Решение № 464 от 14.8.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 197/2025 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№64146 от 05.06.2024г., по описа на Софийски градски съд, на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, /в несъстоятелност/, ЕИК 175081145, въззивна жалба вх.№ 75356 от 02.07.2024г. по описа на Софийски градски съд, на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 202814302, и двете подадени срещу различни части на Решение № 669/09.05.2024г., постановено по т.д.№ 415/2023г. Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, и въззивна жалба вх.№ 137301 от 10.12.2024г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 202814302, срещу Решение № 1618/22.11.2024г., постановено по т.д. № 415/2023г.

Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав.

С въззивна жалба вх.№ 64146 от 05.06.2024г., по описа на СГС „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, /в несъстоятелност/, ЕИК 175081145, обжалва Решение №669/09.05.2024г., постановено по т.д. № 415/2023 г. Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил предявените от дружеството осъдителни искове за главницата над 97 421, 66 лв. до 287 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата над 97 421, 66 лв. до 287 000 лв., считано от 01.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и за договорна лихва в размера над 13 801, 41 лв. до 40 000 лв. за периода от 01.01.2018г. до 01.10.2020г.

Поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Съдът не обсъдил в цялост и в тяхната взаимна връзка всички събрани по делото доказателства като приел, в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, че е извършен един единствен директен превод от „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ по банковата сметка на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД с IBAN: ••••••••, открита при „Българска банка за развитие“ АД като на 30.11.2017г. била преведена сумата в размер на 97 421, 66 лв. от сметката на ищеца при „ИНГ Банк“ АД.

От извлеченията по банковата сметка на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./, открита също при „Българска банка за развитие“ АД, се установявало, че наред с паричния превод от 30.10.2017г., изхождащ от банковата сметка на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД при „ИНГ Банк“ АД, за периода от 31.07.2017г. до 31.12.2017г., от страна на ищцовото дружество били извършени следните парични преводи по цитираната банкова сметка на „Ви Еф Лодожстикс“ ЕООД: 1./ На 29.09.2017г. по банковата сметка на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД с IBAN: •••••••• е преведена от ищеца сума в размер на 11 181, 80 лв. /стр. 14 от извлечението/; 2./ На 02.10.2017г. по банковата сметка на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД с IBAN: •••••••• е преведена от ищеца сума в размер на 70 286, 62 лв. /стр. 15 от извлечението/; 3./ На 30.10.2017г. по банковата сметка на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД с IBAN: •••••••• била преведена от ищеца сума в размер на 47 392, 80 лв. /стр. 26 от заключението/; 4./ На 31.10.2017г. по банковата сметка на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД с IBAN: •••••••• е преведена от ищеца сума в размер на 47 396, 63 лв. /стр. 30 от извлечението/. Основанието за тези преводи било: „за погасяване на кредити на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД“. Във връзка с основанието на преводите за погасяване на задължения по банкови кредити /„Погасяване на кредити на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД и „Медия Транспорт“ ООД“/. По реда на чл.192 ГПК „Българска банка за развитие“ АД представила преписи от 4 бр. договори за кредит: Договор за банков кредит №803/21.02.2014г., Договор за банков кредит № 804/21.02.2014г., Договор за банков кредит № 834/19.11.2014г. и Договор за банков кредит № 909/20.03.2017г., по които кредитополучател и главен длъжник е „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД. Дружеството „Медия Транспорт“ ООД /с настоящо наименование „Берс Лоджостикс“ ООД/, чието наименование е записано в част от основанието на паричните преводи е само солидарен длъжник по тези договори. Жалбоподателят поддържа, че плащанията били в изпълнение на задължения на „Ви Еф Лоджистик“ ЕООД - главен длъжник по банковите кредити.

Незаконосъобразно съдът приел, че не са изпълнени условията на договор за заем, по - специално с директното погасяване на задължения на ответното дружество „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД към трети лица от страна на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ не се изпълнявал реалния характер на договора за заем. С представените извлечения от банковите сметки на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ и приетото по делото заключение на съдебно - счетоводна експертиза било установено, че ищецът е погасявал задължения на ответника към трети лица - банкови институции по банкови кредити, към НАП за погасяване на публични задължения на ответника за данъци, към частни лица за погасяване на задължения на ответника за предоставени услуги. Във всяко едно от платежните нареждания като основание на паричния превод изрично било посочено, че се извършва за погасяване на задължения на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД.

В практиката си Върховният касационен съд приемал, че заемното правоотношение не изключва възможността заемодателят да предостави заемната сума на трето лице по нареждане на длъжника или да изплати негово задължение. че страните с обратна сила могат да придадат значение на заем на други правоотношения възникнали помежду им /така Решение №379/06.01.2014г. по гр.д.№ 171/2012г. на ВКС, 4-то ГО/.

Събраните писмени доказателства удостоверяват, че платените в полза на третите лица суми са осчетоводени от страните и се третирали от тях като суми, които подлежат на връщане от „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./.

В годишните финансови отчети и докладите за дейността на двете дружества към 31.12.2019г. и 31.12.2020г., публикувани в Търговския регистър, се съдържа кореспондираща информация. На стр.16, т.18 от Годишния доклад за дейността на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ е посочено, че вземанията му от „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД за „заеми“ възлизат на 327 000 лв. В Доклада за дейността на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД /страница 10/ е посочено, че към края на 2020г. дружеството има задължения към „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ в размер на 327 000 лв., като е уточнено, че 287 000 лв. представляват „главница по заем“ и 40 000 лв. - лихви. Годишните финансови отчети на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ за 2017г. 2018г. и 2019г. са заверени от одиторско дружество „С. и М.“ ООД, а годишният финансов отчет на ищеца за 2020г. и годишните финансови отчети на ответника за 2019г., 2020г. и 2021г. от регистриран одитор Г. П. К.. По реда на чл.192 ГПК одиторите представили по делото счетоводни документи, потвърждаващи отразената в отчетите и докладите за дейността информация. От одиторско дружество „С. и М.“ ООД представени по делото извадки от аналитични оборотни ведомости на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД (в несъстоятелност) към 31.12.2017г., 31.12.2018г. и 31.12.2019г., в които се съдържа информация за възникналите между страните взаимоотношения и в които е описан предоставен „заем“ на „Ви Еф Лоджистик“ ЕООД в размер на 286 731, 68 лв. Представено е писмо за потвърждение на салда от 30.01.2020г., с което са потвърдени разчетите между двете дружества към 31.12.2019г. и съгласно което „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД има задължения към „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ в размер на 286 731, 68 лв. главница и 29 094, 58 лв. лихви. Одитор Г. П. К., извършила заверка на годишния финансов отчет на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ за 2020г. и на годишните финансови отчети на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД за 2019г., 2020 г. и 2021 г., представила синтетични и аналитични оборотни ведомости за посочените години, установяващи, че страните са осчетоводили възникналите помежду им отношения по повод на платените към трети лица суми като „заем“ и начисляват лихва върху главницата, която е в размер на 5% годишно.

Направеният анализ на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, води извода, че годишните финансови отчети и докладите за дейността на ответника „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД представляват свидетелство за предоставените от ищеца суми. Годишните финансови отчети, докладите за дейността на ищеца и ответника, преценени в съвкупност с молбата - потвърждение от 30.10.2020г. от името на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, извлеченията от банковата сметка на „Бере Лоджистикс Фреш“ ЕООД и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, водят до извода, че със заемните средства, според уговореното с ответника, ищецът е погасявал парични задължения на ответника към трети лица.

Фактът на превеждане на суми от ищеца директно на ответника и на плащане на суми от ищеца в полза на трети лица за погасяване на задължения на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД е установен в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. Във връзка с това е и възникнало задължението за ответното дружество за връщане на платените суми. Наред с това изрично изявление за задължението за връщане на сумите се съдържа в докладите за дейността, в писмото за потвърждение на салда, като наред с това може да се извлече и от действията на ответника - начина на осчетоводяване на задълженията към ищеца. Обстоятелството, че част от сумите не са преведени директно по сметката на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД не означава, че последното няма задължение да върне на ищеца паричните средства, които са заплатени към трети лица в изпълнение на негови задължения - независимо дали са предоставени като заемни средства или връщането се дължи на основание неоснователно обогатяване /в който смисъл е пояснен и допълнен иска с допълнителната искова молба на основание чл. 372, ал. 2 от ГПК/.

Твърди и друго съществено нарушение на процесуалните правила.

С молбата, в изпълнение на Разпореждане № 1487/02.03.2023 г. по т.д. №415/2023г. СГС, е пояснена исковата молба, както и в допълнителната искова молба, изрично е посочено, че при условията на евентуалност, се претендират сумите като дължими към ищеца поради неоснователното обогатяване на ответника. При отхвърляне на главния иск за връщане на сумите на основание договор за заем, Софийски градски съд е бил длъжен да разгледа и да се произнесе по евентуалния иск за неоснователно обогатяване, което в конкретния случай не е сторено.

Иска от въззивния съд, да отмени постановеното решение в обжалваната част и вместо това, да постанови решение, с което да уважи исковете на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност до пълния им размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 202814302, е представило отговор, в който поддържа, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение в обжалваната част е правилно, по подробно изложени съображения, като претендира направените разноски.

С въззивна жалба вх.№ 75356 от 02.07.2024г. по описа на Софийски градски съд, „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 202814302, обжалва Решение № 669/09.05.2024г., постановено по т.д. № 415/2023 г. Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, в частта, в която съдът е уважил предявените осъдителни искове и е осъдил ответника „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД да заплати на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н / сумата в размер на 97 421, 66 лв. - дължима главница по договор за паричен заем от 20.07.2017г. и Анекс № 1/22.12.2018г. към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и договорна лихва в размер на 13 801, 41 лв., за периода от 01.01.2018 г. - 01.10.2020 г., и в частта, в която съдът е оставил без уважение искането на ответното дружество за присъждане на разноски по делото за заплатени адвокатски възнаграждения в общ размер от 12 000 лв., доколкото съдът не се е произнесъл с изричен диспозитив, дали и в какъв срок подлежи на обжалване, решението в тази му част.

Поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано.

Намира, за необосновани и в противоречие със събраните по делото доказателства, изводите на съда относно приетия по делото Договор за паричен заем от 20.07.2017г. Договорът за паричен заем е представен по делото от ответното дружество във връзка с отговора на одитора „С. и М. и приложеният към него Анекс № 1/20.07.2017 г„ като ответното дружество релевира твърдения, че този договор не е произвел действие между страните в настоящото производство. Страните договорили конкретно в предмета на договора предоставяне на кредитна линия в размер на 400 000 лв., която сума се предоставя при поискване от страна на заемателя, по банков път, с конкретно посочен IBAN на банковата сметка на заемателя „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД в банка „ИНГ Банк“ АД. За доказване на твърдението, че договорът не е произвел действие между страните, са поискани и допуснати доказателствени искания, а именно: разкриване на банкова тайна и извлечение от банковите сметки на страните в настоящото производство, посочени в гореописаният договор, за процесния период. Представените извлечения от банкови сметки /съответно от Банка „ДСК“ АД - писмо изх. № 14-ИСК-02389/27.02.2024г. ведно с извлечение от банкова сметка с IBAN ••••••••, и от „ИНГ Банк АД - писмо, изх. № 21739/28.02.2024г., ведно с извлечение от банкова сметка с IBAN ••••••••, с титуляр „Бере Лоджистикс Фреш“ ЕООД/ не установили преводи на суми от ищцовото дружество към ответното, с основание по Договор за паричен заем от 20.07.2017 г. или Анекс към същия.

Взаимоотношенията между страните по този договор, били предмет на обследване и от извършената ССчЕ. Съдът в мотивите си приема, че вещото лице не е установило от извлеченията от сметките на ищеца и ответника в банка „ИНГ Банк АД и Банка „ДСК“ ЕАД да е била превеждана по сметка на ответника сумата от 400 000 лв. на основание Договор за паричен заем от 20.07.2017г. Въпреки това, съдът е счел, че именно този договор е основание за плащане, осъществено на 30.11.2017г. от сметката на ищеца с IBAN ••••••••, по сметка на ответното дружество, в размер на 97 421, 66 лв., с основание за плащане - погасяване на кредити на Ви Еф Лоджистикс и „Медиа Транспорт“. В тази им част мотивите на съда са вътрешно противоречиви. От една страна съдът приема, че посоченото основание за извършване на превода: „погасяване кредити на „Ви Еф Лоджистикс“ и „Медиа Транспорт“ сочи само за какво получателят й ще я използва, а не основанието на което ищецът я е превел, съответно на което е осъществено имущественото разместване. А от друга страна съдът приема, че доколкото „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД и „Медиа Транспорт“ ЕООД са страни в качеството си на кредитополучатели по няколко договора за кредит, сключени с „Българска банка за развитие“ ЕАД, като същевременно по тях солидарен длъжник е ”Медиа Транспорт“ ЕООД, това означава, че задълженията им към банката са едни и същи. Дори и да е така, то безспорно е, че основанието за извършеният превод не е по договор за заем, както и не се установява от този превод от 97 421, 66 лв. каква сума е постъпила за погасяване на кредити към „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД и каква сума е постъпила към „Медиа Транспорт“ ЕООД. Този въпрос не е изследван и от вещото лице по извършената ССчЕ. Остава неизяснен въпросът дали наистина се касае за договор за заем, тъй като е напълно възможно сумата да е преведена за погасяване на насрещен дълг на ищеца към ответника, или да е преведена от ищеца с дарствено намерение, или да е преведена без основание, или на извъндоговорно основание - водене на чужда работа без пълномощие и т.н. Т.е. след като съдът е констатирал в мотивите си, че не е посочено основанието на превода, изводът му, че се касае за сума, предоставена по договор за заем, е очевидно необоснован. В тежест на ищцовата страна е да установи този факт, което не е сторено. Горните изводи за необоснованост на решението се подкрепят и от представения по делото от ответната страна Договор за паричен заем от 20.07.2017г., в който е уговорено изрично, че предаването на заемната сума ще се извърши чрез банков превод по конкретно посочена банкова сметка. От събраните по делото доказателства се установи, че плащания на основание на този договор и по посочената сметка не са извършвани. Въпреки това съдът без каквото и да е правно основание е приложил и 5 % годишна лихва, която е приел, че е валидна върху сумата в размер на 97 421, 66 лв.

Счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото съдът е приложил санкционната норма на чл. 161 ГПК по отношение на ответното дружество, приемайки за доказани неизгодни за страната факти и обстоятелства, за които е счел, че страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. Дори и да се приеме, че ответното дружество не е съдействало на „вещото лице за предоставяне на разшифровка на осчетоводеното задължение към „Бере Лоджистикс Фреш“ ЕООД в размер на главница от 287 000 лв.“, не е ясно как съдът приема за частично осъществен неизгоден факт, определяйки с решението, че по договор за заем ответника дължи на ищеца сума в размер на 97 421, 66 лв. /ако би приел за доказан неизгодния факт, за който ответника не съдейства, съдът би следвало да го осъди за пълната претендирана от ищеца сума/. В тази част мотивите на съда са противоречиви и съответно решението е необосновано.

Съдът неправилно е приложил чл.161 ГПК, тъй ответникът не е създал пречки за установяване на факти и е поискал по - дълъг срок за предоставяне на нужната информация на вещото лице, поради смяната на обслужващия счетоводител и необходимостта от повече време за изготвяне на съответната справка /данни за това се извличат от приложената по делото електронна кореспонденция между вещото лице и ответното дружество/.

Оспорени, като неоснователни и противоречащи на материалния закон са изводите на съда, че давността на вземанията за главница и лихва е прекъсната „с подписването от главния счетоводител на ответното дружество на молба - потвърждение от 31.01.2020г. и връщането на този документ на ищеца“. Следва да се има предвид, че главният счетоводител не е оправомощено лице да представлява дружеството, в това число и да прави признание на дълг към трети лица. Съдът не е изследвал въпроса, а и не са представени доказателства по делото, дали главният счетоводител е бил упълномощен изрично за извършване на подобно действие. Потвърждаването на счетоводни салда между дружества за целите на извършван одит и годишно счетоводно приключване не може да се приравни на материалноправно изявление от легитимирано лице за признание на дълг, имащо за последица прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б. „а“ от ЗЗД.

Текстът на посочената разпоредба изисква признанието да е извършено „от длъжника“.

Иска от въззивния съд, да отмени постановеното решение в обжалваната част и вместо това, да постанови решение, с което да отхвърли предявените осъдителни искове изцяло като неоснователни, а на това основание да отхвърли и предявените акцесорни искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, /в несъстоятелност/, ЕИК 175081145, е представило отговор, в който поддържа, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, по подробно изложени съображения.

С въззивна жалба вх.№ 137301 от 10.12.2024г. по описа на Софийски градски съд, „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 202814302, обжалва Решение № 1618/22.11.2024г., постановено по т.д.№ 415/2023г. Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, в частта, в която съдът е оставил без уважение като неоснователна, молбата по чл.248, ал.1 ГПК на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, за присъждане на сторени разноски по делото, а именно заплатен адвокатски хонорар в общ размер от 12 000 лв.

Оспорва изводите на съда, че след като възнаграждението за процесуално представителство по делото е заплатено от различно от ответното дружество - от дружеството „Берс Лоджистикс“ ООД, тези разходи не представляват разноски по делото, направени от ответника и не подлежат на присъждане на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

По делото е представен списък по чл.80 ГПК, ведно с доказателства за плащане на договорения адвокатски хонорар, а именно - фактура № 255/09.06.2023г., ведно с извлечение от банкова сметка от 08.06.2023г. на адвокатско дружество „И. и С.“, за получен превод на сумата от 6 000 лв., както и извлечение от банкова сметка от 08.06.2023г. за адвокат В. М. за получен превод на сумата от 6 000 лв., които установяват, от една страна, че основанието за плащане е представителство и защита по т.д. №415/2023г. по описа на СГС, а от друга страна, че сумите са постъпили по банковите сметки на адвокатите. Уточнява за прецизност, че адвокатският хонорар е определен на основание Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за един адвокат, при отчитане фактическата и правна сложност на делото. Получаването на плащането на уговореното възнаграждение е потвърдено от представляващите адвокати, които са поискали присъждане на разноски на страната и не е оспорено от насрещната страна. Обстоятелството, че тази сума е преведена не от длъжника „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, а от друго лице е без правно значение, доколкото чл.73 ЗЗД изрично допуска задължението да бъде изпълнено и от трето лице, а в платежното нареждане ясно е посочено, че наредителят плаща именно за задължението на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, за защита и представителство по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, /в несъстоятелност/, ЕИК 175081145, е представило отговор, в който поддържа, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно, по подробно изложени съображения.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Кордеел-България“ ЕАД, ЕИК 121895432, не взима становище по подадените въззивни жалби.

Софийският апелативен съд, след като обсъди посоченото в жалбите във връзка с атакуваните съдебни актове, намира следното:

„Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК 175081145, чрез синдик Г. Я. К., е предявил срещу „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 202814302, искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 327 000 лв., от които 287 000 лв., представляващи главница по предоставени заемни средства, произтичащи от кредитни правоотношения с различен характер, чрез заплащане на задълженията на ответника му към трети лица, в периода от 31.07.2017г. до 31.12.2017г. /виж. уточняваща молба от 31.03.2023г./ и 40 000 лв., представляващи договорна лихва, за периода от 01.01.2018г. до 01.10.2020г. /виж. уточняваща молба от 31.03.2023г./, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с Решение № 27 от 14.03.2022г., постановено от Софийски окръжен съд по т.д. №225/2021г., вписано по партидата на длъжника в Търговския регистър по peг.№ 20220314173313, е открито производство по несъстоятелност на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, едновременно с което длъжникът е обявен в несъстоятелност поради неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018г, и е назначена Г. Я. К. за временен синдик на дружеството.

Между „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност, и свързаното дружество „Ви Еф Лоджистикс “ ЕООД, ЕИК 202814302, са съществували заемни правоотношения, по които „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД дължи на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност сума общо в размер на 327 000 лв.

Информация за вземане на несъстоятелното дружество в горепосочения размер от ответника се извлича от годишните финансови отчети и докладите за дейността на двете дружества към 31.12.2020г., публикувани в Търговския регистър: на стр.16, т.18 от Годишния доклад за дейността на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност изрично са описани сделките със свързани лица, като е посоченото, че вземанията на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност от „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД за заеми възлизат на 327 000лв.; кореспондираща информация се съдържа и в Доклада за дейността на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, където е посочено, че към края на 2020г. дружеството има задължения към „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност в размер на 327 000 лв., като изрично е уточнено, че 287 000 лв. представляват главница по заем и 40 000 лв. - лихви /стр.10 от Годишния доклад за дейността на „Ви Еф Лоджистикс “ ЕООД/.

Отразеното във финансовите отчети и в годишните доклади за дейността на двете дружества има характера на признание за възникване и дължимост на претендираните суми, като в подкрепа на твърденията са и банкови извлечени по сметките на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД за периода от 31.07.2017г. до 31.12.2017г. Конкретните преводи на парични средства, въз основа на които възникват претендираните вземания на „Бере Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност, от „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД се установяват от извлечението по банковата сметка на ищцовото дружество от банка „Българска банка за развитие“ АД за периода от 31.07.2017г. до 31.12.2017г. Видно е, че „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД е заплащало задължения на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД към финансови предприятия, както и дължими публични задължения, както следва:

1. На 29.09.2017г. „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД е превело в полза на „Българска банка за развитие“ АД сумата в размер на 11 181, 80 лв. за погасяване на задължения на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД по договор за кредит /стр. 14 от извлечението/;

2.На 02.10.2017г. „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД е превело в полза на „Българска банка за развитие“ АД сумата в размер на 70 286, 62 лв. за погасяване на задължения на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД по договор за кредит /стр. 15 от извлечението/;

1. На 30.10.2017г. „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД е превело в полза на „Българска банка за развитие“ АД сумата в размер на 47 392, 80 лв. за погасяване на задължения на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД по договор за кредит /стр. 26 от извлечението/;

1. На 31.10.2017г. „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД е превело в полза на „Българска банка за развитие“ АД сумата в размер на 47 369, 63 лв. за погасяване на задължения на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД по договор за кредит /стр. 30 от извлечението/;

5.На 30.10.2017г. „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД е превело в полза на ТД на НАП София сумата в размер на 10 000 лв. за погасяване на публични задължения на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД по изпълнително дело № 160003285/2016 г. /стр. 30 от извлечението/;

1. На 01.12.2017г. „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД е превело в полза на ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ АД сумата в размер на 1 000 лв. за погасяване на задължения на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД по фактура № 0003165132/31.10.2017г. /стр. 41 от извлечението/;

В резултат от извършените преводи е възникнало вземане в полза на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност от „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, за връщане на заплатените на третите лица суми. Страните третират възникналите между тях отношения като заемни правоотношения, което се потвърждава от докладите за дейността им, публикувани в Търговския регистър. В доклада за дейността на „Берс Лоджистикс Фреш“ за 2019г. се посочва, че вземанията по предоставени заеми към свързани лица включват главница в размер на 287 000 лв. / колкото е предоставеният заем на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД/, като заемът е с годишен лихвен процент от 5 %. Посоченото се потвърждава и от доклада за дейността на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД за 2019 г. На стр. 10 са изложени таблици за получени от свързани лица заеми, като в графата относно заемите, предоставени от „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД е посочена главница в размер на 287 000 лв. и лихва за годината в размер на 14 000 лв., което съответства на описания в доклада за дейността на заемодателя годишен лихвен процент от 5%.

Ищецът твърди, че договорът за заем е неформален и явно се касае до подобно неформално договорно отношение, тъй като за целия период от обявяване на длъжника в несъстоятелност до настоящия момент сред търговските книжа на несъстоятелния длъжник подобен договор не е открит, нито е предоставен на синдика. В случая страните по заемното правоотношение са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, като към датата на предоставяне на заемните средства крайно контролиращо лице и на двете дружества е било „Група Транспорт и Дистрибуция“ АД, ЕИК 204572292 /едноличен собственик на капитала на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД и на „Далмина“ ЕООД, ЕИК 128618651, което дружество е съдружник в „Берс Лоджистикс“ ООД, ЕИК 130520303, което пък е едноличен собственик на капитала на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД/.

Ответникът „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 202814302, оспорва предявените искове, по основание и размер, с отговора на исковата молба, като твърди, че исковата молба е нередовна, а предявените искове недопустими, евентуално неоснователни, по подробно изложени съображения.

Оспорва твърденията на ищеца, че записите в обявените ГФО и баланси на двете дружества съставляват признание за съществуването на задължение на ответника към ищеца в размер на 287 000 лв. Посочените данни в ГФО за 2019 и 2020г. представляват записи на счетоводни разчети между двете дружества, които сами по себе си не съставляват признание на дълга. Разпоредба на чл.4, ал, 4 от Закона за счетоводството не касае доказателствената сила на записите във финансовите отчети. Публикуването на счетоводни данни в ТРРЮЛНЦ по никакъв начин не представлява признание за наличие на задължение между търговски субекти. Ищецът навежда твърдения, че отразеното във финансовите отчети, алтернативно представлява и новация за възникване и дължимост на претендираните суми за главница и за лихви. Фактическият състав на новацията изисква наличие на съществуващ дълг, който се заменя с друго задължение по изрично споразумение между страните. Ищецът не е доказал съществуването на предходно задължение, а още по-малко е представил доказателства за наличието на ново споразумение между страните, с което се подновява твърдяното съществуващо съглашение. Обявяването на счетоводни данни в ГФО не следва да бъде считано, за новиращо съглашение между страните, с което се подновява съществуващ дълг.

Прави изрично възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца суми - главница и лихви, като твърди, че същите са изцяло погасени, който факт е и счетоводно записан с Протокол за отписване на задължения с изтекъл давностен срок съгл. чл.46, ал.I, т.1 от ЗКПО от 01.10.2021г. В тази връзка следва да се има предвид, че обявяването на счетоводните записи във ГФО за 2019г. и 2020г. в ТРРЮЛНЦ не представлява признание на дълга, по съображенията изложени по-горе и съответно не води и до прекъсване на давността, по аргумент от ТР № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС от 14.10.2022г. Излагат се твърдения за наличие на свързаност между ищеца и ответника, но не се сочи какво правно значение има този факт. Ищеца не посочва в коя от хипотезите от §1 от ДР на Търговския закон попада тази свързаност. Характерът на заведения иск е осъдителен и макар да е налице пълна неяснота по отношение на претендираните основания, счита, че в нито една от хипотезите - „кредитни правоотношения, суброгация, неоснователно обогатяване“, фактът на свързаност между страните би се явил елемент от фактическия състав на иска. Счита предявения главен иск за неоснователен, поради което предявените акцесорни искове за договорна и законна лихва също се явяват неоснователни.

С допълнителната искова молба ищецът твърди, че представените към исковата молба Годишни финансови отчети на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД за 2019г. и 2020г., както и докладите за дейностите, потвърждават предоставянето на претендираните парични суми на ответника - на стр. 14 от Доклада за дейността на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД към ГФО за 2019 г., проверен от регистрирани одитори, е вписана сумата от 287 000 лв., с падеж на плащане 2020 г. /т.е. давността започва да се отброява от тази година/ както и че лихвата на заемното правоотношение е в размер на 5 %. Оспорва твърдението на ответника, че давността е изтекла, като неоснователно. Срокът не е изтекъл. Направеното възражение е общо.

Годишните финансови отчети и докладите за дейността, проверени от регистриран одитор и обявени по партидата на дружеството в Търговския регистър, обективират недвисмислени волеизлявания на всички нива на управление на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, че задълженията към „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /в несъстоятелност/ съществуват, като тези волеизлявления, имащи характера на признание, са извършени по начин, по с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /в несъстоятелност/ по смисъла на цитираното Към датата на предявяване на исковата молба, по която е образувано настоящото съдебно производство, задълженията на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД не са погасени по давност – според чл.114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече, от деня в който вземането е станало изискуемо. Твърди, че падежът е настъпил през 2020г.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа оспорванията и доводите в първоначалния отговор за нередовност на исковата молба, съответно за неоснователност на исковете. Твърди се, че „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД /н./ е заплащало периодично задължения на ответното дружество към трети лица, в резултат от което за ответника възниква задължение за връщане на съответните суми на ищеца, но не се сочат и представят доказателства. С допълнителната искова молба, ищецът не е конкретизирал началната дата, от която са възникнали претендиралите от него вземания. Посочен е единствено падеж за плащане на претендиралите суми - 2020 г., като се твърди, че, давността започва да се отброява от тази година“, но без да представени доказателства, които да установяват тези фактически твърдения. Претенцията за лихви по заемното правоотношение в размер на 5 % е неоснователна. Не се сочат каквито и да било доказателства във връзка с основанието на това твърдяно вземане. Не могат да се приемат изводите, че лихва е дължима само и единствено по силата на обявените годишни финансови отчети на дружествата, тъй като по естеството си същите не представляват писмено споразумение между страните.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Кордеел-България“ ЕАД, ЕИК 121895432, изразява становище за основателност на исковата молба.

В решение № 669/09.05.2024г., постановено по т.д.№415/2023 г. Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, след като е описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество частично основателни, по следните съображения:

Съгласно чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален и той се счита за сключен с предаване в собственост на заемателя на заетата сума. Предвид това, не може да бъде налице сключен договор за заем, ако между страните е постигнато съгласие, сумата предмет на договора да бъде предадена на трето лице, с което да бъде погасено задължение на т.нар. заемополучател. Подобен вид правоотношения могат да бъдат предмет на договора за поръчка, а ако подобни факти са осъществени без наличието на договореност между страните на воденето на чужда работа без пълномощие, но не и на договор за заем. Предвид изложеното и поради това, че в производството по делото не се установи, ищцовото дружество да е предавало на ответното суми в размер от над 97 421, 66 лв. до 287 000 лв. предявеният главен иск за претендираната главница следва да бъде отхвърлен като недоказан. Неоснователни са и акцесорният иск за претендираната договорна и законна лихва върху сумата от над 97 421, 66 лв. до 287 000 лв.

В производството по делото се установи, че ищецът е превел по сметка на ответника в „Българска банка за развитие“ АД на 30.11.2017г. сумата в размер на 97 421, 66 лв., като посоченото основание за превода е „погасяване кредити на „Ви Еф Лоджистикс“ и „Медиа транспорт“. Тази сума е преведена по сметката на ответното дружество и посоченото основание за превода сочи само за какво получателят й ще я използва, а не основанието, на което ищецът я е превел, съответно на което е осъществено имущественото разместване.

Ответното дружество е страна в качеството на кредитополучател по няколко договора за кредит, сключени с „Българската банка за развитие“ ЕАД, като същевременно по тях солидарен длъжник е „Медиа транспорт“ ЕООД, а това означава, че задълженията им към банката са едни и същи. След като тази сума е преведена по сметка на ответното дружество и то се е разпоредило с нея, без значение за погасяването на какво точно задължение, се налага извода, че ищецът я е предал в негова собственост. С това се установява, наличието на реално предаване на сумата, като част от фактическия състав на договора за заем.

Счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Доказателствената сила на счетоводните книги се преценява по вътрешно убеждение на съда /чл. 182 от ГПК/ с оглед всички доказателства по делото.

Имайки предвид приетите като писмени доказателства по делото Договор за паричен заем от 20.07.2017г., Протокол за отписване на задължения с изтекъл давностен срок, съгласно чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО, Анекс 1 към Договор за паричен заем, сключен на 20.07.2017г. (л.343) и Молба-потвърждение от 31.01.2020г., подписано от гл.счетоводител на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза, както и обстоятелството, че ответното дружество не съдейства на вещото лице за предоставяне на разшифровка на осчетоводеното задължението към „Берс Логистикс Фреш” ЕООД в размер на главница от 287 000 лв. и в тази връзка, при съпоставката и преценката на всички тези факти, както и на основание чл.161 ГПК, съдът е счел, за установено в производството по делото, че между страните е бил сключен договор за заем за предоставяне на кредитна линия, като заемодателят е предал на заемателя сумата от 97 421, 66 лв. на 30.11.2017г., а съгласно Анекс 1/22.12.2018г. ответникът е поел задължението да върне заема в срок до 31.12.2019г. Договорната лихва за ползването на получената в заем сума е била 5 % годишно и за периода от 01.01.2018г. до 01.10.2020г. върху главницата от 97 421, 66 лв. тя е в размер на 13 801, 41 лв.

При съобразяване на Тълкувателно решение №4/2019г. на ОСГТК, ВКС, не е налице прекъсване на давността по чл.116, б.„а“ от ЗЗД и не е споделена тезата на ищеца, че с отразяването на задължението в ГФО е налице признание на вземането от страна на длъжника по смисъла на чл.116, б. „а“ ЗЗД, нито, че се установява подновяване на задължението (новация) по смисъла на чл.107 ЗЗД, тъй като няма доказателства за ново съглашение между кредитора и длъжника. В случая обаче, съдът е приел, че давността за погасяване на вземанията за главница и договорна лихва е била прекъсната на основание чл.116, б. „а“ ЗЗД с подписването от главния счетоводител на ответното дружество на Молба - потвърждение от 31.01.2020г. и връщането на този документ на ищеца, съответно възражението на ответника за погасяването по давност на задълженията е прието за неоснователно - както за главницата, която се погасява с изтичането на 5 - годишен давностен срок, който и без прекъсването на давността не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба, така и по отношение на договорната лихва, която се претендира само за периода от 01.01.2018г. до 01.10.2020г.

Съгласно посоченото, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан до размера от 97 421, 66 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2023г., а искът с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.294, ал.1 ТЗ за сумата от 13 801, 41 лв.

По разноските съдът е приел, че: следва да присъди на ответното дружество за направени разноски в размер на 200 лв. за внесен депозит за вещото лице, съразмерно с отхвърлената част сумата от 131, 97 лв. От представената фактура от 09.06.2023г., извлечение от сметката на Адвокатско дружество „И. и С.“ и извлечение от неидентифицирана с IBAN разплащателна сметка на адв.В. М. не се установява, ответното дружество „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД да е заплатило на представляващите го в производството по делото адвокати възнаграждение в общ размер на 12 000 лв. От тези документи било видно, че различно от ответното дружество, а именно дружеството „Берс Лоджистикс“ ООД е заплатило в полза на процесуалните представители на ответника две възнаграждения в размери от по 6000 лв. на 08.06.2023г., поради което тези разходи на това трето за настоящото производство юридическо лице не представляват разноски по делото, направени от ответника и не подлежат на присъждане на основание чл.78, ал.3 ГПК в негова полза.

Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Софийския градски съд сумата от 8 631, 08 лв., представляваща дължима държавна такса за образуване на делото, изчислена съразмерно с отхвърлената част от иска, която сума следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

С Решение № 669/09.05.2024г., постановено по т.д. № 415/2023г. Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, в частта по молбата по чл.248 ГПК, която се обжалва, съдът е приел, че не е налице основание да ревизира изложеното в самото решение становище- защото липсват представени доказателства то да е заплатило такива в полза на процесуалния му представител, като е цитирал споделяната от него практика на ВКС.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивниците основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Жалбите са допустими. Подадени са в законоустановения срок, от страни в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и са насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

По въззивна жалба вх.№ 75356 от 02.07.2024г. по описа на Софийски градски съд, на„Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 202814302, срещу Решение № 669/09.05.2024г., постановено по т.д.№ 415/2023г. Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав:

Предвид нормата на чл.269, изр.1, предл. 2-ро ГПК въззивният съд се произнася служебно по допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Предметът на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание /В този смисъл решение № 398 от 23.05.10 г.по гр. дело № 738/09 г.на ВКС, ІV г.о.; решение № 249 от 23.07.10 г. по гр. дело № 92/09 г.на ВКС, ІVг.о.; решение № 124 от 24.03.2011г. по гр.д.№ 882/2010г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; Решение № 77 от 8.03.2011г. на ВКС по гр.д.№127/2010 г., IV г.о., ГК/.

В случая, с исковата и допълнителната искова молба, както и уточнителните молби от 31.03.2023г. и 23.10.2023г., с ищецът не е посочил, че претендира суми по договор за паричен заем от 20.07.2017г. и Анекс №1/22.12.2018г. към него, сключени между страните – „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, /в несъстоятелност/, ЕИК 175081145 - старо наименование Унивег България ЕООД, ЕИК 175081145, заемодател, и „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 202814302, заемател, а претендирал заплащани периодично задължения на ответника към трети лица, като предоставени заемни средства.

Предвид изложеното, след като първоинстанционният съд е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, в частта, в която „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД е осъдено да заплати на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД (в несъстоятелност), сумата от 97 421, 66 лв., представляваща дължима главница по договор за паричен заем от 20.07.2017г. и Анекс №1/22.12.2018г. към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и договорна лихва в размер на 13 801, 41лв. за периода от 01.01.2018г. до 01.10.2020г., поради което следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск, на основание чл. 270, ал.3, изр. 3 ГПК.

Предвид несамостоятелният характер на решението в частта за разноските, същото следва да бъда отменено в частта, в която съдът е осъдил ответника да заплати на чл.78, ал.6 ГПК в полза на Софийския градски съд сумата от 4 448, 92 лв., представляваща дължима държавна такса за образуване на делото, изчислена съразмерно с уважената част от исковете.

По въззивна жалба вх.№64146 от 05.06.2024г., по описа на Софийски градски съд, на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, /в несъстоятелност/, ЕИК 175081145, срещу Решение № 669/09.05.2024г., постановено по т.д.№ 415/2023г. Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав:

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С решение № 27 от 14.03.2022г., постановено от Софийски окръжен съд по т.д.

№225/2021г., вписано по партидата на длъжника в Търговския регистър по peг. №20220314173313, е открито производство по несъстоятелност на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, едновременно с което длъжникът е обявен в несъстоятелност поради неплатежоспособност с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2018г, и е назначена Г. Я. К. за временен синдик на дружеството.

С исковата молба са представени годишен финансов отчет на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност към 31.12.2020г.; годишен доклад за дейността на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност към 31.12.2020 г.; годишен финансов отчет на „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД към 31.12.2020 г.; годишен доклад за дейността на „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД към 31.12.2020 г.; годишен финансов отчет на „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД за 2021г.

С протокол за отписване на задължения с изтекъл давностен срок, съгласно чл.46, ал.1, т.1 ЗКПО, съставен към 01.10.2021г. от „ВИ ЕФ ЛОДЖИСТИКС“ ЕООД/б.244/, са отписани задължения към „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД, както следва: по сметка „Други кредитори“ – сумата от 286 731, 68лв. с ДДС, с период на възникване до 4 години /2017г./; по сметка „Разчети по лихви“ – сумата от 44 853, 04лв. с ДДС, с период на възникване до 4 години /2016г.-2020г./.

С молба от 25.01.2024г./л.341/ управителя на одиторско дружество „С. и М. “ ООД е представил поискани от съда документи по реда на чл. 192 ГПК, описани в молбата, във връзка с одитиране на ищцовото дружество през 2017, 2018г. и 2018г.

С молба от 26.01.2024г./л.346/ Г. П. К. – регистриран одитор, е представила синтетични и аналитични оборотни ведомости по повод независим финансов одит на ищцовото дружество за 2019, 2020, 2021г.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза /л.586/, според което:

От счетоводството на „Берс Логистикс Фреш” ЕООД - в несъстоятелност, чрез синдика на дружеството З. Л., не са предоставени първични счетоводни документи, от които да се установи, по пера, размерът на задълженията на „Ви Еф Лоджистикс ЕООД към „Берс Логистикс Фреш” ЕООД. Предоставено е извлечение от сметка на Дружеството в „Българска банка за развитие”, IBAN ••••••••, аналитичен номер 1713 108325 01 4.

От счетоводителя на „Ви Еф Лоджистикс” ЕООД - Ася Стефанова, не е предоставена разшифровка на задължението към „Берс Логистикс Фреш” ЕООД в размер на главница от 287 хил.лв. (286 731.86 лв.), което съгласно представените по делото документи от счетоводството на Ви Еф Лоджистикс” ЕООД е отписано. (Лист 244).

Заяви, че поела счетоводството на дружеството от м.08.2023г. и поради смяна преди това и на други счетоводители не е в състояние да предостави данни в кратък срок От одиторско дружество С. и М. ООД е представена по делото извадка от аналитичната оборотна ведомост към 31.12.2017г., 31.12.2018г. и 31.12.2019г. с дебитно салдо по счетоводна сметка 498„Други дебитори", партида 4980/000075/01 заем Ви Еф Лоджистикс в размер на 286 731.68 лв. Това вземане фигурира по сметката към 31.12.2017г., към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г. С писмо за потвърждаване на салда по повод взаимоотношенията между двете дружества са потвърдени разчетите между тях за вземания и задължения към 31. 12. 2019г.

Към отговор от регистриран одитор Г. П. К., са приложени оборотни ведомости на „Бepc Лоджистикс Фреш“ ЕООД и на „Ви еф Лоджистикс“ ООД за 2019г., 2020г. и 2021г., видно от които по сметка 499 “Други кредитори’’ Унивег България ЕООД се води задължение в размер на 286 731, 68лв. по сметка „Други дебитори“, партида 4980/000075/01 заем Ви Еф Лодж се води вземане в размер на 286 731, 68лв..

В Годишните Финансови Отчети на двете дружества към 31.12.2020 г. - публикувани в Търговския регистър, в Доклад за дейността на „Берс Лоджистикс Фреш” ЕООД са описани сделките със свързани лица, като е посочено, че вземанията на „Берс Лоджистикс Фреш” ЕООД от Ви Еф Лоджистикс” ЕООД за заем, възлизат на 327 хил.лв.

Доклада за дейността на „Ви Еф Лоджистикс” ЕООД е посочено, че дружеството има задължения към „Берс Лоджистикс Фреш” ЕООД /н/ в размер на 327 хил.лв като е конкретизирано, че 287 хил.лв. представляват главница по заем и 40 хил.лв. лихви ГФО на “Бере Лоджистикс Фреш” ЕООД за 2017г, 2018 г., и 2019г е заверен от одиторско дружество “С. и М.” ООД, за 2020г. от Г. К.

ГФО на Ви Еф Лоджистикс” ЕООД за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. е заверен от регистриран одитор Г. П. К., рег.№ 0636.

С оглед направените констатации, вещото лице намира, че счетоводството на двете дружества относно взаимоотношенията им за „зае“ осчетоводени при ищеца, като вземане по дебита на сметка 498„Други дебитори’“ и съответно в счетоводното при ответника по кредита на сметка 499 „Други кредитори“ е водено редовно. Вземанията по „заем“ при ищеца в размер на главница 286 731.68 лв. / в баланса 287 хил.лв./, съответстват на задълженията в размер на 286 731, 68лв. / в баланса 287 хил.лв./, които води ответното дружество.

Посочени са, кои задължения на „Ви Еф Лоджистикс“ към трети страни и в какъв размер са заплатени от Беррс Лоджистикс Фреш“ ЕООД и кои са кредиторите по тези задължения, като същите са общ размер на 187 230, 85лв. – за погасяване на задължения по договори за кредит; публични задължения и задължения по фактура, подробно описани.

Съгласно предоставените по делото от „ING Bank“ заверени копия от извлечение по сметка IBAN •••••••• с титуляр “Берс Лоджистикс Фреш” ЕООД, за периода от 20.11.2017г. до 11.04.2019г., е извършено плащане от „Бере Лоджистикс Фреш“ ЕООД на 30.11, 2017г., в размер на 97 421, 66 лв., по сметка на „Ви Еф Лоджистикс” ЕООД в Българска банка за развитие”, с основание „погасяване на кредити на „Ви Еф Лоджистикс ” ЕООД и „Медиа транспорт ” Всичко плащане към трети лица 284 652, 51 лв.

Анализирано е съдържанието на представения по делото Договор за паричен заем от 20.11.2017 г. сключен между “Унивег България” ЕООД (ново име Бере Лоджистикс Фреш” ЕООД), като Заемодател и от друга страна Ви Еф Лоджистикс” ЕООД, като Заемател, е с предмет: заемодателят предоставя на заемателя кредитна линия в размер на 400 000, 00 лв. Съгласно раздел III Лихви, т.4. от Договора: ”При погасяване на заемната сума Заемателят дължи възнаграждение /лихва/ за периода в размер на 5% годишна лихва, дължима към датата на връщане на заема. ” Към 31.12.2019г. начислената и потвърдена лихва в счетоводството на ищеца и в счетоводството на ответника е в размер на 29 094, 58 лв.

В извлечението от банковата сметка на „Ви Еф Лоджистикс” ЕООД открита в „Българска банка за развитие“ не са установени извършени плащания от страна на това дружество към „Берс Логистикс Фреш” ЕООД за връщане на предоставени заемни средства и плащане на договорения лихвен процент по посочената в Договора от 20.07.2017г. сметка на Заемодателя, а именно: банка ИНГ БАНК АД - IBAN ••••••••.

В предоставеното извлечение от сметката на Заемодателя “Унивег България” ЕООД (с настоящо наименование “Бере Лоджистикс Фреш” ЕООД), в банка ИНГ БАНК АД и в Банка ДСК експертизата не установи превод на сумата от 400 000 лв., предмет на Договор за паричен заем от 20.07.2017 г. по сметка на Заемателя „Ви Еф Лоджистикс” ЕООД.

В съдебно заседание на 02.04.2024г. вещото лице С. Ф. Й., изготвила заключението по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, е отговорила на конкретно поставени въпроси от страните, като е посочила, че е изготвила заключението си, като е съобразила представените по делото доказателства. Страните не са й предоставяли първични счетоводни документи.

Договор за паричен заем от 20.11.2017г. не й е предоставен. Единствено е представен анекс към него по делото. По задача четвърта е записала, че не е установено връщане на предоставените заемни средства, както и не е установила да са предоставяни такива заемни средства от 400 000 лв., каквито са записани в договора, нито има връщане от сметката на едното дружество по сметката на другото дружество.

Предвид установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове, в частта, в която същите са отхвърлени.

С решение № 837 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1727/2009г., Г. К., IV Г. О. на ВКС, което настоящият състав на съда споделя, е прието, че елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.

В случая, съвкупният анализ на доказателствата по делото, не установява наличието на елементите от фактическия състав на договора за заем по чл.240, ал.1 ЗЗД, съответно неизпълнение на договорно задължение от ответника да върне получените суми в претендирания размер.

По делото липсват доказателства, а и твърдения, за съгласие на страните за предаване от заемодателя – ищец в производството, в собственост на заемателя – ответник в производството, на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

От събраните по делото доказателства, включително и представените от трети лица по реда на чл.192 ГПК, анализирани от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, е видно, че ищецът е заплащал задължения на ответника към трети лица по договори за кредит, но това не доказва при условията на главно и пълно доказване осъществяването на елементите на фактическия състав на договор за заем по чл.240, ал.1 ЗЗД - съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и предаване на тази сума от заемодателя на заемателя, съответно неизпълнение на задължението от страна на заемателя за връщане на сумата, съобразно уговореното. Осчетоводяването вземания по „заем“ при ищеца в размер на 286 7231, 68лв. / в баланса 287 хил.лв./, което съответства на задълженията в размер на 286 731, 68лв. / в баланса 287 хил.лв./, които води ответното дружество, съответно осчетоводяването на задължения за лихви, и отразяванията в Годишните финансови отчети и доклади на дружествата, което е установено от заключението на съдебно-счетоводна експертиза, при оспорване на исковете от ответника, не доказва при условията на главно и пълно доказване осъществяването на елементите на фактическия състав на договор за заем по чл.240, ал.1 ЗЗД. В тази връзка следва да се има в предвид, че вещото лице изрично е заявило в съдебно заседание, че задълженията са установени само от оборотна ведомост и извлечения по сметка, като страните не са му представили първични счетоводни документи, което не може да обоснове мотивиран извод за редовно водене на счетоводството и на двете дружества, съобразно изискването на чл.3, ал.3 от Закона за счетоводството - за текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон, а извода на вещото лице за редовно водено счетоводство не е мотивиран и не следва да се кредитира. След като не е налице редовно водено счетоводство и при двете дружества, не може да се приеме, че самото осчетоводяване и отразяване в годишните финансови отчети и доклади на дружествата, съставлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване на посоченото основание.

Предвид предмета на спора, ирелевантно е обстоятелството, дали страните по делото са свързани лица по смисъла на § 1 от ТЗ.

След като доказателствата по делото не установяват наличието на елементите от фактическия състав на договора за заем по чл.240, ал.1 ЗЗД, предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което решението в отхвърлителната част следва да бъде потвърдено, като правилно и обосновано. Неоснователността на главния иск по чл.240, ал.1 ЗЗД обосновава неоснователност и на акцесорния иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Предвид изложеното, неоснователни са възраженията във въззивната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд при преценка на доказателствата по делото – извлеченията по банковата сметка на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност, открита при „Българска банка за развитие“ АД, установяващи наред с паричния превод от 30.10.2017 г., изхождащ от банковата сметка на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД при „ИНГ Банк“ АД, за периода от 31.07.2017г. до 31.12.2017 г., извършени от страна на ищцовото дружество редица парични преводи по банкова сметка на „Ви Еф Лодожстикс“ ЕООД, подробно посочени с основание – „за погасяване на кредити на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД; на основание чл.192 от ГПК по делото са представени от „Българска банка за развитие“ АД преписи от 4 броя договори за кредит: Договор за банков кредит № 803/21.02.2014 г., Договор за банков кредит № 804/21.02.2014 г., Договор за банков кредит № 834/19.11.2014г. и Договор за банков кредит № 909/20.03.2017г., по които кредитополучател и главен длъжник е „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, „Медия Транспорт ООД, ЕИК 130520303 /с настоящия наименование „Бере Лоджостикс“ ООД/ е солидарен длъжник по тези договори. Както е посочил и самият въззивник, тези плащания са в изпълнение на задължения на „Ви Еф Лоджистик“ ЕООД - главен длъжник по банковите кредити, но това не установява в отношенията между страните по делото осъществяването на елементите от фактическият състав на договор за заем по смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД, съответно неизпълнение на задължението от страна на ответника за връщане на получените суми.

По същите съображения неоснователни са възраженията, основани на оспорване изводите на Софийски градски съд, че не били изпълнени условията на договор за заем, по- специално с директното погасяване на задължения на ответното дружество „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД към трети лица от страна на „Бере Лоджистикс Фреш“ ЕООД (в несъстоятелност) не се изпълнявал реалния характер на договора за заем. Погасяването от ищцовото дружество на задължения на ответника към трети лица - банкови институции за погасяване на задължения на ответника по банкови кредити, НАП за погасяване на публични задължения на ответника за данъци, частни лица, което е установено от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, не обосновава различен извод от направения, тъй като установяват плащания въз основа и в изпълнение на задължения по други правоотношения, а не по силата на сключен договор за заем.

Позоваването от въззивника на решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр.д.№171/2012г., Г.К., IV г.о. на ВКС също не може да обоснове различен извод от направения, тъй като в случая страните не са обвързани от последващо плащанията споразумение, с което преуреждат отношенията си, като приемат, че ответното дружество дължи заплатеното по силата на сключен договор за заем, в какъвто смисъл липсват и твърдения.

Отразяването на подлежащи на връщане суми и на тяхното основание във финансовите отчети и в годишните доклади за дейността на двете дружества, заверени от регистрирани одитори, при липса първични счетоводни документи и оспорване на иска от ответника, не може да обоснове извод за наличието на обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД, по силата на която страните да са уредили отношенията си по твърдения от ищеца начин. В подкрепа на този извод е решение № 110 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1568/2014 г., Т.К., I т. о. на ВКС, според което обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД е налице, когато волята на страните е обективирана в договора, същата не може да се предполага, като договорът, чрез който се твърди, че се новира задължението, подлежи на тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД с оглед на разкриване на действителната обща воля на страните за погасяване на стария дълг и за заменянето му с нов дълг.

В случая липсва последващо плащанията съглашение между страните, с което същите да уреждат отношенията си по твърдяния от ищеца начин, а тълкуването на осчетоводяването на плащанията в счетоводствата на страните в този смисъл, при липса на първична счетоводна документация и оспорването на иска от ответника, не разкрива действителната воля на страните, която не може и не следва да се предполага / виж решение № 110 от 17.07.2015 г. по т. д. № 1568/2014 г., Т.К., I т. о. на ВКС/, съответно не доказва при условията на главно и пълно доказване осъществяването на елементите от фактическия състав на договор за заем по смисъла на чл.240, ал.1 ЗЗД и неизпълнение на задължението от ответника за връщане на получената сума. Предвид изложеното възраженията в тази насока са неоснователни.

С Решение № 1618/22.11.2024г., постановено по т.д.№ 415/2023г. Софийски градски съд, ТО, VI - 8 състав, съдът е отхвърлил молбата на „Берс Лоджистикс Фреш“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК 175081145, намерила отражение във въззивна жалба от 05.06.2024г. за допълване на Решение №669/09.05.2024г., постановено по т.д. №415/2023г. съгласно описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, с произнасяне по предявен от ищеца при условията на евентуалност обективно съединен иск, за осъждането на ответника да му върне исковата сума поради това, че неоснователно се е обогатил с нея, като в тази чест решението не е обжалвано и е влязло в законна сила, на основание чл. 296, т.2 ГПК.

С оглед горното, неоснователни са възраженията в жалбата за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд, поради непроизнасяне по евентуален иск за неоснователно обогатяване, и същите не могат да обосноват твърдяната неправилност.

По изложените съображения решението, в обжалваното му част, с което исковете са отхвърлени, следва да бъда потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По въззивна жалба вх.№ 137301 от 10.12.2024г. по описа на Софийски градски съд, „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 202814302, срещу Решение № 1618/22.11.2024г., постановено по т.д.№ 415/2023г. Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав.

Разгледано по същество, жалбата е неоснователна.

Искането по чл.248, ал.1 ГПК е направено в законоустановения срок. Страната е направила своевременно искане за присъждане на разноски и е представила списък по реда на чл.80 ГПК, поради което произнасянето на съда е допустимо.

Разгледано по същество въззивната жалба е неоснователна.

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че заплащането на адвокатското възнаграждение в първоинстанционното производство не е направено от страната – „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 202814302, а от трето лице – „Берс лоджистикс“ ООД, като в платежните документи е посочено че е заплатено за правна защита и представителство по делото, но не е посочено, че същото е направено от името и за сметка на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД/ л.597 и л.598/.

Предвид изложеното и при съобразяване на приетото в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, че от граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл.78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, настоящият състав на съда приема, че след като страната не е заплатила претендираните разноски, и същите не са заплатени от нейно име и за нейна сметка от третото лице, същите не следва да й бъдат присъждани, до какъвто краен извод е стигнал и първоинстанционния съд.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за въззивното производство в размер на заплатената държавна такса в размер на 2 224, 46лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

От доказателствата по делото се установява, че заплащането на адвокатското възнаграждение за въззивното производство в общ размер на 8 000 лв. не е направено от страната – „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД, ЕИК 202814302, а от трето лице – „Група транспорт и дистрибуция“ АД, като в платежните документи/л.42-л.47/ е посочено че е заплатено за правна защита и представителство по делото, но не е посочено, че същото е направено от името и за сметка на „Ви Еф Лоджистикс“ ЕООД/ л.597 и л.598/.

Предвид изложеното и при съобразяване на приетото в мотивите към т.1 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, че от граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл.78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване, настоящият състав на съда приема, че след като страната не е заплатила претендираните разноски, и същите не са заплатени от нейно име и за нейна сметка от третото лице, същите не следва да й бъдат присъждани.

Предвид разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ и с оглед изхода на спора, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на САС дължимата държавна такса за подадената от него въззивна жалба, върху обжалвания интерес, в размер на 4 215, 54лв.

По тези съображения и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК и чл.270, ал.3, пр.3 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският апелативен съд