Решение № 2196 от 3.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 555/2024 г.

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по две касационни жалби – на Е. Д. И. – Кмет на община Струмяни и по касационна жалба на Е. М. Ц., с адрес: [област], [улица], ет. 4, ап. 8, срещу Решение № 4/04.01.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 392/2023 г. по описа на Районен съд – [община], с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № НП-1/08.09.2020 г. на Кмета на [община]. В касационната жалба на Е. Д. И. – кмет на община Струмяни се излагат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания за отмяна по см. на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. с ал. 2 и ал. 3 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че подадената пред районния съд жалба е подадена след изтичане на срока за обжалване на НП, поради което същата е недопустима за разглеждане по същество. Отделно от горното се оспорват изводите на районният съд за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП. Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено, алтернативно – първоинстанционното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде потвърдено. Касационната жалба на Е. М. Ц. е мотивирана по съображения за нарушение на материалния закон и допуснати от районния съд съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на обжалваното решение. Твърди се, че размерът на имуществените вреди, причинени на Ц., в резултат на извършеното нарушение е правилно определен, в съответствие с изискванията на чл. 44 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено, алтернативно – отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. В съдебно заседание, касационният жалбоподател Е. Д. И. – кмет на [община], редовно призован, не се явява и не се представлява. Подадената от него касационната жалба се поддържа с представено по делото писмено становище от 13.06.2023 г., с което се претендира и присъждане на направените в производството разноски. Касационният жалбоподател Е. М. Ц. се явява лично в проведеното по делото открито съдебно заседание и поддържа жалбата по изложените в същата и в допълнително представено по делото писмено становище от 21.06.2024 г. доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба – Х. М. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. С представен по делото отговор на касационната жалба от 23.02.2024 г. се оспорва подадената от Е. Д. И. – кмет на община Струмяни касационна жалба, като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно се моли да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] изразява мотивирано становище за неоснователност на подадените касационни жалби, като счита, че изложените в същите доводи не обосновават извод за отмяна на първоинстанционното решение. Административен съд – [област], в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационните жалби, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения: С обжалваното решение Районен съд – Сандански е отменил Наказателно постановление № НП-1 от 08.09.2020 г. на кмета на община - [община], с което на Х. М. Т. за нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 (триста) лева, и е постановено Х. М. Т. да заплати на Е. М. Ц. сумата от 449.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й с нарушението имуществени вреди. За да постанови този резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се във фактическа непълнота в описанието на нарушението, а именно: не е конкретизирано с какви посеви и/или насаждения е бил засят имота, собственост на Е. Ц., не е посочено по какъв начин са причинени вредите в имота, колко на брой са констатираните при проверката животни, както и че не е спазена специалната процедура, регламентирана в ЗОСИ за установяване вида и размера на вредите. Отделно от това, въззивният съд е приел нарушението за недоказано. Решението е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Фактическите положения по случая са установени правилно от районния съд, въз основа на събраните по надлежния ред доказателства, но правните му изводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, както и за недоказаност на нарушението, не кореспондират със събраните по делото доказателства и закона. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ, под която норма е квалифицирано вмененото на Т. деяние, се наказва с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество. От събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в АУАН и НП дата е установено, че в периода от м. 11.2019 г. до 27.02.2020 г. (деня на проверката, извършена от комисия, назначена със Заповед № З-46/19.02.2020 г. на кмета на [община]) Х. М. Т. е пускал, без да има право за това собствените си животни (12 бр. говеда от 6 до 24 месеца за месо и 29 бр. говеда над 24 месеца за месо) безстопанствено да преминават и пашуват в поземлен имот с идентификатор 61772.3.47, находящ се в [населено място], [община], [област], в местността „Яровец“, с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване - пасище, X категория, с площ от 8 987 кв.м, собственост на Е. М. Ц., като посочените животни са унищожили посевите в цялата площ на имота и същият е покрит с фекалии от говедата, а тревата е опасана, с което са причинени вреди на селскостопанско имущество – селскостопанска земя (пасище), оценени на 449.00 лева. Комисията е направила заключение, че в този вид и състояние пасището не може да се ползва по предназначение. Същевременно, извършилите проверката длъжностни лица са констатирали пряко и непосредствено, че вредите са причинени от намиращите се в селскостопанския имот животни, като без значение за съставомерността на деянието е това с какви посеви и/или насаждения е бил засят имота. Релевантно за спора е, че на място е установено наличие на пасище, което е било покрито с фекалии от животните, а тревата е била опасана от животните, които са собственост на Х. Т. и което е потвърдено от последния в хода на извършената проверка. В производството пред районния съд от страна на ответника не са представени доказателства в подкрепа на твърдението му, че на място с оглед датата на установяване на нарушението, не е могло да има селскостопанска култура. Ето защо, изводите на районния съд за недоказаност на нарушението, са неправилни и необосновани. В конкретния случай, по категоричен начин е установено наличието на вреди в селскостопанския имот, което се явява необходима предпоставка за ангажирането на отговорността на Х. Т. на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ. В тази връзка, неправилен е и изводът на районния съд, че деянието не е конкретизирано. Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано като навлизане на животни (говеда и коне), собственост на Х. М. Т. в селскостопански имот, при което са причинени вреди, което описание съответства на дадената от АНО правна квалификация на деянието. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ следва да бъде тълкувана в смисъл, че нарушението може да се осъществи не само с действие от страна на нарушителя, но и с бездействие на собственика на животните (както е в конкретния случай), с което той е допуснал същите да навлязат в чужд имот, без да има право за това, при което са причинени вреди на чуждо селскостопанско имущество (подробно описано в АУАН и НП). Пускането на домашни животни предполага оставянето им без надзор и без същите да се контролират с грижата на добър стопанин, както по отношение на самите животни, така и по отношение на имоти и/или вещи на трети лица, които да са застрашени от увреждане от липсата на контрол върху животните. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира нарушението за безспорно доказано с оглед на установеното и чрез свидетелските показани, че Т. е пуснал собствените си животни да навлязат и да пашуват в чужд селскостопански имот, без да има това право, причинявайки вреди на чуждо селскостопанско имущество. Противно на възприетото от районния съд, при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както АУАН, така и НП отговарят на изискванията за форма съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и конкретно, с посочване на всичките му съставомерни признаци, което позволява индивидуализацията му като нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ. Настоящият съдебен състав не споделя и изводите на районния съд за неяснота относно вида и размера на вредите, причинени в селскостопанския имот, собственост на Е. М. Ц.. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ППЗОСИ оценката на вредите се извършва от лице с необходимата специалност, образование и квалификация и което не е заинтересувано от оценката на вредите. Стойността на вредите се определя въз основа на базисните цени на трайните насаждения, посочени в Наредба за базисните цени на трайните насаждения. В случая, това изискване е спазено. Въз основа на констатациите на комисията, назначена със Заповед № З-46/19.02.2020 г. на кмета на [община], обективирани в КП от 27.02.2020 г., последният е възложил извършването на пазарна оценка на независим оценител с оценителска правоспособност за нанесените щети в притежавания от Е. Ц. имот. Съгласно изготвената на 05.05.2020 г. от инж. Х. С. експертиза, пазарната цена на щетите – опасана трева в пасище, представляващо поземлен имот с идентификатор 61772.3.47, находящ се в [населено място], [община], [област], в местността „Яровец“, с трайно предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване - пасище, X категория, с площ от 8 987 кв.м, към 27.02.2020 г., е в размер на 449 лева. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 от ППЗОСИ във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 5 от ЗОСИ, оценката на вредите, нанесени на селскостопанското имущество се извършва за увреждане на обработваема земя, естествени и изкуствени ливади и пасища и включва разходите, необходими за възстановяване на плодородието на тревните площи, определени съгласно Приложение № 6 към чл. 5, т. 6 от Наредба за базисните цени на трайните насаждения. Въз основа на това, пазарната оценка на щетите в имота е определена като площта на имота (8. 987 дка) е умножена по цената за 1 дка обезщетение (50 лв. – при сравнително добро състояние на пасището), или 8.987 дка•50 лв./дка = 449 лева. С оценката се осигурява възстановяване на разходите за създаване и отглеждане на трайните насаждения и обезщетяване за нереализираните доходи от тях. Размерът на вредите е от значение преди всичко за определяне размера на дължимото от нарушителя обезщетение. Настоящият касационен състав намира за законосъобразно издадено наказателното постановление и в частта му, с която е постановено Х. М. Т. да заплати на Е. М. Ц. сумата от 449.00 лева, представляваща обезщетение за причинените й с нарушението имуществени вреди. Определянето на обезщетение и налагането на административно наказание за причинени вреди на селскостопанско имущество се извършва от административнонаказващия орган, в случая от кмета на община Струмяни по арг. на чл. 44 от ЗОСИ, с наказателно постановление, по отношение на което, доколкото не е предвидено друго в този закон, се прилагат разпоредбите на глава трета от Закона за административните нарушения и наказания с изключение на чл. 56. Съгласно чл. 56 от ЗАНН, ако при решаване на въпроса за обезщетението, наказващият орган срещне трудности от фактически или правен характер, производството по него се прекратява, а заинтересованият се насочва към съда да потърси обезщетение на общо основание - чл. 25, ал. 1 от ЗОСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗОСИ, когато няма основание за налагане на административно наказание, определянето на обезщетение за причинени вреди става със заповед на административно наказващия орган, която може да се обжалва по реда на ГПК. Анализът на цитираната правна регламентация води до извод, че процедурата по чл. 18 – чл. 24 от ЗОСИ касае издаването на заповед за обезщетяване по чл. 24 от ЗОСИ за причинени вреди на селскостопанското имущество, а не тази по издаване на наказателното постановление. В този смисъл, изтъкнатите от районния съд доводи за отмяна на санкционния акт поради допуснати нарушения на процедурата и сроковете за установяване на вреди и обезщетяване, регламентирани в Глава трета от ЗОСИ, са неправилни и поради това не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Въпросът за допустимостта на първоинстанционната жалба е разгледан и разрешен от РС – Сандански при предходното разглеждане на делото, поради което не следва да бъде повторно обсъждан и в настоящото производство. Предвид всичко изложено по-горе, като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него бъде постановен друг, с който НП да бъде потвърдено. Независимо от изхода от спора, претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски, е неоснователна, доколкото по делото не са представени доказателства, че такива действително са направени. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – [област]