Решение № 3041 от 27.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4291/2024 г.

Производството е по реда на чл. чл. 435 и сл. ГПК. С Разпореждане № 3910 от 02.02.2024 год. по изп.д. №20168560402225 по описа на ЧСИ Б.И.Б., рег. №856 е постановен отказ по направено искане с молба с вх.№ 03263/23.01.2024 год. от „Б.ж.с.“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “••••, представляван от управителя Г.К., действащ чрез процесуалния си представител адвокат С.Т. – длъжник по посоченото изпълнително дело за изменение на разноските и прекратяване на делото и молба с вх.№ 03260/23.01.2024 год. в частта за разноските. Образувано е по частна жалба на „Б.ж.с.“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “••••, представляван от управителя Г.К., действащ чрез процесуалния си представител адвокат С.Т. в законоустановения срок на 29.02.2024 год. Жалбоподателят обжалва изцяло постановеното разпореждане, като неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да отмени разпореждането, като освободи длъжника от заплащане на разноските поради доброволно плащане в срока за доброволно изпълнение. Претендира направените разноски във връзка с настоящата частна жалба. В срок „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••, действащ чрез пълномощника си З.И.К. подава отговор на частната жалба, като заявява, че счита постановеното разпореждане за законосъобразно и правилно, а частната жалба за неоснователна и необоснована. Моли съда да остави частната жалба без уважение като неоснователна и недоказана, а обжалваното разпореждане да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, съдът намира, че същата е основателна. Изпълнителното дело №20168560402225 е образувано по молба, входирана под №40863 от 26.07.2016 год. в кантората на ЧСИ Б.И.Б., рег. №856 подадена от „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК 831633691, действащ чрез юрисконсулт В.В. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание чл.410 и сл. ГПК на 07.12.2012 год. по гр.д. №56533/2012 год. по описа на Софийски градски съд, 62 състав срещу „Б.ж.с.“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “••••, представляван от управителя Г.К., действащ чрез процесуалния си представител адвокат С.Т.. На 25.10.2016 год. с изх. №45020/26.09.2016 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на адреса на длъжника на представител на дружеството – управителя С.П.. Към момента на връчването й е била вписана възбрана на 27.09.2016 год. върху недвижим имот на длъжника. В поканата за доброволно изпълнение са съобщени на длъжника начислените и дължими такси и разноски. На 07.11.2016 год. е постъпила молба с вх.№61444 длъжника, с която моли на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК да бъде прекратено изпълнителното производство. Молбата е оставена без уважение, като основание е посочено, че платежните нареждания са с дати, предхождащи датата на образуване на изпълнителното дело, както и че не са заплатени дължимите такси и разноски, неоспорени от длъжника. Молбата е изпратена за становище от взискателя. На 23.12.2016 год. с молба с вх.№71221 взискателят „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК 831633691 прави искане за присъединяване на вземане, като е представен и в оригинал изпълнителен лист от 04.12.2012 год. на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. 56534/2012 год. на СРС, 76 състав. С молба с вх.№15280 от 20.02.2017 год. взискателят предоставя актуална информация относно задълженията на длъжника, както и претендира юрисконсултско възнаграждение, което е одобрено в размер на 100 лева. На 26.09.2022 год. постъпва молба от длъжника с вх.№43127/26.09.2022 год., с която моли ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, като счита и разноските за недължими, евентуално иска прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С Разпореждане от 27.09.2022 год. е отказано постановяване на прекратяване на изпълнителното производство, като длъжникът е уведомен със съобщение от същата дата. На 17.01.2024 год. с молба с вх.№02223 взискателят предоставя информация за платените суми от длъжника директно към него, като констатира, че плащанията са направени след образуване на делото и че разноските по образуване на делото, възнаграждение за процесуално представителство, т.26 и други са дължими. На 23.01.2024 год. длъжникът с молба с вх. №3260 прави искане изпълнителното дело да бъде прекратено по присъединения изпълнителен лист от 04.12.2012 год., като представя платежни нареждания за платени суми по него. Плащанията са извършени на 21.10.2016 год. С молба с вх. №03263 от същата дата, длъжникът оспорва разноските по събиране на процесните вземания, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което е прието по изпълнителното дело. Иска ЧСИ поради несъразмерност на наложените обезпечения същите да бъдат вдигнати, а разноските по вдигането да бъдат оставени за сметка на взискателя. На 31.01.2024 год. с молба с вх.№05866 взискателят предоставя информация за платените суми от длъжника директно към него, като констатира, че плащанията са направени след образуване на делото и че разноските по образуване на делото, възнаграждение за процесуално представителство, т.26 и други са дължими. На 01.02.2024 год. е направено искане за присъединяване към изпълнителното дело вземане на взискателя по представения в оригинал изпълнителен лист от 13.09.2023 год. на основание Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №6835 от 2018 год. на СРС, 158 състав. Съобщението за присъединяването е връчено на длъжника на 14.02.2024 год. На 19.02.2024 год. по специалната сметка на ЧСИ Б.Б. при ОББ АД постъпва доброволно плащане от страна на длъжника в размер на 62, 39 лева. Изготвено е разпореждане на ЧСИ от 02.02.2024 год., за което и двете страни са уведомени. С постановление на ЧСИ с изх.№3233 от 29.01.2024 год. е вдигната наложената по изпълнителното дело възбрана върху недвижим имот на длъжника, като разноските по заличаване на наложената възбрана са определени от ЧСИ да останат в тежест на взискателя, които последният е заплатил на 04.02.2024 год. Препис от жалбата е изпратен на основание чл.436, ал.2 от ГПК на взискателя със съобщение от 05.03.2024 год. с изх.№6766, връчено на 06.03.2024 год. Указано му е, че в тридневен срок може да изрази становище, от която възможност взискателят се е възползвал. Становището е подадено на 11.03.2024 год. с вх.№17040. Препраща към тълкувателната практика за да аргументира липсата на законово задължение в какъв срок следва да се произнесе ЧСИ по отношение на разноските. Посочва, че размерът на разноските е променлив, тъй като всяко извършено изпълнително действие се таксува по тарифата и променя размера на дължимите се разноски. Описва обстоятелствено кога за длъжника възниква отговорността по възстановяване на разноските, заплатени от взискателя, като посочва, че и за авансово платените разноски следва да се докаже необходимост, поради което и за тях се изисква установяване с нарочен акт на съдебния изпълнител. Отговорността за разноски се реализира въз основа на този нарочен акт на съдебния изпълнител, като не е необходимо издаването на изпълнителен лист. Поради това, счита, че по чл.435, ал.2 ГПК се има предвид всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. ЧСИ в мотивите по подадената жалба счита същата за редовна, но частично допустима. По отношение на таксите, за които са издадени и връчени на длъжника сметки №0000158686/08.09.2016 год. и сметка №0000158688/08.09.2016 год. и за които длъжникът е уведомен още с поканата за доброволно изпълнение, връчена на 15.10.2016 год., като по отношение на тях не е подадена жалба в законоустановения срок и същите не могат да бъдат оспорвани с настоящата жалба. Възможността, предоставена на длъжника по чл.435, ал.2 ГПК не означава, че може да обжалва разноските и акта, в който същите са определени по всяко време или че може да оспорва само първоначалните такива. По искането за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК съдебният изпълнител счита, че плащанията на които се позовава длъжника не са извършени преди образуване на изпълнителното дело, което да реализира предпоставката по посочената разпоредба и да освободи длъжника от заплащането на начислените разноски. Към момента не е установено погасяване на задълженията за разноски, поради което и не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело, визирано в тази точка на разпоредбата. По основанието по чл.435, ал.2, т.6 ГПК, въззивният съд намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Според нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнението се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Да се прекрати изпълнителният процес като правоотношение, означава да се погасят правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. Посочената разпоредба съдържа изчерпателно посочване на хипотезите, при осъществяването на които е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство. И това е така, тъй като със същата се предоставя по изключение на несъдебен орган правораздавателна компетентост по разрешаване на спорни права, което изключва разширителното й тълкуване. Общата идея на нормата е защитата на длъжника по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК да се основава на твърдение за правопогасяващи възражения, основани на факти, установени със сигурни доказателства. Хипотезата е ограничена до безспорни обстоятелства, а именно – плащане на парично вземане, удостоверено в автентична разписка от кредитора или сигурен платец /пощенска станция или банка/. При тълкуването на нормата се налага извод, че в тази хипотеза пречката за принудително изпълнение се свързва само с недобросъвестност на взискателя, който е упражнил правото си, въпреки че задължението е било доброволно изпълнено. Процесуалният закон въвежда като достатъчно изискване сумата да е внесена за взискателя и обстоятелството дали той е получил внесената за него сума в пощенската станция или в банката е ирелевантно за прекратяване на изпълнението. Достатъчно е да се установи, че взискателят има право да се разпорежда със сумата, за което следва да е надлежно уведомен. След внасяне на сумата по банковата сметка на кредитора /в хипотеза, при която сумата е внесена директно по банковата сметка на длъжника/, длъжникът вече не може да се разпорежда с нея, а това право преминава върху взискателя от този момент, поради което е без правно значение кога последният ще го упражни. В тази хипотеза основателността на искането по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е обусловено единствено от представяне на доказателства само за факта на внасяне на сумата по банковата сметка на името на взискателя. В хипотеза, когато длъжникът нарежда паричен превод на името на взискателя, приложение намира изискването на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за доказване не само на внасянето, но и на получаването на сумата от взискателя. За да бъде прието, че плащането на парична сума чрез внасянето по банкова сметка съгласно общата норма на чл. 75 от ЗЗД е с погасителен ефект, е необходимо то да бъде извършено по банкова сметка, която кредиторът е открил и която е известна на длъжника, както и да се представят доказателства, че сметката на кредитора е заверена /аргумент от нормата на чл. 305 от ТЗ/. В разглеждания случай от представените по делото платежни нареждания от 20.10.2016 г. и 21.10.2016 год. се установява, че сумите, предмет на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, са били заплатени. Това плащане обаче не е извършено преди образуване на изпълнителното производство. Изпълнителното дело е образувано на 28.07.2016 г., като молбата от взискателя е подадена на 26.07.2016 год., а съдебният изпълнител с изрично Разпореждане от 26.09.2016 год. е разпоредил изпращане на покана за доброволно изпълнение, която е получена на 25.10.2016 год. Следователно плащането е било извършено в хода на висящото изпълнително производство и не са налице предпоставките на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнението. Настоящият съдебен състав не споделя съображенията на длъжника, че приложението на посочената разпоредба е обусловено от получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника, тъй като посоченото действие по изпълнението се предприема в рамките на образуваното вече изпълнително дело, т. е. получаването на поканата за доброволно изпълнение не се приравнява по правни последици на "образуване на изпълнителното производство" по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Щом като изпълнителният лист е предявен пред ЧСИ, дори и когато длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение, то той дължи разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело, включително и окончателната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, като без значение е дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Въз основа на изложеното, съдът прави извод, че в хипотезата на доброволно плащане след образуване на процесното изпълнително дело, именно ответникът следва да заплати разноските по него. Що се отнася до техния размер, съдът приема, че същият се установява от представените по делото сметки и фактури. Съдът счита, че безсъмнено е доказана тяхната дължимост, както и основанието за начисляването им в посочените размери, като възраженията в тази насока са неоснователни. Настоящият съдебен състав приема, че длъжникът отговаря за всичките разноски по делото, в т. ч. и за таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, защото не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. (решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС; решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на ВКС). Релевираното основание от длъжника – изпълнение на задължението по изпълнителния лист в хода на изпълнителното дело, покрива хипотезата на нормата на чл. 433, ал. 2 от ГПК, а именно – приключване на изпълнителното производство. Приключването на изпълнението по чл. 433, ал. 2 от ГПК обаче е обусловено и от погасяване на задължението за дължимите разноски по изпълнението. Съдът счита, че процесните изпълняеми права не са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя. В случая по делото няма данни дължимите такси и разноски по изпълнението да са били заплатени от длъжника. Посоченото е основание за формиране на извод за неоснователност на жалбата. Дали в хипотеза като настоящата /плащане преди получаване на поканата за доброволно изпълнение/ длъжникът дължи всички разноски по изпълнението /включително адвокатско възнаграждение и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ/ или само авансовите такси, е въпрос, който е разгледан в практиката на ВКС, според която, когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното производство, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (дори да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело, така и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото, а също и т. нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (решение № 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 4858 от 7.08.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 7403/2020 г., решение № 263186 от 18.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5095/2021 г.). По изложените съображения подадената жалба в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли. По основанието по чл.335, ал.2, т.7 ГПК, съдът намира следното. Съгласно новелата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определят разноските по изпълнението, а оспорването на тези разноски не лишава длъжника от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение (т. 2 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Съдебната практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, в Решение № 82 от 8.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 640 от 4.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК е безпротиворечива по отношение на разноските в изпълнителното производство. Прието е, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем в зависимост от това дали изпълнителният лист е предявен пред държавен съдебен изпълнител, или пред частен съдебен изпълнител и независимо от това внесени ли са от взискателя дължимите авансови такси по изпълнението. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния изпълнител (решение № 601/7.07.2009 по гр. д. № 348/2009, ВКС, IV ГО). Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (и да не са заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така и т. нар. окончателна такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Предвид гореизложеното съдът счита, че частната жалба е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. По разноските: Претенция за присъждане на сторените в настоящето производство разноски има само от страна на длъжника по изпълнителното дело. Претенцията му следва да се остави без уважение, съобразно изхода на спора. Като за пълнота следва да се подчертае спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител. Мотивиран от изложеното, съдът