Решение № 5163 от 10.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 5246/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Национална лотария“ АД, ••• срещу наказателно постановление № 26-Н-142 от 09.09.2022 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 104, ал. 3 от Закона за хазарта, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 30, ал. 8, вр. ал. 3 от Закона за хазарта. С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в АУАН липсват дата и място на извършване на нарушението, както и описание на нарушението. Сочи се, че от страна на административнонаказващия орган не са събрани изисканите с възражението срещу АУАН доказателства, като не са обсъдени и доводите на жалбоподателя. Поддържа се, че изводите в АУАН са преповторени в НП без да е направена задълбочена проверка на случая. Излага се, че не е осъществено твърдяното нарушение, тъй като дружеството е изпълнило задължението си да подаде декларация, както и да декларира стойностите, подлежащи на деклариране. Твърди се, че неправилно е определен начинът на формиране на държавната такса. С решение от 25.11.2021 г., постановено по НАХД № 694/2021 г., СРС, НО, 104 състав, е отменил наказателното постановление, като с решение № 2554 от 15.04.2022 г., постановено по КНАХД № 12748/2021 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав, първоинстанционното решение е обезсилено и делото е върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от адв. Андонов, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Божкова, която моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага, че производството е протекло законосъобразно, като е установено категорично извършване на нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На основание Заповед № П-128/06.03.2020 г. на председателя на ДКХ и във връзка с Докладна записка № 189/10.02.2020 г. и постъпил в ДКХ с вх. № 302/28.01.2020 г., доклад изх. № ДИД2-СФ-6/28.01.2020 г. за извършена финансова инспекция на ДКХ от Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) на 06.03.2020 г. е извършена проверка по документи по Закона за хазарта (ЗХ) на „НАЦИОНАЛНА ЛОТАРИЯ“ АД, организатор на моментна лотарийна игра „НОВОЛОТО“, съгласно Удостоверение за издаден лиценз № 000030-5948/30.05.2016 г. /актуално към датата на подаване на декларация с вх. № 000030-13126/14.10.2019 г./, за изпълнение на задължението на организатора по чл. 30, ал. 6 rbb връзка с чл. 30, ал. 3, предложение първо от ЗХ. Съгласно издаденото от ДКХ Удостоверение за издаден лиценз № 000030- 5948/30.05.2016 г. посоченото дружество е организирало следната хазартна игра: моментна лотарийна игра „НОВОЛОТО“. При извършена проверка на подадената от организатора декларация по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, за месец септември 2019 г., декларираните в нея данни и внесената държавна такса за конкретната игра по чл. 30, ал. 3 от ЗХ, е установено, че организаторът на хазартните игри е декларирал и внесъл държавна такса, в размер на 20 на сто върху общия размер на декларираните комисионни за горепосочения период. При проверката на декларираните данни в подадената от организатора декларация за горепосочения период, постъпила в ДКХ с вх. № 000030 13126/14.10.2019 г., е установено, че в част IV на декларацията, организаторът е попълнил стойност в лева в графи 4 /“стойност на получените такси и комисиони“ и 5 /“дължима държавна такса в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони“/, а именно: Попълнена сума в графа 4 „стойност на получените такси и комисиони“ в размер на 538, 65 лева и попълнена сума в графа 5 „дължима държавна такса в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони” в размер на 107, 73 лева. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на 09.03.2020 г. от К. - „главен инспектор“ в Дирекция „Лицензионна и контролна дейност“ в Държавната комисия по хазарта за нарушение на чл. 30, ал. 6, вр. ал. 3 от Закона за хазарта. Актът бил връчен срещу подпис на представител на дружеството на същата дата. Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 26-Н-142 от 09.09.2022 г. от Заместник- изпълнителния директор на НАП, с което на основание чл. 104, ал. 3 от Закона за хазарта, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение на чл. 30, ал. 8, вр. ал. 3 от Закона за хазарта. Препис от НП бил връчен на представител на дружеството на 14.12.2020 г. В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.. Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направил извод за извършено нарушение. Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля К. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - правила за организиране и провеждане на лотарийна игра „Новолото“, заповед № ЗЦУ-1155 от 27.08.2020 г., удостоверение за издаден лиценз, декларация по чл. 30, ал. 6 ЗХ, заповед № П-128 от 06.03.2020 г., справки за продадени билети и справка за приети залози. На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 09.03.2020 г., след като проверката на дружеството е извършена на 06.03.2020 г. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от представител на дружеството - жалбоподател, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Съгласно чл. 90, ал. 2 ЗХ з а установяване на нарушенията по този закон се съставят актове от органите на Националната агенция за приходите, а съгласно ал. 3 наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор и се обжалват и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Процесният АУАН е съставен от К. - „главен инспектор“ в Дирекция „Лицензионна и контролна дейност“ в Държавната комисия по хазарта. НП е съставено от Пламен Любомиров Димитров - заместник-изпълнителен директор на НАП, като със заповед № ЗЦУ-1155 от 27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП е оправомощен да издава наказателни постановления. По безспорен начин е посочена датата на извършване на нарушението - 14.10.2019 г. Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на нарушението и на представител на дружеството, на когото екземпляр от акта е бил връчен. Същевременно съдът констатира, че е налице съществено противоречие между словесното и цифровото описание на твърдяното нарушение, както в АУАН, така в НП. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗХ (ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., действала към датата на извършване на нарушението) за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри - традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра, а за хазартни игри, за които се събират такси и комисиони за участие - в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони. Според чл. 30, ал. 6 ЗХ (ДВ. бр. 105 от 19 декември 2014 г., действала към датата на извършване на нарушението) организаторите на хазартни игри, които заплащат таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4, подават за всеки месец в Комисията до 15-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие - декларация за стойността на получените такси и комисиони. От събраните по делото доказателства безспорно се констатира, че дружеството е изпълнило задължението си да депозира в срок своята декларация. От формална гледна точка не е налице неизпълнение на задължението за представяне на изискуемата информация в срок. Това е така и с оглед на новата разпоредба на чл. 30, ал. 8 ЗХ (чл. 3, ал. 2 ЗАНН – по- благоприятен закон), съгласно която "организаторите на хазартни игри, които заплащат таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4, подават по електронен път за всеки месец в Националната агенция за приходите до 15-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за основата за начисляване на таксата и дължимата такса". Приложена е санкционната нормата на чл. 104, ал. 3 ЗХ (ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.), съгласно която на организатор на хазартна дейност, който не посочи или посочи неверни данни или обстоятелства в декларацията по чл. 30, ал. 6 и 7, водещи до определяне на таксата в по-малък размер, се налага имуществена санкция в размер на неначислената такса, но не по-малко от 5000 лева. Неправилно административнонаказващият орган е приел, че с подаването на декларацията от 14.10.2019 г. организаторът на хазартна дейност не е посочил данни за стойността на получените залози в лева и за размера на дължимата държавна такса в размер на 15 сто върху стойността на получените залози в лева срещу вида на организираната от него хазартна игра, което е довело до определяне на таксата в по-малък размер, а вместо това бил посочил данни за стойността на получените такси и комисионни. Съгласно чл. 30, ал. 6 ЗХ, приложима към процесния период, до 15-то число на следващия месец организаторът на хазартна дейност подава декларация за разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби. В цитираната разпоредба обаче не се регламентира задължение за попълване на данни, касаещи размера на дължимата държавна такса по чл. 30, ал. 3 ЗХ. Посочено е единствено, че задължение да подадат декларация по образец чл. 30, ал. 6 ЗХ имат лицата по чл. 30, ал. 3 ЗХ. В декларацията, съгласно утвърдения образец, в част ІV има графи стойност на получените залози, дължима държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на получените залози, стойност на получените такси и комисионни, дължима държавна такса в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисионни. Следователно, в тази декларация се изисква предоставянето на информация и за дължимата държавна такса. С оглед гореизложеното, не се установява по безспорен начин кое е деянието, прието за съставомерно по чл. 6 ЗАНН, и за което е ангажирана отговорността на дружеството - липсата на декларация в срок или непълното/невярно деклариране на обстоятелства, които е следвало да бъдат декларирани. По тези съображения съдът прие, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд