Решение № 152 от 23.7.2025 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 170/2025 г.

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК. С присъда Присъда Рег.№ 25 / 12.02.2025 по НДЧХ № 1160 по описа за 2024 г. на СлРС подс. А. С. Х. е призната за виновна в това, че в периода от 24.06.2024г. до 13.09.2024г., в условията на продължавано престъпление като родител майка на Т. Х.ва Д.а, родена на ••••••• не изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно решение № 213/25.03.2024г. по гр.д. № 4044/2023г. на СлРС относно лични контакти на бащата Х. Ц. Д. с детето – престъпление по чл. 182 ал.2, вр.чл. 26, ал.1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК й е наложено наказание „Пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес - гр. С., кв. „••••••••••••••“, блок •, вх. •, ап.•• за срок от шест месеца, като се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. Подс. Х. е осъдена да заплати на частния тъжител Х. Ц. Д. направените от него разноски в размер на 812 лева. Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подс. Х.. В жалбата се твърди, че обжалваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Първоинстанционният съд не бил съобразил свидетелските показания, че подсъдимата не била предупреждавана съгласно действащото законодателство в страната от надлежен орган за привилегията на чл. 182 ал. 3 от НК и на практика била лишена от правото да я ползва. В последното съдебно заседание повереникът на частния обвинител и самият частен обвинител заявили, че подсъдимата вече изпълнява съдебното решение и искат тя да не бъде наказвана, но тези правнорелевантни факти, обуславящи правилността на присъдата не били взети в предвид от съда, което представлявало съществен порок при постановяването й. Твърди се още, че първоинстанционният съд не е взел в предвид, че деянието, извършено от подсъдимата представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93. т. 9 от НК и следвало да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Искането е окръжният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова такава, с която да оправдае подсъдимата. Направено е и алтернативно искане за приложение на ал. 3 на чл. 182 от НК, за да се ползва подсъдимата от привилегията на закона. В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният тъжител, редовно призован не се явява. Повереникът му изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда – обоснована, законосъобразна и справедлива и че липсват основания за нейната отмяна или изменение. С оглед обстоятелството, че подсъдимата като майка полагала грижи за детето, не възразява тя да не бъде наказвана, а да се ползва от привилегията да бъде предупредена и да не получи наказание, но във всички случаи присъдата в частта относно виновността, следвало да бъде потвърдена. Претендира разноски пред въззивната инстанция. Подс. Х., редовно призована, също не се явява в съдебно заседание пред окръжния съд. Защитникът й поддържа жалбата. Твърди, че районният съд кумулативно е смесил двете форми на изпълнително деяние по чл. 182 ал. 2 от НК, без да посочи кой от двата състава е престъплението на подсъдимата. Излага съображения и за липса на субективните признаци на престъплението. Моли за отмяна на обжалваната присъда и за оправдаване на подс. Х. или алтернативно – за приложение на чл. 182 ал. 3 от НК. Претендира направените до делото разноски. Окръжният съд, като съобрази данните по делото и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намира за установено СЛЕДНОТО: Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което са процесуално допустима. Обжалваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон, поради което е налице отменително основание по чл. 335 ал. 2 от НПК. Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по тъжба на Х. Ц. Д., подадена чрез адв. Х. К. от АК – С. против подс. А. С. Х. за престъпление по чл. 182 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. В тъжбата са изложени фактически твърдения на тъжителя, касаещи повдигнатото обвинение. Посочено е време, място и конкретни действия на подсъдимата, преценени като съставомерни за престъплението по чл. 182 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. В разпореждане от 24.09.2024г. за насрочване, с което се дава ход на тъжбата, съдията – докладчик е определил правната квалификация на фактите, изложени в тъжбата – също чл. 182 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК. В хода на съдебното следствие са разпитани свидетели – В. Ч., П. Ш., С. Н. и са приобщени множество писмени доказателства, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото. С обжалваната присъда районният съд е признал подс. Х. за виновна и й е наложил наказание Пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес - гр. С., кв. „••••••••••••••“, блок •, вх. •, ап.•• за срок от шест месеца, като се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца, неправилно посочвайки, че това наказание е определено при условията на чл. 55, ал. 1 т. 2 б.„б“ от НК.; присъдил е на тъжителя направените по делото разноски, осъждайки подсъдимата да му заплати сумата 812 лева. Въззивният съд установи, че в хода на производството пред РС - С. при изготвяне на присъдата са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция, съставляват основание за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. С депозираната тъжба на подс. Х. е било повдигнато обвинение за това, че в периода от 24.06.2024г. до 13.09.2024г., в условията на продължавано престъпление като родител майка на Т. Х.ва Д.а, родена на ••••••• не изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно решение № 213/25.03.2024г. по гр.д. № 4044/2023г. на СлРС относно лични контакти на бащата Х. Ц. Д. с детето, квалифицирано като престъпление по чл. 182 ал.2, вр.чл. 26, ал.1 от НК. В диспозитивната част на постановената присъда, която се обжалва пред настоящата инстанция, районният съд е възприел изцяло словесно описание и посочена цифрова правна квалификация на престъплението така, както то е било формулирано с частната тъжба. Поднесеното по този начин съдържание на присъдата е неясно и противоречиво относно това с коя от двете форми на изпълнителното деяние подс. Х. е осъществила инкриминираната проява – неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение. В правните изводи, съдържащи се в мотивите към присъдата, съдът отново е направил заключение, че подс. Х. „е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.182, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, затова че в периода от 24.06.2024г. до 13.09.2024г., в условията на продължавано престъпление като родител майка на Т. Х.ва Д.а, родена на ••••••• не изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно решение №213/25.03.2024г. по гр. дело №4044/2023г. на СлРС относно лични контакти на бащата Х. Ц. Д. с детето. Противно на това, в останалата им част, правните изводи в мотивите към присъдата сочат, че осъждането на подсъдимата е за престъпление, реализирано посредством първата форма на изпълнително деяние – неизпълнение на съдебно решение. Процедирайки по този начин, РС– С. е постановил акт, съдържащ очевидно противоречие както между мотиви и диспозитивна част, така и противоречие в самите мотиви и в случая настоящата инстанция е лишена от възможността да провери каква е била действителната воля на решаващия съд. От това противоречие не става ясно коя от двете различни форми на изпълнителното деяние по чл. 182 ал. 2 от НК е приел за осъществена районният съд - неизпълнение на съдебно решение, което е престъпление на формално извършване или осуетяване изпълнението на съдебно решение, съставляващо резултатно престъпление. Противоречието винаги представлява процесуално нарушение от категорията съществените, тъй като в константната практика на ВКС е приравнено на липсата на мотиви. Съгласно Решение № 92/16.05.2019г. по н. д. № 982/2018г., II н. о. на ВКС, „Липса на мотиви е налице, както в хипотезите на тяхното пълно отсъствие, така и при … неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда. И в двата случая липсата на мотиви касае порок в дейността на решаващия съд, който рефлектира от една страна на правото на страните да получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна - на възможността да се разбере действителната воля на съда". В тази връзка е и Решение № 305/17.06.2011г. по н. д. № 1675/2011 г., III н. о. на ВКС. Обжалваната присъда не позволява да се разбере ясно и точно какво се приема от решаващия съд и от там – страните да отстояват своята процесуална позиция. Това е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр. 1 от НПК, представляващо основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на атакувания съдебен акт. Първоинстанционният съд е допуснал и нарушение на приложението на материалния закон - чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1 т. 1 от НПК. Относно вида и размера на наложеното на подс. Х. наказание, както в диспозитива, така и в мотивите към присъдата районният съд е посочил неправилно, че същото е определено при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ от НК и в мотивите е развил съображения, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, а всъщност наложеното наказание Пробация е определено при условията на чл. 54 от НК. Известно е, че правилата на чл. 55 НК се прилагат по изключение, когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на наказанието би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. В случая разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.„б" от НК не може въобще да намери приложение, защото за престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, когато не е особено тежък случай, не е предвидено наказание лишаване от свобода, което за бъде заменено с наказание Пробация. А в случай че приема наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, районният съд е следвало да замени на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „в“ от НК предвидено в закона наказание Пробация с Глоба от 100 до 500 лева. Тези съображения относно наказанието от една страна не дават възможност на настоящата съдебна инстанция да установи каква е действителната воля на решаващия първоинстанционен съд, а от друга - препятстват възможността за защита на подс. Х.. В обобщение на всичко гореизложено, обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло и делото върнато на РС – С. за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебно заседание. При това положение не е необходимо окръжният съд да се произнася по съществото на атакувания съдебен акт, респ. по оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, с която е бил сезиран и по повод на които е извършена и настоящата въззивна проверка, за да не повлияе със становището си върху решението на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото ще следва да се произнесе по вътрешно убеждение по повдигнатото срещу подсъдимата обвинение. Предвид направените искания за присъждане на разноски, на коя от страните е ще бъдат присъдени такива, зависи от крайния изход на делото. Ето защо и на основание чл. 334 ал. 1 т. 1 от НПК, Окръжен съд – С.