Решение № 1662 от 23.5.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 211/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.84, ал.6 (отм.) от СК вр. § 36 от ПЗР на ЗИДСК (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.). Образувано е по жалба от Р. Я. С. от [населено място], общ.Бяла, обл.Русе, против заповед № 18-РДОС-0018/16.02.2024 г., издадена от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Русе, с която, на основание чл.84, ал.2 от СК и чл.12 от Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г. за условията и реда за водене и съхраняване на регистрите за пълно осиновяване, на длъжностното лице, определено да води и съхранява регистрите за пълно осиновяване в РДСП – Русе, е разпоредено да извърши вписване на понастоящем непълнолетната й дъщеря - К. Р. Я., с [ЕГН], в Регистъра за пълно осиновяване, воден от РДСП – Русе. В жалбата, в молба-уточнение с вх.№ 1668/21.03.2024 г., в хода на устните състезания и в представената писмена защита от процесуалния представител на жалбоподателката, преупълномощен по реда на чл.26, ал.3 от ЗПП, се излагат подробни оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при съществени нарушения на изискванията за форма и мотивиране на административния акт, в нарушение на материалния закон - чл.84, ал.2 (в приложимата редакция на разпоредбата) вр. чл.93, ал.2 от СК и в несъответствие с неговата цел, която може да бъде извлечена от чл.84, ал.2, изр. трето от СК и § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт, а именно гарантиране на най-добрия интерес на детето К.. Жалбоподателката счита, че административният орган не е съобразил обстоятелството, че между детето и майката има изградена силна емоционална връзка, която била съхранена въпреки продължителното отглеждане на детето в приемни семейства. Сочи, че настаняването му извън семейството се дължи не на незаинтересованост от нейна страна, а на обективни причини – липса на достатъчно средства, с които тя да може да му осигури издръжка и нормални условия на живот, въпреки неимоверните усилия, които тя полагала, за да си осигури трудов доход, с който да задоволи тези негови нужди. Поддържа, че тя, заедно със съжителстващия с нея на семейни начала мъж, понастоящем са успели да осигурят всичко необходимо за отглеждане на детето в семейна среда. Счита, че евентуалното пълно осиновяване на детето, условие за което е и вписването му във водения от РДСП-Русе регистър, би довело до пълното прекъсване на връзката му с нея, като негова биологична майка, което не би било в интерес на самото дете. В тази връзка възразява, че попълнената от К. декларация, в която тя изрично е заявила, че желае да бъде осиновена, няма правно действие, тъй като към датата на нейното подписване детето е било все още малолетно, поради което то не разполага с възможност да извършва такива правни действия само. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед. Претендира присъждането на направените разноски, за които е представила списък. Ответникът по жалбата – директорът на РДСП – Русе, чрез процесуалния си представител, е представил писмена защита, в която изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че считано от 21.07.2017 г. без прекъсване детето К. се отглежда от професионални приемни семейства. Поддържа, че майката, без наличието на основателни причини, не е поискала прекратяване на неговото настаняване и връщането му в шестмесечния срок от датата на настаняването по административен ред съгласно ЗЗДт като такова прекратяване на настаняването не е поискано и понастоящем, поради което са налице материалните предпоставки по чл.84, ал.2 вр. чл.93, ал.2 от СК. Твърди, че освен правни действия по неговото прекратяване, жалбоподателката не е предприела и необходимите фактически действия, за да обезпечи нормални условия за отглеждане на детето в своето семейство като и двата опита за реинтеграцията му в периода след настаняването са приключили с отрицателно становище за родителския капацитет на майката. В същото време не били установени близки или роднини, които да изразят желание и да притежават обективната възможност да отглеждат детето в семейна среда. Акцентира на обстоятелството, че на 10.01.2024 г., при посещение в отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Две могили и в присъствието на социален работник, К. писмено е декларирала, че желае да бъде осиновена. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Изслушано по реда на чл.15, ал.1 вр. ал.4 и ал.5 от ЗЗДт в съдебно заседание на 30.04.2024 г., непълнолетното дете К. Р. Я., служебно конституирана, на основание чл.162, ал.2 от АПК, като заинтересована страна в производството, действаща лично и с попечителското съдействие на членовете на професионалното приемно семейство, в което то е настанено - С. И. А. и А. Й. Х. от [населено място], общ.Две могили, обл.Русе, съгласно чл.137, ал.4 от СК, потвърждава желанието си да бъде осиновена и да има родители, изложено в подписаните от нея декларации. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното: Препис от оспорената заповед, видно от известието за доставка на препоръчана пратка № PS 7000 1JXYY J (на л.4 от преписката) е бил лично връчен на жалбоподателката на 22.02.2024 г., а жалбата против административния акт е депозирана чрез органа на 29.02.2024 г., където тя била регистрирана с вх.№ 18-94Р-00-0315 от същата дата на РДСП – Русе. Следователно жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК, от процесуално легитимирана страна, за която акта произвежда неблагоприятни правни последици (майката на детето, спрямо което е разпоредено вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване), при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна. Оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Според чл.84, ал.6 (отм.) от СК, в редакцията на нормата към ДВ, бр. 101 от 2019 г., т.е. преди нейната отмяна с ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на АПК. Разпоредбата на § 36 от ПЗР на ЗИДСК (ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) изрично предвижда, че всички процедури по глава осма, започнали преди 31 декември 2024 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред. Такава процедура (административна по своя характер) е и вписването в регионалните регистри на деца за пълно осиновяване като нейното систематично място е именно в глава осма „Осиновяване“ от СК. Поради това следва да се приеме, че материалният закон, спрямо който следва да се преценява съответствието на административния акт съгласно чл.142, ал.1 от АПК, включва приложимите разпоредби на СК преди тяхната отмяна/изменение, извършено с ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г. В същото време текстът на чл.11, ал.1, изр.първо от Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г. гласи, че процедурата по вписване в регистъра в случаите по чл. 84, ал. 1 и 2 от СК започва с писмено уведомление от страна на дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето до съответната регионална дирекция за социално подпомагане. Според т.93 от Приложение към чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, териториалният обхват на Дирекция „Социално подпомагане“ със седалище Две могили включва общините Две могили и Иваново. Легалната дефиниция на понятието „настоящ адрес“ се съдържа в § 1, т.15 от ДР на ЗЗДт – това е адресът, на който детето пребивава. В случая то живее при професионалното приемно семейство на С. И. А. и А. Й. Х. от [населено място], общ.Две могили, обл.Русе, където то било настанено с влязло в сила решение № 259/09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 871/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла. Така, доколкото детето живее в населено място, намиращо се на територията на общ.Две могили, компетентна да отправи писменото уведомление за вписване в регистъра се явява именно Дирекция „Социално подпомагане“ – Две могили, а съответната регионална дирекция за социално подпомагане по смисъла на чл.11, ал.1 от Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г., чийто директор следва да издаде заповедта за вписване в регистъра, е именно РДСП - Русе, с териториална компетентност на територията на област Русе – арг. от чл.7, ал.2 от Устройствения правилник на АСП. Оспореният административен акт е издаден в изискуемата писмена форма. Съдът намира, че при неговото мотивиране не е допуснато твърдяното от жалбоподателката нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. В заповедта са посочени фактическите основания за издаването й – със заповед № ЗД/Д-Р-Б-054/21.07.2017 г. на директора на ДСП – Две могили спрямо детето К. била предприета мярка за закрила – настаняване в професионалното приемно семейство на Е. Д. И. и В. С. И. от [населено място], общ.Две могили, поради много лоши жилищни и хигиенно-битови условия, при които то било отглеждано, които застрашавали неговите здраве и живот (констатирано било, че детето е с белези от нахапване от насекоми/куче и синини) и поради ниския родителски капацитет на майката (единствен родител). Впоследствие детето било настанено в първото приемно семейство по съдебен ред – с решение № 184/18.10.2017 г., постановено по гр.д. № 846/2017 г. по описа на Районен съд – Бяла, за срок до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяване на мярката за закрила. Посочено е, че майката е ползвала социална услуга с цел повишаване на родителския капацитет и реинтеграция на децата в нейното семейство, но след изтичане на 18 месеца становището на ЦОП – Ценово е, че тя не притежава нужните родителски качества, за да отглежда и възпитава децата си. В. К. била настанена по съдебен ред – с решение № 259/09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 871/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла, в друго приемно семейство, в което бил настанен и по-малкият й брат Я., където тя живее и понастоящем – в семейството на С. И. А. и А. Й. Х. от [населено място], общ.Две могили, обл.Русе. Жалбоподателката отново ползвала социална услуга с оглед реинтегриране на детето като в доклад на ЦОП – Борово отново е изразено отрицателно становище относно родителския й капацитет, както и за евентуалните рискове при реинтеграцията на К.. Административният орган е подчертал, че от 21.07.2017 г. детето без прекъсване се отглежда в професионални приемни семейства без майката да е поискала прекратяване на настаняването и без да са установени близки и роднини, които да изразят желание и да притежават обективната възможност да го отглеждат в семейна среда. Посочил е, че в декларация от 10.01.2024 г. самото дете е изявило желание да бъде осиновено. Тези фактически основания за издаване на заповедта напълно кореспондират на правните такива, записани в нея – на разпоредбите на чл.84, ал.2 от СК, чл.93, ал.2 от СК и 12 от Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г. Съдът не констатира в административното производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както беше посочено, административното производство започва с писмено уведомление от страна на дирекция "Социално подпомагане" по настоящ адрес на детето до съответната регионална дирекция за социално подпомагане, към което, според чл.11, ал.1, изр.второ от Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г., се прилагат социалният доклад по приложение № 2 и документите, удостоверяващи наличието на обстоятелствата за вписване по този ред. Т. уведомление с изх.№ СЛ/Д-Р-ДМ/193-125 от 13.02.2024 г. е изготвено от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Две могили (л.6 – л.8 от преписката) като същото е обосновано с най-добрия интерес на детето К.. Същото е подробно мотивирано, включително с изразеното от самото дете желание то да бъде осиновено след като по подходящ начин му е била разяснена същността на осиновяването и неговите последици. Към уведомлението е приложен социален доклад № СЛ/Д-Р-ДМ/193-124 от 12.02.2024 г. съгласно образеца, представляващ Приложение № 2 към чл.11, ал.1 от наредбата, както и медицинско свидетелство съгласно образеца по Приложение № 3 към чл.11, ал.4 от същата. С уведомлението са представени и други документи, съдържащи относима информация относно родителския капацитет (всъщност липсата на такъв) на жалбоподателката, желанието на детето К. да бъде осиновено, здравословното му състояние, неговите потребности и др., подробно описани в заключителната му част (т.1 – т.12). Уведомлението, ведно с приложенията, е представено в РДСП – Русе на 15.02.2024 г., където то било регистрирано под № 30-14098 от същата дата. Според чл.12, ал.1 от Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г., директорът на регионалната дирекция за социално подпомагане е длъжен в 3-дневен срок да организира вписване на детето в регистъра от длъжностното лице след събиране на информацията по чл.10, ал.2. Когато се констатира невъзможност да се събере необходимата информация, включително и по служебен път, директорът разпорежда незабавно вписване на детето в регистъра въз основа на наличните данни. Посоченият 3-дневен срок за вписването на детето в регистъра, който по своя характер е инструктивен, е спазен като оспорената заповед е издадена на 16.02.2024 г., т.е. в деня, следващ постъпването на уведомлението в РДСП – Русе. При издаването й органът е приложил правилно материалния закон. Разпоредбата на чл.84, ал.2, изр. трето от СК, в приложимата редакция на нормата, предвижда, че когато детето е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл.93, ал.2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това. От своя страна чл.93, ал.2 от СК, в редакцията преди изменението с ДВ бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., гласи, че осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно ЗЗДт без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗДт. Искането може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно ЗЗДт. Следователно материалните предпоставки за вписване на детето К. в регистъра на децата за пълно осиновяване са следните: Наличието на първата предпоставка е безспорно. С последното по време влязло в сила решение № 259/09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 871/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла (на л.46 – л.48 от преписката), детето К. било настанено по реда на чл.28 от ЗЗДт в професионалното приемно семейство на С. И. А. и А. Й. Х. от [населено място], общ.Две могили, обл.Русе, до промяна в обстоятелствата, довели до настаняването. Налице е и втората предпоставка. Началният момент на шестмесечния срок по чл.84, ал.2, изр.трето вр. чл.93, ал.2 от СК е датата на настаняването по административен ред. Д. К. е спешно изведено от биологичното си семейство за първи път и е временно настанено в приемно семейство по административен ред – по реда на чл.27 от ЗЗДт, със заповед № ЗД/Д-Р-Б-054/21.07.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бяла (на л.30 от преписката). С включено в нея разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта, поради което шестмесечният срок следва да се брои от датата на издаването й. С решение № 184/18.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 846/2017 г. по описа на Районен съд – Бяла детето К. е било настанено в приемното семейство и по съдебен ред. Следователно срокът по чл.93, ал.2 от СК е изтекъл на 21.01.2018 г. без жалбоподателката, която, като майка, е сред процесуално легитимираните лица, които могат да поискат това, да е направила искане до съда по чл.30, ал.1 от ЗЗДт за прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство и неговото връщане или пък за промяна на мярката за закрила в такава по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗДт - настаняване на детето в семейство на роднини или близки. По делото няма спор, че такова искане за прекратяване на настаняването на детето в приемното семейство не е направено от жалбоподателката не само в шестмесечния срок по чл.93, ал.2 от СК, но и понастоящем, включително до приключване на устните състезания по делото. Съдът намира доказана и третата предпоставка, а именно липсата на основателна причина жалбоподателката да не направи такова искане за прекратяване настаняването на дъщеря й К.. Не може да не бъде взет предвид продължителния период, през който жалбоподателката е бездействала – от 21.07.2017 г. и към датата на приключване на устните състезания по делото на 07.05.2024 г., т.е. период от почти седем години, през които дъщеря й К. без прекъсване се отглежда от приемни семейства. В писмо с изх.№ 30-18142/07.03.2024 г. от директора на ДСП – Бяла до директора на РДСП – Русе (л.39 от делото) е удостоверено заявеното пред социалния работник намерение на жалбоподателката да се възползва от правото си по чл.30, ал.1 от ЗЗДт и да направи искане до Районен съд – Бяла за прекратяване на мярката за закрила по отношение на дъщеря й К. и сина й Я.. Пред социалния работник жалбоподателката споделила, че тези действия ще може да предприеме след месец април 2024 г. (по делото няма данни, че това е сторено), когато вуйчото на съжителстващия с нея мъж се връща в [населено място] и живее заедно с тях до началото на есента. Подобно отлагане на предявяване на искането по чл.30, ал.1 от ЗЗДт не може да бъде оправдано нито с твърдяната „правна неграмотност“ на жалбоподателката, нито с нейното лошо финансово състояние. Същата разполага и е разполагала с възможността да поиска от районния съд да бъде освободена от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото – чл.83, ал.2 от ГПК, както и да й бъде предоставена безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство – чл.94 и сл. от ГПК и чл.23, ал.2 и ал.3 от ЗПП, каквато например тя е поискала с молба с вх.№ 1668/21.03.2024 г. и е предоставена по настоящото дело. В последния случай, ако молбата й бъде уважена, тя ще се счита освободена от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по силата на закона – чл.83, ал.1, т.6 от ГПК (нова - ДВ, бр. 102 от 2022 г.). На следващо място, жалбоподателката неоснователно твърди, че не са й били известни неблагоприятните последици от собственото й бездействие. Още в заповед № ЗД/Д-Р-Б-054/21.07.2017 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бяла са цитирани дословно разпоредбите на чл.93, ал.2 и ал.3 от СК като от самия текст на закона на жалбоподателката следва да е станало достатъчно ясно какво предвижда той - осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е настанено в приемно семейство и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето, а то е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване. Накрая, съдът намира, че е налице и последната предпоставка за вписването на детето в регистъра, а именно интересите на детето да налагат това. Легална дефиниция на понятието „най-добър интерес на детето“ е дадена в § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт. Това е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Макар и да не са единствен критерий, желанията и чувствата на детето неслучайно са изведени от законодателя на първо място в списъка на обстоятелствата, които следва да бъдат съобразявани при преценката за най-добрия негов интерес. Това важи с особена сила в случаите, когато детето се намира във възраст (в случая в началото на пубертета), която му позволява по-пълноценното обмисляне на своите постъпки и решения. В декларация от 01.01.2024 г., подписана в присъствието на социален работник от ДСП – Две могили (на л.74 от делото и л.26 от преписката) детето К. е заявило следното: „ Желая да бъда осиновена, защото искам да имам семейство, което да ме обича и подкрепя. Разбирам, че тези неща не могат да ми бъдат осигурени от моята майка. Моята майка, която ми дава обещания от много години, но не ги изпълнява “. В последваща декларация от 01.03.2024 г. К. отново е заявила: „ Желая да бъда осиновена, няма промяна в моето желание и нагласите ми. Желая да имам истинско семейство, което да обичам и да уважавам. Където да получа същата обич и уважение от тях “. Изслушана по реда чл.15, ал.1 вр. ал.4 и ал.5 от ЗЗДт в съдебно заседание на 30.04.2024 г. К. отново потвърждава изложеното в декларациите: „ Това, което съм написала в декларацията е вярно. Искам да бъда осиновена и да имам родители. Скоро не бях виждала майка си. Сега я видях. Мислех за това. Взех това решение, защото майка ми не организира срещи, за да се вижда с нас, не се грижи добре за нас. Не й вярвам, че ще си намери работа, защото го е казвала многократно и не е постигала нищо. Не й вярвам. Желая да бъда осиновена, защото искам да имам семейство. Това е истинското ми желание “. Съдът намира, че се касае не до импулсивно решение, породено от натрупания гняв и безсилие пред невъзможността на детето да промени семейната среда и начина на живот на своята майка, както и поради липсата на достатъчно внимание към нея, а до добре обмислено решение, взето след като детето е било информирано по подходящ начин от социалните работници за естеството и последиците на процедурата по пълно осиновяване. Във всички по-скорошни изявления на К. прозира едно дълбоко разочарование от неспособността за промяна на нейната майка, което е подкопало сериозно съществуващата в по-ранни периоди емоционална връзка между двете, на която акцентира жалбоподателката. Така например в протокол от проведена среща от 23.09.2023 г. на детето със социален работник в отдел „Закрила на детето“ – Две могили са цитирани думите на К.: „ При мама няма промяна, най-важното е, че тя ми е дала живот “. В изготвената психолого-педагогическа характеристика, раздел „Чувствителност“ е записано: “ Особено доминантна потребност от обич и внимание “. Съобразявайки всички писмени доказателства съдът намира, че изявленията на детето, въпреки крехката му възраст, са обмислени и демонстрират неговото желание, неговата борба за стабилна и сигурна семейна среда, за родители, които, по неговите думи, го обичат и които то обича. Същевременно от доказателствата по делото е видно, че два пъти – в периодите от 21.07.2017 г. до 23.01.2019 г. и от 15.09.2022 г. до 16.10.2023 г. са предприемани опити за реинтеграция на детето в семейството на неговата майка като и двата опита са били неуспешни и са приключвали с отрицателно становище за родителския капацитет на майката. По делото има множество данни за епизоди, предшестващи настаняването на детето извън семейството, които безспорно подкрепят извода за навременността и обосноваността на тази мярка. Така например в протокол от среща на ЦОП – Две могили от 23.11.2017 г. е записано, че децата са били често свидетели на интимните отношения между тяхната майка и нейния съжител, че е имало случай, когато жалбоподателката е хвърлила нож по детето, която постъпка обосновала с твърдението, че К. (тогава на 7 години) я била „ядосала“, с обстоятелството, че след извеждането му от семейството детето е било пълно с паразити, без изградени елементарни хигиенни навици, неподходящо облечено за сезона, за споделен от детето с първото приемно семейство опит за самоубийство на К., докато е била в семейството на майка си в [населено място], като тя се качила на покрива на къщата и била разубедена да не скочи оттам от по-голямата си сестра Биянка (протокол от среща на ЦОП – Две могили). Понастоящем няма данни за положителна промяна, поне съществена, в имущественото положение на майката. Макар и да не може да се отрече, че тя полага старание да търси работа и да осигурява доходи, с които да издържа семейството си, липсата на квалификация я правят неконкурентна на пазара на труда и същата може да разчита само на сезонна работа (беритба на малини и др.подобни) или друга такава, предполагаща краткосрочна заетост. Намирането на подходяща работа, която да гарантира стабилен доход на жалбоподателката и усилията по обзавеждане на жилището в [населено място], в което тя живее, обаче не са достатъчни, за да се приеме, че майката занапред ще бъде способна да се грижи за К. – обстоятелство, което също следва да се вземе предвид при преценката на най-добрия интерес на детето съгласно § 1, т.5, б.“д“ от ДР на ЗЗДт. Само по себе си подобряването на имущественото състояние не е равнозначно на увеличаване на родителския капацитет. Съдът намира за нужно да отбележи, че нито жалбоподателката, нито нейният съжител, за който е записано, че е освидетелстван с експертно решение на ТЕЛК с водеща диагноза „Умерена умствена изостаналост“ и 75 % ТНР, разполагат с необходимия интелектуален и възпитателен капацитет, както и с авторитет пред детето предвид разрушеното доверие помежду им, за да се грижат и отглеждат едно момиче в началото на пубертета, за което има данни, че е отлична ученичка, участва в различни обществени мероприятия и занятия по интереси и още отсега има амбиции да завърши висше образование (обяснения на приемния родител С. А. в съдебно заседание от 30.04.2024 г. и множество данни в съставяните социални доклади и характеристики). Следва да се отбележи, че дори и оспорената заповед да влезе в сила, за жалбоподателката не се преклудира възможността да поиска от Районен съд – Бяла прекратяване на настаняването на детето по реда на чл.30, ал.1 от ЗЗДт и реинтеграцията на същото в нейното семейство, при което, ако настаняването бъде прекратено и се стигне до подобна реинтеграция, ще е налице основание за заличаването на К. от регистъра на основание чл.13, ал.2, т.8 и ал.9 от Наредба № РД-07-7 от 5.10.2010 г. По изложените съображения съдът намира жалбата неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена. Ответникът по жалбата не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не следва да му бъде присъждано. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът