Решение № 2735 от 19.7.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 16356/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от АНДР. Д. Д., ЕГН: ••••••••••, срещу наказателно постановление № 1580464-F581974/02.06.2021г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ при Централно управление на Национална агенция за приходите (по-долу ЦУ на НАП), с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1 вр. с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК. В подадената жалба се твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като не са налице фактически и правни основания за налагане на определеното с него административно наказание. Посочва, че не той, а трето лице е нарушило целостта на поставеното ТСК. Позовава се на допуснати процесуални нарушение при съставяне на акта и наказателното постановление – не били посочено точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, същият, както и наказателното постановление били съставени от некомпетентен орган. НП било връчено пет месеца след посочената в него дата на издаване. Иска от съда да отмени обжалвания акт. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, а се представлява от адв. Г. – редовни упълномощен. Същият поддържа жалбата и иска от съда да отмени издаденото на доверителя му наказателно постановление по изложените в нея аргументи. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна – началника на отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Й.. Същата посочва, че нарушението, за което е наказан жалбоподателя, се установява от събраните по делото доказателства, поради което и издаденото наказателно постановление в правилно и законосъобразно. Иска от съда да го потвърди. Претендира разноски. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 07.12.2020г. св. М.Г., на длъжност „старши инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП, заедно със св. П.И.Т., извършил проверка в логистичната база на бул. С.“, на входа за гр. Б.. Същият заварил МПС с рег. №... с отворени врати и на рампата за разтоварване. Констатирал, че вътре има пратки на „Еконт експрес“. На св. Г. било известно, че с посоченото МПС се превозват стоки, обект на ВОП под фискален контрол (именно такива на „Еконт експрес“ и че на МПС е поставено на ГКПП Дунав мост техническо средство за контрол (ТСК) № 0507975 в 16: 00 часа на 05.12.2020г., за което е съставен протокол № 0035011/05.12.2020г. Като констатирал, че целостта на поставеното ТСК е нарушена св. Г. съставил на 07.12.2020г. акт за установяване на административно нарушение № F581974 срещу жалбоподателя АНДР. Д. Д.. Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на същата дата на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му го подписал с възражение, че не е извършил нарушението, тъй като пломбата е била снимана и снета от служител на „Еконт“ и при пристигане на служителите на НАП, стоката не е била разтоварена. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в допълнителни писмени възражения срещу съставения акт не са постъпили. Горното послужило като основание на 02.06.2021г. Л.П.Х., началник отдел „Оперативни дейности“ - София при ЦУ на НАП да издаде обжалваното НП № ), с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1 вр. с чл. 27 /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 27.10.2021 г. Същото е обжалвано с настоящата жалба подадена на 02.11.2021г. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – основно на показанията на свидетеля М.Г., протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА бл. № 0035011 от 05.12.2020г., видно от който на МПС с рег. №... е поставено на ГКПП Дунав мост техническо средство за контрол (ТСК) № 0507975 в 16: 00 часа на 05.12.2020г, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. Съдът се доверява изцяло на показанията на свидетеля Г., който пресъздаде пред съда факти и обстоятелства, които лично е възприел и в осъществяването на които лично е участвал. Той заедно с колегата му са извършили процесната проверка, като разказва как заварили бусът, който е бил управляван от жалбоподателя с премахнато ТСК и отворени врати. Протоколът от своя страна представлява официален свидетелстващ документ, който материализира удостоверително изявление на своя издател, т. е. отнася се до съществуването или несъществуването на определени факти /осъществени от издателя или възприети от него/. Същият се ползва материална доказателствена сила относно стоящият вън от документа факт, до който се отнася удостоверителното изявление. Протоколът, който е съставен при извършване на една предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството - наличие на деяние, установяване на дееца и неговата вина, се явява необходим и достатъчен за ангажиране на административнонаказателната отговорност на определено лице. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от активно процесуално легитимирано лице. Спазен е предвидения в закона 7- дневен срок от връчване на НП (препис от същото е връчен на 17.12.2021 г., а жалбата е депозирана на 23.12.2021 г.), същата съдържа предвидените от закона реквизити, поради което и се явява редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност "инспектор по приходите". Видно от издадената на основание чл. 279 от ДОПК заповед на изпълнителния директор на НАП, началниците на сектори „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са оправомощени да налагат административни наказания по чл. 278б от ДОПК. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Фактическото описание на вмененото на жалбоподателя на нарушение е описано точно и ясно, както в АУАН, така и в НП, като посочената от АНО правна квалификация съответства на фактическото описание. Неоснователно е и изложеното в жалбата възражение, че процедурата по съставяне на АУАН е опорочена от непосочване ЕГН и адрес на св. качеството на свидетеля, вписан в АУАН. Действително в акта не е вписано конкретното качество на свидетеля П.И.Т.. Първият от цитираните реквизити е изискуем от закона с цел пълно, ясно и еднозначно индивидуализиране на лицето, срещу което се съставя АУАН. Със същата цел – еднозначно индивидуализиране на лицето е и заложеното в чл. 42, т. 7 ЗАНН изискване за посочване на единен граждански номер на свидетеля при съставяне на АУАН. Целта е в случай на необходимост от неговия разпит пред съда същият да може да бъде установен и призован. Последното лесно осъществимо, доколкото от разпита на св. Г. се установява, че двамата са колеги, т. е. лицето е служител на ЦУ на НАП. Предвид посочено и допуснатият пропуск се явява несъществен като не отразява на законосъобразността на съставения акт. При съставяне на АУАН и НАП са спазени предвидените в ЗАНН давностни срокове, поради което и съдът не намира за нужно да обсъжда по кое време в рамките на срока е било фактически издадено обжалваното НП. По отношение вмененото нарушение, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 5 от ДОПК, при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск водачът на транспортното средство е длъжен да запази целостта и да не поврежда техническите средства за контрол, поставени от органа по приходите. В случая процесната стока действително е с висок фискален риск, съгласно списъка на стоки с висок фискален риск, утвърден със заповед на Министъра на финансите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от ДОПК. Стоката се е превозвала с МПС марка „Мерцедес“ с рег. №... и превозвач „Еконт експрес“ ЕООД. Съгласно чл. 18, ал. 5 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България и изискванията към фискалните контролни пунктове „техническите средства за контрол се отстраняват не по-късно от 4 часа от заявения от водача/лицето, придружаващо стоката, час, а когато е подадено искане по образец съгласно приложение № 3, отстраняването на техническите средства за контрол се извършва не по-късно от 24 часа от подаване на искането“. Следва да се посочи, че евентуално закъснение (каквото не се твърди в настоящия случай) на органите по приходите за приключване на проверката не освобождава жалбоподателя от задължението му да запази целостта на поставеното техническо средство и не му позволява да го поврежда. Отстраняването на техническото средство е в правомощията на органите по приходите и не е предоставено на преценката на водача. Запазването на целостта от своя страна предполага задължение за водача както да не премахва със свои действия техническото средство, така и да следи (в този смисъл да не допуска) това да бъде сторено от трети лица. Нарушението е извършено виновно, при формата на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че следва да запази целостта на техническото средство, както и че не следва да го поврежда – в уверение на обстоятелството, че същият е запознат с процедурата по поставяне и сваляне на това средство същият е положил подпис в протокола за поставяне на техническото средство. Въпреки наличието на формирани представи относно това обстоятелство същият не е запазил целостта на пломбата и е допуснал същата на бъде премахната от трето лице – било то и служител на превозвача. Не са налице данни, от които да се направи извод, че извършеното нарушение разкрива по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от този вид, поради което съдът намира, че в процесния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН За извършеното от жалбоподателя нарушение чл. 278б, ал. 1 от ДОПК предвижда налагане на физически лица на административно наказание „глоба“ в размер от 1 000 до 3 000 лева. АНО е наложил на жалбоподателя Д. глоба в минимален размер от 1 000 лева, поради което въпросът за нейното намаляване на може да се поставя. С оглед изложените аргументи съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършването на нарушението от страна на жалбоподателя АНДР. Д. Д. се явява безспорно доказано, а наложената глоба - законосъобразна и справедлива, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80, 00 лева при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 100 състав