Решение № 4614 от 22.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 15558/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба „•••••“ КД с ЕИК – •••••, със седалище и адрес на управление •••••, представлявано от управителите М.Е.Д.Д. и Л.М.Х. чрез юрк.П. Т. срещу Наказателно постановление № 002253 от 04.04.2023 г., издадено от И.Г.Б. на длъжност Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя, на основание чл.83, ал. 1 от ЗАНН, чл. 233, ал. 2 във вр. с чл.210а, във вр. с чл.68ж, т.13, във вр. с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева за нарушение по чл.68ж, т. 13 във вр. с чл.68г, ал. 4 от ЗЗП. Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление, поради което моли за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си, че изложеното в наказателното постановление не представлява нелоялна търговска практика, както подробно е било посочено в депозирано срещу акта писмено възражение, което наказващият орган изобщо не е коментирал. На следващо място според жалбоподателя описаната в наказателното постановление фактическа обстановка е неясна и непълна, доколкото не е посочено на база какъв критерий е направена преценката за евентуалния заблуждаващ ефект на рекламните надписи и снимки спрямо средния потребител. Горното накърнява правото му на защита, тъй като възпрепятства възможността да ангажира конкретни доказателства. Като самостоялно основание за отмяна на крайния административен акт се сочи несъответствието между фактическото описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността, и дадената му правна квалификация. Алтернативно се иска наказателното постановление да бъде изменено като се намали размера на имуществената санкция до предвидения в закона минимум или да се приложи института на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Въззиваемата страна – Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София, към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, чрез своя процесуален представител моли жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С акт за установяване на административно нарушение № 002253 от 20.03.20232 г. на Д. К. Д. на длъжност гл. инспектор към РД – София в Комисия за защита на потребителите /КЗП/, след извършена проверка на 24.02.2023 г. в обект „•••••“, с адрес: •••••, било установено, че в сектор „плодове и зеленчуци“ имало разнообразен асортимент от плодове и зеленчуци, като чрез информационна табела с голям размер била изписана следната информация: „ЛИДЛ ЦЕНА“ – „НИСКА ЦЕНА НЕУСТОИМА СВЕЖЕСТ“. Под същата информационна табела били поставени седем информационни табели с по – малък размер, върху които на червен фон с голям шрифт букви и цифри изписани с бял цвят била описана следната информация: ПО – ЕВТИНО – мини картофи 1, 89 лв. - -21% 1, 49 лв. ПО – ЕВТИНО – червено цвекло 1, 29 лв. - -21% 0, 99 лв. ПО – ЕВТИНО – зеле 1, 19 лв. - -50% 0, 59 лв. ПО – ЕВТИНО – къдрава салата 0, 95 лв. - -21% 0, 75 лв. Период на намалението: от 23.02.2023 г. – 26.03.2023 г. В близост до описаната информация била поставена реклама със следното съдържание: „ВСЕКИ ДЕН НАД 120 ВИДА СВЕЖИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ“. Същата реклама била обвързана с надпис изписан на латиница – “••••• – •••••“. В непосредствена близост под рекламата били обособени два сектора, в които били изложени за продажба плодове и зеленчуци. Към двата сектора били поставени реклами, съдържащи снимков материал с известни български волейболисти, като същите лица били в реклами, излъчвани по различни български телевизионни канали, като основното послание в тях било: Реклама на плодове и зеленчуци от български производители, произведени в България. От направения в хода на проверката снимков материал било видно, че рекламата, съдържаща надпис: „И ние сме фенове на отбора“, както и лицата на известните български волейболисти били в непосредствена близост до плодове и зеленчуци, които не били българско производство. От изискана в хода на проверката справка станало ясно, че дружеството предлагало за продажба над 120 вида плодове и зеленчуци, но едва 20 вида от тях били произведени в България. Извършилият проверката инспектор при КЗП приел, че така изписаната информация върху рекламните табели приканва потребителя да закупи плодове и зеленчуци от български производител, но в действителност едва 16% от предлаганите плодове и зеленчуци са с произход България, с което е налице нелоялна търговска практика, която нарушава разпоредбите на чл.68ж, т.13 във вр. с чл.68г., ал.4 от ЗЗП. Чрез посланията, които се отправят към потребителя: “••••• – •••••“, включително и чрез телевизионна реклама със същите лица, рекламиращи български производители, както и „ВСЕКИ ДЕН НАД 120 ВИДА СВЕЖИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ“, контролните органи приели, че дружеството – жалбоподател използва заблуждаваща търговска практика, като съобщава на потребителите, че плодовете и зеленчуците, поставени в сектори с гореописаните реклами, са с произход България. Резултатите от проверката били описани в КП № 2755368/24.02.2023 г.. В акта било отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.68ж, т. 13 във вр. с чл.68г, ал. 4 от ЗЗП, както и че нарушението е извършено на 24.02.2023 г. в гр.София. Въз основа на акта е издадено атакуваното Наказателно постановление № 002253 от 04.04.2023 г. на Директора на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София, към ГД „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя, на основание чл. 83, ал. 1 вр. чл. 233, ал. 2 от ЗЗП от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.68ж, т. 13 във вр. с чл.68г, ал. 4 от ЗЗП. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д. К. Д., както и от приложените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В чл.68г, ал.1 от ЗЗП се съдържа легална дефиниция на понятието нелоялна търговска практика - търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Според ал.4 на същата разпоредба нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. При общия състав на нелоялната търговска практика без значение са конкретните действия на търговеца - деянието винаги е съставомерно при кумулативното наличие на посочените критерии. Същевременно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП урежда специални състави на нелоялна търговска практика /чл. 68д - чл. 68к ЗЗП/. Разликата между специалните и общия състав на нелоялната търговска практика е, че за съставомерността на специалните състави е достатъчно да се констатира наличието на юридическите факти, включени в диспозицията на конкретния специален състав. Тук не е необходимо поведението на търговеца да се преценява от гледна точка критериите, въведени за общия състав, а именно добросъвестност, професионална компетентност и възможна промяна в пазарното поведение като тази преценка е направена от законодателя т.е при наличие на признаците на някой от специалните състави, деецът извършва нарушение и на общия състав на нелоялната търговска практика и подлежи на санкциониране по реда на чл. 210а ЗЗП за неговото нарушаване. Първият елемент от фактическия състав несъмнено е налице в настоящия случай. Според § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика” е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. От доказателствата по делото се установява, че се касае за търговско съобщение, което е пряко свързано с насърчаване на потребителя към вземането на решение за закупуване на плодове и зеленчуци, поставени в сектори с реклами, че същите са с произход България. На второ място, фактическият състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68ж, т.13 от ЗЗП изисква да се установи насърчаване на продажбата на стока или услуга, подобна на стоката, произведена от даден производител, по начин, който въвежда умишлено потребителя в заблуждение, като му дава основание да смята, че стоката е произведена от този производител, когато това не е вярно. В случая, чрез посланията, които са отправени към потребителя “••••• – •••••, включително и чрез телевизионна реклама със същите лица, рекламиращи български производители, както и „ВСЕКИ ДЕН НАД 120 ВИДА СВЕЖИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ“, съдът счита за неправилна преценката на административнонаказващия орган за невярност на представената информация. Преценката за възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се направи спрямо средния потребител. Българският законодател не е дал легално определение на понятието среден потребител, но § 13а, т. 12 от ЗЗП въвежда Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар. Съгласно съображение 18 на Преамбюла на директивата, общностният акт приема като база за сравнение средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. Наред с това критерият за „средния потребител“ не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в конкретен случай. Съгласно §3, т.31 от ЗЗП "Търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не. Съдът намира, че от така представената информация, чрез посланията, които са отправени към потребителя - “••••• – •••••“, включително и чрез телевизионна реклама със същите лица, рекламиращи български производители, както и „ВСЕКИ ДЕН НАД 120 ВИДА СВЕЖИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, не може да се направи категоричен извод, че средният, сравнително наблюдателен и предпазлив потребител би основал решението си за покупка на плодове и зеленчуци въз основа единствено на информацията, обвързваща търговеца за предлагане от негова страна на „над 120 вида свежи плодове и зеленчуци“ и “••••• – •••••“. Поради изложеното, не би могло да се приеме, че сравнително добре информирания и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител би бил подведен в приетия от административнонаказващия орган смисъл, че така формулирано изречението “••••• – •••••“, както и „ВСЕКИ ДЕН НАД 120 ВИДА СВЕЖИ ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, би означавало задължително, че всички плодове и зеленчуци са с произход България. От горното съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.68ж, т. 13 във вр. с чл.68г, ал. 4 от ЗЗП, от което следва, че наказателното постановление следва да бъде отменено. Водим от горното, Софийски районен съд