РЕШЕНИЕ

№ 86

гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20231100900164 по описа за 2023 година Предмет на разглеждане са предявени искове по чл. 694 ал. 2 от Търговския закон (ТЗ).

Ищецът Национална агенция за приходите твърди в производството по несъстоятелност на ответника „Ф.К.П.Ф.“ АД – в несъстоятелност, да са приети публични вземания в размер на 194115, 67 лв. – главници и 146149, 55 лв. лихви, но съдът по несъстоятелността не зачел претендирана от ищеца привилегия. Твърди се по реда на ДОПК да са били наложени запори върху имуществото на длъжника преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Застъпва се теза, че вписването на наложени запори в Централния регистър на особени залози не е елемент от фактическия състав от налагане на обезпечителната мярка. Иска се да бъде признато за установено, че вземанията подлежат на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ. Така предявеният иск предполага да бъде установено в процеса утвърдена със закон противопоставима на останалите кредитори възможност за ищеца да се удовлетвори от конкретно имущество на длъжника.

В отговор по исковата молба синдикът на „Ф.К.П.Ф.“ АД – в несъстоятелност оспорва иска като смята запорите за непротивопоставими на кредиторите в производство по несъстоятелност поради вписването им в Централния регистър за особените залози след решението за откриване на производството по несъстоятелност. Застъпва и теза, че запорът не осигурява привилегия по смисъла на чл. 724 ТЗ.

Ответникът „Ф.К.П.Ф.“ АД – в несъстоятелност, призован при условията на чл. 619 ТЗ, не изразява становище по предявения иск.

В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищеца – юрк. Колева, поддържа иска с довод, че служебното начало по включване на публичните вземания в производството по несъстоятелност, обособяването им в отделен клас кредитори, привилегироваността на публичните вземания и изричната норма на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ установява привилегия, която не е изменена. Сочи се, че държавата не разполага с никакъв друг начин да защити вземанията си в производство по несъстоятелност, защото нито може да учредява особен залог, нито ипотеки. Застъпва и теза, че обезпечителната мярка е наложена преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, а вписването има единствено оповестителен характер.

Синдик М. смята, че привилегированото положение на държавата е ограничено до предвидените в ДОПК правила, а не формират основание за предпочитание в производството по несъстоятелност.

Ответникът не изразява становище в хода на устните състезания.

Съдът, като обсъди доводите на страните по съществото на спора и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК от фактическа страна намира следното:

С Решение, № 260117 от 14.02.2022 г., постановено по т.д. № 760/2021 г. по описа на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност на „Ф.К.П.Ф.“ АД.

Страните не спорят, че в производството по несъстоятелност са предявени и приети от съда по несъстоятелността вземания по Закона за данъка върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъка върху доходите на физическите лица общо в размер на 76260, 23 лв. главници и 56 258, 92 лв. – лихви до датата на откриване на производството по несъстоятелност и публични вземания за задължителни осигурителни вноски в размер на 117 918, 47 лв. главници и 89 323, 50 лв. лихви до датата на откриване производство по несъстоятелност.

На 25.02.2022 г. в Централния регистър на особените запози е вписан запор върху банкови сметки на ответника.

С определение № 260081/11.01.2023 г. по т.д. № 760/2021 г. съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението срещу списъка на приетите вземания и в частност досежно реда на удовлетворяване.

При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Предметът на търсената в случая защита е ограничен в рамките, определени с нормата на чл. 694 ал. 1 ТЗ и е предопределен от повдигнат спор пред съда по несъстоятелността както досежно съществуване на предявено вземане, така и по отношение на правото на предпочтително удовлетворяване.

Настоящият състав приема, че с оглед прокламираната от чл. 607 ал. 1 ТЗ основна цел на производството – справедливо удовлетворяване на кредиторите, привилегия за който и да било кредитор не може да произтече от самото производство по несъстоятелност. Необходимо е 1) привилегията да е установена със закон и 2) да е съществувала към момента на откриване на производството по несъстоятелност. Материалният закон еднозначно разграничава основанието за предпочитание (привилегията) от процесуалното средство за осигуряване реализацията на притезанието на кредитора – запор и възбрана. В рамките на индивидуалното принудително изпълнение изрично е признато, че инициативата на един кредитор ползва и всички присъединени взискатели – извършено разпоредително действие след този момент им е непротивопоставимо (чл. 457 ал. 1 ГПК). Това правило обаче не установява основание за предпочитание. В тази насока и предвид характера на производството по несъстоятелност – универсално принудително изпълнение, логично чл. 638 ал. 4 изр. второ ТЗ еднозначно изключва противопоставимостта на заварени от производството по несъстоятелност наложени запори и възбрани на кредиторите на несъстоятелността. Нормата е допълнена при редакционна добавка с ДВ бр. 105/2005 г. без да е призната противопоставимост на вписаните в Централния регистър на особените залози.

При все че законът отчита спецификата на непогасените публични вземания, специалният закон – Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, също не утвърждава привилегия. Особените правила са ограничени до регламентиране на изключение от правилото за универсалност на изпълнението в производството по несъстоятелност. Държавата е легитимирана да продължи събирането на публични вземания при определени предпоставки (чл. 193 ДОПК) – ако принудтелното изпълнение е започнало преди откриване на производството в рамките на времево ограничен срок. И според чл. 194 ал. 3 вр. ал. 1 ДОПК при отсъствие на привилегия, произтичаща от залог или ипотека, събраната от изпълнението сума се разпределя между присъединените в това производство взискатели и сумата се разпределя съобразно утвърдено право на предпочтително удовлетворяване. Следователно единствената полза от наложените запор или възбрана се изразява в ангажимента на публичния, съответно съдебния изпълнител да задържат приспадащата се сума за обезпечения кредитор вместо да я върнат на длъжника. С други думи, в общото производство по ДОПК наложените запори от публичния изпълнител не пораждат основание за предпочтително удовлетворяване.

Специалните норми на чл. 193 ал. 2 и ал. 3 ДОПК доколкото визират неудовлетворени вземания в рамките на воденото от публичния изпълнител производство, съответно получено превишение спрямо наложено обезпечение, обосновават основание за задържане на полученото, но единствено за имуществото, осребрено в рамките на воденото от публичния изпълнител производство. След изтичане на законоустановения срок публичният изпълнител е ангажиран да предаде неосребреното имущество за реализация в производството по несъстоятелността. Нито ТЗ, нито ДОПК не регламентират нарочен ред за реализация на обезпечени по реда на ДОПК вземания.

Законът за особените залози също не признава привилегия за вписан запор, а регламентира специфичен ред за реализация на заложеното имущество, съответно специфични правила за изплащане на сумите, касаещи регламентираното от този закон заложно право.

В нормата на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ текстът “или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози” е добавен при редакция на закона с § 21 от ПЗР на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. Липсва изрична норма досежно действието на вписания в регистъра запор, но е утвърдена непротивопоставимост на последващо вписан особен залог (чл. 12 ал. 2 от Закона за особените залози). Материалният закон утвърждава непротивопоставимост на вписан особен залог спрямо кредитори на длъжника, чиито вземания към предходен момент са обезпечени със запор, който е вписан в ЦРОЗ. Следователно вписваните запори и възбрана препятстват възможността кредитор с последващо учреден залог да пристъпи към изпълнение (чл. 32 ал. 7 ЗОС). Или за разлика от обезпеченията залог и ипотека, визирани в чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ, чието действие изрично е зачетено и в рамките на производството по несъстоятелност (чл. 618 ал. 1 ТЗ), запорът и възбраната не предполагат противопоставимо на останалите кредитори право на предпочитание, предхождащо производството по несъстоятелност.

Добавеният текст овластява публичния изпълнител да осребри имущество във времево ограничен срок, за да удовлетвори публичния интерес. Реализацията на имуществото, обект на изпълнението спестява разноски на масата включително за съхранение и управлението му. От тази гледна точка и привилегията на публичния над частния интерес е оправдана в рамките на нормативно установения кратък срок при отчитане и интереса на останалите кредитори да си спестят разходи. С други думи, предпочитанието на публичния интерес произтича от фактически съображения, съвместяващи публичния и частния интерес. Допълнителна гаранция в тази насока се явява и задължението за уведомяване на данъчната администрация при инициирано производство по несъстоятелност (чл. 78 ал. 2 ДОПК).

При изложените съображения буквалното тълкуване на чл. 722 ал. 1 предл. трето от ТЗ противоречи на смисъла на закона, което налага корективното му тълкуване. Текстът утвърждава разпростиране защитния ефект на вписаните запор и възбрана в Централния регистър за особените залози и в рамките на производството по несъстоятелност, но при придаденото им от закона правозащитно действие. На общо основание в контекста на чл. 722 ал. 1 ТЗ следва да бъде отчетена конкуренция между обезпечени кредитори. В случай че предявена привилегия следва вписано в Централния регистър на особените залози обезпечение чрез запор или възбрана, тази привилегия е непротивопоставима на всички кредитори (аналогично на утвърдените правила и в индивидуалното принудително изпълнение), а събраната при реализация на имуществото сума подлежи на разпределение според установените от материалния закон правила на предпочтително удовлетворяване. При положение, че такова право не е признато от общия закон, претендираната от ищеца привилегия в самото производство по несъстоятелност противоречи на прокламираната цел от чл. 607 ал. 1 ТЗ – справедливо удовлетворяване на кредиторите, а и не обосновава принципно защитим интерес за държавата.

Тълкувателен извод не може да бъде изведен от предполагаемата воля на законодателя, а единствено от последователно изводими от обективното право или принципно утвърдени положения. Процедурните улеснения за събиране на публичните вземания легитимират публичния изпълнител своевременно да усвои имуществото на длъжника, за да реализира публичните вземания. Неспособността да стори това, спестявайки и разноски на масата на несъстоятелността ангажира държавата да се ползва от общоустановения ред за осребряване на имуществото включително и когато то е обект на наложени обезпечителни мерки. За пълнота следва да се посочи, че липсата на вписан запор към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност само по себе си изключва противопоставимост на мярка, регламентирана от Закона за особените залози.

Мотивиран от изложеното съдът