Решение № 170 от 22.11.2023 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 353/2023 г.

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК. С присъда № 65 / 12.04.2023г. по НЧХД № 442 / 2022г. на Районен съд – С. подсъдимите Г. С. Г. и С. Г. Й. са признати за невиновни в това, че на 06.04.2022 г. в с.Крушаре, общ.С. в съучастие помежду си като съизвършители нанесли на Г. Н. К. лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето неопасно за живота, т.е. „Разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК“ и са оправдани по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от частния тъжител Г. Н. К. чрез повереника му. В жалбата се твърди, че присъдата е материално и процесуално незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Искането е за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимите за виновни в извършеното от тях деяние по чл. 130, ал. 1 от НК както и за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Направено е и алтернативно искане - за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частния тъжител моли за уважаването на жалбата, като съдът отмени обжалваната присъда, приемайки, че е незаконосъобразна и необоснована и постанови нова, с която да признаете подсъдимите за виновни по повдигнатото срещу тях обвинение. Поддържа и алтернативното искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски пред първоинстанционния съд и настоящото производство. Частният тъжител твърди, че двамата със свид. Атанас Златев били пострадали. Той бил нападнат първоначално от подс. Й., който се нахвърлил върху него и го удрял в лицето и тялото с юмруци; дошъл и сина му подс. Г. Г. и го ударил с брадвата, след което ударил и свид. Златев с брадвата. Свид Златев успял да прекрати ударите с брадвата като успял да я вземе от подс. Г.. Моли съда да накаже двамата подсъдими съобразно предвиденото в закона. Защитникът на двамата подсъдими моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. Двамата подсъдими искат да бъдат оправдани. Въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство е подадена от надлежна страна и в предвидения законов срок за обжалване, поради което е процесуално допустима. При извършената цялостна служебна проверка, съдебният състав констатира, че първостепенният съд е допуснал неотстраними при въззивното разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, предл. 1-во вр. ал. 1 НПК. Същите са довели до ограничаване процесуалните права на страните в наказателното производство и до необоснованост на първоинстанционния съдебен акт; представляват основания за отмяна на съдебния акт от въззивната инстанция и за връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав (чл. 335, ал. 2 от НПК). В НПК е предвидена процедура за повдигане и предявяване на обвинението с частната тъжба. Подадената от Г. Н. К. против подсъдимите Г. С. Г. и С. Г. Й. тъжба, въз основа на която е образувано НЧХД № 442 / 2022г. на СлРС, е с посочено в същата правно основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 от НК – за това, че на 06.04.2022г. около 12: 15 часа в гр. С. му нанесли удари с юмруци и ритници по тялото и главата, събаряйки го на земята, удряйки го с брадва. По този начин му причинили леки телесни увреждания, представляващи „временно разстройство на здравето, не опасно за живота”, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. С обжалваната присъда подсъдимите Й. и Г. са признати за невиновни в това, на посочената в тъжбата дата 06.04.2022г. в с. Крушаре, общ. С. в съучастие помежду си като съизвършители да са нанесли на Г. Н. К. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. „Разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“ и са оправдани по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Посочените в тъжбата фактически обстоятелства, очертават рамките, в които ще се движи производството и предмета на доказване по делото, в които ще се осъществява защитата на подсъдимите срещу повдигнатото обвинение, както и за правилното приложение на материалния закон. Категорично е прието в съдебната практика, че тъжбата не е доказателствено средство, с нея само се повдига обвинение с изложение на фактите, подлежащи на доказване. В нея се посочват обстоятелствата на престъплението – време, място и конкретни действия, за които се твърди, че са неправомерно извършени от дееца. Изясняването на фактологията, на която частният тъжител основава претенцията си, позволява на съда да определи правилната правна квалификация на обвинението. Частният тъжител не е задължен да посочи квалификацията на извършеното срещу него престъпление. Правната квалификация на изложените от него обстоятелства е задължение на съда, както тогава, когато въобще липсва, така и тогава, когато дадената в тъжбата такава е неправилна. Това задължение тежи върху съда, който разглежда и решава делото и в случая не е изпълнено от него. Практиката на ВКС е константна, че е задължение на съда да даде правната квалификация на описаните в тъжбата обстоятелства, когато такава липсва или е неправилна. Посочената в тъжбата правна квалификация по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 от НК е неправилна, тъй като не е посочена прецизно формата на съучастие на подсъдимите по чл. 20 от НК. Даването на пълна, ясна и точна правна квалификация на деянието от съда е в интерес на подсъдимите лица, доколкото само при запознаване с фактическата и правната страна на обвинението те биха могли в пълнота да упражняват гарантираното им от процесуалния закон право на защита. Безспорно е, че обвинението е съвкупност от факти и право, повдигането му по този вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането на съдията- докладчик, с което се дава ход на тъжбата и се определя правната квалификация на престъплението, предмет на разглеждане. По този начин предявяването на обвинението се извършва с факта на връчването на двата документа с процесуално значение - частната тъжба и разпореждането на съдията-докладчик, които заедно дават яснота за фактическите и правните му рамки – арг. чл. 252, ал. 4 от НПК. Едва тогава лицето, срещу което започва наказателното преследване, има процесуалната възможност да разбере в какво точно е обвинено, за да упражни правото си на защита в пълен обем. С Разпореждане от 26.04.2022г. съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, без да даде правна квалификация на фактите, изложени в тъжбата. Тъжбата с посоченото в чл. 81, ал. 1 от НПК съдържание, не е необходимо да съдържа правна квалификация на извършеното, а ако такава е посочена – тя не е обвързваща за съда. Предвид разпоредбата на чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК, преценката за това при каква правна квалификация следва да стартира наказателният процес е задължение на съдията-докладчик още в този начален етап от производството. Квалификацията, изводима от изложените в тъжбата факти, следва да намери място в разпореждането, въз основа на което и подсъдимите да узнаят за какво са обвинени. Актуалната правна уредба към момента на депозиране на тъжбата и разпореждането на съда, въпреки липсата на изрично разписано задължение по чл. 252 ал. 4 от НПК, не дава възможност да се приеме, че към този момент същото не е било налично за съда. С изменение и допълнение на чл. 252, ал. 4 от НПК (ДВ, бр.48/2023г. от 02.06.2023г.) вече е добавено, че „В разпореждането за насрочване, с което се дава ход на тъжбата, съдията - докладчик определя правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата“. По този начин законодателят категорично е казал, че съдията[1]- докладчик в разпореждането си следва задължително да определи правната квалификация на фактите в тъжбата, което до този момент се извеждаше от трайната съдебна практика и задължителна такава - ТР № 34/1990г., т.д.№ 29/1990г., ОСНК, ВС – всички спорни въпроси по наказателни дела от частен характер подлежат на изясняване от съда при разглеждане на делото. В крайна сметка нe е очертана юридическата рамка на предмета на делото, което е задължение на съда. Това е съществено процесуално нарушение, ограничило правата на страните, съответно по чл. 82, ал. 1 от НПК относно тъжителя и по чл. 55, ал. 1 от НПК относно подсъдимите - да се запознаят в пълнота с обвинението от фактическа и правна страна, което право следва да им бъде гарантирано на всеки етап от процеса. С оглед описаните в тъжбата конкретни факти и обстоятелства, СлРС е следвало да определи необходимата правна квалификация, което не е сторил. Това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК, тъй като ограничава правото на защита на подсъдимите да разберат в извършването на какво престъпление са обвинени (независимо, че е постановена оправдателна присъда, в началния етап от разглеждането на делото не е било ясно какъв ще бъде неговия изход), което нарушение може да се отстрани при новото разглеждане на делото от първата инстанция. Допуснато е и друго процесуално нарушение - на свидетелите, които са лица, измежду посочените в чл. 119 от НПК, видно от протоколите от съдебни заседания на 20.06.2022г. и на 19.09.2022г., районният съд не е разяснил изрично правото им да откажат да свидетелстват: съпругата на подс. Й. и майка на подс. Г. – Иванка Иванова Й.а; дъщерята на подс. Й. и сестра на подс. Г. – Янка С. Г.а. Районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1-во НПК, тъй като в мотивите към присъдата не е изложена фактическа обстановка с описан механизъм на осъществяване на процесното деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 4 НПК, в мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Това означава, че съдът в своя акт е длъжен на първо място да изложи какво приема за установено от фактическа страна, и едва след това да мотивира кои доказателства кредитира и кои не, съответно поради каква причина, както и какви са правните му съображения. Липсата на надлежно изложена фактическа обстановка в мотивите води след себе си до необоснованост на атакувания акт в съответната част, тъй като въззивният съд се явява лишен от възможността да извърши дължимата съобразно контролно-решаващите си правомощия проверка на фактите, които първоинстанционният съд е приел за установени. Накратко описаното от районния съд, че след като разбрала, че частният тъжител е дошъл, свид. Г.а отказала да говори с него и му казала да си отива, в този момент излязъл и баща й, подс. С. Й. и „Частният тъжител ударил подсъдимия Й., а свид. Атанас Златев се нахвърлил да помага на частния тъжител при побоя над подс. Й.. Те го съборили на земята и в този момент се появил подс. Г. Г., който като видял баща си на земята се намесил. Той взел брадва и ударил с тъпото по крака частния тъжител. Свидетелят Златев взел брадвата от подсъдимия Г., а св. Янка Г.а се развикала да престанат и взела брадвата от него като я хвърлила настрани. Успели да разтърват сборичкалите се, частния тъжител К. и подс. Й.. Частният тъжител и приятелят му, свид. Златев се отдалечили от дома на подсъдимите. Вследствие на стълкновението между частния тъжител К. и подс. С. Й., частният тъжител получил увреждания, които са му причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т. е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Вследствие стълкновението между частния тъжител и свид. Златев от една страна и подс. С. Й. от друга наранявания получил и подс. С. Й., които са му причинили „болки и страдания“. От това описание става ясно единствено, че подс. Г. ударил частния тъжител с тъпото на брадвата по крака (без да е уточнено по кой крак и в коя част от крака). То не представлява и не може да замести изискването на закона да бъдат посочени установените обстоятелства. Не са посочени нито какви са получените от частния тъжител увреждания, които са му причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“, нито от кой и по какъв начин са получени. В описаната фактическа обстановка няма отразени констатации за причинени на частния тъжител увреждания, така както са описани след освидетелстването му два часа след инцидента от съдебен лекар и от наличието на които се извежда извод за причинено в следствие на тях „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“. В правните изводи на изготвените мотиви, обосновавайки действията на двамата подсъдими като такива при неизбежна отбрана, районният съд се е позовал на обстоятелства, които не са възприети в установената фактическа обстановка, но са относими към механизма на осъществяване на процесното деяние: че преди събарянето на подс. Й. на земята, е имало вербална атака от страна на частния тъжител К. прераснала в нанасяне на удари (във фактическата обстановка е посочен един удар) и събаряне на подс. Й. на земята; че частния тъжител влязъл отначало в словесен сблъсък с бащата на свидетелката Г.а, подс. С. Й., прераснал в юмручна схватка нападайки го (във фактическата обстановка не е посочено за нанесени юмручни удари); че частният тъжител предприел заедно със своя приятел, свид. Златев нанасяне на удари спрямо подс. С. Й.. Дори така допълнените обстоятелства не запълват законово изискуемото описание на механизма на получените от тъжителя К. „вследствие стълкновението“ между него и подс. Й. увреждания, които са му причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“. Механизмът на нанасяне на телесната повреда е съществен елемент от обективната страна на деянието и следва да е установен по безспорен начин. Неустановяването му прави безпредметни изложените в мотивите обширни теоретични разсъждения относно института на неизбежната отбрана, защото липсват установени факти и обстоятелства към които да бъдат съотнесени. Следователно, за да могат да упражнят пълноценно правата си в процеса пред второстепенния съд, тъжителят и подсъдимите трябва да са наясно дали съдът е приел за доказани или не твърдяните в тъжбата обстоятелствата на престъплението, какво е прието за извършено от подсъдимите, респ. защо са оправдани. Констатираният порок засяга съществена част от мотивите, поради което не може да бъде саниран от настоящата инстанция. При всички случаи решаващият делото съдебен състав не е освободен от задължението си да изложи мотиви, а липсата на важна част от тях, каквато е установения от фактическа страна механизъм на осъществяване на деянието, категорично следва да бъде приравнена на цялостната им липса. Според трайната практика на ВКС, съществено процесуално нарушение е не само пълната липса на мотиви, но липсата и на такава част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори присъдата. Следователно липсата на „съществени" мотиви, каквито са мотивите в частта относно приетите за установени фактически положения за механизма на извършване на деянието, съставлява не само процесуално нарушение, засегнало правата на страните в процеса, но изначално лишава въззивната инстанция от възможността да извърши проверка и да прецени доколко доводите по същество, посочени във въззивната жалба са основателни. В резултат от това се явява препятствана и възможността контролиращият съд да се произнесе със законосъобразен, обоснован и справедлив съдебен акт. Изложеното до тук налага безусловно отмяната на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на С.ски районен съд от стадия на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Предвид това, въззивният съд намира, че не следва да взема отношение по въпроси, касаещи съществото на правния спор и присъждането на направени разноски. Ето защо и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 334, т. 1 от НПК, С.ският окръжен съд