Решение № 1445 от 1.10.2024 г. на Административен съд - Търговище по дело № 292/2024 г.

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.21 ал.2 във вр. с чл.20 ал.3 т.4 от Закон за насърчаване на заетостта. Производството е образувано по жалба от Г. В. Б., [ЕГН], с адрес: с.Росина, [улица], общ.Търговище срещу Решение от 12.06.2024г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда" Търговище, с което е прекратена регистрацията му като безработен с per. № 10041242/19.05.2023 г. от 01.06.2024 година. В жалбата и в писмена защита към нея се релевират доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради постановяването му при неправилна преценка на фактическите обстоятелства, неправилно приложение на процесуалния закон и в противоречие с материалния закон и целта на закона. В тази връзка се отправя искане за отмяна на обжалвания акт. Представя писмена защита. Не претендира разноски. Ответникът, директор на Дирекция „Бюро по труда“– гр.Търговище, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт В., който навежда доводи за неоснователност на предявената жалба, поради наличие на всички предпоставки за прекратяване регистрацията на жалбоподателя като безработен и при спазване на административно производствените правила и материалния закон и моли същата да бъде отхвърлена. Като съобрази оплакванията на оспорващия, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт, съдът приема за установено следното: Безспорно по делото е обстоятелството, че жалбоподателят е регистриран в ДБТ-гр.Търговище като безработен, съгласно попълнено от лицето заявление и съответната декларация по образец-Приложение 1 с Рег.№100412421/19.05.2023 г., с които е обективирал желанието си да бъде регистриран като безработен в дирекция „Бюро по труда” /ДБТ/ като лице, търсещо работа. Към доказателствата е приобщено Заявление-декларация за промяна в обстоятелствата на Г. Б. от 12.06.2024 г. адм. преписка не съдържа доказателства в тази насока. Такива се представят от жалбоподателя – позволително за ползване на недървесни горски продукти - Серия СИДП №2440. С Решение от 12.06.2024 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда" Търговище е прекратена регистрацията на жалбоподателя като безработен с per. № 10041242/19.05.2023 г. от 01.06.2024 г. на основание чл.20, ал. 3, т. 4 от ЗНЗ с мотиви, че упражнява регистрирана трудова дейност - има издадено „позволително за ползване на недървесни горски продукти " от Североизточно държавно предприятие - Шумен и задължително се осигурява изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната. С жалбата се оспорва индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричния текст на чл. 21 ал.2 от ЗНЗ, подадена е от лице с правен интерес и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на акта. Така депозираната жалба съдът намира за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице, неин адресат, срещу административен акт, пораждащ неблагоприятни за него последици и в рамките на установения за това срок. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения: Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, след като е сезиран с оспорване, съдът извършва цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт. Това се налага и с оглед принципа за служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При така вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът приема следното: При извършената на основание чл. 168 АПК служебна проверка, досежно законосъобразността на оспорения акт и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира, че той е издаден от компетентен орган-директорът на дирекция „Бюро по труда“- гр.Търговище вр. чл. 18, ал. 1 ЗНЗ. Разпоредбата на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗНЗ регламентира, че регистрацията се прекратява и възстановява с решение на ръководителя на поделението на АЗ, като решенията се издават, изпълняват и обжалват по реда на АПК. Разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК определя необходимото съдържание на административния акт, издаван в писмена форма, като в т.4 от цитираната законова разпоредба е предвидено, че актът следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, следователно, при хипотезата на прекратяване на регистрацията на оспорващия като безработен административният орган е длъжен да изложи ясни и конкретни мотиви относно фактическите и правни основания, обуславящи прекратяването на регистрацията. Това задължение съществува както в хипотезата на възстановяване на регистрацията, така и в хипотезата, в която органът прецени, че са налице материалноправни основания за нейното прекратяване. Оспореното решение на Директора на ДБТ-гр.Търговище не съдържа ясно и мотивирано изложение на фактическите обстоятелства, обуславящи наличието на някоя от хипотезите на чл.20 ал.3 и ал.4 от ЗНЗ за прекратяване на регистрацията на безработно лице, а като правно основание е посочено единствено разпоредбата на чл.20 ал.3 т.4 от ЗНЗ. Органът се е задоволил бланкетно само да посочи, че упражнява регистрирана трудова дейност, без да посочи съответните законови разпоредби въз основа, на които лицето задължително се осигурява изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната. Доказателства не са събрани в хода на адм. производство видно от изготвен писмен отговор. Акта е издаден въз основа само на декларираното от лицето. В случая, като е постановил прекратяване на регистрация на оспорващия като безработен, без да спази предвидената в закона процедура и без да изложи фактически и правни основания за това, задълженият по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗНЗ субект е издал административния акт в нарушение на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма съгласно чл.21 ал.2 от ЗНЗ във вр. с чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Липсата на съображения, мотивиращи действителното волеизявление на органа е съществен порок на административния акт, тъй като препятства съдебния контрол за неговата законосъобразност и обуславя отмяната му само на това основание. Правото на гражданите, търсещи работа да се регистрират като безработни в ТП на АЗ, гарантирано с нормите на ЗНЗ може да бъде ограничавано единствено при наличие на изчерпателно изброените в закона предпоставки за прекратяването й, като административният орган е длъжен при всяко положение да установява и посочва релевантните за отказа факти и обстоятелства. Когато правното основание за издаване на един индивидуален административен акт е правна норма, съдържаща няколко юридически факта, органът е длъжен да изложи фактически и правни мотиви досежно всеки един от елементите на фактическия състав. В този смисъл различното отношение, в което законодателят е поставил включените в чл.20 ал.3 и ал.4 от ЗНЗ юридически факти, налага органът изрично да установи наличието на всеки един от тях и въз основа на установените факти да направи и обоснове правните си изводи. Необсъждането на всеки един от релевантните юридически факти и неизлагането на мотиви досежно наличието му прави оспореното решение постановено при липса на фактически основания, обуславящи неговата отмяна. Опит да се преодолеят пропуските са допълнителните мотиви, изложени в становище от процесуалният представител на ответника, което е недопустимо. Предвид гореизложените правни доводи и съображения съдът счита, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено като незаконосъобразно обжалваното решение на Директора на ДБТ-гр.Търговище за прекратяване регистрацията на жалбоподателя като безработен. Водим от горното и на основание чл.172 ал 2 от АПК, съдът