Решение № 1644 от 12.12.2024 г. на Административен съд - Шумен по дело № 419/2024 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „Лидл България ЕООД Енд КО“ КД, със седалище и адрес на управление област София, община Елин Пелин, [населено място] поле, [улица]ти март № 1, представлявано от управителите М. Е. Д.-Д. и Л. М. Х., депозирана чрез юрисконсулт П. Т., срещу Решение № 61 от 06.06.2024г., постановено по АНД № 183/2024г. по описа на Районен съд – град Търговище. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-002753 от 08.06.2023г., издадено от и.д. Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на „Лидл България ЕООД Енд КО“ КД, за нарушение на чл.21 и на основание чл. 200 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. Касационната жалба първоначално е изпратена в Административен съд град Търговище, където е образувано КАНД № 507/2024г. по описа на ТАдмС. С определение от 03.10.2024г. съдебното производство по КАНД № 507/2024г. по описа на ТАдмС е прекратено поради невъзможност за сформиране на съдебен състав, който да разгледа делото, и същото е изпратено на Върховен административен съд за определяне на друг, равен по степен, съседен съд. С определение от 15.10.2024г. по адм.д.№ 9850/2024г. по описа на ВАС делото е изпратено за разглеждане на Административен съд - град Шумен, където е образувано и настоящото КАНД № 419/2024г. по описа на ШАдмС. В касационната жалба се релевират твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Сочи се, че санкционираното неизпълнение не е съставомерно по приложения административнонаказателен състав, доколкото чл.19, ал.2 от ЗЗП предвижда избор на търговеца да обяви цената за разфасовка, в който случай трябва да посочи цена и за единица мярка, или да я обяви за брой. В случая цената на стоките, описани в санкционния акт, е обявена за брой, поради което не е било необходимо да се посочва и за единица мярка (килограм). По изтъкнатите съображения се отправя искане за отмяна на процесния съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира се и присъждане на съдебни разноски. Ответникът, Директор на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, при първоначалното разглеждане на делото пред касационната инстанция по КАНД № 2 по описа за 2024г. на ТАдмС, се представлява от юрисконсулт В. П., която в депозирано писмено становище излага аргументи за неоснователност на касационната жалба. При разглеждане на делото пред настоящата касационна инстанция ответникът, реовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Сочи, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения: Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: Дружеството – касационен жалбоподател, стопанисва търговски обект - магазин „Лидл 813“, находящ се на [улица] в [населено място], в който предлага за продажба на потребителите разнообразни хранителни и нехранителни стоки. На 15.03.2023г. служители в КЗП – РД - [населено място], съвместно с представители на ОДБХ – [населено място], извършили проверка в посочения по-горе търговски обект. В хода на същата било установено, че в рекламната брошура на „Лидл“ за периода 13.03.2023г. – 19.03.2023г., стоките Карначе от свинско месо /800 гр.опаковка/, Гулаш от прясно еленско месо /300 гр. опаковка/, Месо мляно от прясно пуешко бутче /500 гр.опаковка/, Луканков салам „Амбарица“ суровосушена /270 гр. опаковка/, наденички „Бангерс“ по английски от свинско и говеждо /500 гр. опаковка/, са с обявени продажни цени за опаковка, но без обявени продажни цени за единица мярка /килограм/. Във връзка с тези констатации на 24.04.2023г., свидетелят Ц. С. съставила срещу дружеството - касатор акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 002753, за това, че на 15.03.2023г. в рекламната брошура за периода 13.03.2023г. – 19.03.2023г. не е посочило продажната цена за единица мярка, с което е нарушило разпоредбата на чл.21 от ЗЗП. Актът бил съставен в отсъствието на надлежен представител на нарушителя, поради което е бил връчен срещу подпис на служител в търговския обект. Оспорващото дружество депозирало писмени възражения срещу АУАН в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които касационният жалбоподател изложил, че след като съгласно чл.19, ал.2 от ЗЗП търговецът няма задължение за обявяване на цена за единица мярка при стоки, търгувани на брой в търговските обекти, не може да има задължение и за обявяване на цена за единица мярка в рекламните съобщения за тях. Въз основа на така съставения акт впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция. По жалбата първоначално било образувано АНД № 569/2023г. по описа на РС – Търговище, приключило с Решение № 185/12.10.2023г., с което оспорваното наказателно постановление било потвърдено. С Решение № 317/05.03.2024г., постановено по КАНД № 2/2024г. по описа на АдмС – Търговище, касационната съдебна инстанция отменила пърноинстанционния акт и върнала делото за ново разглеждане на друг съдебен състав от РС – Търговище, поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила и с оглед изследване на всички обстоятелства относно надлежното съставяне и предявяване на касатора на АУАН № 2693691 от 24.04.2023г., в т.ч. и при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. След връщане на делото за ново разглеждане в РС – Търговище било образувано АНД № 183/2024г., приключило с Решение № 61/06.06.2024г. – предмет на касационно оспорване в настоящото касационно производство. Съобразявайки фактите по делото, въззивният съд е приел, че в процедурата по установяване на административно нарушение и съответно налагане на наказание не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счел е жалбата за неоснователна, като е посочил, че санкционираното неизпълнение на задължение е безспорно установено, а наложената санкция е в минимален размер. По мотиви, изложени в касирания съдебен акт, атакуваното наказателно постановление е потвърдено. При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящия състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо. Шуменският административен съд приема, че в хода на въззивното съдебно производство са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор. Касационната инстанция напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на касатора за деянието, описано в акта и в наказателното постановление. Както правилно е посочил районният съд, разпоредбата на чл.21 от ЗЗП е императивна и изисква от търговеца да посочва цената за единица мярка във всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена. В случая по категоричен начин се установява, че това не е било сторено в отпечатаната и приложена по въззивното дело рекламна брошура. Съобразно легалната дефиниция на §13, т.9 от ДР на ЗЗП „цена за единица мярка“ е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър. В случая се установява по безсъмнен начин, че за описаните в обстоятелствената част на наказателното постановление стоки не фигурира цена за единица мярка – килограм. Горното налага извод, че юридическото лице не е изпълнило разписаното в чл.21 от ЗЗП задължение по отношение на стоките, описани в АУАН и в НП. Този извод не се разколебава от позоваването от страна на касатора на нормата на чл.19, ал.2 от ЗЗП. Текстът е ясен и изисква цената на стоката да се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой. В случая стоките са се предлагали като разфасовки, но коментираното правило предвижда кумулативното посочване на цената за съответната мерна единица (в случая килограм) и на отделната разфасовка, което не е било сторено от страна на търговеца, обявил цената на коментираните продукти в нарушение на императивния текст на чл.21 от ЗЗП. Изложеното обосновава извода, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на търговеца по реда на чл.200 от ЗЗП. Цитираната разпоредба предвижда налагане на имуществена санкция в съответния размер за нарушение на редица разпоредби от ЗЗП, между които е и нормата на чл.21 от закона. По аргумент на чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.200 от ЗЗП, отговорността на юридическо лице е безвиновна, обективна отговорност и се реализира независимо дали негов служител имат вина. Касационната инстанция намира за правилен и законосъобразен и извода на предходната инстанция за неприложимост на института на „маловажния случай“ на административното нарушение касателно процесното нарушение. Деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите деяния от този вид и не се отличава с по-ниска тежест. На търговеца е наложена имуществена санкция в минимален размер, с която биха били постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция. При този изход на спора и предвид обстоятелството, че пред Административен съд – Шумен ответната страна не е представлявана от процесуален представител, разноски по делото не следва да се присъждат. Водим от горното Шуменският административен съд