Решение № 57 от 10.2.2021 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 1657/2020 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба ••• гр. В. Търново, представлявано по пълномощие от адв. • против Наказателно постановление № 536742-- F544856/14.09.2020 г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-В. Търново, с което на жалбоподателя за нарушаване по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 ЗДДС и на основание на чл. 179, ал. 1 ЗДДС, му е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че нарушението не е извършено от лицето, сочено за нарушител. Изтъква се, че гражданското дружество по смисъла на ЗЗД, чийто представител не е жалбоподателят, не е извършвало дейност за процесния период и не е получило приходи под каквото и да било форма. Изтъква се и че задължението по ЗДДС тежи върху ДЗЗД-то, а не върху дружеството ••• гр. В. Търново съдружник в ••. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. •, който поддържа жалбата, претендира отмяна на НП и присъждане на сторените в производството разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. •, която оспорва депозираната жалба против НП. Твърди, че НП е обосновано и законосъобразно. Претендира за безспорно установено, че •• е регистрирано по ЗДДС лице и като такова има задължение да подава всеки месец СД. Претендира се потвърждаване на оспореното НП, като законосъобразно и обосновано, както и направените разноски - юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок /препис от атакуваното НП е получен на 21.10.2020 г., а жалбата е входирана на 23.10.2020 г./, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд. Предвид изложеното, жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Относно приложението на процесуалните правила: Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и възоснова на него НП, за неотговарящи на формалните изисквания на ЗАНН, като така допуснатите нарушения опорочават административнонаказателното производство и като последица водят до извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Съображенията за това на съда са следните: С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя •••, за неподаване на СД по ЗДДС за отчетен период 01.03.2020 г. 31.03.2020 г., в законоустановения срок до 14.04.2020 г. включително, в ТД на НАП В. Търново по смисъл на чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС, е ангажирана административнонаказателната му отговорност, съобразно нормата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС и в качеството му на лице регистрирано по ЗДДС във връзка с 95 % участник като съдружник в ••, регистрирано по ЗДДС. От цялостното описание на обстоятелствата не може да бъде изведено недвусмислено и категорично заключение кой субект не е изпълнил задължението си по ЗДДС, съобразно нормата на чл. 125 от ЗДДС. Кое от посочените дружества или и двете не са изпълнили вмененото от закона им задължение за подаване на СД по ЗДДС, в конкретно посочения период. Тъждествено и идентично е описанието на нарушението и в АУАН въз основа, на който е издадено атакуваното НП. В този смисъл се констатира наличие на порок по чл. 42, т. 4 и чл. 57, т. 5 от ЗАНН - описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Така изложени/описани фактите/констатациите в АУАН и НП може да се сведе до липса на описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В този смисъл при издаването на НП са допуснати нарушения на нормите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН. В постановлението липсва описание на извършеното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Всяко едно от посочените процесуални нарушения е съществено и представлява формално основание за цялостна отмяна на атакуваното НП. Следва да се посочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи по несъмнен и категоричен начин, че ••• е извършил административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Разпитът на свидетелите • и • не установяват факта на извършване на нарушението от страна на жалбоподателя, а напротив. Същите свидетелстват, че •• като задължено по ЗДДС лице е било длъжно и не е изпълнило вмененото от закона задължение по ЗДДС да подаде СД по ЗДДС за отчетния период, но след изпращане на покани до •• и неявяването на негов представител пристъпили към връчване и съставяне на АУАН на дружеството жалбоподател - •••, имащо 95 % участие като съдружник в Дружество по ЗЗД •••. Процесуалния представител на въззиваемата страна също признава този факта, че дружеството •• по ЗДДС, притежаващо особена правосубектност, се състои от две или повече лица, които разпределят както печалбите, така и загубите, съобразно своя дял и след като извършили справка /от органите по приходите/ установили, че дружеството ••• притежава 95% от дружеството •• и поради това потърсили и ангажирали отговорността именно на това дружество - •••. В тази връзка съдът намира правилни и обосновани възраженията на жалбоподателя, че в конкретния случай е ирелевантно от гледна точка на материалния закон процентното участие на съдружниците в ДЗЗД относно отговорността им по ЗДДС. Това процентно отношение би имало значение единствено при принудителното събиране, което се извършва съразмерно участието им - по аргумент от чл. 9, ал. 2 от ДОПК. В този смисъл дори и да се приеме, че от обективна страна е осъществен състав на нарушение по сочените текстове от ЗДДС, то освен, че липсва констатация на кого е било задължението, липсват и писмени доказателства в тази насока, установяващи нарушението /задължението/. В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП. В конкретния случай, страните не спорят, че ••• и "••• са съдружници в дружество по ЗДД •••, вписано в Регистъра БУЛСТАТ, с код по БУЛСТАТ •••••••• Съобразно нормите на чл. 357 и следващите от ЗЗД, гражданското дружество е неперсонифицирано. В този смисъл няма самостоятелна правосубектност - носители на правата и задълженията са участващите в него лица, съобразно своя дял. Неперсонифицираното дружество не разполага нито с материална, нито с процесуална правосубектност. Това правило обаче, има своето изключение, като за целите на законодателството, уреждащо задълженията на дружеството към фиска, то е приравнено на юридическо лице по аргумент от чл. 9, ал. 2 ДОПК. От изложеното и нормата на чл. 360, ал. 2 от ЗЗД следва, че съдружниците в •• са договорили, че последното ще се представлява от изрично упоменатото физическо лице /различно от посоченото в АУАН и НП./ Допуснатите съществени нарушения в процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя обаче, не могат да бъдат преодолени в настоящото производство и атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло. Предвид изхода по делото, в полза на въззивника срещу въззиваемата страна се поражда право на претенция за разноски. Такава е релевирана своевременно, предвид което следва да бъдат присъдени в полза на въззивника, а именно сумата от 150 лева, направени по делото разноски за един адвокат, на основание чл. 63 от ЗАНН вр. 143 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът