предвид изразеното становище в постановеното РЕШЕНИЕ № 50090 ОТ 26.09.2022 Г. ПО Т. Д. № 1157/2021 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав, съдът намира че в случая е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. В производството е доказано наличие на валиден застрахователен договор по застраховка Каско сключен между застрахователя ищец и застраховащия – собственик на увредения автомобил. Както е посочено и в цитираното решение и преди постановяване на соченото ТР еднозначно се приема, че прието от застрахователя плащане на застрахователна премия, изпратени от същия данни към Информационния център на Гаранционен фонд, съгласно чл.294, ал. 1 КЗ (отм.), съответно чл. 573, т. 1 КЗ нов, както и действия по образуване на щета, на основание застрахователни договори, неносещи подпис на застраховащ, съставляват действия по неоспорване на сключването им, съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ /така решения по т.д. № 3135/15 г. на ІІ т.о., т.д. № 95/2011 г. на ІІ т.о., т.д. № 348/2012 г. на І т.о. на ВКС и др./. Поведението на всяка от насрещните страни, обективирано по преждепосочения начин и конкретно - в заплащането, съответно получаването на застрахователна премия, демонстрира съгласие, необективирано в писмена форма, поради което се касае именно за хипотезата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Предвид изложеното, настоящият състав не споделя възражението за липса на валидна застрахователна полица. Чрез събраните пред първата инстанция доказателства, показанията на свидетеля Д.О.В. и констатациите на САТЕ, чийто изводи настоящата инстанция изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК се установява, че ПТП е настъпило в резултат на преминаване на лекия автомобил през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно при управление. С оглед това доводите на ответника за недоказаност на механизмът на настъпване на ПТП съдът намира за неоснователни. Чрез констатациите на приетата в производството съдебно-автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП съответства на описания в подадената декларация от застрахования, че причинените на автомобила щети са в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че сумата, необходима за отстраняването им възлиза на 658.50 лева. Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие на застрахования е изплатена сумата 658.50 лева-застрахователно обезщетение за настъпилите вреди от ПТП. Посоченият в протокола за ПТП механизъм напълно кореспондира с ангажираните от ищеца доказателства и показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел. Графа „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ на обсъждания протокол е надлежно попълнена, като в същата изрично е посочено, че произшествието се е реализирало в необезопасена и необозначена дупка, чието конкретно местонахождение е отразено в обективираната в него схемата на ПТП. Видно от изготвения от ОПП-КАТ-СДВР Протокол за ПТП № 1682026/14.06.2020, на посочената дата в гр. София, на ул. Татарли, до бензиностанция Петрол с посока на движение към бул. Цариградско шосе водачът на л.а. "Ауди А6 2.0" с ДК № СА •••• РХ реализира ПТП. Като причина за настъпилото ПТП съставителят на протокола е посочил, че при движението по пътното платно в гр. София, на ул. Татарли, до бензиностанция Петрол с посока на движение към бул. Цариградско шосе водачът преминава през несигнализирана дупка, от което се причиняват щети по МПС: съгласно фактура. Неоснователни са наведените възражения от ответника във връзка с протокола за ПТП. Съгласно съдебна практика, формирана по реда на чл.290 ГПК /решение № 15/25.07.2014 г. по т.д.№ 1 506/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 85/28.05. 2009 г. по т.д № 768/2008 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011 г. по т.д.№ 444/2010 г. на ВКС, I ТО; решение № 73/22.06.2012 г. по т.д.№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т.д.№ 750/2011 г. на ВКС, II ТО и др./, която се възприема от настоящия състав, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл.179, ал.1 ГПК - и със задължителна материална такава, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като състоянието на пътното платно, местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и пр. В процесния протокол за ПТП в предвидената за това графа е отразено, че местопроизшествието е било посетено на място от неговия съставител, предвид което същият се ползва с материална доказателствена сила относно възприетите от съставителя му обстоятелства, свързани с произшествието, удостоверени в него. Поради несъвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и предявените искове се уважат като основателни. Подадената въззивна жалба следва да бъде уважена. По разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК зaплaтeнитe oт ищeцa тaĸcи, paзнocĸи пo пpoизвoдcтвoтo и възнaгpaждeниe зa eдин aдвoĸaт, aĸo e имaл тaĸъв, ce зaплaщaт oт oтвeтниĸa cъpaзмepнo c уважената част oт иcĸa. Предвид изхода от спора, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски за двете инстанции в размер на 425.00 лв. за първата инстанция и в размер на 125.00 лв. за въззивната инстанция. Воден от гореизложеното, Софийският градски съд