Решение № 1584 от 11.4.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 134/2024 г.

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Л. С., подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 181/08.12.2023 г. по АНД № 399/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебния акт поради необоснованост. Същият бил постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В оспорената заповед не било посочено основанието за задържането на жалбоподателя, като било игнорирано, че задържането в случая не е правило, а е възможно и допустимо само и единствено при наличие на предпоставката, ако лицето не може да бъде представено веднага на съдията. Не било допустимо съдът да дава последваща квалификация на обстоятелствата по задържането, като замести произнасянето на органа и липсващите мотиви за наличие на обстоятелства по чл. 3, ал. 2 УБДХ. Отделно, съставеният срещу лицето акт по УБДХ бил самостоятелно основание за задържането на лицето, без да било необходимо издаване на заповед по чл. 70, ал. 1 ЗМВР. Акцентира се върху това, че били съществено ограничени правата на задържаното лице. Не бил посочен часът на задържането, нарушени били правото на адвокатска защита и на осигуряване обаждане на задържаното лице до негов близък. Липсвали доказателства, че декларацията за разясняване правата на задържаното лице била връчена на същото. Не било съобразено, че лицето е задържано у дома си, освидетелствано е от медицинско лице, че не е годно за задържане и не може да бъде задържано поради медицински противопоказания, като било освободено по-късно. Заповедта била издадена от некомпетентен орган. Предприетото действие от органа било неоправдано и несъразмерно с оглед поведението на касатора, тъй като самоличността му била установена и били извършени всички необходими към момента действия, но нищо не налагало задържането му. Моли решението и оспорената заповед да бъдат отменени. Претендира адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции по чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание касаторът И. Л. С., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът Полицейски орган при РУ – Харманли, ОД на МВР – Хасково /М. П. М. – старши полицай/, редовно призован, се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за основателност на жалбата. Съставеният акт по УБДХ бил самостоятелно основание за задържане на лицето, отделно, били налице и медицински противопоказания за задържането му.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 30.06.2023 г. е издадена от М. П. М. /старши полицай в РУ –Харманли/ заповед за задържане на лице № 271зз-291/30.06.2023 г., с която е разпоредено задържането за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Харманли на лицето И. Л. С.. В заповедта било посочено, че същата е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР във връзка с акт № 271р-18846/29.06.2023 г. за установяване проява на дребно хулиганство за това, че на 29.06.2023 г. около 18: 00 ч. лицето И. Л. С. извършва непристойни действия, изразяващи се в отправяне на обидни и нецензурни думи, жестове, ругатни срещу служители на РУ – Харманли младши инспектор К. П., младши инспектор С. К. и младши инспектор С. Г., и на основание чл. 3, ал. 2 УБДХ и на основание чл. 8, ал. 1 от Правилника за прилагането му. Задържаното лице е отказало да получи заповедта, удостоверено с подпис на свидетеля М. Г.. Отбелязано е, че лицето е освободено в 14: 45 ч. на 30.06.2023 г. Настоящата съдебна инстанция възприема изложеното от Районен съд – Харманли, като формира извод, че постановеното от него решение не подлежи на отмяна поради неговата неправилност по смисъла чл. 209, т. 3 АПК.

1. Не са налице основания за прогласяване нищожността на заповедта като издадена от некомпетентен орган, съответно за отмяната й поради неспазване на установената по чл. 74, ал. 2 ЗМВР писмена форма. В акта се съдържат датата и часа на задържането, от който момент започва да тече срокът от 24 часа, спазен предвид часа, вписан като момент, в който задържаното лице е освободено. В заповедта се съдържат данните, индивидуализиращи задържаното лице. От приложените по делото писмени доказателства също се установява кое е лицето и в какво се изразява неговото неправомерно поведение. Спазено е изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, като задържането е на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР – в друг случай, определен със закон. Задържането на лицето се обосновава от извършването на непристойни действия и установената проява на дребно хулиганство, като не се поставя изискване както да са безспорно установени тази проява, извършителят й и неговата вина, така и на извършителя да бъде ангажирана отговорност за това.

2. Заповедта е издадена на 30.06.2023 г. в 10: 20 ч. и връчена на И. Л. С. в условията на отказ, удостоверено с подпис на един свидетел /чл. 74, ал. 5 ЗМВР/, с което само е ограничило възможността да се запознае със съдържанието й, вкл. и основанието, поради което е задържано. Отделно от това, задържаното лице е упражнило правото да оспори издадения спрямо него акт с жалба, по която е образувано съдебно производство, поради което и в този смисъл не е налице съществено процесуално нарушение, предпоставка оспорената заповед да бъде отменена. За процесуално нарушение, от категорията на съществените, би могло да се говори в случай, че поради невръчване на заповедта или поради връчването й при отказ е била възпрепятствана възможността нейният адресат да я оспори и да упражни правото си на защита. Настоящата хипотеза не е такава.

Лицето е узнало какви са правата му по чл. 72, ал. 3-6, съответно по чл. 74, ал. 2, т. 6 ЗМВР. Лицето е подписало декларацията по чл. 74, ал. 3 ЗМВР относно запознаване с правата му на 30.06.2023 г. в 10: 25 ч., като в същата е направено отбелязване на датата и на часа /на 30.06.2023 г. в 11: 14 ч./, в която е уведомен защитникът му в изпълнение на разпоредбата на чл. 72, ал. 6 ЗМВР – да бъде уведомено лице, посочено от задържания.

Следва да се има предвид, че попълването на декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР е действие, извършено в изпълнение на заповедта и последващо издаването й, а не е елемент от самия акт - заповедта за задържане, поради което не би могло да се отрази на законосъобразността й. Не се констатира ограничаването на каквито и да било други права, освен на свободното придвижване на жалбоподателя.

Доколкото на основание чл. 72, ал. 4 ЗМВР И. Л. С. е упражнил правото си на ефективна защита, оспорвайки заповедта за задържане, се формира извод, че спрямо него като задържано лице не са допуснати съществени процесуални нарушения.

3. В съответствие с отправено искане на лицето му е извършен медицински преглед в 11: 40 ч., в резултат на който в действителност е констатирано, че то е негодно за задържане. Въпреки това, следва да се съобрази, че към датата на издаване на заповедта за задържане по чл. 142, ал. 1 АПК това обстоятелство не е налице. Дори и да се приеме, че е налице нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, то осъществяването му не рефлектира върху законосъобразността на акта. Наличието на медицински противопоказания не води до отпадане на основанието за задържане, тъй като на първо място, лицето не е задържано, за да му бъде извършен медицински преглед, от изхода на който да зависи задържането му, и на второ място, тези противопоказания не представляват сами по себе си основание за задържане, а такова основание е издаден акт по УБДХ и внасянето за разглеждане на преписката от районния съд по реда и условията на УБДХ, при това в присъствието на нарушителя. Отпадането на основанието - провеждане на производството пред районния съдия, води до освобождаване на задържаното лице, както е в конкретния случай.

Отделно от това, е необходимо да се посочи, че в мотивите към решението на Районен съд – Харманли по дело № 372/2023 г. е коментирал невъзможността за задържането на С. с оглед медицинските документи, поради което е наложил само административно наказание „глоба“. Негодността за задържане на лицето е относим факт не за законосъобразността на заповедта за задържане, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР във връзка с чл. 3, ал. 2 УБДХ и чл. 8, ал. 1 от Правилника за прилагането му, а за вида на наказание, който районният съд налага при установена проява на дребно хулиганство /чл. 6, ал. 1, б. „а“ УБДХ/, доколкото в чл. 1, ал. 1, т. 1 УБДХ се предвижда за подобна проява налагането на административно наказание - задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи /чл. 8 и чл. 9 от УБДХ/.

4. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР, което задържане представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН.

В конкретния случай са посочени като основание за задържането чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР, чл. 3, ал. 2 от УБДХ и чл. 8, ал. 1 от Правилника за прилагане на УБДХ и съставения акт за установяване на проява на дребно хулиганство от 29.06.2023 г. Съгласно чл. 3, ал. 1, б. „а“ от УБДХ „въз основа на съставения акт и на събраните сведения за личността на нарушителя началникът на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи или оправомощеното от него лице веднага, но не по късно от 24 часа, когато се налага събиране на допълнителни сведения, извършва следното: а) внася преписката за решаване от районния съдия“.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от УБДХ „в случаите на б. „а“ лицето може да бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде представено веднага на съдията“.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Правилника за прилагане на УБДХ „органите на МВР могат да задържат лицето за срок до 24 часа в помещенията за задържане в структурните звена на МВР с оглед внасяне на преписката за решаване от районния съдия и осигуряване явяването на нарушителя пред съда“.

Така цитираната нормативна уредба води на извода, че задържане за срок до 24 часа е предвидено в УБДХ, но само за случаите, когато въз основа на съставен акт преписката следва да бъде внесена за решаване от районния съдия, а лицето не може да бъде представено веднага на съдията.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че на касатора е съставен акт за установяване на проява на дребно хулиганство /на 29.06.2023 г. в 21: 00 ч./, че по-малко от час след задържане на лицето и преди на същото да бъде извършен медицински преглед преписката е внесена за решаване от районния съдия /на 30.06.2023 г. в 11: 00 ч./ и че същият е насрочил делото за разглеждане /на 30.06.2023 г. в 13: 30 ч./. Установява се и, че в съдебно заседание задържаното лице е осигурено от органите на РУ – Харманли, в присъствието на което /чл. 5, ал. 1 УБДХ/ и адвоката му в 14: 35 ч. е постановено решение от Районен съд - Харманли, влязло в сила на 03.07.2023 г., и с което се признава И. Л. С. за виновен за извършената на 29.06.2023 г. непристойна проява, която не представлява престъпление по чл. 325 НК, и на същия се налага административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Заседанието пред Районен съд – Харманли е приключило в 14: 38 ч. на 30.06.2023 г., а лицето е освободено в 14: 45 ч. на 30.06.2023 г., т.е. веднага след отпадане на основанието за задържането му /чл. 72, ал. 7 ЗМВР/.

В този смисъл и правилно Районният съд е достигнал до извод, че е налице хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР – друг случай, определен със закон, какъвто се явява и УБДХ /вж. Решение по адм. дело № 13550/2016 г. на ВАС, Пето отд./, а именно – за внасяне на преписката за решаване от районния съдия, разглеждането на която изисква присъствието на нарушителя /вж. Решение по адм. дело № 13430/2017 г. на ВАС, Пето отд./.

4. Следва да се допълни за пълнота, че въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно противоправно деяние и дали то е извършено от него виновно обаче подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на производството, образувано пред съответния районен съд. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото нарушение, не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

Ирелевантно за настоящото производство е дали провеждането на производството пред районния съд по внесената преписка е законосъобразно, като означение е единствено наличието на данни, въз основа на които може да се направи извод, че задържането е с цел внасянето на преписката пред съда и осигуряването на задържаното лице за разглеждането й. Следва да се отбележи също, че се касае за две различни производства, които макар и взаимосвързани с оглед изясняване извършено ли е противоправно поведение и кой е неговият извършител, се провеждат при различни условия и ред.

5. Принудителната административна мярка от вида на процесната е приложена спрямо И. Л. С. в съответствие с принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК, като ограничаването на правото на свободно придвижване е само с оглед постигане на предвидени в закона цели: представяне на лицето на съдията по чл. 3, ал. 2 УБДХ и чл. 8, ал. 1 Правилника за прилагането му. За задържането на И. Л. С. са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който след извършване на „теста на справедливия баланс“ е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

По изложените съображения постановеното от Районен съд - Харманли решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора разноски в полза на касатора не се дължат, като не се присъждат и на ответника, тъй като такива не са поискани.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд – Хасково